Благодарим ти, Маестро! Отраснахме като свободни хора
Даниела Горчева
Днес изпращаме един вълшебник*, изпращаме индивида, който със своите илюстрации направи детството и младежките ни години незабравими и цветни, направи ги и вълшебен, и... същински.
Благодарение на илюстрациите на Любен Зидаров, ние, родените по времето на комунизма с неговите затворени минирани граници,
отраснахме като свободни хора,
пътешествали в Дания на Андерсен, в Америка на Том Сойер и Хъкълбери Фин и не отраснахме като провинциални, откъснати от света хора, невиждали европейска архитектура, единствено тъй като руската тоталитарна страна, която ни натресе Съюз на съветските социалистически републики след окупацията на България през 1944, по този начин бе решила.
Любен Зидаров, роден през декември 1923 година, ни напусна при започване на 2023. На 99 годишна възраст, единадесет месеца и нещо преди да навърши 100 години. Но както писа някой, като че ли възприятието за комизъм на художника, се прояви и в датата на гибелта му, защото годините, които ще бъдат изписани за виталния му път са 1923-2023.
Една цяла ера
Любимият ни художник е роден тъкмо 20 години преди руската окупация и принудително наложения тоталитарен комунизъм. И неговото семейство като на съвсем всички българи е потърпевшо от комунистическите закононарушения.
Но, несъмнено, не можеха да избият всички, които са родени в свободна България и са съумели да изградат ценностнната си система преди 1945 и по този начин ние, родените десетилетия по-късно, поехме от тях
избавителната глътка животворна независимост и хармония
Къде другояче можеше да забележим ние, отраснали в грозните сиви соц-панелки с идентичните соц-мебели, къде можехме да забележим тези чудни цветни градове, старинни чудати мебели и архитектурни и декоративни стилове? Никъде другаде.
Но четката на Любен Зидаров ни отвори очите за красивото, за особеното, за света оттатък соцлагера и неговата мизерна ера.
Ето по този начин израснахме богати, по този начин развихме нюх за жанр и ера, по този начин пътешествахме... с помощта на неговия гений, на неговите очи и неговата четка, които палеха въображението ни и пълнеха душите ни с хубост.
Помня че като дете харесвах миловидните илюстрации на Либико Марайа, само че и доста се дразнех от тях. Не, не тъй като бяха сладникави, както ги виждам в този момент, а тъй като бяха прекомерно съответни и противоречеха на моята визия за героите. В моето детско читателско въображение те не иглеждаха като в света на Марайа.
Но с Любен Зидаров нямах никакви вътрешни разногласия.
Той хем ме вкарваше в чудно хубав, незнаен ми, чужд свят, хем не ми натрапваше компактно неговата визия за героите и оставяше задоволително място за въображението ми. Сега си мисля, че го е правил с почит към дребния четец, към неговото любознание, към жаждата му за непознатия свят.
Неговите прелестни илюстрации ни даваха хем точна, въпреки и стилизирана визия за света, хем ни оставяха свободно да плуваме в това вълшебно пространство, да пътуваме и да мечтаем.
Благодарим ти, Маестро
Казвам балгодарим, а не благодаря, тъй като знам, че сме доста тези дребни в миналото читатели, на които той отвори очите и сърцата за изкуството.
Благодарим ти за хубостта, която сътвори, с която ни изпълни душите и която остава и за идващите генерации. И вечно.
Светъл път към чудния небесен свят,
към следващото премеждие оттатък.
P.S. Любен Зидаров илюстрира над 200 разнообразни създателя. Ето дребна част от тях: Ханс Кристиан Андерсен, Е.Т. А. Хофман, Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Марк Твен, Майн Рид, Жул Верн, Оскар Уайлд и един от общо 20-те художника утвърдени от Джоан Роулинг, да илюстрират Хари Потър.
Ние израснахме с илюстрациите му на " Андерсенови приказки ", " Приказки на Шехерезада ", " Островът на съкровищата ", " Граф Монте Кристо ", " Том Сойер ", " Принцът и просякът ", " Чичо Томовата барака ", приказките на Оскар Уайлд и доста, доста други.
* Опело за художника и илюстратор Любен Зидаров, който си отиде на 3 януари дни откакто навърши 99 години, ще бъде отслужено на 15 януари от 12:00 ч. в храма „ Покров Богородичен “ в София. По негова воля няма да има поклонение. Това заяви синът му изкуствоведът Филип Зидаров.
