Най-крайно расистката ултра групировка е от… Израел
„ Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно… Война! Война! Война!”
С този мощен колективен зов посреща за добре пристигнали хората на стадиона най-крайно расистката ултра формация в света на футбола – тази на Бейтар (Йерусалим). Това е шесткратен първенец на Израел и седемкратен притежател на купата на страната.
Името на основната ултра секта в бранша е Ла Фамилия. Тя скача на расова основа против всеки футболист, който не е евреин, най-много в случай че става въпрос за палестинци или генерално за мюсюлмани. Неслучайно, за разлика от останалите водещи клубове в страната, в Бейтар още не е играл футболист от арабско родословие.
Тази формация се характеризира с присъединяване си в крайния израелски шовинизъм, като мнозина от нейните членове са част от дясноцентристката консервативна политическа партия Ликуд, водена от сегашния министър-председател на страната Бенамин Нетаняху (отявлен последовател на Бейтар) и в която членове са били известни националисти като Ариел Шарон, Менахем Бегин и Моше Кацав. Някои биват свързвани и със неразрешената ултранационалистическа партия Ках.
Всяка неделна вечер преди домакинските мачове на Бейтар в покрайнините на стадион „ Теди Колек” се събират със фамилиите си и с другари на по бира и хапка почитателите на тима. Членовете на Ла Фамилия обаче са настрана от всички и пеят с неприкрита горделивост „ Тук сме ние, тук сме ние – най-расисткият тим в страната!”, потънали в жегата и ярките светлини на пиротехниката и в тътена на барабаните. Няма да е необичайност да ги чуете да скандират също „ Смърт на арабите!” и „ Мохамед е п…раст!”. Това им донесе наказване от федерацията затваряне на трибуните през 2007 година и предизвика подпалване на централата и изрисуване на стените с графити със смъртоносни закани към президента.
Проблемите с федерацията се задълбочиха и с други две санкции – все лишаване на две точки и мач пред празни трибуни: първо за навлизане на терена в решаващия за купата мач с Макаби Херцлия през 2008 година (по-рано същата година имаше и глоба поради нарушена минута безмълвие в памет на премиера Ицхак Рабин) и след това през 2011-а за скандирането „ Дайте банан на Тото!” по адрес на родения в Нигерия Тото Тамуз.
Арабите са постоянно на прицел и физически за Ла Фамилия, като всеки мач с единствения арабско-еврейски отбор в елита – Бней Сахнин, е съпроводен с принуждение по улиците.
Ядрото на групировката се състои от мизрахи – потомци на хората от така наречен Еврейски излаз от мюсюлманските, основно арабски страни към Израел през ХХ век. Ла Фамилия не пропуща случай да демонстрира навсякъде гордостта от своя генезис. Самият клуб, който има корени в ционистката младежка организация „ Бейтар”, все пак обществено е укорявал ултра формированието и даже един път стигна до там да му спре достъпа до стадиона. Някои почитатели не крият срама си от Ла Фамилия и намерено се опълчват на крайните им хрумвания, но несъмнено не са толкоз гръмогласни като тези в източния бранш.
КРАЙНА НЕТОЛЕРАНТНОСТ
Едно събитие, което изложи на показ расовата назадничавост в агитката на Бейтар, се случи през лятото на 2013 година, когато тогавашният президент на клуба Аркадий Гайдамак, татко на сегашния притежател на британския Портсмут, притегли двама футболисти от чеченско-мюсюлмански генезис: Заур Садаев и Джабраил Кадиев.
По време на един мач против Нетаня централният нападател Садаев бе освиркван гръмовно от сякаш своята аудитория при всяко допиране на топката. През първото полувреме той вкара гол и го отпразнува с аржентинеца Дарио Фернандес, но реакцията на Ла Фамилия бе несравнима с нищо: малко по малко ултрите обърнаха тил на мюсюлманския състезател на трибуните, вместо да се зарадват на попадението, и демонстрираха афиш с надпис: „ Винаги чист Бейтар”.
Около същия дуел министърът на външните работи на Израел Авигдор Либерман разказа клуба като най-популярния в страната, комбинация сред любовта към Израел и към юдаизма. „ Бейтар е тимът на народа, който въплъщава митинга против статуквото. Така гледа на себе си клубът”, сподели Либерман пред екип на британския вестник „ Гардиън”.
След това и двамата нарочени футболисти получиха смъртни закани посред улиците на Ерусалим, заради което им се наложи да си наемат бодигардове, които да им обезпечават отбрана, когато излязат да пазарят или да упражняват.
„ Нашата вяра не е умряла, нашата вяра от 2000 години да бъдем една свободна и чиста нация в земята на Цион и Ерусалим” – по този начин посрещна Ла Фамилия тима на една подготовка, до момента в който в това време освиркваше бурно мюсюлманските футболисти. Феновете нападнаха гневно клубното управление, задето „ докара мюсюлмани, а не футболисти”.
Полузащитникът на Бейтар Офор Криаф съобщи пред „ Гардиън”, че единствената приемливост, която демонстрират последователите на клуба към другите, е към християните, но мюсюлманите са презирани и отхвърляни генерално. Идването на Садаев и Кадиев провокира повсеместен митинг на публиката, довел до вандалски похищения против всевъзможни мюсюлмански обекти под виковете „ Израел вечно изчистен от исляма!” и „ Вън терористите!”.
Накрая клубът се принуди да продаде двамата играчи поради всеобщото неодобрение и намаляването на броя на членове в символ на митинг.
