Димитър Димитров: България ще играе на следващото европейско първенство
Димитър Димитров, който стана първенец на България по баскетбол с тима на Балкан (Ботевград), гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Триумфът предстоящо докара до същински възторг на почитателите в дребното градче, които чакаха огромния триумф 30 години. А Димитров бе средглавните “виновници” за спечелването на трофея. Той произлиза от спортно семейство с триумфи в баскетбола и в гребането. На седем години за първи път хваща оранжевата топка и от този момент стартира да гради пътя си на играч. Едва на 16 дебютира в мъжкия баскетбол с екипа на италианския Римини. Играл е още в Левски, Аркадия, Лукойл Академик, Академик (Пловдив) и Балкан(Ботевград). Вече четири години е част от националния тим на България.
- Здравей, Митко! Честита купа с Балкан (Ботевград)! Какво почувства след последната сирена на четвъртия мач от серията с Левски Лукойл?
- Дори го почувствах малко по-рано, тъй като мачът се разви доста добре за нас. Към 2:30 минути преди края на срещата към този момент изпитах изключителна наслада. Видях по какъв начин хората по трибуните дочакаха своя миг след 30 години пауза. Лично аз усетих задоволство от съвършено свършената работа през сезона. В последна сметка отидох в този тим, с цел да станем първенци. Нямаше нищо по-хубаво от това да свършим по този начин.
- Кое се оказа решаващо за триумфа ви против „ сините “?
- Отборната ни игра във финалната фаза на шампионата, както и експанзията, с която подходихме в отбрана. Това бе една от главните аргументи да победим.
- А преди този момент имахте ли компликации на полуфинала, когато срещнахте Берое?
- Смея да настоявам, че полуфиналът беше много по-напрегнат за нас. Водеха ни с 2:1 победи и трябваше да спечелим два мача непременно. Мобилизирахме се всички дружно и успяхме да си осъществим задачата.
- Изигра страховит мач в дуела, с който спечелихте златните медали. Какво ви сподели треньорът Небойша Видич преди четвъртия конфликт?
- Той постоянно ни споделя много неща, обича да приказва. Помня, че преди четвъртия конфликт ни сподели, че желае да спечелим купата в Ботевград, а не желае да върви повече в София. Всички бяхме съгласни с него, никой не искаше да има пети мач. Да спечелим дуела пред тази прелестна аудитория беше главната ни цел – да зарадваме хората в Ботевград в нашата зала. Каза ни и че ще завоюва тимът, който го желае повече и е по-агресивен.
- Не си ли сюрпризиран от решението му да си тръгне след триумфа в Балкан?
- До известна степен не съм сюрпризиран, само че от друга съм сюрпризиран малко, тъй като направи много добър сезон. Доведе нещата до историческо присъединяване на български тим на осминафиналите в шампионата на ФИБА къп. Стана първенец с тим, който не го е правил 30 години и приключи превъзходството от много следващи трофеи на Лукойл. А това е доста огромно нещо за българския баскетбол и не се е случвало скоро. С този сезон му се подвига и цена, и фантазии, и цели. Това е една крачка за неговата кариера, която трябваше да направи.
- А какво е твоето бъдеще? Оставаш ли в Балкан?
- Все още не мога да отговоря на този въпрос. Трябва да приказваме с управлението и с моя управител. Да забележим какви предложения ще имам и да вземем най-правилното решение за мен.
- Как оценяваш сезона за теб?
- Сезонът беше много вманиачен. Започнахме доста добре с мачовете във ФИБА, изиграхме доста мощни срещи. Но в това време в българското състезание беше друга обстановката – нямахме победа над първите три тима, а в останалите мачове много мъчно печелехме против по-слабите отбори. Аз персонално имах доста положителни мачове в Европа, само че в България не можех да си намеря мястото в тима. Имах една лека травма, която ме извади от игра за към 30-40 дни. След това не можах да намеря верния темп. Но значимото е, че най-после успяхме и аз, и тимът да си съберем главите и да създадем мощен свършек на сезона.
- Ако не се получи с Балкан, мислил ли си в кое състезание би желал да играеш?
- Мислил съм, да. Израснал съм в Италия, четири години съм играл там и доста ми харесва тяхното състезание и стилът на игра. Много бих се радвал отново да отида да играя там.
