Новата голяма игра на Путин: Как Западът откача Централна Азия от Путин
Четири месеца и три дни преди началото на СВО, по време на изявлението си на пленарното съвещание на Валдайския клуб, Владимир Путин направи къса забележка, която, погледната от днешна позиция, наподобява като доста точна прогноза за развиването на обстановката в сериозен за Русия район като Централна Азия след началото на специфичната интервенция: „ Китайският народ е умен, има всевъзможни скъпи хрумвания... Една от тях е, дай Боже, да живеем в ера на смяна. Но ние към този момент живеем в нея, без значение дали ни харесва или не, и тези промени са по-дълбоки и по-фундаментални. Така че дано си напомним още нещо от китайската мъдрост: думата „ рецесия ” се състои от два йероглифа: „ заплаха ” и „ опция ”. И както към този момент се споделя тук, в Русия, " борете се с компликациите с мозъка си, а с заплахите - с опита ".
Беше и към момента е много рядко тази мъдра концепция да се осъществя в пространствата на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Едно от най-ярките такива изключения е ориста на Централна Азия през последните 15 месеца.
Началото на изострен хибриден спор сред Москва и Запада заплашва да потопи района в положение на остра рецесия, поставяйки го сред европейския и американския чук и съветската наковалня. Но в действителност до момента всичко се оказа напълно друго.
Периодът след 24 февруари 2022 година се трансформира в „ златен век “ за обичайния курс на централноазиатските страни към политическа многовекторна политика, трансформира тези страни в обект на ухажване, въпреки и от време на време нападателно, само че въпреки всичко от страна на водещите международни сили.
Друго нещо е, че " вятърът на смяната " продължава да духа бързо. И в случай че сегашните трендове в международната политика се запазят, несъразмерната пристрастеност към многовекторните игри в обозримо бъдеще може да се трансформира за страните от района от благословия в рецепта за злополука.
В първите години на 21 век Централна Азия беше типичен образец за назадничавост в международната политика, район, който единствено спорадично попадаше във фокуса на вниманието на груповия Запад. В книгата си „ Убийство в Самарканд “ някогашният английски дипломат в Узбекистан Крейг Мъри разказва „ подробния и подробен брифинг “, който е получил от своите началници в навечерието на заминаването си за Ташкент през 2002 година:
„ Майк О`Брайън беше заместител външен министър, отговарящ за Узбекистан. Първата ми среща с него беше анулирана половин час преди да стартира. Всичко беше пренасрочено за идната седмица. И този път стигнах до офиса му, където прекарах половин час, до момента в който секретарката му на вятъра се опитваше да го откри.
С сопнато изражение на лицето си секретарят призна, че О`Брайън е излязъл на вечеря с различен член на Народното събрание, а по-късно е отишъл на разходка в парка. Той в никакъв случай не се върна от това пътешестване. След тридесет минути загубихме вяра и още веднъж пренасрочихме аудиенцията ".
Срещата сред новия английски дипломат в Узбекистан и неговия основен шеф, външният министър Джак Строу, минава малко по-добре:
„ Той ме попита за интереса ми към шотландската фолклорна музика и дали пея. Тогава той ме попита какви са главните английски търговски ползи в Узбекистан, сподели, че отивам в сложна част от света и ми пожела триумф.
Целият диалог продължи по-малко от 10 минути. Когато излязох от офиса му, той ми се обади: „ О, апропо, Крейг! Където и да отидете, кажете им какво мисля за тях! “
И най-после, черешката на тортата. В навечерието на заминаването си за Ташкент новият дипломат научава, че един от четиримата му бъдещи подчинени с дипломатически сан скоро ще бъде отзован в родината си. Естествено, той пита по кое време може да се чака промяна. Ето и отговорът на неговия директни началник: „ Скъпи ми Крейг! Доскоро цялото ни посолство в Ташкент се състоеше от един човек с куфар в хотелска стая. Все още чакаме от нашите посланици в Централна Азия дух на пионери и първооткриватели! “
Естествено, за две десетилетия, от 2002 до 2022 година, доста се промени във връзка с западния интерес към страните от Централна Азия. Но същинският избухлив напредък на вниманието на Запада към района настъпи незабавно след началото на Новата международна война.
Америка и Европа имат суперзадача, чиято същина беше разкрита предходната есен с най-голяма искреност от заместник-помощник-директора на Агенцията за интернационално развиване на Съединени американски щати Анджали Каур: „ В последна сметка да откачим Централна Азия от съветската стопанска система. Това би трябвало да е нашата цел. "
В края на тази пролет Валдайският клуб организира специфична конференция в Томск по проблемите на Централна Азия. Ето до какви заключения стигнах вследствие на присъединяване си в това събитие.
