Русия трябва да избере между модернизация и агресия
Даниел Фрайд е някогашен американски почитан посланик. Служил е по времето на администрациите на президентите Бил Клинтън, Джордж У. Буш и Барак Обама. От 1997 до 2000 година е дипломат на Съединени американски щати в Полша. От 2005 до 2009 година е заместник-министър на външните работи за Европа.
" Историята не се повтаря, само че се римува ". Последната замяна на удари сред Русия и Съединени американски щати за броя на личния състав в посолствата им припомня на експулсирането на голям брой дипломати от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през 1986. Не са доста хората, които си спомнят детайлите на тези битки от времето на Рейгън. Но доста си спомнят, че 80-те години на ХХ век свършиха зле за Съветския съюз.
И това е значимото: Москва, както в този момент, по този начин и тогава, върви по тъмен път на борба със Съединени американски щати и експанзия другаде по света. Както за водачите на Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и за царете реакционери, външната борба съответствува със – а може би и е отплата за – застоялост вкъщи.
Тактиките на Путин, като демонизацията на Съединени американски щати в формалните съветски медии, наподобяват преписани от студената война. Руското хакерство и дезинформация припомнят на руските " дейни мероприятия " от 80-те. Руската война с ниска активност в Украйна е друга от руската инвазия в Афганистан (най-малкото, като начало, украинците се борят за европейско бъдеще), само че и двете експанзии задействат опозиция както на място, по този начин и от Запад.
Лидерите на Русия могат да се пробват да убедят своя народ, както и самите себе си, че опцията им да тормозят съседите си, да репресират несъгласните и да размахват пестник на Съединени американски щати показва мощ. Но, също както в средата на 80-те години, това няма да свърши работа.
Въпреки очакванията на руския режим тогава и на путиновия в този момент, Западът не е пред разпад. Антиевропейската, проруска френска националистка, която Путин поддържаше, загуби мъчително изборите във Франция напролет. Каквото и договорка Путин да е търсел или е мислел, че ще има с Тръмп, силата на американските институции и дълготрайните американски ползи за това да съумяват избрани полезности – в това число господство на закона, човешки права, народна власт, и просперитета, до който те водят – евентуално ще се окаже по-голяма, което няма да е от изгода за Путин. Нито експанзията му на открито, нито репресиите вкъщи ще поправят стопанската система на Русия, която е в застой, към момента подвластна от износа на петрол, газ и други първични материали, нито политическата система, учредена на потресаваща корупция, проведена от върха.
Повторение на застоя?
Руснаците към този момент възприемат (и критикуват) началото и средата на 80-те години като интервал на застой. Но след няколко години на висок напредък (т.е. високи цени на горивата), Русия наподобява се е запътила към сходна орис.
Може би като резултат от това, също както в средата на 80-те, някои рационални руснаци може би виждат, а даже и декларират обществено, че страната им не може да продължава така; че Русия би трябвало да се модернизира; и че с цел да се случи това, Русия се нуждае от повече, а не по-малко, господство на закона вкъщи и повече, не по-малко, достъп до непознат капитал и технологии. Следователно Русия се нуждае от по-конструктивни връзки със Запада, в това число Съединени американски щати. Руснаците, които са на това мнение, са прави. Опитът демонстрира, че Русия би трябвало да избере сред рационализация и експанзия.
Хората, които се занимават с Русия в Държавния департамент и Съвета за национална сигурност [на САЩ] проучват съветските ограничения за понижаване на личния състав на посолството и консулствата и евентуално обмислят дали има смисъл от ответни ограничения. Професионалистите могат да премислят другите благоприятни условия, както аз и сътрудниците ми в Съветското бюро [на Държавния департамент] направихме през 80-те. Надявам се техните рекомендации да бъдат последвани.
Но в последна сметка най-съществен не е отговорът на непосредствените провокации. Нашият отговор през 1986г. на изтеглянето на всички руски чиновници в посолството в Москва не беше толкоз значим. Важно беше, че администрацията на президента Роналд Рейгън разбра природата на Съветския съюз и разви политики, които да се оправят с него – политики, които (прилагани от експертите от измислената и омразна " дълбока страна " ) сработиха.
Разумни политики по отношение на Русия биха били възпирането на съветската експанзия и подпомагането на други да ѝ се съпротивляват; установяването на сфери за потециално съдействие [с Москва], без огромни упования и без Русия да бъде награждавана за съдействие в сфери, в които би трябвало да има общ интерес; стабилизирането на връзките където е допустимо, в това число с поддържането на разговор – и граждански, и военен; и търсенето на по-добри бъдещи връзки с една по-добра Русия.
