Депутатите от Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание не

Конституционна комисия ще мисли още за служебното правителство на президента

Депутатите от Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание не се схванаха по какъв начин тъкмо да орежат функционалностите на президента при назначението на служебно държавно управление. Засега отрасловата парламентарна комисия желае да намерения повече за служебния кабинет и отсрочи гласуването на точката. Това стана ясно по време на съвещанието на конституционна комисия, която разисква на второ гласоподаване измененията в Конституцията.

Параграфът планува, че в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление , президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно държавно управление.

За длъжностен министър-председател се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправителя на Българска национална банка (БНБ), ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител.

Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет , препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите. Основна задача на служебното държавно управление е да провежда почтени и свободни избори. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон.

Народните представители обаче одобриха и за президент да може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години , който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната. Депутатите гласоподаваха с 6 гласа " За ", 3 гласа " срещу " и без въздържали се.

Депутатите се схванаха още за това Народното събрание да съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност при избора на членове на регулаторните органи, които напълно или отчасти се попълнят от него, с цел да подсигурява тяхната самостоятелност.

Решенията за избор се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители, когато това е планувано със закон. Това стана ясно при съвещанието на отрасловата парламентарна комисия, която разисква на второ гласоподаване плана за промени в Основния закон.