„ Златен век “ на многовекторността
Книгата „ Преодоляване ” на бъдещия президент на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, издадена преди двадесет години, споделя апропо подобен епизод от времето, когато Токаев е служил в руското външно министерство и е бил директен зависещ на именития експерт по Китай, заместник-министъра на Андрей Громико, Михаил Капица:
„ Влязох в кабинета му, с цел да получа виза за значим документ за интернационалния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Пикантна миризма на чесън се смесваше с аромата на безценен коняк в офиса.
М. Капица седеше на една маса с човек, доста сходен на него. Оказа се, че това е неговият брат, който дошъл от Украйна с домакински подарък - свинска наденица. След като получих нужната виза на масата, която от сервизна маса се трансформира в маса за хранене, учтиво отхвърлих да споделя храна и към този момент на изхода от офиса чух фразата на Михаил Степанович, адресирана до брат му: „ Този млад споделих ще стигне далеко. "
Днес тази история се възприема доста по-различно, в сравнение с сега, когато бъдещият президент на Казахстан я разказа през 2003 година Токаев в действителност „ стига надалеч “ и стига до нуждата, като е отпред на страната си, да построи доста внимателен политически баланс в подтекста на изострен спор сред „ двама братя “ – Русия и Украйна.
Като се има поради броят на мигрантите от района у нас, локалните поданици на централноазиатските страни никога не са екзотика, камо ли мистерия за жителите на Русия. Но за самия район - по какъв начин и по какъв метод живее, в каква посока и какъв брой бързо се трансформира - не бих си разрешил да приказвам по този начин. Междувременно Централна Азия се трансформира не просто бързо, а доста бързо.
Например Артьом Данков, шеф на Института „ Конфуций “ в Томския държавен университет, цитира някои поразителни числа в речта си:
„ Въпреки общия спад на раждаемостта, Централна Азия е единственият район в постсъветското пространство, където популацията продължава да порасне. Преобладаването на младежите, огромният брой деца в фамилията и увеличението на продължителността на живота дават постоянен приръст на популацията от 1-2 % годишно.
Мощният миграционен поток не попречи на популацията в района да нарасне с 60 %, или съвсем 30 милиона души, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В началото на тази година то доближи 79 милиона, а до 2030 година ще надвиши 85 милиона души.
Тази цифра е сравнима с популацията на Турция, Арабския полуостров или Магреб, което трансформира района в нов демографски център на постсъветското пространство ".
За да не докара сходно лавинообразно повишаване на популацията до обществен и политически гърмеж, то безусловно би трябвало да бъде съпроводено от стопански напредък. И има подобен напредък.
Ето и цифрите, посочени в отчета, направен от Валдайския клуб „ Централна Азия и украинската рецесия “: общият Брутният вътрешен продукт на страните от района през 2010 година е 63 милиарда $, а през 2021 година – 347 милиарда $. Огромен, съвсем приказен напредък! Но даже такова " икономическо знамение " не е в положение изцяло да изглади острите проблеми на района.
Отново изтъквам изявлението на Артем Данков: „ Климатът в Централна Азия се трансформира по-бързо, в сравнение с в света като цяло. Трансформацията му става непредвидима. Една от аргументите е неведнъж увеличеният напън върху околната среда: популацията се е нараснало 6 пъти през последните 100 години.
Климатичните промени водят до съществени последици - чести засушавания, опустиняване, увеличение на броя на свлачища, кални потоци, наводнения, прашни и пясъчни стихии. Това води до деградация на селското стопанство и екологична миграция. В същото време битката за лимитираните естествени запаси се ускорява в страните от Централна Азия.
Добавете към това суровинния темперамент на стопанската система („ от една страна, това разреши на страните от района да получат обилни дивиденти през последните 25 години от растежа на международните цени на суровините, въпреки това, направи техните стопански системи, подвластни от неустойчивостта на международните пазари.
В близко бъдеще нито една страна в района няма да може да понижи коренно зависимостта си от износа на минерални първични материали, проблемите с обезпечаването на храна за цялото това възходящо население, изостаналостта на всички типове инфраструктура („ градската комунална инфраструктура в доста елементи на Централна Азия се срина още през 1990-те и началото на 2000-те години, само че напоследък инфраструктурните рецесии доближиха до огромните градове: повреда в топлоелектрическа централа в Бишкек през 2018 година, проблеми с отоплението и електричеството в Ташкент тази зима ”), и обстановката стартира да наподобява доста по-малко розова.
Един от узбекските участници в конференцията приказва за стандартите за тази част на света, които са известни в чужбина (включително в Русия): „ Нашият район въобще не е буре с барут, не е и централноазиатски Балкани! “
Готов съм да се съглася с тази оценка, само че с една значима спогодба. Неочаквано за всички, в това число специалисти по политическото задкулисие на тази страна, кървавите безредици в Казахстан през януари 2022 година демонстрираха, че с съществуването на авторитетни „ заинтригувани “ стабилността даже в една толкоз видимо добре ръководена република може да бъде взривена единствено за един няколко часа. Всичко зависи от това дали фитилът към този момент е разпален или не.