Има и друга допустима Русия
Ние работим с тази Русия, която съществува. Но дано помним, че путиновата Русия не е единствената допустима Русия. Знаем преимуществата от запазването на контакти с съветското общество, в това число с демократично мислещи дисиденти, които може не постоянно да останат в сянка, както и с реформаторско настроени евентуални бъдещи водачи.
Опитът от 80-те години подсказва и подобаващи тактики за през днешния ден. Сега, както и тогава, те включват опазване на мира, изключително в подтекста на опитите на Русия да всява боязън и да сплашва. Сега, както и тогава, те включват и самообладание: руснаците могат да видят уязвимост в нетърпеливостта (като настойчивото молене за някакво съдействие, каквото и да е то).
И макар, че Тръмп съобщи, че не харесва закона за новите наказания, който подписа в сряда, той дава на администрацията му нови благоприятни условия да поддържа натиска върху Путин, с цел да се позволи спорът в Украйна според Минското съглашение, и да увеличи цената, която Русия би трябвало д аплати за нейната интервенция в американския избирателен развой от предходната година. (Аз бях координатора за наказания на Държавния департамент в администрацията на Обама, имах пръст в сегашните наказания против Русия и съм последовател на новия закон.) Когато Русия поеме по различен път – както тя ще направи, в случай че се има вяра на историята – Америка би трябвало да е подготвена да реагира.
Междувременно, Европа се потвърди като кадърен сътрудник по отношение на Русия. Америка и Европа дружно постановиха наказания, с цел да противостоят на съветската експанзия в Украйна. Европейските нации вземат участие във възпирането на съветската експанзия към членките на НАТО посредством изпращането на сили в балтийските страни, паралелно с американски сили в Полша и на други места в Централна Европа. Новият закон за глобите в действителност включва неща, които могат да застрашат тази взаимност с Европа, само че няколко късни ремонти понижиха тази опция, а администрацията може да направи по този начин, че законът да докара до своите цели - напън върху Русия, а не раздор с Европа.
Когато си имат работа с Русия, също както през Студената война, американците би трябвало да помнят кои са: водачи на свободния свят, последователи на демокрацията и върховенството на закона. Нашите полезности ни дават мощ. Правили сме значително неточности, и нашите институции още веднъж се изпитват вкъщи. Но към момента в нашата природа сме нация, издигната върху полезности, започвайки с нашата безрезервност на правилото, че всички хора са основани равни. Силата на тази американска традиция дава на Америка нейния световен статут. Ако използваме този спомен и тези полезности, когато си имаме работа с най-новото ни съветско предизвикателство, дружно с нашите демократични съдружници в Европа и оттатък, ще успеем.
" Историята не се повтаря, само че се римува ". Последната замяна на удари сред Русия и Съединени американски щати за броя на личния състав в посолствата им припомня на експулсирането на голям брой дипломати от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики през 1986. Не са доста хората, които си спомнят детайлите на тези битки от времето на Рейгън. Но доста си спомнят, че 80-те години на ХХ век свършиха зле за Съветския съюз.
И това е значимото: Москва, както в този момент, по този начин и тогава, върви по тъмен път на борба със Съединени американски щати и експанзия другаде по света. Както за водачите на Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и за царете реакционери, външната борба съответствува със – а може би и е отплата за – застоялост вкъщи.
Тактиките на Путин, като демонизацията на Съединени американски щати в формалните съветски медии, наподобяват преписани от студената война. Руското хакерство и дезинформация припомнят на руските " дейни мероприятия " от 80-те. Руската война с ниска активност в Украйна е друга от руската инвазия в Афганистан (най-малкото, като начало, украинците се борят за европейско бъдеще), само че и двете експанзии задействат опозиция както на място, по този начин и от Запад.
Лидерите на Русия могат да се пробват да убедят своя народ, както и самите себе си, че опцията им да тормозят съседите си, да репресират несъгласните и да размахват пестник на Съединени американски щати показва мощ. Но, също както в средата на 80-те години, това няма да свърши работа.
Въпреки очакванията на руския режим тогава и на путиновия в този момент, Западът не е пред разпад. Антиевропейската, проруска френска националистка, която Путин поддържаше, загуби мъчително изборите във Франция напролет. Каквото и договорка Путин да е търсел или е мислел, че ще има с Тръмп, силата на американските институции и дълготрайните американски ползи за това да съумяват избрани полезности – в това число господство на закона, човешки права, народна власт, и просперитета, до който те водят – евентуално ще се окаже по-голяма, което няма да е от изгода за Путин. Нито експанзията му на открито, нито репресиите вкъщи ще поправят стопанската система на Русия, която е в застой, към момента подвластна от износа на петрол, газ и други първични материали, нито политическата система, учредена на потресаваща корупция, проведена от върха.
Повторение на застоя?