@@@
- Имаш ли шансове?
- Мисля, че е безусловно допустимо.
- Мнозина дефинират публиката на Балкан като доста прочувствена. Играл ли си до момента пред толкоз запалени почитатели и какво е възприятието?
- Чувството е неповторимо. Публиката в действителност е феноменална. Целият град живее за това и се интересува от баскетбол. Още първия ден, в който дойдох в Ботевград, хората ме приветстваха с много усмивки и пожелания за добър сезон. Даже помня, че на третия ден един човек ме срещна на улицата и ми сподели, че е сигурен, че откакто съм пристигнал в тима, в този момент ще станем първенци за първи път от 30 години.
- Спомена за присъединяване на тима за ФИБА къп, само че то сякаш малко избледнява на фона на извоюваната купа. И въпреки всичко Балкан стигна до осминафиналите. Кое беше сложното в тези мачове?
- Честно казано, мачовете за ФИБА може би бяха по-лесни, в сравнение с за шампионата, тъй като там бяхме освободени от напрежение. Играхме с тимове с 4-5, даже 10 пъти по-голям бюджет от нашия. Треньорът ни споделяше, че тези дуели са единствено за нас. Да играем умерено и без напрежение, с страст. Мисля, че това беше основно, с цел да създадем този огромен триумф.
- А по какъв начин превъзмогнахте тази рецесия, в която бяхте в българския шампионат, с цел да стигнете до триумфа?
- Не беше елементарно. Имаше много повратни точки, които може би от една страна оказаха отрицателно въздействие, само че в следствие се видя, че не е толкоз отрицателно. Имахме много проблеми в тима с играчи, които бяха освобождавани, а по-късно връщани. Всичко това най-после ни направи по-силни за финалните мачове. Събрахме се всички дружно, знаехме през какво сме минали и че шампионската купа ще заличи всички отрицателни страсти от сезона.
- Имаше ли проблеми с Небойша Видич през тази година?
- Ако кажа, че съм нямал, ще излъжа. Но не мога да кажа, че са били кой знае какви проблеми. Може би първоначално не оправдах неговите упования на 100% и той спря да ми гласоподава такова доверие. Изпаднах в една дупка, което е обикновено за един състезател, само че продължи малко повече, в сравнение с трябваше. Важното е, че резервирах фокус до края на шампионата и излязох тъкмо, когато трябваше.
@@@
- Как се върна? Как преодоля рецесията?
- Работа и централизация е единственият метод да я преодолееш.
- Има ли човек, на който искаш да посветиш триумфа в шампионата на България?
- Искам да го посветя на моето семейство и на моята избраница. За повторно се случва по този начин, че ставаме първенци на нейния рожден ден. Също на щерка ми Ева, която макар че не беше в залата, гледаше мачовете по малкия екран. Не знам какво е разбирала, само че ме познава. Като види баскетбол по тв приемника, се обръща и гледа с интерес.
- Приемаш ли спечелването на купата като реванш за това, че не можа да се наложиш в Левски Лукойл?
- Може би мога да го приема като реванш, тъй като като стана обединяването сред Лукойл Академик и Левски Лукойл, на мен ми беше казано, че съм непотребен в този тим и би трябвало да си потърся пътя на друго място. Колкото и да бъдеш над нещата, на всеки един състезател малко му въздейства на самочувствието и на душeвността. Радвам се, че аз съумях да преодолея този миг с високо вдигната глава. Мисля, че излязох много по-силен от това.
- Почувства ли засегнатост, че някой ти споделя „ сбогом “?
- Не, не почувствах засегнатост.
- А елементарно ли си откри тим по-късно?
- Да. Историята е много забавна, само че избирам да си остане персонално за мен.
- Леко „ открехни вратата “…
- По-скоро ми беше открит тимът преди този момент, без аз да знам. Но значимото е, че открих едно място, в което хората ме одобриха с необятно отворени порти. Дадоха ми безспорен картбланш в Академик. Мисля, че им се отплатих по най-хубавия метод за това доверие.
- Ще те върна първоначално – за какво избра баскетбола или това, че майка ти е била състезателка в този спорт, както и сестра ти, предреши избора ти?
