КНСБ: Приходи от хазарт да пълнят фонд за интеграция на хората с увреждания
Да се сътвори специфичен фонд, който да оказва помощ на хората с увреждания, предлага КНСБ.
Това разгласи Пламен Димитров на семинар във Варна, представен от пресцентъра на КНСБ. Целта на институцията е да събере и да разпределя вярно всички нужни средства за подкрепяне на най-уязвимите групи от обществото. Майките на децата с увреждания са прави, трябват големи средства с цел да им се помогне. Не е права Омбудсманът Мая Манолова, която отчасти се пробва да реши казуса със закон на парче, разгласи Пламен Димитров. Според него трябват стотици милиони, даже милиарди левове, с цел да извърши България условията на Конвенцията за правата на индивида, която е утвърдила.
Фондът ще се цялостни от три източника, планува КНСБ. Първият доход е хазартът. България е една от дребното страни, в които приходите от облаги не се таксуват дейно, отсече водачът на КНСБ. Вторият източник за бъдещата институция е държавният бюджет. Той би трябвало да обезпечава избран % от нужните средства за интеграция на хората с увреждания. Третият доход би трябвало да пристигна от бизнеса. За задачата може да се ползва системата „ бонус-малус “, известна от застраховането. Това значи, че компаниите ще се подтикват, когато наемат инвалиди и ще заплащат средства във фонда, когато нямат опция да създадат това.
Фондът би трябвало да насочи напъните си към всички хора с увреждания. Една част от средствата може да отиде към общественото подкрепяне по места, защото десетки хиляди инвалиди живят в дребни обитаеми места, където няма персонален помощник. С тези пари може да се фиксират и да се заплаща за избран брой услуги, които те да извършват – да вземем за пример персонална помощ, хигиена, поддръжка, даже визити при доктор или в болница, уточни националният секретар на КНСБ Ася Гонева.
За да има ефикасна помощ би трябвало да се изготви Национална карта на обществените услуги. Тя ще очертае какъв брой са хората с увреждания по места и какви институции и благоприятни условия за тях има в района. По данни на КНСБ в страната работят 1310 заведения за хора с увреждания. Те обслужват 35 000 лица. В същото време инвалидите са над 600 000 души.
В напъните за интеграция на най-уязвимите групи би трябвало да се включат всички министерства, а не тежестта да е разпределена единствено върху общественото ведомство, счита КНСБ. Пример за това е МОН, което би трябвало да се грижи за средата в учебните заведения, уточни Пламен Димитров.
Системата за интеграционни добавки би трябвало да бъде преразгледана, счита още най-голямата социална организация. Те би трябвало да бъдат гъвкави, по отношение на степента на увреждане. Част от тези добавки или помощи би трябвало да бъдат в пари, друга част – в натура, съгласно потребностите на съответния човек.
Това разгласи Пламен Димитров на семинар във Варна, представен от пресцентъра на КНСБ. Целта на институцията е да събере и да разпределя вярно всички нужни средства за подкрепяне на най-уязвимите групи от обществото. Майките на децата с увреждания са прави, трябват големи средства с цел да им се помогне. Не е права Омбудсманът Мая Манолова, която отчасти се пробва да реши казуса със закон на парче, разгласи Пламен Димитров. Според него трябват стотици милиони, даже милиарди левове, с цел да извърши България условията на Конвенцията за правата на индивида, която е утвърдила.
Фондът ще се цялостни от три източника, планува КНСБ. Първият доход е хазартът. България е една от дребното страни, в които приходите от облаги не се таксуват дейно, отсече водачът на КНСБ. Вторият източник за бъдещата институция е държавният бюджет. Той би трябвало да обезпечава избран % от нужните средства за интеграция на хората с увреждания. Третият доход би трябвало да пристигна от бизнеса. За задачата може да се ползва системата „ бонус-малус “, известна от застраховането. Това значи, че компаниите ще се подтикват, когато наемат инвалиди и ще заплащат средства във фонда, когато нямат опция да създадат това.
Фондът би трябвало да насочи напъните си към всички хора с увреждания. Една част от средствата може да отиде към общественото подкрепяне по места, защото десетки хиляди инвалиди живят в дребни обитаеми места, където няма персонален помощник. С тези пари може да се фиксират и да се заплаща за избран брой услуги, които те да извършват – да вземем за пример персонална помощ, хигиена, поддръжка, даже визити при доктор или в болница, уточни националният секретар на КНСБ Ася Гонева.
За да има ефикасна помощ би трябвало да се изготви Национална карта на обществените услуги. Тя ще очертае какъв брой са хората с увреждания по места и какви институции и благоприятни условия за тях има в района. По данни на КНСБ в страната работят 1310 заведения за хора с увреждания. Те обслужват 35 000 лица. В същото време инвалидите са над 600 000 души.
В напъните за интеграция на най-уязвимите групи би трябвало да се включат всички министерства, а не тежестта да е разпределена единствено върху общественото ведомство, счита КНСБ. Пример за това е МОН, което би трябвало да се грижи за средата в учебните заведения, уточни Пламен Димитров.
Системата за интеграционни добавки би трябвало да бъде преразгледана, счита още най-голямата социална организация. Те би трябвало да бъдат гъвкави, по отношение на степента на увреждане. Част от тези добавки или помощи би трябвало да бъдат в пари, друга част – в натура, съгласно потребностите на съответния човек.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