„ Култура колектива”
С този мощен колективен зов посреща за добре пристигнали хората на стадиона най-крайно расистката ултра формация в света на футбола – тази на Бейтар (Йерусалим). Това е шесткратен първенец на Израел и седемкратен притежател на купата на страната.
Името на основната ултра секта в бранша е Ла Фамилия. Тя скача на расова основа против всеки футболист, който не е евреин, най-много в случай че става въпрос за палестинци или генерално за мюсюлмани. Неслучайно, за разлика от останалите водещи клубове в страната, в Бейтар още не е играл футболист от арабско родословие.
Тази формация се характеризира с присъединяване си в крайния израелски шовинизъм, като мнозина от нейните членове са част от дясноцентристката консервативна политическа партия Ликуд, водена от сегашния министър-председател на страната Бенамин Нетаняху (отявлен последовател на Бейтар) и в която членове са били известни националисти като Ариел Шарон, Менахем Бегин и Моше Кацав. Някои биват свързвани и със неразрешената ултранационалистическа партия Ках.
Всяка неделна вечер преди домакинските мачове на Бейтар в покрайнините на стадион „ Теди Колек” се събират със фамилиите си и с другари на по бира и хапка почитателите на тима. Членовете на Ла Фамилия обаче са настрана от всички и пеят с неприкрита горделивост „ Тук сме ние, тук сме ние – най-расисткият тим в страната!”, потънали в жегата и ярките светлини на пиротехниката и в тътена на барабаните. Няма да е необичайност да ги чуете да скандират също „ Смърт на арабите!” и „ Мохамед е п…раст!”. Това им донесе наказване от федерацията затваряне на трибуните през 2007 година и предизвика подпалване на централата и изрисуване на стените с графити със смъртоносни закани към президента.
Проблемите с федерацията се задълбочиха и с други две санкции – все лишаване на две точки и мач пред празни трибуни: първо за навлизане на терена в решаващия за купата мач с Макаби Херцлия през 2008 година (по-рано същата година имаше и глоба поради нарушена минута безмълвие в памет на премиера Ицхак Рабин) и след това през 2011-а за скандирането „ Дайте банан на Тото!” по адрес на родения в Нигерия Тото Тамуз.
Арабите са постоянно на прицел и физически за Ла Фамилия, като всеки мач с единствения арабско-еврейски отбор в елита – Бней Сахнин, е съпроводен с принуждение по улиците.
Ядрото на групировката се състои от мизрахи – потомци на хората от така наречен Еврейски излаз от мюсюлманските, основно арабски страни към Израел през ХХ век. Ла Фамилия не пропуща случай да демонстрира навсякъде гордостта от своя генезис. Самият клуб, който има корени в ционистката младежка организация „ Бейтар”, все пак обществено е укорявал ултра формированието и даже един път стигна до там да му спре достъпа до стадиона. Някои почитатели не крият срама си от Ла Фамилия и намерено се опълчват на крайните им хрумвания, но несъмнено не са толкоз гръмогласни като тези в източния бранш.
КРАЙНА НЕТОЛЕРАНТНОСТ
Едно събитие, което изложи на показ расовата назадничавост в агитката на Бейтар, се случи през лятото на 2013 година, когато тогавашният президент на клуба Аркадий Гайдамак, татко на сегашния притежател на британския Портсмут, притегли двама футболисти от чеченско-мюсюлмански генезис: Заур Садаев и Джабраил Кадиев.
По време на един мач против Нетаня централният нападател Садаев бе освиркван гръмовно от сякаш своята аудитория при всяко допиране на топката. През първото полувреме той вкара гол и го отпразнува с аржентинеца Дарио Фернандес, но реакцията на Ла Фамилия бе несравнима с нищо: малко по малко ултрите обърнаха тил на мюсюлманския състезател на трибуните, вместо да се зарадват на попадението, и демонстрираха афиш с надпис: „ Винаги чист Бейтар”.
Около същия дуел министърът на външните работи на Израел Авигдор Либерман разказа клуба като най-популярния в страната, комбинация сред любовта към Израел и към юдаизма. „ Бейтар е тимът на народа, който въплъщава митинга против статуквото. Така гледа на себе си клубът”, сподели Либерман пред екип на британския вестник „ Гардиън”.
След това и двамата нарочени футболисти получиха смъртни закани посред улиците на Ерусалим, заради което им се наложи да си наемат бодигардове, които да им обезпечават отбрана, когато излязат да пазарят или да упражняват.
„ Нашата вяра не е умряла, нашата вяра от 2000 години да бъдем една свободна и чиста нация в земята на Цион и Ерусалим” – по този начин посрещна Ла Фамилия тима на една подготовка, до момента в който в това време освиркваше бурно мюсюлманските футболисти. Феновете нападнаха гневно клубното управление, задето „ докара мюсюлмани, а не футболисти”.
Полузащитникът на Бейтар Офор Криаф съобщи пред „ Гардиън”, че единствената приемливост, която демонстрират последователите на клуба към другите, е към християните, но мюсюлманите са презирани и отхвърляни генерално. Идването на Садаев и Кадиев провокира повсеместен митинг на публиката, довел до вандалски похищения против всевъзможни мюсюлмански обекти под виковете „ Израел вечно изчистен от исляма!” и „ Вън терористите!”. Накрая клубът се принуди да продаде двамата играчи поради всеобщото неодобрение и намаляването на броя на членове в символ на митинг.
„ Култура колектива”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