- Мисля, че не аз избрах баскетбола, а той мен. Моите първи мемоари са от зала „ Академик “. Майка ми беше треньорка на юношеските обединения на Академик (Пловдив). Постоянно бях с нея по тренировки, гледах по какъв начин упражняват девойките и желаех да съм като тях – да играя баскетбол. Тренирах в профил, тупках топката. Винаги съм обичал тази игра.
- Баща ти е някогашен играч по гребане – той не се ли включи в борбата?
- Не, общо взето не се е присъединил. Последните две години ме вкара в лодка за първи път. За мен това е много прелестно преживяване, само че към този момент е прекомерно късно за промяна на спорта.
- Кои са треньорите, които са съдействали най-вече за развиването ти?
- Доста са треньорите, които са съдействали. И като младеж доста треньори съм имал, а и по-късно при мъжете. Но мога да загатна имената на Явор Аспарухов, който ми беше треньор в Лукойл Академик като бях младеж, а това беше много от дълго време. След това като отидох в Италия – всичките ми треньори. Най-много желая да благодаря на Лоренцо Гандолфи и на Гордън Филич, които бяха до мен четири години. Вторият е ставал с мен сутринта в 5 часа да отивам на подготовка преди учебно заведение. Реално посвети две години от живота си, с цел да ме направи по-добър състезател, за което съм му безпределно признателен.
- Разкажи по какъв начин се озова в Римини?
- Озовах се благодарение на моя сътрудник. Тогава имаше проект да вземе момчета от България, Аржентина, Грузия, да ги събере в едно общежитие и да направи един тим в Италия с чужденци, да ги развие и за в бъдеще да влязат в мъжкия баскетбол. Имаше негов човек, който гледаше българското състезание. Отидохме три-четири момчета на лагер в Сърбия и оттова аз и още едно момче заминахме за Италия. Харесаха ни и ни предложиха контракти.
- Кое ти беше най-трудно, когато попадна на Апенините?
- Най-трудни ми бяха първите три месеца, тъй като едно момче на 14 години отива в друга страна, в която се приказва различен език. Тогава хората не говореха доста британски, дори в тима единствено едно-две момчета знаеха британски. Най-трудно ми беше до момента в който науча езика, с цел да контактувам обикновено с другите и да се разбираме. Бяха много тежки три месеца.
- Майка ти също беше при теб…
- Да, тя беше с мен. Благодарение на нея съумях да се оправя. Имаше много моменти, в които ми се е желало да се прибера в България при моите другари и фамилията, само че значимото е, че съумях да устоя, да стисна зъби, с цел да стигна дотук.
- Още на 16 години дебютираш в италианската Серия А2. Срещу кой тим записа първия си мач?
- Първият ми мач беше против Динамо Сасари, който в следствие стана един от много положителните тимове и играе в Евролигата. Играех като чужденец, а в италианската втора лига нямаш право на повече от двама чужденци. Трябваше да изчакам някой да се контузи. За мое благополучие тогава единият американец получи контузия и получих игрово време в четири мача. Това беше доста скъпо за мен. Вкарах и първия си панер, а възприятието беше неповторимо. Тази страст в никакъв случай няма да я не помни.
- Защо не остана в Италия?
- Главната причина е, че трябваше да взема статут на италиански състезател и да играя в локалните лиги като италианец, а не като чужденец. За да имаш този статут, би трябвало да си направил четири години като младеж с 14 мача в година. Но първата година имах проблем с документите, които се забавиха и съумях да направя единствено 10. Реално поради четири мача не можах да взема този статут. Пък на 19 години да се наложиш като чужденец в Италия, мисля, че е невероятно.
- Как реагира, когато разбра, че Георги Младенов те е присъединил в мъжкия народен тим на България?
- За мен постоянно е било фантазия да играя за мъжкия тим на България. Когато разбрах, че съм в състава, изпитах откровена наслада и страст. Но въпреки всичко още не беше несъмнено, че ще играя мачове, защото първоначално бях в разширения състав. Най-много се зарадвах, когато към този момент разбрах, че съм в 12-те, които ще съставляват България в квалификациите.
- Какво е да ти е треньор Георги Младенов, един от най-хубавите баскетболисти на България?
