Дядо Коледа ще дойде дори когато светът се разпада |
" Да се направи прерия, е нужна
пчела и детелина.
Пчела и детелина
и една фантазия огромна.
Дори фантазията единствено стига,
в случай че пчели и детелини няма. "
Емили Дикинсън
Моето малко и русо момиченце се споделя Алиса – историята зад избора на името е дълга, само че напълно не тъжна, каквато била онази на мишката в книжката на Луис Карол. Думата ми е за тази история – а тя е напълно кратичка.
Историята ми е за фантазиите на Алиса.
Когато ние бяхме деца… обичахме да играем на двора, на ластик, на дама, на стражари и апаши, на фунийки, на майки и татковци, на магазин и на учебно заведение. Имахме идентични кукли, които кръщавахме с разнообразни имена, идентични обувки, идентични рокли и идентични чанти – всички усърдно определени в Детмаг, ние ядяхме правоъгълна шоколадова паста Балкан с лимонада в сладкарница Перла и триъгълните пасти Витоша с боза в сладкарница Ну Погоди. Имаше едно море – нашето, на което през лятото ходехме по две седмици на хотел. В магазините нямаше нищо, а приказките, които татко ми ми четеше, като от време на време ми превеждаше от британски, помня наизуст и до през днешния ден. Освен това си имахме преведени историите за Мечо Пух, Карлсон, Мери Попинз, Питър Пан, Муминтроловете и Пипи… Мечтаех да получа подарък – шоколадово яйце с играчка, шоколад Милка с лешници или дребни тънички салфетки – паяжинки, каквито имаше единствено в Кореком. Мечтаех си да имам дънки, кукла, която може да пее и приказва, и дребна детска къща за нея – с цел да репетира своите речи и песни – с всички нужни мебели и аксесоари за нея и нейните другари.
Разбира се, нямах си нищо такова, а когато моите родители успяваха да се докопат до някой и различен корекомски шоколад, пазех опаковката му в специфична кутия… Ние колекционирахме опаковки от шоколади и дъвки!
Какъв неуместен кич на неналичието.
Светът, какъвто го помня аз, беше черно-бял, а моят подслон бяха приказките – там светът ненадейно ставаше пъстър. Майка ми беше уверена и беше убедила и мен, че с изключение на Алиса, в Страната на чудесата живеят и всички останали приказни герои. И че Баба Яга не е неприятна – тъй като тя прави в дребната си горска къща чорба за всички животни…
Аз пораснах в тази страна, вярвайки в Дядо Коледа, в Тинкърбел и във фавните, кентаврите, вещиците и говорещите животни на Нарния, а когато за първи път ни пуснаха да пътуваме „ на Запад “ и моята майка ме заведе в Дисни Ленд в Париж, аз към този момент бях на 18 и доста плаках. Бях попаднала в Страната на чудесата, само че наподобява – прекомерно късно.
Нашите фантазии бяха такива – да напуснем чернобелия свят, в който ни се постановяваше да лъжем, да маршируваме, да обличаме униформите си и да се вършим на идентични. Мечтите ни бяха да живеем пъстро и свободно. Да имаме достъп до всичко, което ни бе отказвано като деца. Да четем неразрешените книги, да слушаме неразрешената музика и да пътуваме до всички тези тайнствени неразрешени места, които наричахме с късото и звучащо като скрит план и като залп по едно и също време: Запад.
…
Когато Алиса се роди – тя беше затрупана от дарове, играчки и всевъзможни капризи. Докато още нямах детенце, аз се смеех на майките, които подготвяха великански лист за новородено с над 300 наложителни продукта, и ги смятах скрито за еснафки. Когато Алиса се роди обаче, се оказа, че всяка клечица за уши от този лист е била изцяло на мястото си. Днешната независимост на пазара на артикули и хрумвания беше донесла доста повече, в сравнение с се бяхме надявали – с изключение на всички обичани приказки (вече в превод и на български, съпроводени с превъзходни илюстрации), тук незабелязано бяха пристигнали всевъзможни детски и бебешки артикули, за чието предопределение човек няма никаква визия, преди да му се наложи да ги употребява. (Между тях „ дейна гимнастика “, „ скачащи гащи “, колектори за кърма или аспиратор за нос…)
Днес Алиса има всичко – повече рокли от майка си, необикновено количество плюшени играчки и кукли (всяка съответно кръстена и притежаваща собствен темперамент и лични навици), колело, ролери, зимни кънки, тротинетка, шейна, сума ти игри, както и, несъмнено, най-голямата къща за кукли на света – на няколко етажа, от бяло дърво, обзаведена с дребни дървени мебели в нейните кукленски кухня, дневна, баня, спалня и детска стая. Стените на стаята на Алиса са на облачета, а балдахинът е на зелени дървета и дребни розови къщички. Над леглото ѝ летят феи, а книжките ѝ едвам се побират в незадоволително огромната библиотека. Алиса живее в цветен и богат свят, в който нищо, но нищо не ѝ липсва.