Руснаците към този момент възприемат (и критикуват) началото и средата на 80-те години като интервал на застой. Но след няколко години на висок напредък (т.е. високи цени на горивата), Русия наподобява се е запътила към сходна орис.
Може би като резултат от това, също както в средата на 80-те, някои рационални руснаци може би виждат, а даже и декларират обществено, че страната им не може да продължава така; че Русия би трябвало да се модернизира; и че с цел да се случи това, Русия се нуждае от повече, а не по-малко, господство на закона вкъщи и повече, не по-малко, достъп до непознат капитал и технологии. Следователно Русия се нуждае от по-конструктивни връзки със Запада, в това число Съединени американски щати. Руснаците, които са на това мнение, са прави. Опитът демонстрира, че Русия би трябвало да избере сред рационализация и експанзия.
Хората, които се занимават с Русия в Държавния департамент и Съвета за национална сигурност [на САЩ] проучват съветските ограничения за понижаване на личния състав на посолството и консулствата и евентуално обмислят дали има смисъл от ответни ограничения. Професионалистите могат да премислят другите благоприятни условия, както аз и сътрудниците ми в Съветското бюро [на Държавния департамент] направихме през 80-те. Надявам се техните рекомендации да бъдат последвани.
Но в последна сметка най-съществен не е отговорът на непосредствените провокации. Нашият отговор през 1986г. на изтеглянето на всички руски чиновници в посолството в Москва не беше толкоз значим. Важно беше, че администрацията на президента Роналд Рейгън разбра природата на Съветския съюз и разви политики, които да се оправят с него – политики, които (прилагани от експертите от измислената и омразна " дълбока страна " ) сработиха.
Разумни политики по отношение на Русия биха били възпирането на съветската експанзия и подпомагането на други да ѝ се съпротивляват; установяването на сфери за потециално съдействие [с Москва], без огромни упования и без Русия да бъде награждавана за съдействие в сфери, в които би трябвало да има общ интерес; стабилизирането на връзките където е допустимо, в това число с поддържането на разговор – и граждански, и военен; и търсенето на по-добри бъдещи връзки с една по-добра Русия.
Има и друга допустима Русия
Ние работим с тази Русия, която съществува. Но дано помним, че путиновата Русия не е единствената допустима Русия. Знаем преимуществата от запазването на контакти с съветското общество, в това число с демократично мислещи дисиденти, които може не постоянно да останат в сянка, както и с реформаторско настроени евентуални бъдещи водачи.
Опитът от 80-те години подсказва и подобаващи тактики за през днешния ден. Сега, както и тогава, те включват опазване на мира, изключително в подтекста на опитите на Русия да всява боязън и да сплашва. Сега, както и тогава, те включват и самообладание: руснаците могат да видят уязвимост в нетърпеливостта (като настойчивото молене за някакво съдействие, каквото и да е то).
И макар, че Тръмп съобщи, че не харесва закона за новите наказания, който подписа в сряда, той дава на администрацията му нови благоприятни условия да поддържа натиска върху Путин, с цел да се позволи спорът в Украйна според Минското съглашение, и да увеличи цената, която Русия би трябвало д аплати за нейната интервенция в американския избирателен развой от предходната година. (Аз бях координатора за наказания на Държавния департамент в администрацията на Обама, имах пръст в сегашните наказания против Русия и съм последовател на новия закон.) Когато Русия поеме по различен път – както тя ще направи, в случай че се има вяра на историята – Америка би трябвало да е подготвена да реагира.
Междувременно, Европа се потвърди като кадърен сътрудник по отношение на Русия. Америка и Европа дружно постановиха наказания, с цел да противостоят на съветската експанзия в Украйна. Европейските нации вземат участие във възпирането на съветската експанзия към членките на НАТО посредством изпращането на сили в балтийските страни, паралелно с американски сили в Полша и на други места в Централна Европа. Новият закон за глобите в действителност включва неща, които могат да застрашат тази взаимност с Европа, само че няколко късни ремонти понижиха тази опция, а администрацията може да направи по този начин, че законът да докара до своите цели - напън върху Русия, а не раздор с Европа.
Когато си имат работа с Русия, също както през Студената война, американците би трябвало да помнят кои са: водачи на свободния свят, последователи на демокрацията и върховенството на закона. Нашите полезности ни дават мощ. Правили сме значително неточности, и нашите институции още веднъж се изпитват вкъщи. Но към момента в нашата природа сме нация, издигната върху полезности, започвайки с нашата безрезервност на правилото, че всички хора са основани равни. Силата на тази американска традиция дава на Америка нейния световен статут. Ако използваме този спомен и тези полезности, когато си имаме работа с най-новото ни съветско предизвикателство, дружно с нашите демократични съдружници в Европа и оттатък, ще успеем.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