- Не е елементарно сигурно. Той е треньор, който постоянно изисква максимума от играчите и желае да работим много съществено. За мен това не беше проблем като един от най-малките в тима – нямах избор да не съм сериозен и давах 100% на всяка една подготовка. Беше опит, който много ми оказа помощ за израстването.
- Кои бяха тогава тарторите в националния тим и по какъв начин те одобриха?
- От тогава до момента в тима сме съвсем едни и същи. Всички ме одобриха доста добре. Тогава първи стъпки в националния тим направихме с Александър Везенков и Павлин Иванов. Ядрото на тима тогава също бе от момчета не доста по-големи от нас и се познавахме от преди този момент. Успяхме да създадем много добър колектив, който пораства и до ден-днешен.
- Как приемаш израстването на Александър Везенков?
- Александър Везенков е един извънреден баскетболист на най-високо европейско равнище. Доказал е не един път, че има качествата да играе в Евролигата. Проблемът е, че постоянно попада в тимовете в най-неподходящия миг за тях. Има малшанс, само че се надявам от следващата година към този момент да откри място в един постоянен тим и да няма проблеми.
- Кой е най-силният ти мач с екипа на „ лъвовете “?
- Смея да настоявам, че това е мачът ни с Франция през есента на предходната година. Успяхме да създадем победа, която медиите дефинират като историческа. Франция е в елита на този спорт. Да, имаше неявяване на звезди, само че една немалка част от тях играха. Направихме един свръхестествен мач. Това ми беше най-силният дуел за националния тим.
- Кога ще забележим националният ни тим на огромен конгрес?
- На идващото европейско.
- Със сигурност?
- Да!
- Какво не ни доближава през тези години, че сме отвън елита на този спорт?
- Откакто аз съм в тима, не ни доближава едно неизменност във всички мачове и да си повярваме малко повече. В квалификациите за международното състезание показахме, че можем да играем баскетбол против едни от най-хубавите тимове в Европа, да ги побеждаваме. Но също по този начин позволяваме и загуби от отбори, които са на нашето равнище. А с цел да се класираме на огромен конгрес, би трябвало да победим тимовете от нашата рогозка и да изненадаме някои от огромните сформира.
- Кои са били сериозните ти моменти в кариерата ти до този миг?
- Преди тъкмо две години почнахме подготовка за квалификации с националния тим и получих контузия в глезена, която ме изкара отвън игра за четири месеца. Не беше толкоз сериозно това, колкото, че тогава нямах тим. В интервал от два месеца се лутах в Европа в търсене на отбор, в вървене на проби, тъй като когато си бил контузен, всеки желае да те ревизира, преди да се подпише контракт. Психиката ми беше паднала. Благодаря на управлението и на треньора, че ме одобриха в Пловдив и ми дадоха картбланша да покажа какво мога, да си върна формата и да рестартирам кариерата си.
- Кой за теб е най-хубавият баскетболист в света? Имал ли си кумир през годините?
- От дребен мой кумир е Винс Картър. Винаги съм му се възхищавал. И до през днешния ден на 42 години продължава да играе на най-високо равнище в света. Но сега съгласно мен най-хубавият баскетболист на планетата е Леброн Джеймс.
- Спомняш ли си твоите първи баскетболни кецове?
- Честно казано, не. Със сигурност бяха на сестра ми. Но тогава изобщо не съм обръщал внимание на кецовете.
- Получаваш ли още препоръки от майка ти Тина Димитрова и от сестра ти Екатерина за баскетбола?
- Да, получавам препоръки, само че имаме сделка да не ми се бъркат доста в професионален проект. Малко повече запалвам, като ми споделят какво да върша. И сме се разбрали, в случай че не е нещо доста значимо и незабавно, да не ми го споделят.
- Защо татко ти Наско не гледа мачовете ти онлайн?
- Идва на някои мачове, само че като цяло заобикаля. Доста повече се пали, в сравнение с е належащо. Предполагам, че това е една от аргументите, с цел да не стане някоя пакост.
- Кое е огромното ти благополучие в живота?
- Най-голямото ми благополучие е щерка ми Ева. Скоро ще стане на година. Реално видяно, откогато се роди тя, виждам различен смисъл.
- За какво мечтае Димитър Димитров?
- В професионален проект за реализация в чужбина, за няколко сезона на положително европейско равнище. И за едно крепко и щастливо семейство.
