КОЙ превърна МВР в голяма охранителна фирма с ”мундири” начело
Дебатите по вота на съмнение към кабинета „ Борисов 3 ”, иницииран от Българска социалистическа партия, се трансфораха в цирк на гърба на народа. Социалистите се опитваха да принудят втория в ГЕРБ Цветан Цветанов да излезе преди тях на трибуната и да си извади козовете. И до момента в който спореха: „ Ти, излез, не ти излез ”, изгубиха опцията да разкостят ръководещите на тематика „ Сигурност ”.
Жалко, тъй като хората имаха право да нучат за какво в Министерство на вътрешните работи, което годишно гълта над милиард, царува цялостно безхаберие. Заради парламентарни тарикатлъци, не стана ясно КОЙ и за какво трансформира Министерство на вътрешните работи в огромна охранителна компания. Екипът на Фрог неведнъж се е опитвал да осветли част от проблемите, които доведоха до колабс на системата по време на трите ръководства на ГЕРБ. Доказателство, че ведомството фактически е офранителна компания, беше методът, по който полицията задържа последният избягал пандизчия.
Видя се, че когато началниците в системата не владеят и грам оперативна техника и не разполагат с изпреварваща информация, стартират да се увличат по силата. Вадят барети, жандармерия, униформени служители на реда, ловци, кучета и всевъзможна техника, като че ли са погнали рисков терорист от порядъка на Осама Бил Ладен. Даже и първокурсниците в Академията на Министерство на вътрешните работи знаят, че когато не разполагаш с информация, започваш да стреляш на мрачно и разчиташ на случайността. Акцията по залавянето на пандизчията приличаше на интервенция по избавяне на управлението на Министерство на вътрешните работи. Картината в Министерство на вътрешните работи наподобява като пъзел от четири елемента-некадърен шеф, доста хора на улицата, ексклузивен труд, калпави резултати.
Твърдението, че Министерство на вътрешните работи е охранителна компания се потвърждава и от обстоятелството, че за първи път в историята й, на множеството управителни постове се поставят чиновници от охранителна полиция. Те са без обикновен опит в оперативно-издирвателната работа, от която действително зависи разкриването на едно или друго закононарушение. В същото време в девета глуха са натикани криминалисти с дългогодишна процедура, потвърдени експерти, като по този метод тотално се изключва опцията за използването на експертния им опит. За това в Министерство на вътрешните работи виждаме ръководители с несъответстващи дейности и неефективни способи на ръководство.
Всеки началник на регионална дирекция на полицията се е трансформирал в локален политик-издига се от ръководещата коалиция, с цел да обслужва единствено и само нейните ползи. Абсолютно същото е и по върховете на вътрешното ведомство. Полицаите си приказват по сред си: „ За да се издигнеш от шеф бранш нагоре, би трябвало да си „ мундир “. Това е дума от техния диалект, отнасяща се или за боен, или за охранител. Кратка дума, препращаща към страшната констатация: Заради кадровата политика в Министерство на вътрешните работи цъка бомба. Това демотивира чиновниците и изцяло нулира успеваемостта на вътрешното ведомство.
Какво по-ярко доказателство за това е стрелбата в Ботевград, при която беше погубен избягалият пандизчия Владимир Пелов и Марио Панчев, и последвалите неуместни пояснения на шефовете на Министерство на вътрешните работи. Случаят остро сложи на дневен ред и още по-съществения въпрос дали полицията пази хората, които дават информация или ги подмята на произвола. Без тях системата ще колабира. Не са един и два случаите на осветени и след това убити сътрудници. За липса на професионализъм приказват и други случаи като убийството на данъчния шеф Иво Стаменов. Министерство на вътрешните работи се похвали, че за тежкото посягане са арестувани няколко души, само че по-късно не последва нищо. Аналогичен случай наблюдавахме и с отвличането на Адриян. Ръководството на Министерство на вътрешните работи наду тромпета, че е хванала причинителите, само че по-късно съдът ги пусна поради незадоволително доказателства.
