Лято в Пулия
© Мартина Ганчева Лек намек за бриз. Възрастни хора, които играят карти на късното следобедно слънце. Камион пчеличка, който пъпли по изкачване, с цел да достави пресни плодове и зеленчуци. Очукана Vespa, зарязана на ъгъла. 38-градусова горещина, която отеква във вълнообразния пейзаж от маслинови гори и каменни стени. Добре пристигнали на тока на Ботуша, в Пулия, Южна Италия, където средиземноморски пинии дискретно крият морето, а под безоблачното небе цикади изнасят цели симфонии. Дългата сиеста е закон, часовниците не пазят действителното време, а духът на общността е заложен в предишното.
Илюстрация
Матера - градът от камък ни води 9000 години обратно във времето
Увеличаване
Матера - градът от камък ни води 9000 години обратно във времето
Автор: Мартина Ганчева Смаляване
Матера – лирика от камъни
Матера, прочут още като Мъртвия град или Града от камък, ни води 9000 години обратно във времето. Някогашен знак на крах и мизерия, с жилища, издълбани в скалите, през днешния ден Матера е обичана снимачна площадка за Холивуд. Оживяла приказка на Толкин. Хитовите продукции го трансформират в известен туристически маршрут и мотор на локалната стопанска система. За " Страстите Христови " Мел Гибсън употребява 6000 статисти, или една девета от локалното население. Кинопродукцията инжектира в бедната до неотдавна Матера над 2 милиона евро. Мястото толкоз доста наподобява на антична Палестина, че е употребявано за фон на над 40 кино лентата, измежду които " Цар Давид " с Ричард Гиър и " Бен Хур ".
Матера е рекордьор по липса на престъпност и по максимален брой туристически осведомителни центрове. Местните свирят на гайди и готвят фасул в гювече. Всяка жена пече самун и си има дървен щемпел, с който го щампова, преди да го пусне във фурната. Парченца от този самун могат да се озоват и в типичната за града салата cialledda – с домати, зехтин, червен лук, чесън, черни маслини, босилек и черен пипер. А името на региона – Лукания, кара някои да мислят, че отсам произлиза думата " луканка ". И въпреки че дотук влакове не стигат, през 2019 година Матера ще бъде Европейска столица на културата (заедно с Пловдив). Градът е под закрилата на ЮНЕСКО.
Илюстрация
Трулите са варосани – метод да се отблъсква слънчевата светлина
Увеличаване
Трулите са варосани – метод да се отблъсква слънчевата светлина
Автор: Мартина Ганчева Смаляване
Алберобело – приказното село
Алберобело също е в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Селцето с бели къщички с островърхи шапки споделя забавна приказка за ловкост и освен. Когато кралят на Неапол оповестил налог върху всяка нова къща, група селяни се обърнали за помощ към граф Аквавива. Те желали да избегнат високите налози и да живеят умерено. Той им предложил да се заселят в долината на Итрия и по-специално в Алберобело – гора от средиземноморски дъбове. Поставил едно-единствено изискване – да не строят къщи, а трули (каменни жилища с конусовидни покриви). Веднъж в годината данъчен контрольор от Непаол идвал, хората дърпали камъка ключ, който държал структурите, и по този начин нямало село, нямало налог.
След време обаче граф Аквавива изгубил надзор над региона, а наследникът му – граф Джанджеро, нараснал налозите до небесата. Гневни, селяните отишли в Неапол. Разкрили измамата и поискали да строят къщи. Графът бил обесен, а тяхното предпочитание било задоволено. Когато се върнали в Алберобело, още веднъж си построили трули, само че със свързващ материал.
Днес в трула живеят и дон Паскуале, жена му и двете им котки Мелъди и Мелани. " Какво ли не съм виждал тук! Кой ли не е минавал! ", споделя Паскуале и разлиства пожълтелите страници на албум. От корицата се усмихват той и брачната половинка му. Албумът се оказва остарял туристически гид на Алберобело. " Хубаво е. Идват хора от целия свят, дивят се на нашите къщи и си отиват. Роден съм в Алберобело и на никое място не желая да вървя ", безапелационен е Паскуале. И въпреки че домът му е непретенциозен, наподобява благополучен.
Фотограф: Мартина Ганчева
Щастлив, въпреки и не толкоз ухилен, е Джино. Гордата му външност евентуално се дължи на обстоятелството, че е изтъкнат член на Асоциацията на slow food. И с цел да затвърди имиджа си, ме посреща с домашни сладки, ликьор и шушулка carrube - рожков. Енотеката му е цялостна с всевъзможни подправки, паста от трюфели, сладко от червен лук и вкусни питиета. Избирам тюркоазеносиня и виждам, че Джино се хили под мустак. Оказва се, че съм се спряла на италианската виагра – ликьорът с пикантен черен пипер и анасон.