…
Всяка вечер аз чета на Алиса приказки. Това се е трансформирало в най-любимото време за двете ни, тъй като тъкмо тогава ние споделяме нещо, което доста ни сближава – любовта ни към историите за магии. От време на време сред вълшебните приказки се прокрадва някоя доста битова и прекомерно реалистична – такава се оказа другояче симпатичната и потребна за възпитанието поредност за костенурчето Франклин. Но по-интересното е, че макар актуалния живот, който живее, Алиса в никакъв случай не се уморява да слуша приказки и е в положение да го прави часове наред, до момента в който аз задрямвам надвесена над нея. Напоследък стана още по-хубаво, тъй като татко ѝ се включи и то – точно с същинския " Питър Пан " (а не някоя приспособена версия) и Алиса е ужасно удовлетворена от това развиване. Тя към този момент от година може да чете сама, само че се любува същински на тези споделени моменти вечер, преди сънищата.
Понякога някой угрижен родственик позволява, че Алиса може и да се разглези, тъй като има всичко. Аз пък мисля, че тя е такава – уверена, жива, интелигентна, любопитна, щура и много скромна във връзка с покупките – тъкмо тъй като си има всичко. Доказателството беше нейното извършване на покупки в най-големия магазин за играчки в Лондон – тя си избра тъкмо какво желае и си го купи (кукла-русалка и малко мече в торба), а за премия на излизане ѝ подариха и един огромен мечок. Алиса не е алчна, нито ненаситна. Понякога ѝ се желае да си купи всички отпадъци на света от крайбрежната уличка на някое крайморско градче, или да се вози на всички люшкащи се колички (необяснимо за мен детско удоволствие), само че тя няма отношение към материалния свят. Категорично. Затова всички по-големи покупки записва усърдно в тефтерче и след това изпраща в писмо до Дядо Коледа. Засега не я е разочаровал. И тук идва моята развръзка. Всяка година ние с Алиса отиваме до Една Невероятна Голяма Пощенска Кутия в Централна поща в София и там тя пуска своето писмо. Всяка година, и това е самата истина, тя получава ОТГОВОР. Аз персонално желая да благодаря на Дядо Коледа и на джуджетата за този жест, който в никакъв случай не закъснява и да им изкажа голямото си удивление, като им пожелая да са здрави и все по този начин прелестни. И да заплаша всеки дребен безсрамник, който си разреши да заяви на моето дете, че Дядо Коледа е небивалица. Ще си има работа с магьосник с голяма мощност и неговите сътрудници по целия свят, в това число с мен! Аз мога да покажа доказателствен материал на всеки дребен мнителен сополивко, който се перчи с мрачните си прозрения! И да пазя чудото до край! Защото, скъпи родители, Дядо Коледа е Бог. И в случай че желаете вашето дете да има вяра в положителното, в чудесата и да има вяра, не го правете тъмен чичо от дребен. Наскоро Алиса споделила на татко си, че някакво дете ѝ съобщило, че няма Дядо Коледа. Аз, правейки се, че не знам, ненадейно ѝ споделих: „ Нали знаеш, Дядо Коледа не идва при всички деца? “ Тя ме погледна с голяма вяра в очите и попита: „ Защо? При кои не идва? При непослушните ли? “ „ Не, споделих изрично, при тези, които не имат вяра в него. “
…
За да мога да завърша моята история – тъй като тя стартира да се проточва като приказка преди сън и очевидно няма желание да свършва – ще опиша напряко края ѝ.
Един ден ние тримата с Алиса влязохме в една черква – мисля, че това се случи в мъничката средновековна църквичка „ Свети Йоан Кръстител Летни “ – бяла красива сграда, оставена на ветровете, изгревите и залезите над язовир Пчелина – на едно доста красиво място. Църквата е с детски, дребен размер и доста ѝ хареса, тъй като ѝ беше по размер. Алиса седна на дребната каменна скамейка вътре и си постоя по този начин. Реши да си пожелае нещо („ Мамо, в случай че искаш да ти се сбъдне – кажи го на „ ‘коната! “) и сподели:
„ Искам да съм добричка, да не върша номера, да вървим в доста църкви, да се обичаме, да сме щастливи и да сме постоянно дружно. И баба и дядо, и ние да сме здравички. “
Ами да, толкоз за фантазиите на Алиса. Няма материални. А Бог или Дядо Коледа съществуват. За тези, които имат вяра в тях.
