Euractiv: България оглавява глобалния напредък в областта на върховенството на закона
Държавите членки на Европейския съюз не престават да водят в международен мащаб във връзка с върховенството на закона, като България и Словения означават най-положителен прогрес през 2023 година Но това не е добра вест, защото с рухването на върховенството на закона в международен мащаб Гърция и Белгия записаха огромен спад съгласно нов отчет на Проекта за международна правдивост (World Justice Project). За това оповестява " Euractiv ".
Докладът установи, че 78% от страните по света виждат спад в върховенството на закона от 2016 година насам, като законодателните, правосъдните органи и гражданското общество губят позиции при инспекцията на изпълнителната власт в международен мащаб. Резултатите на показателя за държавна отчетност и инспекции и салда паднаха в 74% от страните през последните седем години.
Въпреки че Европейски Съюз остава цитадела за върховенството на закона, защото страните са назаднали по-малко в съпоставяне със страните в други райони, 14 държави-членки записват спад под показателя сред 2022 и 2023 година
Индексът на върховенството на закона се основава на оценки на правните системи на страните, отвореното ръководство, рестриктивните мерки на държавното управление, главните права, реда и сигурността и регулаторното използване.
България, която имаше втория най-лош рейтинг в Европейски Съюз от 0,56 през 2023 година, оглави класацията във връзка с напредъка в върховенството на закона с 1,7% нарастване от 2022 година и напредък във всички области, като се изключи регулаторното правоприлагане.
В момента, кандидатствайки за влизане в Шенгенското пространство, България може да употребява това класиране, с цел да лобира в Австрия и Холандия, защото и двете цитират опасенията за върховенството на закона като съществени причини за своята обсада.
В същото време позитивните вести ще стабилизират позициите на реформаторската проевропейска коалиция в българския парламент, която се бори за продължение на промените, написа Euractiv.
Подобряването на правосъдната система и нейната самостоятелност може да се отдаде на радикални промени, които бяха стартирани напролет, засягащи основно прокуратурата.
Проевропейските партии в София, с поддръжката на някогашния новаторски министър на правораздаването Крум Зарков, съумяха да уволнят в миналото недосегаемия основен прокурор на България Иван Гешев.
България също по този начин възнамерява спомагателни конституционни промени до края на годината, в това число промени във Висшия правосъден съвет и прокуратурата. Освен това се чака страната да даде на жителите пряк достъп до Конституционния съд.
Словения, от своя страна, е на четвърто място по прогрес с 1,6% нарастване сред 2022 година и 2023 година и напредък във всички области. В момента има рейтинг 0,69.
При предходното дясно държавно управление Словения претърпя съществени неуспехи във връзка с институционалната самостоятелност, свободата на медиите и правосъдната система. През 2022 година беше образувано ново прогресивно държавно управление, чиято водеща партия даде обещание по време на предизборната акция да спре отстъплението и да възвърне върховенството на закона.
Миналия юли държавното управление одобри широкообхватен акт, отменящ 11 закона от предходната изпълнителна власт, и малко по-късно възвърне финансирането на Словенската организация за преса (STA), противоречива точка в последните отчети на Европейски Съюз за върховенството на закона.
Съвсем неотдавна държавното управление също по този начин предложи промени в конституцията, съгласно които Народното събрание към този момент не може да назначава съдии.
По отношение на страните от Европейски Съюз, които регресират, Гърция е преди всичко.
Докато законодателите на Европейски Съюз показаха, че зачитането на върховенството на закона в Гърция е в „ рискова зона “ от години, показателят сочи спад от 1,4% от 2022 година и 0,4% от 2016 година В момента страната се подрежда на трето най-ниско равнище в Европейски Съюз с 0,61, като максимален спад е регистриран в областите на гражданското и наказателното правораздаване, надлежно с понижение от 2,2% и 4,3% по отношение на 2022 година
Съдебната система на Гърция непрестанно се загатва в годишните отчети на Европейски Съюз за върховенството на закона. През 2023 година отчетът на Европейски Съюз означи утежняване на достъпа до правораздаване и съобщи, че са нужни промени, в това число промяна по отношение на метода, по който се назначават висши правосъдни длъжности, с цел да се подсигурява независимостта.
