Вярно ли е правилото за 5-те секунди? Науката най-накрая има отговор
Това е въпрос, който наподобява в никакъв случай няма да почине: безвредно ли е да ядете храна, която сте изпуснали, в случай че я вземете задоволително бързо?
Доброто остаряло предписание за петте секунди. То е било обект на битови диспути и безчет планове на научни панаири, като някои настояват, че е действително, а други го жигосват като кофти.
Изглежда като елементарен въпрос, само че науката не постоянно го приема съществено. За благополучие актуалните откриватели най-сетне разкриват нюансите зад правилото за петте секунди.
Is the 5-second rule true? Science finally has an answer. via
— Jiggy Sevilla (@JiggySevilla) Колко бързо бактериите могат да заразят храната?
Ключът към правилото за петте секунди е да разберете какъв брой бързо бактериите се трансферират от повърхността на вашия под към вашата храна. Много други хора са сбъркали това премерване, споделя ученият по храните Доналд Шафнър от университета Рутгерс. Аматьорските научни проучвания и телевизионните „ следствия “ объркаха казуса, като разчитаха на опити, които не минават научната инспекция.
Всъщност е имало единствено едно друго строго следствие на правилото за петте секунди преди 2016 година: рецензирано проучване от Пол Доусън, академик по храните в университета Клемсън, през 2007 година Доусън и сътрудниците му оповестиха, че храната може да прихваща бактерии незабавно при контакт с повърхнина, само че това изследване се концентрира повече върху това какъв брой дълго бактериите могат да оцелеят върху повърхности, с цел да замърсят храната.
Ето за какво Шафнер и неговата ученичка Робин Миранда взеха решение да тестват по-голямо многообразие от храни при по-разнообразни условия. Експериментите , докладвани от тях в списанието Applied and Environmental Microbiology през 2016 година, демонстрираха, че правилото за петте секунди в действителност въобще не е предписание. Те откриха, че колкото по-дълго храната стои върху покрита с бактерии повърхнина, толкоз повече бактерии се натрупват върху нея, само че доста бактерии се поемат незабавно щом храната падне на земята.
По-големият провинен тук не е времето, а влагата. Мократа храна (в случая диня) събира повече бактерии от по-сухата храна, като самун или бонбони. Повърхностите с мокет придвижват по-малко бактерии в храната, в сравнение с плочките или неръждаемата стомана, защото гълтам бактериалния разтвор, който учените ползват. (Но не, споделят учените, това не значи, че би трябвало да замените съдовете си с килимчета.)
Оттогава повече изследвания удостоверяват какъв брой елементарно е да се придвижват бактерии в кухнята, без значение дали на пръсти или просто чрез използване на една и съща дъска за рязане на месо и зеленчуци (дори когато се измива сред употребите). И през 2021 година учените в Индонезия бяха въодушевени да развенчаят за себе си правилото за петте секунди и неговия индонезийски аналог, известно като belum lima menit или правилото за петте минути.
Но дали в миналото е безвредно да се яде храна от земята?
Така че, в случай че науката е развенчала толкоз усърдно правилото за петте секунди, значи ли това, че е рисково да се яде храна, която е паднала на пода? Това зависи от повърхността и какъв тип бактерии може да вземете.
„ Ако сте в болница и изпуснете нещо, евентуално не желаете да го ядете “ , споделя Доусън. По същия метод сигурно не бихте желали да се разболеете от Salmonella от кухненския под, затрупан с пилешки сок.
Но в множеството случаи изяждането на бисквитка, която е събрала малко прахуляк и подови бактерии, няма възможност да навреди на някой със здрава имунна система. Практикуването на добра хигиена посредством поддържане на подове и повърхности чисти е най-важният урок във всичко това.
Все отново правилото за петте секунди евентуално ще издържи. „ Хората в действителност желаят това да е истина “ , споделя Шафнер. „ Всички вършат това; всички ядем храна от пода. "
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Доброто остаряло предписание за петте секунди. То е било обект на битови диспути и безчет планове на научни панаири, като някои настояват, че е действително, а други го жигосват като кофти.
Изглежда като елементарен въпрос, само че науката не постоянно го приема съществено. За благополучие актуалните откриватели най-сетне разкриват нюансите зад правилото за петте секунди.
Is the 5-second rule true? Science finally has an answer. via
— Jiggy Sevilla (@JiggySevilla) Колко бързо бактериите могат да заразят храната?
Ключът към правилото за петте секунди е да разберете какъв брой бързо бактериите се трансферират от повърхността на вашия под към вашата храна. Много други хора са сбъркали това премерване, споделя ученият по храните Доналд Шафнър от университета Рутгерс. Аматьорските научни проучвания и телевизионните „ следствия “ объркаха казуса, като разчитаха на опити, които не минават научната инспекция.
Всъщност е имало единствено едно друго строго следствие на правилото за петте секунди преди 2016 година: рецензирано проучване от Пол Доусън, академик по храните в университета Клемсън, през 2007 година Доусън и сътрудниците му оповестиха, че храната може да прихваща бактерии незабавно при контакт с повърхнина, само че това изследване се концентрира повече върху това какъв брой дълго бактериите могат да оцелеят върху повърхности, с цел да замърсят храната.
Ето за какво Шафнер и неговата ученичка Робин Миранда взеха решение да тестват по-голямо многообразие от храни при по-разнообразни условия. Експериментите , докладвани от тях в списанието Applied and Environmental Microbiology през 2016 година, демонстрираха, че правилото за петте секунди в действителност въобще не е предписание. Те откриха, че колкото по-дълго храната стои върху покрита с бактерии повърхнина, толкоз повече бактерии се натрупват върху нея, само че доста бактерии се поемат незабавно щом храната падне на земята.
По-големият провинен тук не е времето, а влагата. Мократа храна (в случая диня) събира повече бактерии от по-сухата храна, като самун или бонбони. Повърхностите с мокет придвижват по-малко бактерии в храната, в сравнение с плочките или неръждаемата стомана, защото гълтам бактериалния разтвор, който учените ползват. (Но не, споделят учените, това не значи, че би трябвало да замените съдовете си с килимчета.)
Оттогава повече изследвания удостоверяват какъв брой елементарно е да се придвижват бактерии в кухнята, без значение дали на пръсти или просто чрез използване на една и съща дъска за рязане на месо и зеленчуци (дори когато се измива сред употребите). И през 2021 година учените в Индонезия бяха въодушевени да развенчаят за себе си правилото за петте секунди и неговия индонезийски аналог, известно като belum lima menit или правилото за петте минути.
Но дали в миналото е безвредно да се яде храна от земята? Така че, в случай че науката е развенчала толкоз усърдно правилото за петте секунди, значи ли това, че е рисково да се яде храна, която е паднала на пода? Това зависи от повърхността и какъв тип бактерии може да вземете.
„ Ако сте в болница и изпуснете нещо, евентуално не желаете да го ядете “ , споделя Доусън. По същия метод сигурно не бихте желали да се разболеете от Salmonella от кухненския под, затрупан с пилешки сок.
Но в множеството случаи изяждането на бисквитка, която е събрала малко прахуляк и подови бактерии, няма възможност да навреди на някой със здрава имунна система. Практикуването на добра хигиена посредством поддържане на подове и повърхности чисти е най-важният урок във всичко това.
Все отново правилото за петте секунди евентуално ще издържи. „ Хората в действителност желаят това да е истина “ , споделя Шафнер. „ Всички вършат това; всички ядем храна от пода. "
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