- Митко, по какъв начин да приключим нашия диалог?
- Животът ми върви ръка за ръка с баскетбола и съм научил едно – без да вярваш, без да се трудиш и без да си твърдоглав, няма по какъв начин да постигнеш каквото и да било. Искам да пожелая на феновете да имат вяра в това, което вършат, да не стопират да мечтаят. Рано или късно, с доста работа, всичко се сбъдва.
- Здравей, Митко! Честита купа с Балкан (Ботевград)! Какво почувства след последната сирена на четвъртия мач от серията с Левски Лукойл?
- Дори го почувствах малко по-рано, тъй като мачът се разви доста добре за нас. Към 2:30 минути преди края на срещата към този момент изпитах изключителна наслада. Видях по какъв начин хората по трибуните дочакаха своя миг след 30 години пауза. Лично аз усетих задоволство от съвършено свършената работа през сезона. В последна сметка отидох в този тим, с цел да станем първенци. Нямаше нищо по-хубаво от това да свършим по този начин.
- Кое се оказа решаващо за триумфа ви против „ сините “?
- Отборната ни игра във финалната фаза на шампионата, както и експанзията, с която подходихме в отбрана. Това бе една от главните аргументи да победим.
- А преди този момент имахте ли компликации на полуфинала, когато срещнахте Берое?
- Смея да настоявам, че полуфиналът беше много по-напрегнат за нас. Водеха ни с 2:1 победи и трябваше да спечелим два мача непременно. Мобилизирахме се всички дружно и успяхме да си осъществим задачата.
- Изигра страховит мач в дуела, с който спечелихте златните медали. Какво ви сподели треньорът Небойша Видич преди четвъртия конфликт?
- Той постоянно ни споделя много неща, обича да приказва. Помня, че преди четвъртия конфликт ни сподели, че желае да спечелим купата в Ботевград, а не желае да върви повече в София. Всички бяхме съгласни с него, никой не искаше да има пети мач. Да спечелим дуела пред тази прелестна аудитория беше главната ни цел – да зарадваме хората в Ботевград в нашата зала. Каза ни и че ще завоюва тимът, който го желае повече и е по-агресивен.
- Не си ли сюрпризиран от решението му да си тръгне след триумфа в Балкан?
- До известна степен не съм сюрпризиран, само че от друга съм сюрпризиран малко, тъй като направи много добър сезон. Доведе нещата до историческо присъединяване на български тим на осминафиналите в шампионата на ФИБА къп. Стана първенец с тим, който не го е правил 30 години и приключи превъзходството от много следващи трофеи на Лукойл. А това е доста огромно нещо за българския баскетбол и не се е случвало скоро. С този сезон му се подвига и цена, и фантазии, и цели. Това е една крачка за неговата кариера, която трябваше да направи.
- А какво е твоето бъдеще? Оставаш ли в Балкан?
- Все още не мога да отговоря на този въпрос. Трябва да приказваме с управлението и с моя управител. Да забележим какви предложения ще имам и да вземем най-правилното решение за мен.
- Как оценяваш сезона за теб?
- Сезонът беше много вманиачен. Започнахме доста добре с мачовете във ФИБА, изиграхме доста мощни срещи. Но в това време в българското състезание беше друга обстановката – нямахме победа над първите три тима, а в останалите мачове много мъчно печелехме против по-слабите отбори. Аз персонално имах доста положителни мачове в Европа, само че в България не можех да си намеря мястото в тима. Имах една лека травма, която ме извади от игра за към 30-40 дни. След това не можах да намеря верния темп. Но значимото е, че най-после успяхме и аз, и тимът да си съберем главите и да създадем мощен свършек на сезона.
- Ако не се получи с Балкан, мислил ли си в кое състезание би желал да играеш?
- Мислил съм, да. Израснал съм в Италия, четири години съм играл там и доста ми харесва тяхното състезание и стилът на игра. Много бих се радвал отново да отида да играя там.
@@@ - Имаш ли шансове?
- Мисля, че е безусловно допустимо.
- Мнозина дефинират публиката на Балкан като доста прочувствена. Играл ли си до момента пред толкоз запалени почитатели и какво е възприятието?