Завършвайки отчета си, Артьом Данков направи следната забележка: „ Въпреки високото равнище на емиграция, етническите малцинства към момента съставляват 15-30 % от популацията на централноазиатските републики, броят им надвишава 15 милиона души. Остават региони, гъсто обитаеми с етнически малцинства. Техният дял е изключително огромен в граничните региони.
Положението на малцинствата е нестабилно, за тях доста сфери на активност и обществени асансьори са затворени или достъпът до тях е стеснен. Особено изложени на риск са пренаселените земеделски региони, където композиция от беднотия, угриженост за околната среда и конкуренция за нищожни запаси постоянно води до съществено напрежение. Русия може да помогне за поддържането на междуетническата естетика в Централна Азия.
„ Русия може да помогне за поддържането на междуетническата естетика в Централна Азия “ — какъв брой дипломатично е казано! Дипломацията обаче в тази ситуация напълно не значи да се сложи сянка върху истината.
Русия в действителност извършва функционалността на клапан за района, посредством контролиране на който е допустимо да се понижи равнището на обществено, икономическо и политическо напрежение в Централна Азия.
Изчерпаната от работна ръка Русия е като гъба, поглъщаща непотребните трудови запаси на централноазиатските страни. За тези страни това значи, от една страна, понижаване на вътрешното напрежение, а от друга - голям източник на спомагателни финансови доходи.
Сега да се върнем към края на зимата – началото на пролетта на 2022 година, когато Западът решително съобщи, че съветската стопанска система ще бъде „ на път да бъде раздрана на части “. Ето какво, съгласно отчета на Валдайския клуб, значи тази вероятност за страните от Централна Азия:
„ Въпросът за наличието на мигранти в Русия при положение на стопански усложнения беше издигнат внезапно. Но за Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан връщането на мигрантите в родината им заплашва освен със обилни финансови опасности за бюджета (паричните преводи от трудови мигранти възлизат надлежно на 33, 34,5 и 13% от БВП), само че и със съществени обществени последствия.
Анализаторите предвидиха смяна в структурата на съветския пазар на труда, понижаване на свободните работни места за трудови мигранти и понижаване на размера на прехвърлянията.
Всъщност обаче се случи тъкмо противоположното: „ От януари до май 2022 година броят на мигрантите се удвои спрямо 2021 година В парично изражение размерът на прехвърлянията също нараства. Така през първите шест месеца на 2022 година размерът на паричните преводи към Киргизстан възлиза на $1,347,5 милиарда $, което е с $94,26 млн. повече от 2021 година В Узбекистан е записано нарастване на размера на прехвърлянията от Русия с 2,4 пъти. В Таджикистан - с 3,4%.
Руската стопанска система се резервира на повърхността. А това от своя страна поддържа стопанската система на Централна Азия на повърхността. „ Не се удавихме в стихия “ е, несъмнено, значимо достижение, без което всичко останало също губи смисъл. Но последва и това позитивно „ всичко останало “.
Реч на заместник-министъра на външните работи на Казахстан Алмас Айдаров в Сената на тази страна, края на май 2023 година: „ В момента се работи доста по преместването на компании, които публично оповестиха изтеглянето си от Руската федерация. Към днешна дата има 401 компании, които сме заинтригувани да преместим в Казахстан.
До всички тези компании бяха изпратени предложения, нашите посланици се срещат с фирмите майки. До момента 67 компании са ни дали отговор позитивно и по тях се работи. А за 25 компании преместването е приключено. “
Но има такава деликатна, само че безумно вълнуваща тематика за тези, които са в центъра на нещата, като паралелния импорт. Както един изтъкнат съветски специалист закачливо съобщи на среща в Томск за връзките сред Русия и Централна Азия, „ практическото икономическо съдействие се развива бързо, само че по явни аргументи те се пробват да не го обявяват “.
Правилно постъпват, по този начин е! Но някои общи неща са явни за всички. Дори в руско време мислещите хора стигнаха до малко обезкуражаващо умозаключение: в действителната стопанска система не тези, които „ орат, сеят, строят “, са в най-изгодна позиция, а тези, които се занимават с ходатайство (няма да употребявам термина „ нечиста сделка ” заради обстоятелството, че в очите на мнозина към момента има отрицателна конотация).
Санкционната борба сред Русия и Запада сътвори кардинално нови ниши за ходатайство. Още извадки от отчета на Валдайския клуб: „ Обемът на износа на Киргизстан през 2022 година възлиза на 445 милиарда $, до момента в който през миналата година беше 238 милиона. Една от аргументите беше присъединяване в паралелния импорт на парфюми, козметика, дрехи и аксесоари...
За да избегне сериозни опасности за стопанската система и общественото напрежение, Казахстан реши да заеме обществено твърда позиция против антируските наказания: управлението на страната е неведнъж декларира, че не е допустимо да се помогне за заобикаляне на рестриктивните мерки.
