Да дишаш или да не дишаш, понякога това е въпросът.

Да дишаш или да не дишаш, от време на време това е въпросът. Какво би станало с множеството от живите същества, които са нуждаят от О2, с цел да живеят, в случай че бяха потопени в езеро с температура на водата към точката на заледяване и захлупено с мразовит капак в продължение на 100 дни? Очевидно, в големия % случаи, всяко сходно създание би умряло от дефицит на О2. Но не тъкмо по този начин стоят нещата с костенурките.

Те са ектотерми, т.е. животни, които разчитат на външни източници на топлота. Температурата на тялото на костенурката следва температурата на нейната среда. И в случай че температурата в езерото е 1 градус по Целзий то това ще е и температурата на тялото на костенурката в него. Но те имат, несъмнено, бели дробове, и дишат през тях. Тогава по какъв начин е допустимо да оцелеят в описаните нагоре условия, където ледът им пречи да доближат до кислорода от въздуха? Отговорът се крие във връзката сред тяхното дишане и метаболизма им.

Колкото по-студено става, толкоз повече се забавя техния метаболизъм, което значи по-слаба нужда от сила и О2. Когато костенурките хибернират, те разчитат на съхранената сила и получават О2 от водата на езерото, като движат тялото си, което е наситено с кръвоносни съдове. А региона, в която съдовете са ситуирани най-вече и най-плътно е точно … задника на костенурката. Затова, механически или не, костенурките в действителност дишат със задниците си и това даже е означено със специфичен термин: клоачна респирация.

Science Alert