Димитър Пенев, най-легендарният футболен треньор на България, който празнува 75,

...
Димитър Пенев, най-легендарният футболен треньор на България, който празнува 75,
Коментари Харесай

Пенчо Кубадински навива Пената за ЦСКА на шише ракия

Димитър Пенев, най-легендарният футболен треньор на България, който чества 75, показва на 6 октомври записките си със заглавие „ Стратега “, писани в съавторство с Иво Тонков. Цветната биография на „ Книгомания “ включва над 200 фотоси, някои от които се разгласяват за първи път. Колекционерското издание в лимитиран тираж е допълнено с три пощенски картички с фотографии на Пената от разнообразни години, както и с негов подпис. Предговори за „ Стратега “ пишат специално  Георги Атанасов и Ефрем Ефремов.

„ Дано днешните младежи имат повече идоли, каквито имаше преди време – персони, поради които да идват на стадиона. Тогава доста неща ще се трансформират. Аз съм част от България и България постоянно ще бъде част от мен! “, по този начин стартира биографията си Димитър Пенев. Почитателите ще прочетат за детските му години в Мировяне, за другите премеждия в кариерата му – като футболист и треньор, за годините в Локомотив Сф, за славното време в ЦСКА, за треньорските триумфи и международното по футбол от 1994-а, за фамилния живот. Сред забавните и занимателни истории е прехвърлянето на Пенев от Локомотив Сф към ЦСКА на бутилка ракия в кабинета на Пенчо Кубадински. С наградата от 500 лв. за извоюваната купа с Локо Сф през 1964 година Пената дава половината на Никола Котков да почерпи съотборниците, а другите - на родителите си.

Ето какво още споделя Пенев в „ Стратега “ като основни моменти от живота си:
Имам гол – рекорден за мен като време против Левски. Вкарах на Бисер Михайлов в 38-та секунда! Поех топката към центъра, сините пазят Цанев и Якимов, а не мен. Стигнах съвсем до вратата, чак тогава ме посрещнаха техните бранители, аз шутирах от дъгата на наказателното поле и 1:0 за нас.Най-сериозният спор в националния тим беше, когато от Левски отхвърлиха да играят – заплашиха, че няма да вземат участие повече за България. Това е в интервала на последните няколко мача преди извънредно значимия дуел в Париж с Франция на 17 ноември 1993 г.Премиите за мача във Франция ги разгласи предприемачът Иван Кочев – Чомбе от Петрич. Той сподели 8000 $ на калпак, а брокерите ги направиха 10 000. След това накараха Вальо Михов да вдигне мизата на 50 000 $. Чудо – и тези, които играеха в чужбина, се стреснаха от тази сума.
Предлагаме ви и фрагменти от „ Стратега “.

„ Когато се върнах в ЦСКА, Никола Ковачев-Тулата, беше претендент за треньорския пост. А Серги Йоцов не беше. Ние с Паро Никодимов станахме треньори. Той имаше тапия от ВИФ и по този начин бе назначен за старши, а аз – за асистент. След полусезона Стоян Йорданов стартира като треньор на вратарите. Тогава за първи път към този момент имаше и подобен пост в щаба. Някои от опитните ни футболисти бяха много млади, в този момент това го няма. Имахме огромен асортимент, добър материал. Казармата беше наложителна за всички. Не влизаха тези, които имаха болести. Но за сметка на това имаше трудови войски, какъвто и да си – отиваш на работа, взимаш някой лев, отбиваш и военна работа. След нашето идване станахме първи.

А Манол Манолов беше на мостика, когато смениха имената на ЦСКА (1984 година – юни 1985 година – б.а.). Преди това бях още треньор в Кувейт, следих мача с Левски–Спартак на трибуните, а на сутринта трансформираха имената. Трябваше да си оправя документите, с цел да се връщам в Ярмук, само че ме стопираха от министерството и от клуба. Нямаше по какъв начин да отвръщам. И станах асистент на бате Серги (Серги Йоцов е треньор от юли до декември 1985 година – Б.а.).