Статистиката във вътрешното ведомство се е трансформирала в стъкмистика. За да се убедим в това би трябвало единствено да погледнем каква е разликата сред разкритите закононарушения, регистрирани от Министерство на вътрешните работи, формираните след това досъдебни производства и прекъснати такива. В тази задача се крие разковничето за успеваемостта на Министерство на вътрешните работи, което регистрира за разкрито закононарушение кражбата на една вафла или хваната половин цигара. Това е способ, който сега необятно се ползва за напомпване на резултатите от работата в полицията. В същото време прокуратурата приключва тези случаи по незначителност. Затова въобще не е чудно за какво министърът регистрира повишение на разкриваемостта.
Министър Валентин Радев акцентира като собствен плюс решението си да се усили броят на патрулите, като мярка против битовата престъпност. Това не води нито до откриване на закононарушения, а още по-малко до тяхното попречване. Така проведена активността е просто на ниска цена пиар, а всъщност следващото разхищаване на механически, финансов и човешки запас. Защото нарядите не правят ежедневната полицейска работа-срещи с хората, приемане на изпреварваща информация, предварителна защита, работа с престъпния контингент.
По време на първото ръководство на ГЕРБ бяха разкрити няколко незаконни групи. Членовете им получиха тежки ефикасни присъди, в това число и пожизнен затвор. Но за жалост подобен казус не бе още един при идващите две ръководства на Бойко Борисов, който избра да повери Министерство на вътрешните работи в ръцете на тотални лаици в региона. По времето на Румяна Бъчварова беше изработен опит за промяна. Тя обаче вместо да понижи администрацията, я разду. А служителите на реда, които действително правят работата, получиха по-ниски заплати от тези, които седят в кабинетите. Това сътвори напрежение. Синдикатите влязоха в изострен конфликт с управлението на ведомството. Той ескалира при настоящия министър Валентин Радев. След серия от улиматуми, Борисов реши да работи по познатия ни до болежка метод, като запуши устата на протестиращите служители на реда с няколко милиона от горната страна. Проблемите, обаче си останаха нерешени.
Министърът и професионалното управление на Министерство на вътрешните работи не са отговорни. Те просто вършат каквото могат, те са единствено едни „ мундири “. Но ги е назначил Кой? Някой, който желае да ръководи отдалечено огромната охранителна компания. А както всички знаят опит в тази работа има министър председателят Бойко Борисов.
Невена Миткова
Жалко, тъй като хората имаха право да нучат за какво в Министерство на вътрешните работи, което годишно гълта над милиард, царува цялостно безхаберие. Заради парламентарни тарикатлъци, не стана ясно КОЙ и за какво трансформира Министерство на вътрешните работи в огромна охранителна компания. Екипът на Фрог неведнъж се е опитвал да осветли част от проблемите, които доведоха до колабс на системата по време на трите ръководства на ГЕРБ. Доказателство, че ведомството фактически е офранителна компания, беше методът, по който полицията задържа последният избягал пандизчия.
Видя се, че когато началниците в системата не владеят и грам оперативна техника и не разполагат с изпреварваща информация, стартират да се увличат по силата. Вадят барети, жандармерия, униформени служители на реда, ловци, кучета и всевъзможна техника, като че ли са погнали рисков терорист от порядъка на Осама Бил Ладен. Даже и първокурсниците в Академията на Министерство на вътрешните работи знаят, че когато не разполагаш с информация, започваш да стреляш на мрачно и разчиташ на случайността. Акцията по залавянето на пандизчията приличаше на интервенция по избавяне на управлението на Министерство на вътрешните работи. Картината в Министерство на вътрешните работи наподобява като пъзел от четири елемента-некадърен шеф, доста хора на улицата, ексклузивен труд, калпави резултати.
Твърдението, че Министерство на вътрешните работи е охранителна компания се потвърждава и от обстоятелството, че за първи път в историята й, на множеството управителни постове се поставят чиновници от охранителна полиция. Те са без обикновен опит в оперативно-издирвателната работа, от която действително зависи разкриването на едно или друго закононарушение. В същото време в девета глуха са натикани криминалисти с дългогодишна процедура, потвърдени експерти, като по този метод тотално се изключва опцията за използването на експертния им опит. За това в Министерство на вътрешните работи виждаме ръководители с несъответстващи дейности и неефективни способи на ръководство.
