Дългият поход към свободата в Източна Европа започна в Гданск

Дългият поход към свободата в Източна Европа стартира в Гданск през август 1980. Стачката на " Солидарност " мощно раздруса комунистическия режим. И до през днешния ден е малко известно, че началото на протеста е обвързвано с една жена.

Ева Осовска дружно с Лех Валенса и други членове на " Солидарност ", 1980 год.

Барбара Лабуда приказва с ненаситност за дамите на " Солидарност ” - полския синдикат, който в чужбина свързват главно с дългогодишния му ръководител Лех Валенса. Лабуда е била активистка на демократичната съпротива в комунистическа Полша, членка на " Солидарност ” и депутатка в полския парламент след измененията през 1989 година.

Дори в Полша младежите не знаят прекалено много за присъединяване на дамите в митингите в Гданск и редица други полски градове през август 1980 година. Тогава бе учреден профсъюзът " Солидарност ” а властта на комунистите стартира да се пропуква. На фотосите, запечатали деятелите на " Солидарност ”, доминират мъжете като Валенса, който западните медии съпоставят с бащите-основатели на Съединени американски щати.

Стачка за Анна

Международна известност добива единствено Анна Валентинович. Тя е основно настоящо лице във кино лентата " Стачка – Героинята от Гданск ” на известния немски режисьор Фолкер Шльондорф. Валентинович работи като кранистка в корабостроителницата " Ленин ”. Нейното политически стимулирано уволняване става съответен мотив за стачката, почнала на 14 август 1980 година

Валентинович работи в корабостроителницата в продължение на 30 години, първо като заварчик, след това като кранист. Тя неведнъж защитавала правата на служащите, а през 1978 година е измежду основателките на свободните профсъюзи. Заради тази ѝ интензивност ѝ я уволняват - единствено пет месеца преди да се пенсионира.

Затова на 14 август 1980 година служащите в два цеха на корабостроителницата преустановяват работа и убеждават останалите си сътрудници да ги последват. Исканията им са за възобновяване на работа на Анна Валентинович, както и на електромехника Лех Валенса, който е уволнен няколко години по-рано.

Група дами убеждават Валенса да не стопира стачката
Редакцията предлага
Недоволство бързо обгръща и други предприятия. На третия ден от митингите афишира завършек на стачните дейности откакто част от настояванията са изпълнени от управлението на корабостроителницата. Тъкмо дамите са тези, които тогава убеждават Валенса да продължат с митингите, до момента в който настояванията на работещите и в другите предприятия не бъдат задоволени.

В документ с 21 точки стачкуващите упорстват участниците в стачката да получат имунитет, да бъдат освободени политическите пандизчии и на първо място да бъдат легализирани самостоятелните и самоуправляващи се профсъюзи. Така се ражда „ Солидарност ".

Стачката продължава още две седмици и се разраства в цялата страна. На 31 август 1980 година представители на служащите и държавното и партийното управление на комунистическа Полша подписват „ Споразумението от Гданск ". За първи път страна от социалистическия лагер позволява основаването на самостоятелен профсъюз. В идващите години близо 10 милиона поляци се причисляват към „ Солидарност ". Събитията в Полша се трансформират в категоричен сигнал и за други жители на Източна Европа. Преди 40 години в Гданск стартира дългият поход към свободна и обединена Европа.

Къде са дамите от " Солидарност "?

В тези изключителни страници от полската история дамите обаче не намират съвсем никакво място. Сред забравените героини са и тези, които принадлежат към най-активните участници в митинга. Една от тях е Ева Осовска. Когато управлението на корабостроителницата прекратява предаванията по вътрешната радиоточка, тя се покатерва върху длъжностен автомобил, спрян под прозорците на директорския кабинет, и упорства излъчването да бъде възобновено. Валенса се причислява към нейните претенции. На добилите известност фотоси обаче се вижда единствено Валенса. Младата жена не попада на нито една от тях.

На напред във времето Анна Валентинович, умряла през 2010

54% от всички членове на " Солидарност ” са дами. В управлението на профсъюза обаче те са едва показани. През времето, в което мъжете от " Солидарност ” са били интернирани от властта, дамите построяват придвижването в изискванията на конспиративност. Стотици дами също са задържани и интернирани след въвеждането на военното състояние през декември 1981 година. Но единствено дребна част от тях намират място в изборните листи за изборите през 1989 година.

Години по-късно полските феминистки виждат, че в историята на и опозиционното придвижване в Полша липсват разказите за жените-участнички в събитията.

" Солидарност " не съумя да промени отношението към дамите

„ Не е правилно, че дамите не са желали да се включат в политиката ", споделя Барбара Лабуда. „ Те желаеха, само че с цел да се наложат над мъжете, беше нужна голяма пробивност, каквато не всички съумяха да покажат ", прибавя тя.

През 1989 година тя принуждава сътрудниците си да включат най-малко една жена в Кръглата маса за договаряния сред ръководещата комунистическа партия и опозицията. „ Казах им: в случай че не желаете да съм аз, то най-малко допуснете да има една от нас, даже да е единствено алегорично ", спомня си Лабуда. В последна сметка в Кръглата маса вземат участие повече католически свещеници (3), в сравнение с дами (2) - общо 56 мъже и единствено две дами.

„ Солидарност беше едно фантастично придвижване, което се трансформира в своя противовес. То еманципира политически обществото, само че тази равноправност не промени отношението към дамите и църквата ", споделя Лабуда и показва съответен образец от последните избори. „ Питате се за какво „ Солидарност " подцени ролята на дамите и за какво се стигна до днешната обстановка? Тогава ми кажете за какво най-голямата частна телевизия в Полша, сериозна към актуалното държавно управление, кани за полемика в изборната нощ двадесет мъже и нито една жена? ", пита тя и прибавя: " Става въпрос за авторитет и власт. А тези неща към момента си остават непокътнати за мъжете ".