пчела и детелина.
Пчела и детелина
и една фантазия огромна.
Дори фантазията единствено стига,
в случай че пчели и детелини няма. "
Емили Дикинсън
Моето малко и русо момиченце се споделя Алиса – историята зад избора на името е дълга, само че напълно не тъжна, каквато била онази на мишката в книжката на Луис Карол. Думата ми е за тази история – а тя е напълно кратичка.
Историята ми е за фантазиите на Алиса.
Когато ние бяхме деца… обичахме да играем на двора, на ластик, на дама, на стражари и апаши, на фунийки, на майки и татковци, на магазин и на учебно заведение. Имахме идентични кукли, които кръщавахме с разнообразни имена, идентични обувки, идентични рокли и идентични чанти – всички усърдно определени в Детмаг, ние ядяхме правоъгълна шоколадова паста Балкан с лимонада в сладкарница Перла и триъгълните пасти Витоша с боза в сладкарница Ну Погоди. Имаше едно море – нашето, на което през лятото ходехме по две седмици на хотел. В магазините нямаше нищо, а приказките, които татко ми ми четеше, като от време на време ми превеждаше от британски, помня наизуст и до през днешния ден. Освен това си имахме преведени историите за Мечо Пух, Карлсон, Мери Попинз, Питър Пан, Муминтроловете и Пипи… Мечтаех да получа подарък – шоколадово яйце с играчка, шоколад Милка с лешници или дребни тънички салфетки – паяжинки, каквито имаше единствено в Кореком. Мечтаех си да имам дънки, кукла, която може да пее и приказва, и дребна детска къща за нея – с цел да репетира своите речи и песни – с всички нужни мебели и аксесоари за нея и нейните другари.
Разбира се, нямах си нищо такова, а когато моите родители успяваха да се докопат до някой и различен корекомски шоколад, пазех опаковката му в специфична кутия… Ние колекционирахме опаковки от шоколади и дъвки!
Какъв неуместен кич на неналичието.
Светът, какъвто го помня аз, беше черно-бял, а моят подслон бяха приказките – там светът ненадейно ставаше пъстър. Майка ми беше уверена и беше убедила и мен, че с изключение на Алиса, в Страната на чудесата живеят и всички останали приказни герои. И че Баба Яга не е неприятна – тъй като тя прави в дребната си горска къща чорба за всички животни…
Аз пораснах в тази страна, вярвайки в Дядо Коледа, в Тинкърбел и във фавните, кентаврите, вещиците и говорещите животни на Нарния, а когато за първи път ни пуснаха да пътуваме „ на Запад “ и моята майка ме заведе в Дисни Ленд в Париж, аз към този момент бях на 18 и доста плаках. Бях попаднала в Страната на чудесата, само че наподобява – прекомерно късно.
Нашите фантазии бяха такива – да напуснем чернобелия свят, в който ни се постановяваше да лъжем, да маршируваме, да обличаме униформите си и да се вършим на идентични. Мечтите ни бяха да живеем пъстро и свободно. Да имаме достъп до всичко, което ни бе отказвано като деца. Да четем неразрешените книги, да слушаме неразрешената музика и да пътуваме до всички тези тайнствени неразрешени места, които наричахме с късото и звучащо като скрит план и като залп по едно и също време: Запад.
…
Когато Алиса се роди – тя беше затрупана от дарове, играчки и всевъзможни капризи. Докато още нямах детенце, аз се смеех на майките, които подготвяха великански лист за новородено с над 300 наложителни продукта, и ги смятах скрито за еснафки. Когато Алиса се роди обаче, се оказа, че всяка клечица за уши от този лист е била изцяло на мястото си. Днешната независимост на пазара на артикули и хрумвания беше донесла доста повече, в сравнение с се бяхме надявали – с изключение на всички обичани приказки (вече в превод и на български, съпроводени с превъзходни илюстрации), тук незабелязано бяха пристигнали всевъзможни детски и бебешки артикули, за чието предопределение човек няма никаква визия, преди да му се наложи да ги употребява. (Между тях „ дейна гимнастика “, „ скачащи гащи “, колектори за кърма или аспиратор за нос…)
Днес Алиса има всичко – повече рокли от майка си, необикновено количество плюшени играчки и кукли (всяка съответно кръстена и притежаваща собствен темперамент и лични навици), колело, ролери, зимни кънки, тротинетка, шейна, сума ти игри, както и, несъмнено, най-голямата къща за кукли на света – на няколко етажа, от бяло дърво, обзаведена с дребни дървени мебели в нейните кукленски кухня, дневна, баня, спалня и детска стая. Стените на стаята на Алиса са на облачета, а балдахинът е на зелени дървета и дребни розови къщички. Над леглото ѝ летят феи, а книжките ѝ едвам се побират в незадоволително огромната библиотека. Алиса живее в цветен и богат свят, в който нищо, но нищо не ѝ липсва.