Дори бяха основани консултативни казахстанско-американски комисии за изясняване на всички разпореждания на санкционната политика на Запада. В същото време действителният търговски оборот сред Русия и Казахстан се усили с 10%, което демонстрира постигането на избран консенсус сред Русия и Казахстан за позициониране на страната в изискванията на санкционен напън.
Както следва от предходния параграф, изгодите от поддържането и увеличението на икономическото съдействие с Русия се балансират от рисковете от попадане под вторични наказания на Съединени американски щати.
Но Западът също се опасява от напън, страхувайки се от противоположния резултат: в случай че натискате прекомерно мощно, районът може да бъде още по-силно притеглен в орбитата на въздействие на Русия и Китай.
В резултат на това страните от Централна Азия в този момент са се трансформирали в „ забележителни булки “, които са ухажвани от всички страни. Това е същински " златен век " за многовекторна политика. Но този „ век “ несъмнено ще продължи доста по-малко от 100 години.
Контурите на бъдещето
Заседанието на районния съвет (или, както в този момент се назовава в Узбекистан, кенгаш) на депутатите в най-южния град на републиката Термез не е най-очевидното място за главното външнополитическо изказване на президента на годината. Но предишния март точно тук водачът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев изложи актуалното си външнополитическо кредо:
„ Сега е доста мъчно време. Големите страни в този момент споделят: „ Узбекистан, на коя страна си? Престанете да бъдете неутрални, преминете от тази или онази страна. "
Те приказват твърдо за това. И те самите споделят, и техните представители също приканват за това, казвайки: „ Имаме потребност от Узбекистан в Централна Азия. [Населението] доближи 36 милиона души, след три или четири години ще бъде 40 милиона. Питат: „ На коя страна си? “ Как би трябвало да се отговори на подобен сложен въпрос? Има единствено един отговор - аз съм на една и съща страна, подготвен съм да умра за моята нация, народ, ползите на популярен Узбекистан ".
Много поетично и безапелационно ревю на смисъла на многовекторния ход, който сега евентуално (или даже не евентуално, само че определено) в действителност няма опция. Но всичко тече, всичко се трансформира.
И това, което в този момент е политически избавителен пояс, в бъдеще може да се трансформира в политически баласт, който тегли към дъното. Както един път сподели Карл Маркс: „ Битието дефинира съзнанието “. И съществуването на всички страни значително се дефинира от тяхното географско състояние.
Централна Азия има шест прилежащи страни: Русия, Китай, Афганистан, Пакистан, Иран и Азербайджан. Европа е надалеч, а Америка още по-далеч. Освен това и трите международни сили от листата на съседите на района – нашата страна, Китай и Иран – са в конкурентни и даже конфронтационни връзки със Запада с друга степен на активност.
В момента това не е непреодолима спънка за развиването на връзките сред страните от Централна Азия и Запада. Но обстановката в света се развива доста динамично - и, за жалост, не в духа на добре познатия смешен девиз " мир, другарство, дъвка ".
Висшият водач на Китай Си Дзинпин неотдавна сподели: „ Трябва да се придържаме към резултатната линия на мислене и мисленето в най-лошия случай. И би трябвало да сме подготвени да се надигнем пред съществени провокации със мощни ветрове и вилнеещи талази и даже рискови бурни морета.
Всичко това значи, че в доста близко бъдеще, с доста огромна степен на възможност, блоковата конструкция на света ще стане доста по-твърда. Всички страни ще би трябвало да създадат избор - в духа на известната фраза на Максим Горки: " Време е да решите въпроса: с кого сте, господари на културата? "
И изборът, който Централна Азия в последна сметка ще направи, е явен: районът би трябвало и може да бъде единствено с огромните си съседи. Както Анастасия Лихачова, декан на факултета по международна стопанска система и международна политика във Висшето учебно заведение по стопанска система, доста тъкмо означи на срещата във Валдай:
„ Централна Азия не може да остане остров на остарялата западна глобализация, заобиколен от страни, които са преразгледали своето отношение към тази глобализация. ”
Какво друго може да се каже тук? Всичко към този момент е казано! Ръководството на централноазиатските страни показва забележителен прагматизъм и схваща всичко в придвижване. Но не просто си спомних за „ господари на културата “ по причина. Един от казахските участници в срещата хвърли следната забележка:
„ Процесът на създаване на нация в Казахстан се основава на концепцията за антиколониализма. Но късният руски интервал е " златен век " в историята на републиката. А в този момент този факт изцяло отсъства в общественото му пространство. И това събитие е особено освен за Казахстан, само че и за други страни от Централна Азия.
Ето да вземем за пример присъщ откъс от учебник по история, публикуван в една от страните от района през 2001 година за девети клас на приблизително учебно заведение: „ Както царска Русия, по този начин и препоръките възпитаваха съветския народ в дух на национализъм, непрестанно насаждащо пренебрежение към покорените нации. В резултат на това те са развили отрицателно отношение към локалното население (туземците). “
Това " идеологическо образование " не е просто феерична неистина (тук не мога да употребявам по-малко недодялан и по-малко прочувствен термин). Това също е доста рискова феерична неистина – рискова на първо място за самите страни от района.