Днес изпращаме един вълшебник*, изпращаме индивида, който със своите илюстрации направи детството и младежките ни години незабравими и цветни, направи ги и вълшебен, и... същински.
Благодарение на илюстрациите на Любен Зидаров, ние, родените по времето на комунизма с неговите затворени минирани граници,
отраснахме като свободни хора,
пътешествали в Дания на Андерсен, в Америка на Том Сойер и Хъкълбери Фин и не отраснахме като провинциални, откъснати от света хора, невиждали европейска архитектура, единствено тъй като руската тоталитарна страна, която ни натресе Съюз на съветските социалистически републики след окупацията на България през 1944, по този начин бе решила.
Любен Зидаров, роден през декември 1923 година, ни напусна при започване на 2023. На 99 годишна възраст, единадесет месеца и нещо преди да навърши 100 години. Но както писа някой, като че ли възприятието за комизъм на художника, се прояви и в датата на гибелта му, защото годините, които ще бъдат изписани за виталния му път са 1923-2023.
Една цяла ера
Любимият ни художник е роден тъкмо 20 години преди руската окупация и принудително наложения тоталитарен комунизъм. И неговото семейство като на съвсем всички българи е потърпевшо от комунистическите закононарушения.
Но, несъмнено, не можеха да избият всички, които са родени в свободна България и са съумели да изградат ценностнната си система преди 1945 и по този начин ние, родените десетилетия по-късно, поехме от тях
избавителната глътка животворна независимост и хармония
Къде другояче можеше да забележим ние, отраснали в грозните сиви соц-панелки с идентичните соц-мебели, къде можехме да забележим тези чудни цветни градове, старинни чудати мебели и архитектурни и декоративни стилове? Никъде другаде.
Но четката на Любен Зидаров ни отвори очите за красивото, за особеното, за света оттатък соцлагера и неговата мизерна ера.
Ето по този начин израснахме богати, по този начин развихме нюх за жанр и ера, по този начин пътешествахме... с помощта на неговия гений, на неговите очи и неговата четка, които палеха въображението ни и пълнеха душите ни с хубост.
Помня че като дете харесвах миловидните илюстрации на Либико Марайа, само че и доста се дразнех от тях. Не, не тъй като бяха сладникави, както ги виждам в този момент, а тъй като бяха прекомерно съответни и противоречеха на моята визия за героите. В моето детско читателско въображение те не иглеждаха като в света на Марайа.
Но с Любен Зидаров нямах никакви вътрешни разногласия.
Той хем ме вкарваше в чудно хубав, незнаен ми, чужд свят, хем не ми натрапваше компактно неговата визия за героите и оставяше задоволително място за въображението ми. Сега си мисля, че го е правил с почит към дребния четец, към неговото любознание, към жаждата му за непознатия свят.
Неговите прелестни илюстрации ни даваха хем точна, въпреки и стилизирана визия за света, хем ни оставяха свободно да плуваме в това вълшебно пространство, да пътуваме и да мечтаем.
Благодарим ти, Маестро
Казвам балгодарим, а не благодаря, тъй като знам, че сме доста тези дребни в миналото читатели, на които той отвори очите и сърцата за изкуството.
Благодарим ти за хубостта, която сътвори, с която ни изпълни душите и която остава и за идващите генерации. И вечно.
Светъл път към чудния небесен свят,
към следващото премеждие оттатък.
P.S. Любен Зидаров илюстрира над 200 разнообразни създателя. Ето дребна част от тях: Ханс Кристиан Андерсен, Е.Т. А. Хофман, Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Марк Твен, Майн Рид, Жул Верн, Оскар Уайлд и един от общо 20-те художника утвърдени от Джоан Роулинг, да илюстрират Хари Потър.
Ние израснахме с илюстрациите му на " Андерсенови приказки ", " Приказки на Шехерезада ", " Островът на съкровищата ", " Граф Монте Кристо ", " Том Сойер ", " Принцът и просякът ", " Чичо Томовата барака ", приказките на Оскар Уайлд и доста, доста други.
* Опело за художника и илюстратор Любен Зидаров, който си отиде на 3 януари дни откакто навърши 99 години, ще бъде отслужено на 15 януари от 12:00 ч. в храма „ Покров Богородичен “ в София. По негова воля няма да има поклонение. Това заяви синът му изкуствоведът Филип Зидаров.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