…
Всяка вечер аз чета на Алиса приказки. Това се е трансформирало в най-любимото време за двете ни, тъй като тъкмо тогава ние споделяме нещо, което доста ни сближава – любовта ни към историите за магии. От време на време сред вълшебните приказки се прокрадва някоя доста битова и прекомерно реалистична – такава се оказа другояче симпатичната и потребна за възпитанието поредност за костенурчето Франклин. Но по-интересното е, че макар актуалния живот, който живее, Алиса в никакъв случай не се уморява да слуша приказки и е в положение да го прави часове наред, до момента в който аз задрямвам надвесена над нея. Напоследък стана още по-хубаво, тъй като татко ѝ се включи и то – точно с същинския " Питър Пан " (а не някоя приспособена версия) и Алиса е ужасно удовлетворена от това развиване. Тя към този момент от година може да чете сама, само че се любува същински на тези споделени моменти вечер, преди сънищата.
Понякога някой угрижен родственик позволява, че Алиса може и да се разглези, тъй като има всичко. Аз пък мисля, че тя е такава – уверена, жива, интелигентна, любопитна, щура и много скромна във връзка с покупките – тъкмо тъй като си има всичко. Доказателството беше нейното извършване на покупки в най-големия магазин за играчки в Лондон – тя си избра тъкмо какво желае и си го купи (кукла-русалка и малко мече в торба), а за премия на излизане ѝ подариха и един огромен мечок. Алиса не е алчна, нито ненаситна. Понякога ѝ се желае да си купи всички отпадъци на света от крайбрежната уличка на някое крайморско градче, или да се вози на всички люшкащи се колички (необяснимо за мен детско удоволствие), само че тя няма отношение към материалния свят. Категорично. Затова всички по-големи покупки записва усърдно в тефтерче и след това изпраща в писмо до Дядо Коледа. Засега не я е разочаровал. И тук идва моята развръзка. Всяка година ние с Алиса отиваме до Една Невероятна Голяма Пощенска Кутия в Централна поща в София и там тя пуска своето писмо. Всяка година, и това е самата истина, тя получава ОТГОВОР. Аз персонално желая да благодаря на Дядо Коледа и на джуджетата за този жест, който в никакъв случай не закъснява и да им изкажа голямото си удивление, като им пожелая да са здрави и все по този начин прелестни. И да заплаша всеки дребен безсрамник, който си разреши да заяви на моето дете, че Дядо Коледа е небивалица. Ще си има работа с магьосник с голяма мощност и неговите сътрудници по целия свят, в това число с мен! Аз мога да покажа доказателствен материал на всеки дребен мнителен сополивко, който се перчи с мрачните си прозрения! И да пазя чудото до край! Защото, скъпи родители, Дядо Коледа е Бог. И в случай че желаете вашето дете да има вяра в положителното, в чудесата и да има вяра, не го правете тъмен чичо от дребен. Наскоро Алиса споделила на татко си, че някакво дете ѝ съобщило, че няма Дядо Коледа. Аз, правейки се, че не знам, ненадейно ѝ споделих: „ Нали знаеш, Дядо Коледа не идва при всички деца? “ Тя ме погледна с голяма вяра в очите и попита: „ Защо? При кои не идва? При непослушните ли? “ „ Не, споделих изрично, при тези, които не имат вяра в него. “
…
За да мога да завърша моята история – тъй като тя стартира да се проточва като приказка преди сън и очевидно няма желание да свършва – ще опиша напряко края ѝ.
Един ден ние тримата с Алиса влязохме в една черква – мисля, че това се случи в мъничката средновековна църквичка „ Свети Йоан Кръстител Летни “ – бяла красива сграда, оставена на ветровете, изгревите и залезите над язовир Пчелина – на едно доста красиво място. Църквата е с детски, дребен размер и доста ѝ хареса, тъй като ѝ беше по размер. Алиса седна на дребната каменна скамейка вътре и си постоя по този начин. Реши да си пожелае нещо („ Мамо, в случай че искаш да ти се сбъдне – кажи го на „ ‘коната! “) и сподели:
„ Искам да съм добричка, да не върша номера, да вървим в доста църкви, да се обичаме, да сме щастливи и да сме постоянно дружно. И баба и дядо, и ние да сме здравички. “
Ами да, толкоз за фантазиите на Алиса. Няма материални. А Бог или Дядо Коледа съществуват. За тези, които имат вяра в тях.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