И като стана дума за усети, тъкмо против Джино, на Via Monte San Michele 25/29 , с типични за региона манджи ще ви нагости Доменико. Освен наложителните морски блага и паста в менюто има фокача, домакински самун и сирене и неописуемо семифредо с бадеми. Затова не е изненада, че заведението има звезда " Мишлен ".
Ако вместо тристепенно меню желаете просто да изпиете едно хубаво еспресо и да го допълните с италиански десерт, продължете нагоре по същата улица. На номер 57 се намира сладкарница Martinucci , отворила през 1950 година Списъкът е дълъг, мъчно ще изберете сред безчет многото типове пастичоти, торти и джелато.
Илюстрация
Локоротондо е прочут като Град на балконите. Тук освен къщите, само че и балконите са номерирани.
Увеличаване
Локоротондо е прочут като Град на балконите. Тук освен къщите, само че и балконите са номерирани.
Автор: Мартина Ганчева Смаляване
Локоротондо – градът на балконите
Най-малкото и най-красиво градче в Пулия е кацнало на рид, висок 400 метра. Локоротондо държи върха на Гинес за най-вече букви " о ". Това необичайно име значи " кръгло място ". Когато се гмурнете в морето от снежнобели къщи и тесни улички, ще се изумите от чистотата – кметството финансира варосването на къщите. А белият цвят разчупват балконите с невероятните цветя, отглеждани от тукашните домакини.
Остуни – бялата бонбониера
Усещането, че стъпвате върху бяла картина, ще се затвърди, когато посетите Остуни – Белият град на тока на Ботуша. Построен на три хълма от варовик, които се издигат на 229 м над морското ниво, той разкрива невероятна панорама към огромното синьо море. Създаден през неолита, сходно на наедрял елмаз, градът минава от едни ръце в други приблизително един път на всеки 100 години. Красив лабиринт с тесни улички, където можете да прекарате епохи, да се изгубите, да се влюбите.
Лече – бароковият шедьовър
Трайна диря в сърцето ви ще остави и Лече. Наричан Флоренция на юг, той е един от най-големите градове в Пулия. Известен с бароковата си архитектура, леденото си кафе Caffè in ghiaccio и с фигурите от папиемаше. Може да го обиколите с trenino – влакче, а по обед ви предлагам да сте на централния площад. Тогава кметът пуска определена от него класическа музика, а Часовникът на чудесата отмерва безвремието на юга.
Илюстрация
Матера - градът от камък ни води 9000 години обратно във времето
Увеличаване
Матера - градът от камък ни води 9000 години обратно във времето
Автор: Мартина Ганчева Смаляване
Матера – лирика от камъни
Матера, прочут още като Мъртвия град или Града от камък, ни води 9000 години обратно във времето. Някогашен знак на крах и мизерия, с жилища, издълбани в скалите, през днешния ден Матера е обичана снимачна площадка за Холивуд. Оживяла приказка на Толкин. Хитовите продукции го трансформират в известен туристически маршрут и мотор на локалната стопанска система. За " Страстите Христови " Мел Гибсън употребява 6000 статисти, или една девета от локалното население. Кинопродукцията инжектира в бедната до неотдавна Матера над 2 милиона евро. Мястото толкоз доста наподобява на антична Палестина, че е употребявано за фон на над 40 кино лентата, измежду които " Цар Давид " с Ричард Гиър и " Бен Хур ".
Матера е рекордьор по липса на престъпност и по максимален брой туристически осведомителни центрове. Местните свирят на гайди и готвят фасул в гювече. Всяка жена пече самун и си има дървен щемпел, с който го щампова, преди да го пусне във фурната. Парченца от този самун могат да се озоват и в типичната за града салата cialledda – с домати, зехтин, червен лук, чесън, черни маслини, босилек и черен пипер. А името на региона – Лукания, кара някои да мислят, че отсам произлиза думата " луканка ". И въпреки че дотук влакове не стигат, през 2019 година Матера ще бъде Европейска столица на културата (заедно с Пловдив). Градът е под закрилата на ЮНЕСКО.