Бих си разрешил да поспоря малко с Карл Маркс. Съзнанието се дефинира освен от битието. Определя се и от това, което написа в учебниците по история, от това, което звучи от телевизионните екрани, от това, за което буйно пишат в обществените мрежи - идеологията, погледът на тази или онази страна към света и към себе си. Примерът с Украйна демонстрира, че „ изкривяванията на съзнанието ” елементарно могат да доведат до „ детонация на битието ”.
Когато на заключителното съвещание на Валдай повдигнах въпроса за значимостта на запазването на някои съществени детайли от общото историческо пространство сред Русия и Централна Азия, известният съветски политолог Фьодор Лукянов предложи да се огледа на обстановката от малко по-различен ъгъл. Ето неговите причини:
„ Отношенията сред страните би трябвало да се градят за бъдещето, а не за ретроспекцията. Ретроспективата непрестанно ще спъва. Фактът, че историческите разкази (идеологически показа. – „ МК “) на новите самостоятелни страни са построени върху отхвърлянето на Русия, е неминуем. Човек може да се утвърди единствено за сметка на някогашния център, като се опълчи на себе си.
Няма смисъл да пожелаваме от другите страни същите исторически разкази като нашите. Една единствена визия за историята изисква една страна. И не става въпрос за другарски или вражески страни. Например Индия и Китай са повече от другарски настроени към нас, само че събитията от Втората международна война, които ни дефинират, не се поясняват по същия метод като при нас. “
Ето по какъв начин тъкмо наподобява това " малко по-различно ". Статия на Дмитрий Козлов, претендент на историческите науки, „ Разширяване на границите: историческата памет в разнообразни страни по света “ в списание „ Русия в световната политика “, чийто основен редактор е същият Фьодор Лукянов:
„ Един от най-сложните и спорни разкази за войната съществуват в Индия. През годините на войната тя остава английска колония и за доста индийци войната наподобява като спор, обвързван с непознати ползи. Открояват се три метода към войната:
1) Лоялисти, които утвърждават съдействието с Англия. 2) Индийски народен конгрес - изясняването на въпросите за войната може да бъде отсрочено до независимостта.
3) Позицията на Субхас Чандра Боса е да се бори с Англия по всеки вероятен метод. Разказът за войната е вграден в по-широк народен дискурс, който споделя за първичното великолепие на Индия, нейната загуба и последващото възобновяване.
Разбирам и одобрявам тези причини на Фьодор Лукянов, ослепителен и автентичен външнополитически мъдрец, който по мое надълбоко разбиране в този момент е политолог номер едно в Русия. Разбирам и одобрявам - само че в това време не смятам, че те опонират на моите лични.
Говоренето за „ руския колониален интервал “ в историята на Централна Азия е безогледно и безумно следене на непознат и изцяло друг опит. Индия в действителност беше английска колония. Русия, актуалните страни от Централна Азия и други някогашни руски републики в състава на Съюз на съветските социалистически републики бяха участници в величествен, невиждан и напълно не колониален по своя темперамент политически опит.
Има доста трагични страници в общата ни история. Но има и не по-малко ярки страници. Любопитно е, че да вземем за пример елементарните поданици на моя роден Казахстан, оживели през руския интервал, „ хващат “ всички тези тънкости и нюанси доста по-добре от други, които за благополучие са малцинство, членове на казахстанската ръководеща класа с няколко висши образования в най-хубавите университети.
На 23 февруари тази година се озовах с родственици в красиво казахско планинско дефиле. Горските пируваха на сечището наоколо. Разбира се, не ми беше мислено да се причисля към непознатия празник. Но се оказа безусловно невероятно да се откажат настойчивите оферти да „ дойдете на нашия дастархан “ (подредена маса).
Празникът на 23 февруари от дълго време не се отбелязва публично в републиката. Но въпреки всичко пихме в унисон и за него, и за нашата обща татковина Съюз на съветските социалистически републики, и за самостоятелен Казахстан. Общуването се организира в атмосфера на цялостна естетика. Пълната естетика в междудържавните връзки е може би неосъществим блян. Но въпреки всичко би трябвало да се стремите към идеали. Русия и Централна Азия имат обща историческа орис – през вчерашния ден, през днешния ден и, уповавам се, на следващия ден.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Беше и към момента е много рядко тази мъдра концепция да се осъществя в пространствата на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Едно от най-ярките такива изключения е ориста на Централна Азия през последните 15 месеца.
Началото на изострен хибриден спор сред Москва и Запада заплашва да потопи района в положение на остра рецесия, поставяйки го сред европейския и американския чук и съветската наковалня. Но в действителност до момента всичко се оказа напълно друго.
