Делян Пеевски пропуснал да декларира частен интерес за медийния си закон
Депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски не е заявил частен интерес при внасянето на медийния си законопроект, заяви пресцентърът на Народното събрание. Оттам са декларирали за в. " Сега ", че планът за промени на Закона за наложителното складиране на печатни и други творби, импортиран от Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева, " не е съпроводен от други документи ".
За да даде мнение дали депутатът нарушава правилника, правният отдел на Народното събрание изиска " Сега " да подаде заявление по Закона за достъп до социална информация. Обяснението е, че юристите не могли да схванат какво тъкмо желаят да знаят публицистите.
Според правилника на Народното събрание " при внасяне на законопроекти, изявление или гласоподаване в пленарно съвещание или в комисия депутат с частен интерес от разисквания проблем е задължен да го заявява ". Законопроектът на Движение за права и свободи планува онлайн изданията, радиата, малките екрани и осведомителните организации да се задължат да заявяват действителния си притежател всяка година, както и да се сътвори указател на разпространителите. Най-спорното предложение е всяка медия да е длъжна да разкрива " всяко получено финансиране в миналата календарна година, неговия размер и съображение, както и данни за лицето, предоставило финансирането ".
В случая Пеевски е медиен притежател и предлага промени в медиен закон. Пред БНР Хамид Хамид разгласи, че сътрудника му към този момент бил оповестил в декларациите си за спор на ползи, че е притежател на медии, а също така законът му търсел повече бистрота, а не персонална полза. В декларациите на депутата попада Intrust ООД, която е притежател на сдруженията, издаващи " Телеграф " и " Монитор ", сподели инспекция на " Сега ".
" В няколко вестника е оповестена персоналната позиция на този господин, Пеевски, който споделя: " Внасям закон, който ще спре спекулациите на грантовите медии ". Тоест националният представител работи, атакувайки конкуренцията, което не е редно в никоя област на стопанската активност, само че при медиите би било още по-опасно, тъй като потреблението на законодателство, с цел да бъдат решавани конкурентни въпроси в областта на медиите, може да съставлява форма на цензура ", съобщи юрист Александър Кашъмов по БНР. Според него всяко основаване на закони във връзка с медиите граничи с заплахата да бъде осъществена цензура, неразрешена от конституцият
Редактор: Деница Райкова
За да даде мнение дали депутатът нарушава правилника, правният отдел на Народното събрание изиска " Сега " да подаде заявление по Закона за достъп до социална информация. Обяснението е, че юристите не могли да схванат какво тъкмо желаят да знаят публицистите.
Според правилника на Народното събрание " при внасяне на законопроекти, изявление или гласоподаване в пленарно съвещание или в комисия депутат с частен интерес от разисквания проблем е задължен да го заявява ". Законопроектът на Движение за права и свободи планува онлайн изданията, радиата, малките екрани и осведомителните организации да се задължат да заявяват действителния си притежател всяка година, както и да се сътвори указател на разпространителите. Най-спорното предложение е всяка медия да е длъжна да разкрива " всяко получено финансиране в миналата календарна година, неговия размер и съображение, както и данни за лицето, предоставило финансирането ".
В случая Пеевски е медиен притежател и предлага промени в медиен закон. Пред БНР Хамид Хамид разгласи, че сътрудника му към този момент бил оповестил в декларациите си за спор на ползи, че е притежател на медии, а също така законът му търсел повече бистрота, а не персонална полза. В декларациите на депутата попада Intrust ООД, която е притежател на сдруженията, издаващи " Телеграф " и " Монитор ", сподели инспекция на " Сега ".
" В няколко вестника е оповестена персоналната позиция на този господин, Пеевски, който споделя: " Внасям закон, който ще спре спекулациите на грантовите медии ". Тоест националният представител работи, атакувайки конкуренцията, което не е редно в никоя област на стопанската активност, само че при медиите би било още по-опасно, тъй като потреблението на законодателство, с цел да бъдат решавани конкурентни въпроси в областта на медиите, може да съставлява форма на цензура ", съобщи юрист Александър Кашъмов по БНР. Според него всяко основаване на закони във връзка с медиите граничи с заплахата да бъде осъществена цензура, неразрешена от конституцият
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