Чували сте за баенето, а някои от вас сигурно са

Чували сте за баенето, а някои от вас несъмнено са ходили при баби, които имат умеенето да отстраняват телесна болежка, като изричат мислено вълшебен заклинания, до момента в който ти разтриват леко челото или махат около главата ти с ръце. Но каква е силата на тези думи и дейности, които правят, никой не знае, тъй като те се предават в безспорна загадка.

Баенето е отколешна традиция на свръхестествено влияние върху психическото и физическо здраве на човек. Това е лечителски вълшебен ритуал. Извършвал се е хилядолетия наред и се корени още от времето на жреческите ритуали, когато най-посветеният е изричал избрани словесни формули за призоваването на добра прокоба, за измолване на благоразположението на естествените сили и боговете за благодат.

От тях произтича най-вероятно и обредното лекуване с потреблението на вълшебен заклинания. То било необятно публикувано измежду всички нации на света. Баенето като детайл от националната медицина може да се открие в най-архаичните пластове на първобитната просвета.

Подобни лечебни заклинания са открити и в клинописните плочки в Месопотамия датирани 4 хилядолетие преди н.е.

Магическите лечебни практики са били познати и на траки, и на славяни, и на прабългари. В „ История на Витиния “ античният летописец Ариан написа, че „ Траке била русалка, веща в баянията и билките и могла, от една страна, да отстранява страданията посредством билки, а от друга, да ги предизвиква “. Траките вярвали, че духът и тялото на индивида са неразделни, а душата е безсмъртна. В своето съчинение „ Хармид “, Платон свидетелства, че траките имали умеенето на лекуват душата с думи: „ От сходно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски доктор от учениците на Залмоксис, за които се приказва, че можели да създадат индивида вечен.

А Залмоксис – рече ми той – нашият цар, който е провидение, приказва, че както не трябва да се заемаме с лекуването на очите настрана от главата, така не трябва да се заемаме с лекуването на главата настрана от цялото тяло и също по този начин тялото настрана от душата “.

Храмовете на митичния тракийски цар, които са на повече от 2500 години, могат да се видят и през днешния ден край силистренското село Стрелково и са известни като Свещената котловина на Залмоксис.

В Средновековна България баенето е било много прилагано и е разказано в Симеоновия алманах (1073 г.) Поп Еремия (X-XI в.), който се занимавал с лекуване на хората, и по преданията направил доста чудеса, бил наказан като вълшебник, сключил контракт с дявола.

В антибогомилската литература се загатват и други целители употребяващи в практиката си баене – Василий Врач, Симон Влъхв, Ликопетр. Презвитер Козма ги осъжда строго: “ Е по тази причина, о христолюбци, даже да видите разколник, че изгонва бесове, че лекува слепи или възкресява мъртви, не вярвайте, почитат своето обучение и баят някакви басми, както ги учи да бръщолевят техният преподавател дявола “.

Живата фолклорна традиция на мартениците също е обвързвана с вярването за изчистващата мощ на огъня и с магическата отбрана от уроки и заболявания. Смята се, че мартениците гонят злите очи, духове и заболявания. Например в Смолянско на мартениците се слагат байници – полускъпоценен камък с дупка, през който се промушва конец. Така се укрепва нейното деяние. Против уроки се поставя наследник конец, а за здраве, обич и шанс – червен. Баенето и гаденето с байници е било необятно публикувано в предишното. От байниците са се правели гердани и амулети, които са служели като бижу и отбрана от зли очи.

В националната традиция има два съществени вида лечители – гадател (врачка) и знахар (баячка). Първите лекуват най-вече с билки, а вторите употребяват най-много магия – обредното баене. Отношението към тези хора е най-вече позитивно, макар че църквата ги осъжда. За това свидетелстват българските етнографи. Фолклористът Петър Любенов при започване на 19 век написа, че „ вражалците и врачките сред елементарния народ се употребяват с такова почитание, каквото почитание няма свещеника, нито учителя “.

Причина за това отношение съгласно учените е, че в българското схващане внезапно се разграничават визиите за тези, който биват наричани „ баячка “ и „ вълшебница “.

Първите вършат единствено положителни неща, лекуват хора и добитък, а вторите се занимават с по този начин наречената черна магия, т.е. вредят на хората. Въпреки че баенето е езическа процедура, множеството баячки у нас са вярващи християнки.