Периодът след 24 февруари 2022 година се трансформира в „ златен век “ за обичайния курс на централноазиатските страни към политическа многовекторна политика, трансформира тези страни в обект на ухажване, въпреки и от време на време нападателно, само че въпреки всичко от страна на водещите международни сили.
Друго нещо е, че " вятърът на смяната " продължава да духа бързо. И в случай че сегашните трендове в международната политика се запазят, несъразмерната пристрастеност към многовекторните игри в обозримо бъдеще може да се трансформира за страните от района от благословия в рецепта за злополука.
В първите години на 21 век Централна Азия беше типичен образец за назадничавост в международната политика, район, който единствено спорадично попадаше във фокуса на вниманието на груповия Запад. В книгата си „ Убийство в Самарканд “ някогашният английски дипломат в Узбекистан Крейг Мъри разказва „ подробния и подробен брифинг “, който е получил от своите началници в навечерието на заминаването си за Ташкент през 2002 година:
„ Майк О`Брайън беше заместител външен министър, отговарящ за Узбекистан. Първата ми среща с него беше анулирана половин час преди да стартира. Всичко беше пренасрочено за идната седмица. И този път стигнах до офиса му, където прекарах половин час, до момента в който секретарката му на вятъра се опитваше да го откри.
С сопнато изражение на лицето си секретарят призна, че О`Брайън е излязъл на вечеря с различен член на Народното събрание, а по-късно е отишъл на разходка в парка. Той в никакъв случай не се върна от това пътешестване. След тридесет минути загубихме вяра и още веднъж пренасрочихме аудиенцията ".
Срещата сред новия английски дипломат в Узбекистан и неговия основен шеф, външният министър Джак Строу, минава малко по-добре:
„ Той ме попита за интереса ми към шотландската фолклорна музика и дали пея. Тогава той ме попита какви са главните английски търговски ползи в Узбекистан, сподели, че отивам в сложна част от света и ми пожела триумф.
Целият диалог продължи по-малко от 10 минути. Когато излязох от офиса му, той ми се обади: „ О, апропо, Крейг! Където и да отидете, кажете им какво мисля за тях! “
И най-после, черешката на тортата. В навечерието на заминаването си за Ташкент новият дипломат научава, че един от четиримата му бъдещи подчинени с дипломатически сан скоро ще бъде отзован в родината си. Естествено, той пита по кое време може да се чака промяна. Ето и отговорът на неговия директни началник: „ Скъпи ми Крейг! Доскоро цялото ни посолство в Ташкент се състоеше от един човек с куфар в хотелска стая. Все още чакаме от нашите посланици в Централна Азия дух на пионери и първооткриватели! “
Естествено, за две десетилетия, от 2002 до 2022 година, доста се промени във връзка с западния интерес към страните от Централна Азия. Но същинският избухлив напредък на вниманието на Запада към района настъпи незабавно след началото на Новата международна война.
Америка и Европа имат суперзадача, чиято същина беше разкрита предходната есен с най-голяма искреност от заместник-помощник-директора на Агенцията за интернационално развиване на Съединени американски щати Анджали Каур: „ В последна сметка да откачим Централна Азия от съветската стопанска система. Това би трябвало да е нашата цел. "
В края на тази пролет Валдайският клуб организира специфична конференция в Томск по проблемите на Централна Азия. Ето до какви заключения стигнах вследствие на присъединяване си в това събитие.
„ Златен век “ на многовекторността
Книгата „ Преодоляване ” на бъдещия президент на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, издадена преди двадесет години, споделя апропо подобен епизод от времето, когато Токаев е служил в руското външно министерство и е бил директен зависещ на именития експерт по Китай, заместник-министъра на Андрей Громико, Михаил Капица:
„ Влязох в кабинета му, с цел да получа виза за значим документ за интернационалния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Пикантна миризма на чесън се смесваше с аромата на безценен коняк в офиса.
М. Капица седеше на една маса с човек, доста сходен на него. Оказа се, че това е неговият брат, който дошъл от Украйна с домакински подарък - свинска наденица. След като получих нужната виза на масата, която от сервизна маса се трансформира в маса за хранене, учтиво отхвърлих да споделя храна и към този момент на изхода от офиса чух фразата на Михаил Степанович, адресирана до брат му: „ Този млад споделих ще стигне далеко. "
Днес тази история се възприема доста по-различно, в сравнение с сега, когато бъдещият президент на Казахстан я разказа през 2003 година Токаев в действителност „ стига надалеч “ и стига до нуждата, като е отпред на страната си, да построи доста внимателен политически баланс в подтекста на изострен спор сред „ двама братя “ – Русия и Украйна.
Като се има поради броят на мигрантите от района у нас, локалните поданици на централноазиатските страни никога не са екзотика, камо ли мистерия за жителите на Русия. Но за самия район - по какъв начин и по какъв метод живее, в каква посока и какъв брой бързо се трансформира - не бих си разрешил да приказвам по този начин. Междувременно Централна Азия се трансформира не просто бързо, а доста бързо.
