На мигрантите в Германия им липсват кухнята, музиката и културата
Данните са от настоящо изследване, обхванало 2000 души – от деца на гастарбайтери до напълно неотдавна пристигнали бежанци (представителна извадка от общо 19-те милиона поданици на Федералната република, които са с задгранични корени). Повечето от тях се възприемат като напълно пълноценна част от немското общество. Нещо повече – някои даже се усещат повече германци от германците. Но зависи по какъв начин подхождат – дали прагматично или надвива носталгията, която по този начин и не им разрешава да възприемат Германия като своя.
Осем от 10 интервюирани са на мнението, че пришълците са длъжни да се приспособят към обществото, в което са попаднали. Смятат обаче в същото време, че германците би трябвало по-охотно да ги позволяват до живота и порядките си. Както е открито – мигрантите в Германия доста се разграничават и най-общо могат да бъдат класифицирани в три групи: потомците на пристигналите към този момент преди десетилетия гастарбайтери; членовете на религиозни общности, които избират да поддържат връзка единствено между тях и интелектуалците-космополити, за които мястото на обитаване от ден на ден изчерпва смисъла си.
За 70 % от мигрантите в Германия обаче традициите на родната страна остават значими години, откакто са я напуснали – те са привързани към кухнята, музиката и културата си, и акцентират, че се гордеят с произхода си. Девет десети от пришълците държат да запазят културните си корени, което води до една съвсем парадоксална композиция – когато и фереджето си е було, и смарт телефонът – смарт телефон. Феноменът към този момент има и наименование – „ хибридна еднаквост ”.
„ Традиционните и чувствителни общности през днешния ден са свързани доста по-силно с родната си просвета, в сравнение с преди 10 години ”, гласи още един от изводите в изследването.
Така и не съумяват да се приближат до немските културни полезности и се затварят в себе си в един тип ниши, които се образуват и вследствие на общественото неравноправие, отграничаването и известното неуважение. Това въпреки всичко е една релативно дребна група – от към 900 000 души, обединени по религиозни признаци, само че нерядко се случва техните проблеми да се разпрострат върху мигрантите в Германия като цяло, означават създателите на изследването
Потвърждението на тази теза е в събитието, че две трети от мигрантите в Германия дефинират ситуацията си и съжителството с кореняците като положително или доста положително. И не анонимността на огромния град, а по-голямата непосредственост в дребните обитаеми места играе, както се оказва, по-голямо значение – там връзките са доста по-сърдечни и новодошлите съумяват да открият доста по-добри контакти с локалните хора.
Ако знаят немски, несъмнено, което е главен ключ освен за интеграцията, само че и за постигането на професионални триумфи. 80 % от така наречен „ прагматични ” чужденци в Германия декларират, че приказват единствено немски. На другия полюс са затворените общности, при които същият % е едвам 12. При това състояние контактите с обкръжението са неизбежно лимитирани, а и се усеща дискриминационно отношение – от страна на северноафриканци, араби и турци.
Политиката и медиите интересуват мигрантите не по-малко, в сравнение с самите германци – сочи още изследването. Не са им безразлични също по този начин и публичният ред, и сигурността. Но единствено три % имат връзка с политически формирования или сходни начинания – повече ги влече спортът и съвсем всеки втори членува в един или различен състезателен клуб.
Плащат по-висок наем, а живеят на по-малка повърхност – и това е особено за мигрантите в Германия, където задграничният генезис по никакъв метод не улеснява наемането на жилище. Но и в това отношение за 10 години е настъпила следващата смяна – доста повече от тях желаят да придобият лично жилище. Всичко това дава съображение на създателите на изследването (концентрирано най-много върху изискванията за живот на мигрантите) да заключат, че в Германия се оформя една съвременна мигрантска междинна класа, на която ни минимум не й липсва самочувствие.
Осем от 10 интервюирани са на мнението, че пришълците са длъжни да се приспособят към обществото, в което са попаднали. Смятат обаче в същото време, че германците би трябвало по-охотно да ги позволяват до живота и порядките си. Както е открито – мигрантите в Германия доста се разграничават и най-общо могат да бъдат класифицирани в три групи: потомците на пристигналите към този момент преди десетилетия гастарбайтери; членовете на религиозни общности, които избират да поддържат връзка единствено между тях и интелектуалците-космополити, за които мястото на обитаване от ден на ден изчерпва смисъла си.
За 70 % от мигрантите в Германия обаче традициите на родната страна остават значими години, откакто са я напуснали – те са привързани към кухнята, музиката и културата си, и акцентират, че се гордеят с произхода си. Девет десети от пришълците държат да запазят културните си корени, което води до една съвсем парадоксална композиция – когато и фереджето си е було, и смарт телефонът – смарт телефон. Феноменът към този момент има и наименование – „ хибридна еднаквост ”.
„ Традиционните и чувствителни общности през днешния ден са свързани доста по-силно с родната си просвета, в сравнение с преди 10 години ”, гласи още един от изводите в изследването.
Така и не съумяват да се приближат до немските културни полезности и се затварят в себе си в един тип ниши, които се образуват и вследствие на общественото неравноправие, отграничаването и известното неуважение. Това въпреки всичко е една релативно дребна група – от към 900 000 души, обединени по религиозни признаци, само че нерядко се случва техните проблеми да се разпрострат върху мигрантите в Германия като цяло, означават създателите на изследването
Потвърждението на тази теза е в събитието, че две трети от мигрантите в Германия дефинират ситуацията си и съжителството с кореняците като положително или доста положително. И не анонимността на огромния град, а по-голямата непосредственост в дребните обитаеми места играе, както се оказва, по-голямо значение – там връзките са доста по-сърдечни и новодошлите съумяват да открият доста по-добри контакти с локалните хора.
Ако знаят немски, несъмнено, което е главен ключ освен за интеграцията, само че и за постигането на професионални триумфи. 80 % от така наречен „ прагматични ” чужденци в Германия декларират, че приказват единствено немски. На другия полюс са затворените общности, при които същият % е едвам 12. При това състояние контактите с обкръжението са неизбежно лимитирани, а и се усеща дискриминационно отношение – от страна на северноафриканци, араби и турци.
Политиката и медиите интересуват мигрантите не по-малко, в сравнение с самите германци – сочи още изследването. Не са им безразлични също по този начин и публичният ред, и сигурността. Но единствено три % имат връзка с политически формирования или сходни начинания – повече ги влече спортът и съвсем всеки втори членува в един или различен състезателен клуб.
Плащат по-висок наем, а живеят на по-малка повърхност – и това е особено за мигрантите в Германия, където задграничният генезис по никакъв метод не улеснява наемането на жилище. Но и в това отношение за 10 години е настъпила следващата смяна – доста повече от тях желаят да придобият лично жилище. Всичко това дава съображение на създателите на изследването (концентрирано най-много върху изискванията за живот на мигрантите) да заключат, че в Германия се оформя една съвременна мигрантска междинна класа, на която ни минимум не й липсва самочувствие.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