След 16-ия кръг Йоцов беше освободен поради загубата от Сливен като посетител 0:1. Беше 11 декември 1985 година След това станах аз старши треньор ( декември 1985 година – август 1990 година – б.а.). По време на финала беше едно дърпане и посегателство, беше планувано месеци преди този момент, с цел да има промени в структурата. Иначе по целия свят такива спречквания на терена има десетки, стотици, само че... тук тогава беше друго. За да създадат обединяванията. Години преди този момент се бе случило същото със Славия и Локомотив София.

Подписката, която събраха почитателите на Локомотив, беше неповторим казус на демонстрация на гражданското общество в тези години. Славия бе доста добър тим, по този начин беше и с Локомотив. Целият състав на Локото тогава съвсем не взимаше присъединяване, техните футболисти бяха все запаси. По това време Иван Димитров към този момент беше в столичния Академик, като преди този момент беше поиграл и малко в Спартак София. Котков трябваше да отиде в Спартак Сф, само че освен това обединяване се озова в Левски. Дори и аз имах покана за Спартак преди казармата. Имало е приказка сред футболистите – Жечев, Китов, само че аз си останах в Локото, там бях израснал. 

Разформироването на ЦСКА и Левски е държавно решение, само че го криеха. Имаше и доста, които отговаряха за това, само че не разбираха футболния език. Знаете, че е мъчно под една мишница да носиш две дини, по-добре е да ги разпределиш по една под всяка.

В тези години у нас тези неща не се предаваха по малкия екран, това се случваше по другите игрища и страни. Взеха бързо решение, за една нощ. През 1985 година имаше сигнали месеци по-рано за това. Учудващо беше решението. И при нас е имало обединяване със Септември, Червено знаме, минал съм ги тези стадии като играч “.

... „ Предстоеше ни мач след наказванията за Купата през 1985г. Стоичков беше в поделението в Стара Загора. Тогава Никола Цанев, Бог да го елементарни, беше админ на ЦСКА. Отиде да го вземе и да го докара в Сливен, където гостувахме. От Стара Загора Цанев се върна в София, а ние бяхме в Сливен. След два часа мачът трябваше да почне, него го нямаше. Половината от картотеките трябваше да се заверят във Футболния съюз и Стоичков като боец го върнаха в София от Стара Загора. Аз им споделих да пристигна напряко в Сливен. Голяма каша. Картотеките дойдоха чак на почивката, а Ицо стартира без документи. Обърнах се към Кольо Цанев: „ Капитане – по този начин му виках, още от спортните години, когато той беше първи капитан, а аз втори – какво стана бе, мама му остаряла? “. Картотеката нали му е в БФС, би трябвало да му я взема. Аз приказвах със съдията, след това и с него, познава Цанев, уверих го, че ще я донесат. Телефони нямаше, на кой да звъннеш? Казах му, че потеглят. Съмнявах се, че ще пристигна за първото полувреме. Митко, братът на Кольо Цанев, също беше арбитър. И първото полувреме играхме без картотеки. Ицо се показа добре, подаде за единия гол. “

 „... В Музея на славата на ЦСКА са и трофеите на Христо Стоичков – „ Златната топка “, „ Златната обувка “... Бях му треньор в ЦСКА, в националния тим. За Барселона заминахме с Емо Данчев. Тримата пътувахме до Испания, с цел да се срещнем с Кройф. Тогава говорихме за качествата и упоритостите на нашия футболист, на Ицо. Хъсът му беше необикновен и всички знаят историята му с Барселона и триумфите. Когато споменеш Христо Стоичков, без значение дали го харесваш или не, постоянно в гънките на мозъка ще ти изплуват някакви моменти с него на футболния терен. Гений! След като клубовете тогава дадоха добра цена за Ицо, Емо и Любо, значи не са били хлапета, а звезди. Никой не дава толкоз пари за деца “. 

... „ Бяхме мощни футболисти. Но когато не атакуваш и нямаш удар или два, по какъв начин ще ги върнеш тези голове? Напротив, отваряш се, увличаш отбраната, халфовете и даваш причина да ти вкарат още попадения. Ушите се запушват, не чуваш нищо, нещата не вървят... „  
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР