Спортни хроники: Спомен за кунг фу Марадона в последния му мач за Барселона
Диего Марадона имаше осем месеца, с цел да възнамерява отмъщението си. В началото на сезон 1983/84 кракът на аржентинеца е брутално строшен след безкомпромисно влизане на Андони Гойкоечея.
Известен като Касапина от Билбао, още на старта на акцията Гойкоечея е претрупан със задачата да опази най-магнетичния футболист на планетата. В края ѝ аржентинецът е подготвен за реванш, и то в идеалния миг – във финала за Купата на краля.
Въздухът е напрегнат от напрежение. Отношенията сред двата клуба са надалеч от отлични точно поради случая през септември, а фактът, че финалът би трябвало да се играе на неприятния и за двете страни „ Сантяго Бернабеу “ добавя неприятната картинка.
Стадионът на Реал Мадрид символизира режима на Франко, ненавиждан до дъното на душата си от баски и каталунци. Феновете на двата отбора изпълват „ Бернабеу “ с районните си знамена и освиркват националния химн преди началото на срещата, с цел да показват за следващ път неприязънта си към властта.
Началото на дуела е белязано от нови груби влизания, като този път и други тестват здравината на глезените на Марадона. По отношение на футбола, техниката отстъпва съществено на физическата експанзия. Атлетик има шансове да открие резултата и по-рано, само че въпреки всичко съумя да го прави в 13-ата минута.
Ендика поема една топка на гърди, след което с левия крайник я забива в долния ъгъл на вратата на каталунците. Деветката незабавно се обръща и побягва към своите почитатели, които беснеят от наслада, веейки червено-белите знамена във въздуха.
Темпото на мача не се трансформира изключително в оставащите 77 минути. Тежките конфликти не престават да господстват на терена. Реферът Анхел Франко Мартинес подвига седем жълти картона, само че нито едно от влизанията не е категоризирано като задоволително жестоко за по-сериозно наказване. Все отново футболът преди 30 години е надалеч по-различен от този през днешния ден.
Барселона непреклонно търси изравнителното попадение, само че офанзивите им се блъскат в защитата на Билбао, ръководена съвършено от вратаря Андони Субисарета. При звука на финалната свирка Марадона е лице в лице с Хосе Мария Нуньес, а даже металните загради не могат да удържат почитателите на Атлетик, които нахлуват на терена, празнувайки в гневна наслада дубъла.
Тогава стартира и мелето, в което Марадона е един от най-дейните. След като не съумява да си го върне на Библао с футболни средства, аржентинецът взема решение, че ще би трябвало да го направи по старомодния метод. Първата му жертва е неизползваната запаса Мигел Анхел Сола, който навлязъл на игрището по спортен екип, получава брутално коляно в главата, след което изпада в безсъзнание на тревата.
Марадона получава най-голяма поддръжка в безредиците от Бернд Шустер, като съвсем няма състезател от двата тима, които да не взе участие в мелето. Кунг фу ритници се раздават наляво и надясно, в това време изваденият от строя Сола е изкаран от терена на носилка.
Изисква се намесата на полицията, която да ескортира играчите на Барселона отвън игрището. Полицаите покриват каталунците с щитовете си в опит да ги предпазят от дъжда от всевъзможни предмети, изсипан от почитателите на Атлетик, който лети към главите им.
С разпрана тениска Марадона стои в центъра на терена, към този момент малко по-успокоен, очаквайки своя персонален конвой.
В рамките на тези няколко минути, сякаш, успеха с 1:0 на Атлетик остава леко на назад във времето. Все отново капитанът Дани подвига трофея, връчен му персонално от краля. След това слиза на терена, където почитателите най-сетне могат да отпразнуват края на една паметна акция със своите любимци.
Дубълът е реалност, като това са и последните два трофея в историята на Билбао в двете съревнования и до ден-днешен.
Последен се оказва и дуелът за Марадона в цветовете на Барселона. През лятото аржентинецът е продаден в Наполи – ход, който управлението на каталунците вижда като най-смислен. Ако Диего остане на „ Камп Ноу “, ще би трябвало да изтърпи тримесечно наказване поради дейностите си във финала.
Един от най-тежките моменти в кариерата на аржентинеца се трансформира в катализатор за всичко следващо, което му се случва на футболния терен. Агресията и стръвта за победа го следват и до края на живота му, като помогнаха за превръщането му в същинско футболно провидение.