Всеки началник на регионална дирекция на полицията се е трансформирал в локален политик-издига се от ръководещата коалиция, с цел да обслужва единствено и само нейните ползи. Абсолютно същото е и по върховете на вътрешното ведомство. Полицаите си приказват по сред си: „ За да се издигнеш от шеф бранш нагоре, би трябвало да си „ мундир “. Това е дума от техния диалект, отнасяща се или за боен, или за охранител. Кратка дума, препращаща към страшната констатация: Заради кадровата политика в Министерство на вътрешните работи цъка бомба. Това демотивира чиновниците и изцяло нулира успеваемостта на вътрешното ведомство.
Какво по-ярко доказателство за това е стрелбата в Ботевград, при която беше погубен избягалият пандизчия Владимир Пелов и Марио Панчев, и последвалите неуместни пояснения на шефовете на Министерство на вътрешните работи. Случаят остро сложи на дневен ред и още по-съществения въпрос дали полицията пази хората, които дават информация или ги подмята на произвола. Без тях системата ще колабира. Не са един и два случаите на осветени и след това убити сътрудници. За липса на професионализъм приказват и други случаи като убийството на данъчния шеф Иво Стаменов. Министерство на вътрешните работи се похвали, че за тежкото посягане са арестувани няколко души, само че по-късно не последва нищо. Аналогичен случай наблюдавахме и с отвличането на Адриян. Ръководството на Министерство на вътрешните работи наду тромпета, че е хванала причинителите, само че по-късно съдът ги пусна поради незадоволително доказателства.
Статистиката във вътрешното ведомство се е трансформирала в стъкмистика. За да се убедим в това би трябвало единствено да погледнем каква е разликата сред разкритите закононарушения, регистрирани от Министерство на вътрешните работи, формираните след това досъдебни производства и прекъснати такива. В тази задача се крие разковничето за успеваемостта на Министерство на вътрешните работи, което регистрира за разкрито закононарушение кражбата на една вафла или хваната половин цигара. Това е способ, който сега необятно се ползва за напомпване на резултатите от работата в полицията. В същото време прокуратурата приключва тези случаи по незначителност. Затова въобще не е чудно за какво министърът регистрира повишение на разкриваемостта.
Министър Валентин Радев акцентира като собствен плюс решението си да се усили броят на патрулите, като мярка против битовата престъпност. Това не води нито до откриване на закононарушения, а още по-малко до тяхното попречване. Така проведена активността е просто на ниска цена пиар, а всъщност следващото разхищаване на механически, финансов и човешки запас. Защото нарядите не правят ежедневната полицейска работа-срещи с хората, приемане на изпреварваща информация, предварителна защита, работа с престъпния контингент.
По време на първото ръководство на ГЕРБ бяха разкрити няколко незаконни групи. Членовете им получиха тежки ефикасни присъди, в това число и пожизнен затвор. Но за жалост подобен казус не бе още един при идващите две ръководства на Бойко Борисов, който избра да повери Министерство на вътрешните работи в ръцете на тотални лаици в региона. По времето на Румяна Бъчварова беше изработен опит за промяна. Тя обаче вместо да понижи администрацията, я разду. А служителите на реда, които действително правят работата, получиха по-ниски заплати от тези, които седят в кабинетите. Това сътвори напрежение. Синдикатите влязоха в изострен конфликт с управлението на ведомството. Той ескалира при настоящия министър Валентин Радев. След серия от улиматуми, Борисов реши да работи по познатия ни до болежка метод, като запуши устата на протестиращите служители на реда с няколко милиона от горната страна. Проблемите, обаче си останаха нерешени.
Министърът и професионалното управление на Министерство на вътрешните работи не са отговорни. Те просто вършат каквото могат, те са единствено едни „ мундири “. Но ги е назначил Кой? Някой, който желае да ръководи отдалечено огромната охранителна компания. А както всички знаят опит в тази работа има министър председателят Бойко Борисов.
Невена Миткова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