Счита се, че силата на баенето се предава по майчина линия, като най-добре е да е през потомство, от баба на внучка – нещо, което носи също езическото, т.е. бабата посвещава внучката, инициира я. В случай че няма момиче, или то не желае, баенето може да се съобщи и на момче. За да бъде сполучливо предаването, баячката би трябвало да е „ чиста “, т.е. сама, без мъж, ли най-малко да не е спала с мъж няколко – най-малко 3 дни, а момичето на което му се предава, би трябвало да е малко, още да не е имало цикъл.

Когато се предава на момче, то би трябвало още да не е познало жена, т.е. да не е имало никакъв полов контакт. Смята се, че ученичката може да бае, само че силата и ще пристигна едвам след гибелта на тази която и е предала.

За баене пари не се желаят, в случай че някой желае оставя и то на земята, баячката би трябвало да ги настъпи и да каже: „ От мен помощ, от Господ и от Светата Майка здраве! “ Оставят се на земята, тъй като всичката мощ идвала първо от нея.

Наричането е антична техника на психотерапия

Ако можем да пренесем баенето към модерно по-достъпно определение, то най-близката взаимовръзка на аналогия може да се направи с някои техники на психотерапията и самовнушението. Баенето работи и лекува енергийното тяло, а посредством него и физическото. Психотерапевтът Орлин Баев се пробва да изясни метода, по който се е считало, че работи баенето: „ Предполага се, че баячът има връзка с отвъдното, както и че всички заболявания се предизвикват от злобен дух. Баячът има умеенето да изтласка духа отвън тялото на жертвата “. Според него може да се оприличи и на рейки.

Една опитна баячка би трябвало постоянно да излъчва безспорен престиж и още отиването при нея да е заредено с цялостната и непоколебима убеденост, че след намесата й и баенето й ще последва бърз резултат. При среща с нея човек е належащо да загърби всичките си подозрения и паники или пренебрежителни въпроси. Ако реализира цялостно освобождаванe, то той е направил първата крачка, която е нужна, с цел да си помогне.

След това се явяват от голямо значение целенасочените жестове и думи на баятелката, чието комбиниране по строга избрана ритуалност, носи нужното предразполагащо чувство на мира и протекция.

Най-важното е да се реализира ментално-психическо положение на цялостно успокоение у търсещия помощ и освобождение. Това пък значи от своя страна, че е разрушен механизмът на страха и автопрограмиране на най-негативния сюжет, по който си представяме нашето моментно положение и аргументите, довели до него.

Болестта се пустосва и се гони вдън гори със закани

Всички се питат какво се приказва в баилката, тъй като тя се шепти или изрича мислено, с цел да не бъде чута. Според енциклопедичния речник на българската митология това е „ словесна формула, с твърдо открит и резистентен текст, който се произнася нормално безшумно от отдаденото лице (баячка, врачка), за да се извърши проклинание, да се прогони или умилостиви заболяването и да бъде оздравял обектът “.

Използваните думи от баячките са разнообразни. Болестта нормално се дефинира като черна птица или черна крава с черно теле и черно мляко, сипано в черна чиния в черна къща от черна жена. Когато има подозрение за уроки, бабата баячка ги прогонва със заклинателни думи надалеч от хората, в някое диво място, като да вземем за пример: „ в пусти гори дека слънце не грее, дека ветър не духа, дека петел не пее, дека куче не лае, дека овци не блеят, дека кози не врещат “. Прогонва се със страховити закани. В други случаи, в случай че заболяването е по-сериозна, се моли за благосклонност, да „ пусне “ индивида. Има и вид баячката да призове на помощ положителните сили.

Фолклористите са записали някои баилки. Например, за изпъждане на страха като се сече с нож във въздуха над главата на потърпевшия се изрича:

„ Бягай, гневна кучка, иде гневен вълк.
Иде гневен вълк, бягай, гневна кучка.
Бягай, гневна кучка, иде гневен вълк.
Да иде страха в пусти гори, къде манара не сече,
където петел не пее, където куче не лае,
където пастир овци не пасе, където птици не пеят. “

В зелена паничка със зелени шарки се налива чиста вода, взема се жив въглен и с него се прави кръст над водата и се бае:

„ Сива птица фърчеше, бело мляко капеше,
по камъне капеше, камене се пукаха.
Да пукнат тия очи дет са (името) урочасале!
Ако бъде маш – джуна му се пукнала!
Ако буде жена – боска и се пукнала!
Ако бъде мома – коса и слетала! “

Според поверията различен значим фактор за това, дали ще подейства заклинанието, е по кое време се извършва то. Ако се бае на деца, това се прави по изгрев слънце. Ако ли пък се бае на мъж – против понеделник или четвъртък, на жена – против сряда и събота. Срещу самодивска болест пък се бае след залез слънце.