Личният опит - най-добрият учител
„ Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах. " - Конфуций
Напоследък, когато пиша – замлъквам своя персонален път, който ме е довел до избрани заключения и поучения, а единствено тях споделям напряко. Може би поради липса на време, а може би, с цел да не занимавам хората със себе си, както преди правех от време на време... Днес, зная, хората нямат време да четат дълги текстове и изповеди, и по тази причина започнах да пиша малко и ясно. За най-важното единствено. И въпреки всичко – зад него стои доста персонален изстрадан опит. Винаги е по този начин... За достигането на всяка житейска мъдрост е необходим той. И всеки, живял на Земята, натрупва подобен опит. Но не всеки си вади поука... А е значимо, в действителност значимо.
Затова – правете си равносметки понякога. Веднъж седмично, един път месечно или един път годишно – няма значение. Някои хора си вършат равносметка всеки ден. И това сигурно е потребно. Но не всеки има толкоз време или податливост към аналитично мислене. И въпреки всичко – не забравяйте, които и където и да сте, и колкото и години да сте живели, понякога да си давате сметка за изминатия път. За позволените неточности (неизбежни са), за постигнатото, за пропуснатото... За насладите и неволите, които сте претърпели със своя метод на мислене и на държание.
iStock
И какво се е случвало повече – позитивни или отрицателни неща... Подобна равносметка е нужна, с цел да се развиваме. Да се усъвършенства човек не е елементарно. Отнема време, лишава старания... Необходима е воля. И самонаблюдение. Дори дисциплинираност от време на време. Но подобен е животът, във всяко отношение. Нима градинарят не внимава за това какво и къде сади в своя градина, по кое време би трябвало да полива и какво е времето, с цел да поправя нещо, в случай че се постанова, за по-добра годишна продукция?
Човешкият житейски опит е нещо скъпо. Дори може би е смисълът на живота ни, значително. И от най-безсмисления - на пръв взор – живот може да се направи някакъв извод, да се вземе поука. Глупаво е да го пропиляваме.
Равносметката е нашият късмет за развиване. Нашият късмет да продължим напред като по-добри човешки същества. Тя може да бъде перлата в мидата на нашия разум – драгоценност, формирана към песъчинка-дразнител – наша неточност или болежка в предишното... Тя е и късмет да уравновесим себе си.
iStock
Нека на вътрешната си везна сложим перлата-поука и по този начин тя да балансира изживяната болежка. Нека продължим пътя си през Живота по-леки. Защото равновесието ражда възприятие на лекост. И по-мъдри, по-свободни и уверени в себе си можем да дишаме в бъдеще – точно поради предишното си. Нека не се повтарят пейзажите, които срещаме по пътя си, а да забележим нови, по-красиви от предходните... Ум, сърце и очи ни трябват за това. И опит... Нищо повече!
създател: Кристина Митева
Напоследък, когато пиша – замлъквам своя персонален път, който ме е довел до избрани заключения и поучения, а единствено тях споделям напряко. Може би поради липса на време, а може би, с цел да не занимавам хората със себе си, както преди правех от време на време... Днес, зная, хората нямат време да четат дълги текстове и изповеди, и по тази причина започнах да пиша малко и ясно. За най-важното единствено. И въпреки всичко – зад него стои доста персонален изстрадан опит. Винаги е по този начин... За достигането на всяка житейска мъдрост е необходим той. И всеки, живял на Земята, натрупва подобен опит. Но не всеки си вади поука... А е значимо, в действителност значимо.
Затова – правете си равносметки понякога. Веднъж седмично, един път месечно или един път годишно – няма значение. Някои хора си вършат равносметка всеки ден. И това сигурно е потребно. Но не всеки има толкоз време или податливост към аналитично мислене. И въпреки всичко – не забравяйте, които и където и да сте, и колкото и години да сте живели, понякога да си давате сметка за изминатия път. За позволените неточности (неизбежни са), за постигнатото, за пропуснатото... За насладите и неволите, които сте претърпели със своя метод на мислене и на държание.
iStock И какво се е случвало повече – позитивни или отрицателни неща... Подобна равносметка е нужна, с цел да се развиваме. Да се усъвършенства човек не е елементарно. Отнема време, лишава старания... Необходима е воля. И самонаблюдение. Дори дисциплинираност от време на време. Но подобен е животът, във всяко отношение. Нима градинарят не внимава за това какво и къде сади в своя градина, по кое време би трябвало да полива и какво е времето, с цел да поправя нещо, в случай че се постанова, за по-добра годишна продукция?
Човешкият житейски опит е нещо скъпо. Дори може би е смисълът на живота ни, значително. И от най-безсмисления - на пръв взор – живот може да се направи някакъв извод, да се вземе поука. Глупаво е да го пропиляваме.
Равносметката е нашият късмет за развиване. Нашият късмет да продължим напред като по-добри човешки същества. Тя може да бъде перлата в мидата на нашия разум – драгоценност, формирана към песъчинка-дразнител – наша неточност или болежка в предишното... Тя е и късмет да уравновесим себе си.
iStock Нека на вътрешната си везна сложим перлата-поука и по този начин тя да балансира изживяната болежка. Нека продължим пътя си през Живота по-леки. Защото равновесието ражда възприятие на лекост. И по-мъдри, по-свободни и уверени в себе си можем да дишаме в бъдеще – точно поради предишното си. Нека не се повтарят пейзажите, които срещаме по пътя си, а да забележим нови, по-красиви от предходните... Ум, сърце и очи ни трябват за това. И опит... Нищо повече!
създател: Кристина Митева
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