Балерината Аманда стреля с лък под тепетата
Деветнайсет млади и надарени хора от целия свят са част от балетната натрупа на Държавна опера - Пловдив. Някои от тях играят под тепетата към този момент втори сезон. Те са от Аржентина, Бразилия, Мексико, Япония, Англия, Съединeните щати, Италия, Испания, Естония, Македония и Гърция. „ Марица ” ще показа всеки един от тези гении, за които да работят тук, се е трансформирало в идея.
Представяте ли си да живеете в страна, в която новоизбраният президент закрива министерствата на културата, спорта и трудовата политика? Защото били „ комунистически отживелици ”.Такива парадокси споделя за родината си Бразилия Аманда Джалмейда Роша. Тя е балерина от Коричиба. Градът е ситуиран в южната част на страната, която е най-развита. „ Зависи какво разбирате под „ развиване ”, споделя леко иронично Аманда. От август предходната година тя е една от 20-те непознати танцьори, които се включиха в балетната натрупа на Пловдивска опера.
Коричиба е основан преди време от поляци, италианци, японци и португалци. Населението му е сред 4 и 5 милиона души и в него няма държавни или частни културни институции, които да дават опция на надарените младежи да се развиват.
Аманда почнала да танцува на 3-годишна възраст. Първо било за развлечение. След това тръгнала на уроци в особено учебно заведение. „ Това не са профилирани учебни заведения, каквито има тук, а е място, което се посещава следобяд след уроците в естественото учебно заведение ”, споделя бразилката. Поддържа ли осмата по величина стопанска система в света можещите си хора? „ Не напълно. Балетът е изкуство, което желае да инвестираш в хората. Всичко това е занемарено от страната. Имаме доста надарени танцьори, само че тези, които могат да живеят професионално от това, се броят на пръсти. Има единствено две „ компании ” /институции - б. р./, които оферират платена работа като операта в Пловдив ”, споделя Аманда. И напомня, че измежду джунглата в града Манаус има опера от 120 години, само че даже и там няма балет.
Едната балетна институция е Общинската опера в Рио де Жанейро, а другата е в метрополиса Сау Паоло. „ Дори в балета в Рио танцьорите не взимат заплати по 6 месеца в годината. В Бразилия никой не поддържа културата - в тази страна няма никакви благоприятни условия и бъдеще. Там няма нищо! Затова съм в Европа. Страната ни има прелестна естествена природа, само че не дава пари за изкуство. Новият президент Жаир Болсонаро даже затвори Министерството на културата. Той е вманиачен ”, върти пръст на слепоочието си Аманда. И решението за културата и това за спорта я засягат, тъй като с изключение на с балет Аманда стреля с лък.
След като приключила учебно заведение отишла в Ню Йорк, я приели в „ Елисън Белет Скул ”. През трите си години там ходила на прослушвания и на състезания. Репетициите в учебното заведение били жестоки. От интернет научила, че Пловдив е определен за Европейска столица на културата. „ Казах си: Значи в този град ще влагат съществено в културни събития и по този начин започнах да проследявам институциите. Видях, че има кастинг за танцьори в балета към Операта. Обадих се и ми споделиха да дойда персонално. За мен това бяха доста пари - по какъв начин да дойда до Пловдив единствено за един кастинг! Помолих да прегледат видеата с мои осъществявания и да решат. Така ме одобриха ”, споделя Аманда Роша. Гледа на работата си в Пловдивска опера като на значима стъпка от кариерата си като балерина.
Когато схванала, че ще живее в Пловдив, незабавно прочела публикацията за града в Уикипедия. След това прегледала картите на Google и от прочетеното в мрежата градът харесал. Дните под тепетата са натоварени - заран нормално е заета с подготовки. След това върви да стреля с лък на особено стрелбище на Гладно поле. В Бразилия постоянно ходила и в горите да стреля по цели. „ Тук участвах в съревнование в София и от мъжете и дамите се класирах на 13-о място ”, споделя гордо Аманда. Достатъчно мощна е да опъва лъка без никакви спомагателни механизми.
Има си и своите обичани места в Пловдив - това са Старият град и центърът. Още първия месец изкачила трите зелени хълма - Сахат тепе, Бунарджика и Младежкия. Все още не се е решила да пътува отвън Пловдив до Родопите или Балкана. Аманда постоянно звъни на майка си и споделя за живота в България. Тя в никакъв случай не е живяла с татко си. Майка е пенсионерка и живее в Португалия. Там е с виза за пенсиониране - европейската страна я предлага нормално на бразилци.
Да закриеш културата със размах
Първо новоизбраният бразилски президент Жаир Болсонаро закри министерството на труда. То постоянно е съществувало в Бразилия през последните 120 години. Според президента то е ненужно в „ гъвкавия ” трудов пазар, който ще копира чикагската школа по модела на Чили.
