Дейвид Хърбърт Лорънс (1885 ~ 1930), по-известен като Д. Х.

Дейвид Хърбърт Лорънс (1885 ~ 1930), по-известен като Д. Х. Лорънс е английски стихотворец, есеист и художник и един от най-скандалните писатели на предишния век. Най-добрата му творба, „ Любовникът на Лейди Чатърли “, излиза импровизирано във Флоренция през 1928 година и е неразрешена по едно и също време в Англия и Америка, като е оповестена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран тип чак през 1960 година и то след правосъден развой. Във всичките си романи Лорънс изследва със забележителна откровеност половите и психически взаимоотношения сред двата пола, въпреки в действителност да визира доста значими обществени и исторически тематики.

(1885 ~ 1930)

Няма създание от дивата природа, което да съжалява единствено себе си. Птицата пада от клона премръзнала, без капка жал към самата себе си!

Хората напълно не са зли, в случай че са свободни. Зли ги вършат неволята и потребността да печелят. Освободят ли се всички от преследването на средствата за живот - в света ще настъпят обилие и щастлив труд.

Дайте ни богове. О, дайте ни ги! Дайте ни богове. Толкова сме изтощени от хора и машини.

Човек умъртви на земята тишината и оскверни тихите кътчета, където по-рано слизаха ангели.

Човек би трябвало да се научи да обича, а с цел да се случи това, той би трябвало да мине през много премеждия.

В същността си любовта е голяма усмивка.

Обичам да пробвам нови неща и да откривам, че ги ненавиждам.

Обичам да пиша, когато усещам завист.

Светът е толкоз комплициран, неразбираем и колосален. Просто хората са толкоз многочислени и непоносими.

Светът е сборище на безмозъчни идиоти, а неговото заличаване е невероятно.

Даже в най-нормалния човек бушуват ужасни стихии.

По-добре да умреш, в сравнение с да живееш механично живот, изпълнен с повторяемост.

Искам да пребивавам по този начин, че да не изпитвам страдание през нощта.

Живеем за това, което ни вълнува, и точка по въпроса.

За да започнеш да живееш, би трябвало първо да се научиш да се отказваш от живота.

Както знаем, прекаляването даже с най-божественото води до опустошение.

Страхувам се, че ентусиазмът ми се изпарява, когато се чака от мен да правя същинска работа.

Да желаеш е по-добре, в сравнение с да притежаваш.

Всяко живо създание изпитва предпочитание за обич.

Да дадеш живот, не е така елементарно. Това не значи да го даваш на глупци, да се оставяш живи мъртъвци да те раздерат, а да запалиш нов живот там, дето го е нямало, въпреки и единствено в белотата на една изпрана носна кърпичка.

Водата - Н2О - се състои от две елементи водород и една О2, само че вода ги прави нещо трето, незнайно никому. Атомът съединява две сили, само че единствено наличието на трета го трансформира в атом.

Не търси нищо друго, с изключение на истината, - единствено истината. Хладнокръвно я търси - и стигни до същността. Стигни - и незабавно си задай въпроса: какъв измамник от мен се е получил?

Казват: морето е студено. Но не крие ли то у себе си най- горещата, най-лудата кръв?

В течение на един живот човек изживява доста столетия.

Личността се самоутвърждава в личното безумство по два метода: посредством пари и посредством обич.

Любовта в нашият век е още една веселба за малоумни.

Нужно е изцяло да се разтваряш в миговете, само че не и в друго създание.

Любовта е път, който отхвърля всички останали пътища. Това е... независимост за двама.

Фалшивата обич е красива торта, само че доста неприятен самун. Тя провокира мощно прочувствено разстройство. Такъв е и актуалният брак или още повече актуалният бракоразвод.

Всички дами се разделят на съпруги и любовници.

В това е всяка женска философия за живота: душевно успокоение и физическо улеснение.

Главният интерес на дамата е друга жена. Как тя наподобява? Какъв мъж е вързала? Как той я развлича?

Жената желае да я обичат, да приказват с нея и по едно и също време да изгарят от пристрастеност по нея.

Ако обичаш мъжа, отстъпи, когато той се е заинатил; прав ли е той, или не - отстъпи. Това в съпружеския живот е първото предписание.

Не е по силите на актуалната жена да си изключи разсъдъка, а безкрайните мисли са по-лоши от всички мъчения.

Повечето дами в никакъв случай не обичат, дори и не стартират да обичат. И мъжете също. Те дори не знаят, какво значи това.

Да, днешните мъже са спестовни на усеща и са жалки. Страхуват се от възприятията, опасяват се от живота!

Ако нещо не ти е по усета, промени го, а в случай че не можеш да го промениш, търпи.

Животът е пътешестване към ръба на знанието, последвано от скок.

Знанието е най-великият подарък на живота. Ако притежаваш познание, значи, че си благополучен, че си свободен.

Това, което очите не виждат, от него душата не я боли, то просто не съществува.

Понякога да бъдеш простак не е толкоз неуместно, в случай че искаш да постигнеш своето.

С годините човек става все по-ненаситен, тъй като от ден на ден усеща своята тленност. Само младоста е подготвена да има вяра в безсмъртието.

С приближаването на критическата възраст необразованите истерични дами безусловно полудяват.

Да се смириш с това, че животът е велика пустиня, значи, да отидеш до самият завършек на битието.

Докато животът не наподобява за човек запустял и незабележим, всичко останало е маловажно, без значение от това дали е благополучен или трагичен.

Животът е търпим единствено тогава, когато разсъдъка и тялото съществува в естетика, в равновесие и във взаимно почитание.

Читателят в наши дни откликва, единствено когато се обръщат към неговите пороци.

Възможно е раят за душите на умрелите да се намира в сърцата на живите.

Намерете храброст в тялото си, другояче шансът ще се отхвърли от вас.

Няма по-прекрасно създание от човек, който е самоуверен и цялостен с живот. Смисълът е подобен: бъдете смели, с цел да не изпуснете щастието.

Бъдещето е обезпечено, в случай че човек вижда в себе си нещо хубаво, положително.

Формата е мъртва кора. Истинската същина е нестабилна.

Времето се мери не с дните и часовете, а с измененията в душата.

Човек е изменчиво създание, и дружно с него се трансформира смисъла на думите.

Такава е нашата цивилизация, такова е нашето просвещение: в хората се възпитава единствено една нужда - да се харчат пари. А гаранция за тяхното изкарване няма.

Парите, в случай че ги има са отрова; в случай че ги няма са гладна гибел.

Вярно, че всичко в живота е неуместно. Но когато нелепостите нарастват в твоя живот, и самият ти ставаш безразсъден.

Смъртта е популярен край. Тя разрешава да познаеш най-високият връх на живота.

Любовта скоро ще спечелва на Земята. И ще настане царството на живите хора.

Източник: Д. Х. Лорънс, „ Пернáтата змия “, „ Дъгата “, изд. Колибри, „ Любовникът на лейди Чатърли “, изд. Труд
Снимка: IMDb