- Чувството е неповторимо. Публиката в действителност е феноменална. Целият град живее за това и се интересува от баскетбол. Още първия ден, в който дойдох в Ботевград, хората ме приветстваха с много усмивки и пожелания за добър сезон. Даже помня, че на третия ден един човек ме срещна на улицата и ми сподели, че е сигурен, че откакто съм пристигнал в тима, в този момент ще станем първенци за първи път от 30 години.
- Спомена за присъединяване на тима за ФИБА къп, само че то сякаш малко избледнява на фона на извоюваната купа. И въпреки всичко Балкан стигна до осминафиналите. Кое беше сложното в тези мачове?
- Честно казано, мачовете за ФИБА може би бяха по-лесни, в сравнение с за шампионата, тъй като там бяхме освободени от напрежение. Играхме с тимове с 4-5, даже 10 пъти по-голям бюджет от нашия. Треньорът ни споделяше, че тези дуели са единствено за нас. Да играем умерено и без напрежение, с страст. Мисля, че това беше основно, с цел да създадем този огромен триумф.
- А по какъв начин превъзмогнахте тази рецесия, в която бяхте в българския шампионат, с цел да стигнете до триумфа?
- Не беше елементарно. Имаше много повратни точки, които може би от една страна оказаха отрицателно въздействие, само че в следствие се видя, че не е толкоз отрицателно. Имахме много проблеми в тима с играчи, които бяха освобождавани, а по-късно връщани. Всичко това най-после ни направи по-силни за финалните мачове. Събрахме се всички дружно, знаехме през какво сме минали и че шампионската купа ще заличи всички отрицателни страсти от сезона.
- Имаше ли проблеми с Небойша Видич през тази година?
- Ако кажа, че съм нямал, ще излъжа. Но не мога да кажа, че са били кой знае какви проблеми. Може би първоначално не оправдах неговите упования на 100% и той спря да ми гласоподава такова доверие. Изпаднах в една дупка, което е обикновено за един състезател, само че продължи малко повече, в сравнение с трябваше. Важното е, че резервирах фокус до края на шампионата и излязох тъкмо, когато трябваше.
@@@- Как се върна? Как преодоля рецесията?
- Работа и централизация е единственият метод да я преодолееш.
- Има ли човек, на който искаш да посветиш триумфа в шампионата на България?
- Искам да го посветя на моето семейство и на моята избраница. За повторно се случва по този начин, че ставаме първенци на нейния рожден ден. Също на щерка ми Ева, която макар че не беше в залата, гледаше мачовете по малкия екран. Не знам какво е разбирала, само че ме познава. Като види баскетбол по тв приемника, се обръща и гледа с интерес.
- Приемаш ли спечелването на купата като реванш за това, че не можа да се наложиш в Левски Лукойл?
- Може би мога да го приема като реванш, тъй като като стана обединяването сред Лукойл Академик и Левски Лукойл, на мен ми беше казано, че съм непотребен в този тим и би трябвало да си потърся пътя на друго място. Колкото и да бъдеш над нещата, на всеки един състезател малко му въздейства на самочувствието и на душeвността. Радвам се, че аз съумях да преодолея този миг с високо вдигната глава. Мисля, че излязох много по-силен от това.
- Почувства ли засегнатост, че някой ти споделя „ сбогом “?
- Не, не почувствах засегнатост.
- А елементарно ли си откри тим по-късно?
- Да. Историята е много забавна, само че избирам да си остане персонално за мен.
- Леко „ открехни вратата “…
- По-скоро ми беше открит тимът преди този момент, без аз да знам. Но значимото е, че открих едно място, в което хората ме одобриха с необятно отворени порти. Дадоха ми безспорен картбланш в Академик. Мисля, че им се отплатих по най-хубавия метод за това доверие.
- Ще те върна първоначално – за какво избра баскетбола или това, че майка ти е била състезателка в този спорт, както и сестра ти, предреши избора ти?
- Мисля, че не аз избрах баскетбола, а той мен. Моите първи мемоари са от зала „ Академик “. Майка ми беше треньорка на юношеските обединения на Академик (Пловдив). Постоянно бях с нея по тренировки, гледах по какъв начин упражняват девойките и желаех да съм като тях – да играя баскетбол. Тренирах в профил, тупках топката. Винаги съм обичал тази игра.
- Баща ти е някогашен играч по гребане – той не се ли включи в борбата?