Следваща цел на Болсонаро станаха министерствата на културата и спорта. Към културата протегна лапи и предшественикът му - Мишел Темер, който смъкна Дилма Русеф с импийчмънт. Бурни митинги го принудиха да подвие опашка. Болсонаро обаче го закри без пояснения. По негова концепция културата, спортът и обществените въпроси отиват в новосформираното министерство на поданството.
Представяте ли си да живеете в страна, в която новоизбраният президент закрива министерствата на културата, спорта и трудовата политика? Защото били „ комунистически отживелици ”.Такива парадокси споделя за родината си Бразилия Аманда Джалмейда Роша. Тя е балерина от Коричиба. Градът е ситуиран в южната част на страната, която е най-развита. „ Зависи какво разбирате под „ развиване ”, споделя леко иронично Аманда. От август предходната година тя е една от 20-те непознати танцьори, които се включиха в балетната натрупа на Пловдивска опера.
Коричиба е основан преди време от поляци, италианци, японци и португалци. Населението му е сред 4 и 5 милиона души и в него няма държавни или частни културни институции, които да дават опция на надарените младежи да се развиват.
Аманда почнала да танцува на 3-годишна възраст. Първо било за развлечение. След това тръгнала на уроци в особено учебно заведение. „ Това не са профилирани учебни заведения, каквито има тук, а е място, което се посещава следобяд след уроците в естественото учебно заведение ”, споделя бразилката. Поддържа ли осмата по величина стопанска система в света можещите си хора? „ Не напълно. Балетът е изкуство, което желае да инвестираш в хората. Всичко това е занемарено от страната. Имаме доста надарени танцьори, само че тези, които могат да живеят професионално от това, се броят на пръсти. Има единствено две „ компании ” /институции - б. р./, които оферират платена работа като операта в Пловдив ”, споделя Аманда. И напомня, че измежду джунглата в града Манаус има опера от 120 години, само че даже и там няма балет.
Едната балетна институция е Общинската опера в Рио де Жанейро, а другата е в метрополиса Сау Паоло. „ Дори в балета в Рио танцьорите не взимат заплати по 6 месеца в годината. В Бразилия никой не поддържа културата - в тази страна няма никакви благоприятни условия и бъдеще. Там няма нищо! Затова съм в Европа. Страната ни има прелестна естествена природа, само че не дава пари за изкуство. Новият президент Жаир Болсонаро даже затвори Министерството на културата. Той е вманиачен ”, върти пръст на слепоочието си Аманда. И решението за културата и това за спорта я засягат, тъй като с изключение на с балет Аманда стреля с лък.
След като приключила учебно заведение отишла в Ню Йорк, я приели в „ Елисън Белет Скул ”. През трите си години там ходила на прослушвания и на състезания. Репетициите в учебното заведение били жестоки. От интернет научила, че Пловдив е определен за Европейска столица на културата. „ Казах си: Значи в този град ще влагат съществено в културни събития и по този начин започнах да проследявам институциите. Видях, че има кастинг за танцьори в балета към Операта. Обадих се и ми споделиха да дойда персонално. За мен това бяха доста пари - по какъв начин да дойда до Пловдив единствено за един кастинг! Помолих да прегледат видеата с мои осъществявания и да решат. Така ме одобриха ”, споделя Аманда Роша. Гледа на работата си в Пловдивска опера като на значима стъпка от кариерата си като балерина.
Когато схванала, че ще живее в Пловдив, незабавно прочела публикацията за града в Уикипедия. След това прегледала картите на Google и от прочетеното в мрежата градът харесал. Дните под тепетата са натоварени - заран нормално е заета с подготовки. След това върви да стреля с лък на особено стрелбище на Гладно поле. В Бразилия постоянно ходила и в горите да стреля по цели. „ Тук участвах в съревнование в София и от мъжете и дамите се класирах на 13-о място ”, споделя гордо Аманда. Достатъчно мощна е да опъва лъка без никакви спомагателни механизми.
Има си и своите обичани места в Пловдив - това са Старият град и центърът. Още първия месец изкачила трите зелени хълма - Сахат тепе, Бунарджика и Младежкия. Все още не се е решила да пътува отвън Пловдив до Родопите или Балкана. Аманда постоянно звъни на майка си и споделя за живота в България. Тя в никакъв случай не е живяла с татко си. Майка е пенсионерка и живее в Португалия. Там е с виза за пенсиониране - европейската страна я предлага нормално на бразилци.
Да закриеш културата със размах
Първо новоизбраният бразилски президент Жаир Болсонаро закри министерството на труда. То постоянно е съществувало в Бразилия през последните 120 години. Според президента то е ненужно в „ гъвкавия ” трудов пазар, който ще копира чикагската школа по модела на Чили.
Следваща цел на Болсонаро станаха министерствата на културата и спорта. Към културата протегна лапи и предшественикът му - Мишел Темер, който смъкна Дилма Русеф с импийчмънт. Бурни митинги го принудиха да подвие опашка. Болсонаро обаче го закри без пояснения. По негова концепция културата, спортът и обществените въпроси отиват в новосформираното министерство на поданството.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