Най-пресният образец е необятно обсъжданият „ гръцки Уотъргейт “, скандал с подслушване, при който бе открито, че телефоните на няколко политици, предприемачи и публицисти подслушвани от незаконен шпионски програмен продукт Predator.
Въпреки че абсурдът избухна през юли 2022 година, до момента гръцкото правораздаване е стигнало до нулеви резултати в своето следствие. От опозицията настояват, че не престават опитите за прикриване на отговорните за абсурда.
Резултатът на Белгия е понижен с 1% спрямо 2022 година във всички области, изключително в гражданското правораздаване, регулаторното правоприлагане и отвореното ръководство. Въпреки това тя остава една от първите страни с резултат от 0,78 през 2023 година
Това може да се изясни с дългите цивилен производства в Белгия и ограничаващия закон за митингите.
Според Доклада на Европейски Съюз за върховенството на закона за 2023 година Белгия също редовно не съблюдава правосъдните решения, не съумява да проучва успеваемостта на своята правосъдна система и има дефекти в прозрачността.
Унгария и Полша, двете страни, които от дълго време имат намаляващ резултат за господство на закона, не са непосредствено упоменати в отчета, макар че отчетът хвърля светлина върху дълготрайните трендове в тези две страни.
Унгария се намали с 0,2% от рейтинга си от 2022 година и натрупва регресия от 9,9% от рейтинга си през 2016 година до общ % от 0,51 през 2023 година – най-ниският в Европейски Съюз.
С 0,51 Унгария се класира по-ниско от страните кандидатки за Европейски Съюз от Западните Балкани, в това число Черна гора (0,56), Молдова (0,53) и Северна Македония (0,53). Унгария също има по-лош рейтинг от Косово (0,56) и Грузия (0,60), като и двете страни се стремят да стартират процеса на присъединение към Европейски Съюз.
От своя страна, Полша е изгубила 0,6% от 2022 година насам и е натрупала спад от 11% от 2016 година насам, с настоящ % от 0,64 – повече от този на Унгария, България, Румъния, Хърватия и Гърция.
Предвид неотдавнашните избори, които дадоха болшинство на проевропейските сили, докладът за върховенството на закона в страната евентуално ще се усъвършенства доста през идната година.
Докладът установи, че 78% от страните по света виждат спад в върховенството на закона от 2016 година насам, като законодателните, правосъдните органи и гражданското общество губят позиции при инспекцията на изпълнителната власт в международен мащаб. Резултатите на показателя за държавна отчетност и инспекции и салда паднаха в 74% от страните през последните седем години.
Въпреки че Европейски Съюз остава цитадела за върховенството на закона, защото страните са назаднали по-малко в съпоставяне със страните в други райони, 14 държави-членки записват спад под показателя сред 2022 и 2023 година
Индексът на върховенството на закона се основава на оценки на правните системи на страните, отвореното ръководство, рестриктивните мерки на държавното управление, главните права, реда и сигурността и регулаторното използване.
България, която имаше втория най-лош рейтинг в Европейски Съюз от 0,56 през 2023 година, оглави класацията във връзка с напредъка в върховенството на закона с 1,7% нарастване от 2022 година и напредък във всички области, като се изключи регулаторното правоприлагане.
В момента, кандидатствайки за влизане в Шенгенското пространство, България може да употребява това класиране, с цел да лобира в Австрия и Холандия, защото и двете цитират опасенията за върховенството на закона като съществени причини за своята обсада.
В същото време позитивните вести ще стабилизират позициите на реформаторската проевропейска коалиция в българския парламент, която се бори за продължение на промените, написа Euractiv.
Подобряването на правосъдната система и нейната самостоятелност може да се отдаде на радикални промени, които бяха стартирани напролет, засягащи основно прокуратурата.
Проевропейските партии в София, с поддръжката на някогашния новаторски министър на правораздаването Крум Зарков, съумяха да уволнят в миналото недосегаемия основен прокурор на България Иван Гешев.
