По какво се различават ГЕРБ и Промяната
Действително сякаш следим някаква всенародна воля най-накрая да има постоянно държавно управление. ГЕРБ и Промяната да престанат да се дърлят като хлапета, да си седнат на задниците и да се схванат. Има премного цели, към които могат да го създадат. Като че ли по този начин мисли обществото. Като че ли гласоподавателите са се обединили към тази концепция, само че все пак напрежението не спада. Защо не спада?
Този въпрос слага и се пробва да му отговори един къс, на който попаднах инцидентно. Идеята в него е, че има огромна, надали не съдбоносна разлика сред това дали Промяната ще се включи в държавно управление на ГЕРБ или ГЕРБ ще се включи в държавно управление на Промяната. Тоест тезата: " Хайде, не е ли все едно! Те са съвсем равни! Да се стегнат и да се схванат! " не е вярна. Не, не е все едно. Очевидно има неща, по които двете сили си наподобяват, само че има и такива, по които се разграничават трагично. Да оставим настрани дали си наподобяват по корумпираност - съмнения има и в двете направления, както и доказателства в двете направления няма. Те си наподобяват на първо място по това, че гледат на властта прагматично, като на предмет на активност, към който би трябвало да се отнесат с грижата на положителни стопани, както са длъжни да постъпват шефовете на търговски сдружения. И за двете оперативното присъединяване във властта, решаването на съответни проблеми е по-важно от идеологията. Те не следват идеали, а калкулират интерес.
По какво обаче се разграничават? Защо са се трансформирали в два взаимно отблъскващи се полюса? Само поради настроенията на гласоподавателите си ли или има и нещо друго?
И тук въпросът става метафизичен. В последната по Българска национална телевизия Бойко Василев цитира английския публицист и създател на претендиращото за обективност и безпристрастност списание " Проспект " - Дейвид Гудхарт, - който споделил, че светът е разграничен на хора от някъде и хора от всякъде . Светът, несъмнено, е разграничен по доста и най-различни други признаци, само че този не звучи неприятно и е комфортен за изложение на доста модерни обстановки. Включително и на обстановката у нас, в която все по-болезнено се питаме по какво, аджеба, се разграничават един от различен всички наши кандидати за властта.
Най-общо казано, хората " от някъде " са консервативно настроените, включително и националистите, за които същинските общности са дребните общности - семейство, квартал, клуб и така нататък до нация, само че не повече. Хората " от всякъде " пък са демократично настроените глобалисти, за които общността на общностите е целокупното човечество.
Това разделяне прониква на всички места и можем да го забележим даже и в средите на богословстващата интелигенция. Там за хората " от всякъде " си има и специфичен термин - икуменисти . Тяхната философия е като на всички други типове глобалисти - да оставим настрани всичко това, по което хората се разграничават, и да се съсредоточим единствено върху това, по което си наподобяват. Всичко, което ги сплотява, е доста по-важно от всичко, което ги разграничава. И не помнят, че характерността е точно в разликите. И не помнят, че има и непреодолими разлики.
Налагайки тази парадигма върху българската политическа картина, елементарно ще забележим, че на ГЕРБ симпатизират повече хора " от някъде ", а на Промяната - повече хора " от всякъде ". И в случай че това в действителност е същностно, законно опълчване (а то е), по никакъв начин не е чудно, че общото дело върви мъчно. Тогава къде е изходът? Има ли въобще излаз?
Със сигурност има. Обикновено търсенето на решение на даден проблем, на излаз от дадена обстановка, минава през избор на подобаваща позиция. Всяка обстановка може да се преглежда на разнообразни нивà на резюме. Ако на едно равнище на резюме детайлите в системата са в несъгласие, то на идващото може да се окажат в синхрон. И мисля, че с общите си законодателни цели ГЕРБ и Промяната демонстрираха, че са разбрали това.
Има и друго. Светът по признака на Гудхарт не се дели единствено на хора " от някъде " и хора " от всякъде " или най-общо (и грубо) казано: на националисти и глобалисти. Освен националисти и глобалисти има и универсалисти . И те - тези хора, които не са нито националисти, нито глобалисти - по никакъв начин не са малко. Например католиците са един тип универсалисти. Православните са различен тип универсалисти. Дълго е в този момент да обясняваме универсализма, само че за какво пък някой ден да не пробваме неговата позиция, която не е нито националистическа, нито глобалистична? Тя би помогнала за превъзмогване на напрежението и безизходицата и в други идеологически обстановки.
