4 от 10-те най-големи консуматори на данни в България са финансови компании
Четири от десетте най-големи консуматора на данни към държавната администрация за последния месец са финансови компании – „ Изипей “, „ Банка ДСК “, „ Уникредит Булбанк “ и „ Айкард “. За последния месец те са осъществили към 2,5 млн. преводи – към регистъра за документите за идентичност и комерсиалния указател. Това разгласи министърът на електронното ръководство Александър Йоловски по време на закриващата полемика на конференцията за сигурни и налични цифрови заплащания DIGI PAY 2023, която се организира в София. „ Финансовият бизнес би трябвало да се възползва от обстоятелството, че достъпът до регистрите е отворен за всички. Така може да се прекъсне и порочната процедура за искане и попълване на безчет документи, копия от персонални карти и други “, добави той.
Темата за електронната идентификация беше различен акцент в диалога с водещите на всички панели в събитието. „ Нотифицирането на първата българска национална скица за електронна идентификация – тази на „ Евротръст “, бе извънредно значимо “, сподели Йоловски. По думите му планът на Министерството на вътрешните работи за цифровата идентификация ще даде първите си резултати напълно скоро – с подмяната на новите персонални карти.
И със в този момент наличния набор от електронни идентификатори жителите и юридическите лица могат да употребяват от ден на ден и повече услуги, които се дават по електронен път. През портала на Министерството на електронното ръководство могат да се употребяват над 1100 услуги.
„ До края на годината се чака да бъде признато изменение на европейския правилник за електронна идентификация eIDAS, а до две години България следва да е транспонирала измененията “, осведоми министър Йоловски. Той посочи, че с това изменение на пазара в Европа се чака да се появи единният дигитален портфейл – самобитно вместилище за данни и документи, в това число електронна идентичност, електронно удостоверение за правоуправление на моторно транспортно средство, здравна информация и други документи, които могат да бъдат поискани от жителя, даже в друга страна членка на Европейски Съюз.
Министърът на електронното ръководство напомни някои данни от отчета на Европейската комисия за напредъка по цифровизацията, като обстоятелството, че едвам 31% от българите имат базови цифрови умения при приблизително равнище за Европейски Съюз от 54%.
По отношение на каузи на българите с повече от базови умения статистиката наподобява още по-стряскаща – 8% по отношение на 24% на европейско равнище. Затова Александър Йоловски прикани и бизнеса да работи дружно с страната за повишението на цифровата просветеност на жителите. „ За да реализираме задачите от „ Цифровото десетилетие “, имаме потребност от интегриран метод “, сподели министърът. По думите му страната, бизнесът, гражданското общество, неправителствените организации следва да подхващат старания за усилване на всички тези цифрови компетентности, които в сегашния миг липсват.