България също по този начин възнамерява спомагателни конституционни промени до края на годината, в това число промени във Висшия правосъден съвет и прокуратурата. Освен това се чака страната да даде на жителите пряк достъп до Конституционния съд.
Словения, от своя страна, е на четвърто място по прогрес с 1,6% нарастване сред 2022 година и 2023 година и напредък във всички области. В момента има рейтинг 0,69.
При предходното дясно държавно управление Словения претърпя съществени неуспехи във връзка с институционалната самостоятелност, свободата на медиите и правосъдната система. През 2022 година беше образувано ново прогресивно държавно управление, чиято водеща партия даде обещание по време на предизборната акция да спре отстъплението и да възвърне върховенството на закона.
Миналия юли държавното управление одобри широкообхватен акт, отменящ 11 закона от предходната изпълнителна власт, и малко по-късно възвърне финансирането на Словенската организация за преса (STA), противоречива точка в последните отчети на Европейски Съюз за върховенството на закона.
Съвсем неотдавна държавното управление също по този начин предложи промени в конституцията, съгласно които Народното събрание към този момент не може да назначава съдии.
По отношение на страните от Европейски Съюз, които регресират, Гърция е преди всичко.
Докато законодателите на Европейски Съюз показаха, че зачитането на върховенството на закона в Гърция е в „ рискова зона “ от години, показателят сочи спад от 1,4% от 2022 година и 0,4% от 2016 година В момента страната се подрежда на трето най-ниско равнище в Европейски Съюз с 0,61, като максимален спад е регистриран в областите на гражданското и наказателното правораздаване, надлежно с понижение от 2,2% и 4,3% по отношение на 2022 година
Съдебната система на Гърция непрестанно се загатва в годишните отчети на Европейски Съюз за върховенството на закона. През 2023 година отчетът на Европейски Съюз означи утежняване на достъпа до правораздаване и съобщи, че са нужни промени, в това число промяна по отношение на метода, по който се назначават висши правосъдни длъжности, с цел да се подсигурява независимостта.
Най-пресният образец е необятно обсъжданият „ гръцки Уотъргейт “, скандал с подслушване, при който бе открито, че телефоните на няколко политици, предприемачи и публицисти подслушвани от незаконен шпионски програмен продукт Predator.
Въпреки че абсурдът избухна през юли 2022 година, до момента гръцкото правораздаване е стигнало до нулеви резултати в своето следствие. От опозицията настояват, че не престават опитите за прикриване на отговорните за абсурда.
Резултатът на Белгия е понижен с 1% спрямо 2022 година във всички области, изключително в гражданското правораздаване, регулаторното правоприлагане и отвореното ръководство. Въпреки това тя остава една от първите страни с резултат от 0,78 през 2023 година
Това може да се изясни с дългите цивилен производства в Белгия и ограничаващия закон за митингите.
Според Доклада на Европейски Съюз за върховенството на закона за 2023 година Белгия също редовно не съблюдава правосъдните решения, не съумява да проучва успеваемостта на своята правосъдна система и има дефекти в прозрачността.
Унгария и Полша, двете страни, които от дълго време имат намаляващ резултат за господство на закона, не са непосредствено упоменати в отчета, макар че отчетът хвърля светлина върху дълготрайните трендове в тези две страни.
Унгария се намали с 0,2% от рейтинга си от 2022 година и натрупва регресия от 9,9% от рейтинга си през 2016 година до общ % от 0,51 през 2023 година – най-ниският в Европейски Съюз.
С 0,51 Унгария се класира по-ниско от страните кандидатки за Европейски Съюз от Западните Балкани, в това число Черна гора (0,56), Молдова (0,53) и Северна Македония (0,53). Унгария също има по-лош рейтинг от Косово (0,56) и Грузия (0,60), като и двете страни се стремят да стартират процеса на присъединение към Европейски Съюз.
От своя страна, Полша е изгубила 0,6% от 2022 година насам и е натрупала спад от 11% от 2016 година насам, с настоящ % от 0,64 – повече от този на Унгария, България, Румъния, Хърватия и Гърция.
Предвид неотдавнашните избори, които дадоха болшинство на проевропейските сили, докладът за върховенството на закона в страната евентуално ще се усъвършенства доста през идната година.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