Изкуството, да вземем за пример, е също по собствен метод универсалистично, доколкото се пробва да компенсира идеологията с хармония. И лозунгите, опорките - със знаци. Всяка универсалистична позиция смъква политическия дневен ред от върха на пирамидата. А свален един път оттова, той престава да е най-важното, както се пробват да го изкарат предизборните акции. И щом не е той най-важното, то незабавно излиза наяве, че най-важно е нещо друго. Нещо обективно и безусловно. Когато стане ясно това, доста проблеми стартират да наподобяват лесни за решение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Този въпрос слага и се пробва да му отговори един къс, на който попаднах инцидентно. Идеята в него е, че има огромна, надали не съдбоносна разлика сред това дали Промяната ще се включи в държавно управление на ГЕРБ или ГЕРБ ще се включи в държавно управление на Промяната. Тоест тезата: " Хайде, не е ли все едно! Те са съвсем равни! Да се стегнат и да се схванат! " не е вярна. Не, не е все едно. Очевидно има неща, по които двете сили си наподобяват, само че има и такива, по които се разграничават трагично. Да оставим настрани дали си наподобяват по корумпираност - съмнения има и в двете направления, както и доказателства в двете направления няма. Те си наподобяват на първо място по това, че гледат на властта прагматично, като на предмет на активност, към който би трябвало да се отнесат с грижата на положителни стопани, както са длъжни да постъпват шефовете на търговски сдружения. И за двете оперативното присъединяване във властта, решаването на съответни проблеми е по-важно от идеологията. Те не следват идеали, а калкулират интерес.
По какво обаче се разграничават? Защо са се трансформирали в два взаимно отблъскващи се полюса? Само поради настроенията на гласоподавателите си ли или има и нещо друго?
И тук въпросът става метафизичен. В последната по Българска национална телевизия Бойко Василев цитира английския публицист и създател на претендиращото за обективност и безпристрастност списание " Проспект " - Дейвид Гудхарт, - който споделил, че светът е разграничен на хора от някъде и хора от всякъде . Светът, несъмнено, е разграничен по доста и най-различни други признаци, само че този не звучи неприятно и е комфортен за изложение на доста модерни обстановки. Включително и на обстановката у нас, в която все по-болезнено се питаме по какво, аджеба, се разграничават един от различен всички наши кандидати за властта.
Най-общо казано, хората " от някъде " са консервативно настроените, включително и националистите, за които същинските общности са дребните общности - семейство, квартал, клуб и така нататък до нация, само че не повече. Хората " от всякъде " пък са демократично настроените глобалисти, за които общността на общностите е целокупното човечество.
Това разделяне прониква на всички места и можем да го забележим даже и в средите на богословстващата интелигенция. Там за хората " от всякъде " си има и специфичен термин - икуменисти . Тяхната философия е като на всички други типове глобалисти - да оставим настрани всичко това, по което хората се разграничават, и да се съсредоточим единствено върху това, по което си наподобяват. Всичко, което ги сплотява, е доста по-важно от всичко, което ги разграничава. И не помнят, че характерността е точно в разликите. И не помнят, че има и непреодолими разлики.
Налагайки тази парадигма върху българската политическа картина, елементарно ще забележим, че на ГЕРБ симпатизират повече хора " от някъде ", а на Промяната - повече хора " от всякъде ". И в случай че това в действителност е същностно, законно опълчване (а то е), по никакъв начин не е чудно, че общото дело върви мъчно. Тогава къде е изходът? Има ли въобще излаз?
Със сигурност има. Обикновено търсенето на решение на даден проблем, на излаз от дадена обстановка, минава през избор на подобаваща позиция. Всяка обстановка може да се преглежда на разнообразни нивà на резюме. Ако на едно равнище на резюме детайлите в системата са в несъгласие, то на идващото може да се окажат в синхрон. И мисля, че с общите си законодателни цели ГЕРБ и Промяната демонстрираха, че са разбрали това.
Има и друго. Светът по признака на Гудхарт не се дели единствено на хора " от някъде " и хора " от всякъде " или най-общо (и грубо) казано: на националисти и глобалисти. Освен националисти и глобалисти има и универсалисти . И те - тези хора, които не са нито националисти, нито глобалисти - по никакъв начин не са малко. Например католиците са един тип универсалисти. Православните са различен тип универсалисти. Дълго е в този момент да обясняваме универсализма, само че за какво пък някой ден да не пробваме неговата позиция, която не е нито националистическа, нито глобалистична? Тя би помогнала за превъзмогване на напрежението и безизходицата и в други идеологически обстановки.
Изкуството, да вземем за пример, е също по собствен метод универсалистично, доколкото се пробва да компенсира идеологията с хармония. И лозунгите, опорките - със знаци. Всяка универсалистична позиция смъква политическия дневен ред от върха на пирамидата. А свален един път оттова, той престава да е най-важното, както се пробват да го изкарат предизборните акции. И щом не е той най-важното, то незабавно излиза наяве, че най-важно е нещо друго. Нещо обективно и безусловно. Когато стане ясно това, доста проблеми стартират да наподобяват лесни за решение. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