Например Артьом Данков, шеф на Института „ Конфуций “ в Томския държавен университет, цитира някои поразителни числа в речта си:
„ Въпреки общия спад на раждаемостта, Централна Азия е единственият район в постсъветското пространство, където популацията продължава да порасне. Преобладаването на младежите, огромният брой деца в фамилията и увеличението на продължителността на живота дават постоянен приръст на популацията от 1-2 % годишно.
Мощният миграционен поток не попречи на популацията в района да нарасне с 60 %, или съвсем 30 милиона души, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В началото на тази година то доближи 79 милиона, а до 2030 година ще надвиши 85 милиона души.
Тази цифра е сравнима с популацията на Турция, Арабския полуостров или Магреб, което трансформира района в нов демографски център на постсъветското пространство ".
За да не докара сходно лавинообразно повишаване на популацията до обществен и политически гърмеж, то безусловно би трябвало да бъде съпроводено от стопански напредък. И има подобен напредък.
Ето и цифрите, посочени в отчета, направен от Валдайския клуб „ Централна Азия и украинската рецесия “: общият Брутният вътрешен продукт на страните от района през 2010 година е 63 милиарда $, а през 2021 година – 347 милиарда $. Огромен, съвсем приказен напредък! Но даже такова " икономическо знамение " не е в положение изцяло да изглади острите проблеми на района.
Отново изтъквам изявлението на Артем Данков: „ Климатът в Централна Азия се трансформира по-бързо, в сравнение с в света като цяло. Трансформацията му става непредвидима. Една от аргументите е неведнъж увеличеният напън върху околната среда: популацията се е нараснало 6 пъти през последните 100 години.
Климатичните промени водят до съществени последици - чести засушавания, опустиняване, увеличение на броя на свлачища, кални потоци, наводнения, прашни и пясъчни стихии. Това води до деградация на селското стопанство и екологична миграция. В същото време битката за лимитираните естествени запаси се ускорява в страните от Централна Азия.
Добавете към това суровинния темперамент на стопанската система („ от една страна, това разреши на страните от района да получат обилни дивиденти през последните 25 години от растежа на международните цени на суровините, въпреки това, направи техните стопански системи, подвластни от неустойчивостта на международните пазари.
В близко бъдеще нито една страна в района няма да може да понижи коренно зависимостта си от износа на минерални първични материали, проблемите с обезпечаването на храна за цялото това възходящо население, изостаналостта на всички типове инфраструктура („ градската комунална инфраструктура в доста елементи на Централна Азия се срина още през 1990-те и началото на 2000-те години, само че напоследък инфраструктурните рецесии доближиха до огромните градове: повреда в топлоелектрическа централа в Бишкек през 2018 година, проблеми с отоплението и електричеството в Ташкент тази зима ”), и обстановката стартира да наподобява доста по-малко розова.
Един от узбекските участници в конференцията приказва за стандартите за тази част на света, които са известни в чужбина (включително в Русия): „ Нашият район въобще не е буре с барут, не е и централноазиатски Балкани! “
Готов съм да се съглася с тази оценка, само че с една значима спогодба. Неочаквано за всички, в това число специалисти по политическото задкулисие на тази страна, кървавите безредици в Казахстан през януари 2022 година демонстрираха, че с съществуването на авторитетни „ заинтригувани “ стабилността даже в една толкоз видимо добре ръководена република може да бъде взривена единствено за един няколко часа. Всичко зависи от това дали фитилът към този момент е разпален или не.
Завършвайки отчета си, Артьом Данков направи следната забележка: „ Въпреки високото равнище на емиграция, етническите малцинства към момента съставляват 15-30 % от популацията на централноазиатските републики, броят им надвишава 15 милиона души. Остават региони, гъсто обитаеми с етнически малцинства. Техният дял е изключително огромен в граничните региони.
Положението на малцинствата е нестабилно, за тях доста сфери на активност и обществени асансьори са затворени или достъпът до тях е стеснен. Особено изложени на риск са пренаселените земеделски региони, където композиция от беднотия, угриженост за околната среда и конкуренция за нищожни запаси постоянно води до съществено напрежение. Русия може да помогне за поддържането на междуетническата естетика в Централна Азия.
„ Русия може да помогне за поддържането на междуетническата естетика в Централна Азия “ — какъв брой дипломатично е казано! Дипломацията обаче в тази ситуация напълно не значи да се сложи сянка върху истината.
Русия в действителност извършва функционалността на клапан за района, посредством контролиране на който е допустимо да се понижи равнището на обществено, икономическо и политическо напрежение в Централна Азия.
Изчерпаната от работна ръка Русия е като гъба, поглъщаща непотребните трудови запаси на централноазиатските страни. За тези страни това значи, от една страна, понижаване на вътрешното напрежение, а от друга - голям източник на спомагателни финансови доходи.