- Не, общо взето не се е присъединил. Последните две години ме вкара в лодка за първи път. За мен това е много прелестно преживяване, само че към този момент е прекомерно късно за промяна на спорта.
- Кои са треньорите, които са съдействали най-вече за развиването ти?
- Доста са треньорите, които са съдействали. И като младеж доста треньори съм имал, а и по-късно при мъжете. Но мога да загатна имената на Явор Аспарухов, който ми беше треньор в Лукойл Академик като бях младеж, а това беше много от дълго време. След това като отидох в Италия – всичките ми треньори. Най-много желая да благодаря на Лоренцо Гандолфи и на Гордън Филич, които бяха до мен четири години. Вторият е ставал с мен сутринта в 5 часа да отивам на подготовка преди учебно заведение. Реално посвети две години от живота си, с цел да ме направи по-добър състезател, за което съм му безпределно признателен.
- Разкажи по какъв начин се озова в Римини?
- Озовах се благодарение на моя сътрудник. Тогава имаше проект да вземе момчета от България, Аржентина, Грузия, да ги събере в едно общежитие и да направи един тим в Италия с чужденци, да ги развие и за в бъдеще да влязат в мъжкия баскетбол. Имаше негов човек, който гледаше българското състезание. Отидохме три-четири момчета на лагер в Сърбия и оттова аз и още едно момче заминахме за Италия. Харесаха ни и ни предложиха контракти.
- Кое ти беше най-трудно, когато попадна на Апенините?
- Най-трудни ми бяха първите три месеца, тъй като едно момче на 14 години отива в друга страна, в която се приказва различен език. Тогава хората не говореха доста британски, дори в тима единствено едно-две момчета знаеха британски. Най-трудно ми беше до момента в който науча езика, с цел да контактувам обикновено с другите и да се разбираме. Бяха много тежки три месеца.
- Майка ти също беше при теб…
- Да, тя беше с мен. Благодарение на нея съумях да се оправя. Имаше много моменти, в които ми се е желало да се прибера в България при моите другари и фамилията, само че значимото е, че съумях да устоя, да стисна зъби, с цел да стигна дотук.
- Още на 16 години дебютираш в италианската Серия А2. Срещу кой тим записа първия си мач?
- Първият ми мач беше против Динамо Сасари, който в следствие стана един от много положителните тимове и играе в Евролигата. Играех като чужденец, а в италианската втора лига нямаш право на повече от двама чужденци. Трябваше да изчакам някой да се контузи. За мое благополучие тогава единият американец получи контузия и получих игрово време в четири мача. Това беше доста скъпо за мен. Вкарах и първия си панер, а възприятието беше неповторимо. Тази страст в никакъв случай няма да я не помни.
- Защо не остана в Италия?
- Главната причина е, че трябваше да взема статут на италиански състезател и да играя в локалните лиги като италианец, а не като чужденец. За да имаш този статут, би трябвало да си направил четири години като младеж с 14 мача в година. Но първата година имах проблем с документите, които се забавиха и съумях да направя единствено 10. Реално поради четири мача не можах да взема този статут. Пък на 19 години да се наложиш като чужденец в Италия, мисля, че е невероятно.
- Как реагира, когато разбра, че Георги Младенов те е присъединил в мъжкия народен тим на България?
- За мен постоянно е било фантазия да играя за мъжкия тим на България. Когато разбрах, че съм в състава, изпитах откровена наслада и страст. Но въпреки всичко още не беше несъмнено, че ще играя мачове, защото първоначално бях в разширения състав. Най-много се зарадвах, когато към този момент разбрах, че съм в 12-те, които ще съставляват България в квалификациите.
- Какво е да ти е треньор Георги Младенов, един от най-хубавите баскетболисти на България?
- Не е елементарно сигурно. Той е треньор, който постоянно изисква максимума от играчите и желае да работим много съществено. За мен това не беше проблем като един от най-малките в тима – нямах избор да не съм сериозен и давах 100% на всяка една подготовка. Беше опит, който много ми оказа помощ за израстването.
- Кои бяха тогава тарторите в националния тим и по какъв начин те одобриха?
