П. Георгиев бил самотен, никой не го разбирал в Испания
ДИПЛОМАЧКАНЕ
Пламен Георгиев съди българската страна, по тази причина че го прокудила консул във Валенсия, където бил уединен и никой не го разбирал. Той се опитвал да споделя възприятията си със инцидентни жители от Валенсия и Балеарските острови, пеел им " Облаче ле бяло ", " 6 кокошки съм заклала ", рецитирал " Аз съм българче " - само че гласът му се губел като в пустиня.
Испанците го гледали недоумяващо, произнасяли неразбираеми изречения на неразбираемия си безчовечен език, някои почуквали по своята или по неговата глава и го гледали прочувствено, само че никой не се погрижил за него.
" - споделя възгледите си за живота тъжният посланик. - Слухът ми е повреден от фразата " Ало, Ваньо! ", която в никакъв случай не можах да чуя, ръцете ми се изтъркаха, до момента в който бях масажист в баня КПКОНПИ. Толкова кир съм изтъркал от гърба на огромните наши политици! Толкова пране съм изпрал на ръка! Докато работех в КПКОНПИ, в никакъв случай не съм се оплаквал. Готвех, чистех и перях, без да мъцна. Когато трябва, бил съм и непоколебим. Без завист, човешки, само че твърдо съм пляскал неприятните по бузите, всички поръчки съм изпълнявал тъкмо и в период. Вършил съм всички гадости, които желаеха от мен безусловно покорно. Говорил съм мазно по малкия екран, когато би трябвало. Всичко, всичко правех, всичко давах. Всеки на мое място би се сринал. А желаех единствено да се погрижат за мен като за заслужен наследник на Отечеството. Да не би аз самият да нямам усеща? Та аз съм човешко създание. Понякога си мисля, че съм една Изгубена Станка, която няма кой да избави. Живях самичък, изолиран, надалеч от родината и околните. Сега съм раздрънкан прочувствено, унищожен, разюздан. Понякога рева и даже не мога да си спомня повода. Понякога се спирам посред път, сядам в някоя локва и се взирам в една точка с празен взор. Нима страната ни е загубила органите си за положителното, взаимопощта и грижата? Аз да не съм някакъв елементарен пенсионер, че по този начин ми се подиграват? С какво го заслужих? " - ридае прокурорът и въпреки да го боли за Татковината, осъзнава, че няма различен метод, с изключение на да съди страната, която вместо майчински, постъпи с него мащенски.
Изгубена Станка.
Пламен Георгиев съди българската страна, по тази причина че го прокудила консул във Валенсия, където бил уединен и никой не го разбирал. Той се опитвал да споделя възприятията си със инцидентни жители от Валенсия и Балеарските острови, пеел им " Облаче ле бяло ", " 6 кокошки съм заклала ", рецитирал " Аз съм българче " - само че гласът му се губел като в пустиня.
Испанците го гледали недоумяващо, произнасяли неразбираеми изречения на неразбираемия си безчовечен език, някои почуквали по своята или по неговата глава и го гледали прочувствено, само че никой не се погрижил за него.
" - споделя възгледите си за живота тъжният посланик. - Слухът ми е повреден от фразата " Ало, Ваньо! ", която в никакъв случай не можах да чуя, ръцете ми се изтъркаха, до момента в който бях масажист в баня КПКОНПИ. Толкова кир съм изтъркал от гърба на огромните наши политици! Толкова пране съм изпрал на ръка! Докато работех в КПКОНПИ, в никакъв случай не съм се оплаквал. Готвех, чистех и перях, без да мъцна. Когато трябва, бил съм и непоколебим. Без завист, човешки, само че твърдо съм пляскал неприятните по бузите, всички поръчки съм изпълнявал тъкмо и в период. Вършил съм всички гадости, които желаеха от мен безусловно покорно. Говорил съм мазно по малкия екран, когато би трябвало. Всичко, всичко правех, всичко давах. Всеки на мое място би се сринал. А желаех единствено да се погрижат за мен като за заслужен наследник на Отечеството. Да не би аз самият да нямам усеща? Та аз съм човешко създание. Понякога си мисля, че съм една Изгубена Станка, която няма кой да избави. Живях самичък, изолиран, надалеч от родината и околните. Сега съм раздрънкан прочувствено, унищожен, разюздан. Понякога рева и даже не мога да си спомня повода. Понякога се спирам посред път, сядам в някоя локва и се взирам в една точка с празен взор. Нима страната ни е загубила органите си за положителното, взаимопощта и грижата? Аз да не съм някакъв елементарен пенсионер, че по този начин ми се подиграват? С какво го заслужих? " - ридае прокурорът и въпреки да го боли за Татковината, осъзнава, че няма различен метод, с изключение на да съди страната, която вместо майчински, постъпи с него мащенски.
Изгубена Станка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