Илюстрация
Трулите са варосани – метод да се отблъсква слънчевата светлина
Увеличаване
Трулите са варосани – метод да се отблъсква слънчевата светлина
Автор: Мартина Ганчева Смаляване
Алберобело – приказното село
Алберобело също е в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Селцето с бели къщички с островърхи шапки споделя забавна приказка за ловкост и освен. Когато кралят на Неапол оповестил налог върху всяка нова къща, група селяни се обърнали за помощ към граф Аквавива. Те желали да избегнат високите налози и да живеят умерено. Той им предложил да се заселят в долината на Итрия и по-специално в Алберобело – гора от средиземноморски дъбове. Поставил едно-единствено изискване – да не строят къщи, а трули (каменни жилища с конусовидни покриви). Веднъж в годината данъчен контрольор от Непаол идвал, хората дърпали камъка ключ, който държал структурите, и по този начин нямало село, нямало налог.
След време обаче граф Аквавива изгубил надзор над региона, а наследникът му – граф Джанджеро, нараснал налозите до небесата. Гневни, селяните отишли в Неапол. Разкрили измамата и поискали да строят къщи. Графът бил обесен, а тяхното предпочитание било задоволено. Когато се върнали в Алберобело, още веднъж си построили трули, само че със свързващ материал.
Днес в трула живеят и дон Паскуале, жена му и двете им котки Мелъди и Мелани. " Какво ли не съм виждал тук! Кой ли не е минавал! ", споделя Паскуале и разлиства пожълтелите страници на албум. От корицата се усмихват той и брачната половинка му. Албумът се оказва остарял туристически гид на Алберобело. " Хубаво е. Идват хора от целия свят, дивят се на нашите къщи и си отиват. Роден съм в Алберобело и на никое място не желая да вървя ", безапелационен е Паскуале. И въпреки че домът му е непретенциозен, наподобява благополучен.
Фотограф: Мартина Ганчева
Щастлив, въпреки и не толкоз ухилен, е Джино. Гордата му външност евентуално се дължи на обстоятелството, че е изтъкнат член на Асоциацията на slow food. И с цел да затвърди имиджа си, ме посреща с домашни сладки, ликьор и шушулка carrube - рожков. Енотеката му е цялостна с всевъзможни подправки, паста от трюфели, сладко от червен лук и вкусни питиета. Избирам тюркоазеносиня и виждам, че Джино се хили под мустак. Оказва се, че съм се спряла на италианската виагра – ликьорът с пикантен черен пипер и анасон.
И като стана дума за усети, тъкмо против Джино, на Via Monte San Michele 25/29 , с типични за региона манджи ще ви нагости Доменико. Освен наложителните морски блага и паста в менюто има фокача, домакински самун и сирене и неописуемо семифредо с бадеми. Затова не е изненада, че заведението има звезда " Мишлен ".
Ако вместо тристепенно меню желаете просто да изпиете едно хубаво еспресо и да го допълните с италиански десерт, продължете нагоре по същата улица. На номер 57 се намира сладкарница Martinucci , отворила през 1950 година Списъкът е дълъг, мъчно ще изберете сред безчет многото типове пастичоти, торти и джелато.
Илюстрация
Локоротондо е прочут като Град на балконите. Тук освен къщите, само че и балконите са номерирани.
Увеличаване
Локоротондо е прочут като Град на балконите. Тук освен къщите, само че и балконите са номерирани.
Автор: Мартина Ганчева Смаляване
Локоротондо – градът на балконите
Най-малкото и най-красиво градче в Пулия е кацнало на рид, висок 400 метра. Локоротондо държи върха на Гинес за най-вече букви " о ". Това необичайно име значи " кръгло място ". Когато се гмурнете в морето от снежнобели къщи и тесни улички, ще се изумите от чистотата – кметството финансира варосването на къщите. А белият цвят разчупват балконите с невероятните цветя, отглеждани от тукашните домакини.
Остуни – бялата бонбониера
Усещането, че стъпвате върху бяла картина, ще се затвърди, когато посетите Остуни – Белият град на тока на Ботуша. Построен на три хълма от варовик, които се издигат на 229 м над морското ниво, той разкрива невероятна панорама към огромното синьо море. Създаден през неолита, сходно на наедрял елмаз, градът минава от едни ръце в други приблизително един път на всеки 100 години. Красив лабиринт с тесни улички, където можете да прекарате епохи, да се изгубите, да се влюбите.
Лече – бароковият шедьовър
Трайна диря в сърцето ви ще остави и Лече. Наричан Флоренция на юг, той е един от най-големите градове в Пулия. Известен с бароковата си архитектура, леденото си кафе Caffè in ghiaccio и с фигурите от папиемаше. Може да го обиколите с trenino – влакче, а по обед ви предлагам да сте на централния площад. Тогава кметът пуска определена от него класическа музика, а Часовникът на чудесата отмерва безвремието на юга.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