- От тогава до момента в тима сме съвсем едни и същи. Всички ме одобриха доста добре. Тогава първи стъпки в националния тим направихме с Александър Везенков и Павлин Иванов. Ядрото на тима тогава също бе от момчета не доста по-големи от нас и се познавахме от преди този момент. Успяхме да създадем много добър колектив, който пораства и до ден-днешен.
- Как приемаш израстването на Александър Везенков?
- Александър Везенков е един извънреден баскетболист на най-високо европейско равнище. Доказал е не един път, че има качествата да играе в Евролигата. Проблемът е, че постоянно попада в тимовете в най-неподходящия миг за тях. Има малшанс, само че се надявам от следващата година към този момент да откри място в един постоянен тим и да няма проблеми.
- Кой е най-силният ти мач с екипа на „ лъвовете “?
- Смея да настоявам, че това е мачът ни с Франция през есента на предходната година. Успяхме да създадем победа, която медиите дефинират като историческа. Франция е в елита на този спорт. Да, имаше неявяване на звезди, само че една немалка част от тях играха. Направихме един свръхестествен мач. Това ми беше най-силният дуел за националния тим.
- Кога ще забележим националният ни тим на огромен конгрес?
- На идващото европейско.
- Със сигурност?
- Да!
- Какво не ни доближава през тези години, че сме отвън елита на този спорт?
- Откакто аз съм в тима, не ни доближава едно неизменност във всички мачове и да си повярваме малко повече. В квалификациите за международното състезание показахме, че можем да играем баскетбол против едни от най-хубавите тимове в Европа, да ги побеждаваме. Но също по този начин позволяваме и загуби от отбори, които са на нашето равнище. А с цел да се класираме на огромен конгрес, би трябвало да победим тимовете от нашата рогозка и да изненадаме някои от огромните сформира.
- Кои са били сериозните ти моменти в кариерата ти до този миг?
- Преди тъкмо две години почнахме подготовка за квалификации с националния тим и получих контузия в глезена, която ме изкара отвън игра за четири месеца. Не беше толкоз сериозно това, колкото, че тогава нямах тим. В интервал от два месеца се лутах в Европа в търсене на отбор, в вървене на проби, тъй като когато си бил контузен, всеки желае да те ревизира, преди да се подпише контракт. Психиката ми беше паднала. Благодаря на управлението и на треньора, че ме одобриха в Пловдив и ми дадоха картбланша да покажа какво мога, да си върна формата и да рестартирам кариерата си.
- Кой за теб е най-хубавият баскетболист в света? Имал ли си кумир през годините?
- От дребен мой кумир е Винс Картър. Винаги съм му се възхищавал. И до през днешния ден на 42 години продължава да играе на най-високо равнище в света. Но сега съгласно мен най-хубавият баскетболист на планетата е Леброн Джеймс.
- Спомняш ли си твоите първи баскетболни кецове?
- Честно казано, не. Със сигурност бяха на сестра ми. Но тогава изобщо не съм обръщал внимание на кецовете.
- Получаваш ли още препоръки от майка ти Тина Димитрова и от сестра ти Екатерина за баскетбола?
- Да, получавам препоръки, само че имаме сделка да не ми се бъркат доста в професионален проект. Малко повече запалвам, като ми споделят какво да върша. И сме се разбрали, в случай че не е нещо доста значимо и незабавно, да не ми го споделят.
- Защо татко ти Наско не гледа мачовете ти онлайн?
- Идва на някои мачове, само че като цяло заобикаля. Доста повече се пали, в сравнение с е належащо. Предполагам, че това е една от аргументите, с цел да не стане някоя пакост.
- Кое е огромното ти благополучие в живота?
- Най-голямото ми благополучие е щерка ми Ева. Скоро ще стане на година. Реално видяно, откогато се роди тя, виждам различен смисъл.
- За какво мечтае Димитър Димитров?
- В професионален проект за реализация в чужбина, за няколко сезона на положително европейско равнище. И за едно крепко и щастливо семейство.
- Митко, по какъв начин да приключим нашия диалог?
- Животът ми върви ръка за ръка с баскетбола и съм научил едно – без да вярваш, без да се трудиш и без да си твърдоглав, няма по какъв начин да постигнеш каквото и да било. Искам да пожелая на феновете да имат вяра в това, което вършат, да не стопират да мечтаят. Рано или късно, с доста работа, всичко се сбъдва.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