Сега да се върнем към края на зимата – началото на пролетта на 2022 година, когато Западът решително съобщи, че съветската стопанска система ще бъде „ на път да бъде раздрана на части “. Ето какво, съгласно отчета на Валдайския клуб, значи тази вероятност за страните от Централна Азия:
„ Въпросът за наличието на мигранти в Русия при положение на стопански усложнения беше издигнат внезапно. Но за Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан връщането на мигрантите в родината им заплашва освен със обилни финансови опасности за бюджета (паричните преводи от трудови мигранти възлизат надлежно на 33, 34,5 и 13% от БВП), само че и със съществени обществени последствия.
Анализаторите предвидиха смяна в структурата на съветския пазар на труда, понижаване на свободните работни места за трудови мигранти и понижаване на размера на прехвърлянията.
Всъщност обаче се случи тъкмо противоположното: „ От януари до май 2022 година броят на мигрантите се удвои спрямо 2021 година В парично изражение размерът на прехвърлянията също нараства. Така през първите шест месеца на 2022 година размерът на паричните преводи към Киргизстан възлиза на $1,347,5 милиарда $, което е с $94,26 млн. повече от 2021 година В Узбекистан е записано нарастване на размера на прехвърлянията от Русия с 2,4 пъти. В Таджикистан - с 3,4%.
Руската стопанска система се резервира на повърхността. А това от своя страна поддържа стопанската система на Централна Азия на повърхността. „ Не се удавихме в стихия “ е, несъмнено, значимо достижение, без което всичко останало също губи смисъл. Но последва и това позитивно „ всичко останало “.
Реч на заместник-министъра на външните работи на Казахстан Алмас Айдаров в Сената на тази страна, края на май 2023 година: „ В момента се работи доста по преместването на компании, които публично оповестиха изтеглянето си от Руската федерация. Към днешна дата има 401 компании, които сме заинтригувани да преместим в Казахстан.
До всички тези компании бяха изпратени предложения, нашите посланици се срещат с фирмите майки. До момента 67 компании са ни дали отговор позитивно и по тях се работи. А за 25 компании преместването е приключено. “
Но има такава деликатна, само че безумно вълнуваща тематика за тези, които са в центъра на нещата, като паралелния импорт. Както един изтъкнат съветски специалист закачливо съобщи на среща в Томск за връзките сред Русия и Централна Азия, „ практическото икономическо съдействие се развива бързо, само че по явни аргументи те се пробват да не го обявяват “.
Правилно постъпват, по този начин е! Но някои общи неща са явни за всички. Дори в руско време мислещите хора стигнаха до малко обезкуражаващо умозаключение: в действителната стопанска система не тези, които „ орат, сеят, строят “, са в най-изгодна позиция, а тези, които се занимават с ходатайство (няма да употребявам термина „ нечиста сделка ” заради обстоятелството, че в очите на мнозина към момента има отрицателна конотация).
Санкционната борба сред Русия и Запада сътвори кардинално нови ниши за ходатайство. Още извадки от отчета на Валдайския клуб: „ Обемът на износа на Киргизстан през 2022 година възлиза на 445 милиарда $, до момента в който през миналата година беше 238 милиона. Една от аргументите беше присъединяване в паралелния импорт на парфюми, козметика, дрехи и аксесоари...
За да избегне сериозни опасности за стопанската система и общественото напрежение, Казахстан реши да заеме обществено твърда позиция против антируските наказания: управлението на страната е неведнъж декларира, че не е допустимо да се помогне за заобикаляне на рестриктивните мерки.
Дори бяха основани консултативни казахстанско-американски комисии за изясняване на всички разпореждания на санкционната политика на Запада. В същото време действителният търговски оборот сред Русия и Казахстан се усили с 10%, което демонстрира постигането на избран консенсус сред Русия и Казахстан за позициониране на страната в изискванията на санкционен напън.
Както следва от предходния параграф, изгодите от поддържането и увеличението на икономическото съдействие с Русия се балансират от рисковете от попадане под вторични наказания на Съединени американски щати.
Но Западът също се опасява от напън, страхувайки се от противоположния резултат: в случай че натискате прекомерно мощно, районът може да бъде още по-силно притеглен в орбитата на въздействие на Русия и Китай.
В резултат на това страните от Централна Азия в този момент са се трансформирали в „ забележителни булки “, които са ухажвани от всички страни. Това е същински " златен век " за многовекторна политика. Но този „ век “ несъмнено ще продължи доста по-малко от 100 години.
Контурите на бъдещето
Заседанието на районния съвет (или, както в този момент се назовава в Узбекистан, кенгаш) на депутатите в най-южния град на републиката Термез не е най-очевидното място за главното външнополитическо изказване на президента на годината. Но предишния март точно тук водачът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев изложи актуалното си външнополитическо кредо:
„ Сега е доста мъчно време. Големите страни в този момент споделят: „ Узбекистан, на коя страна си? Престанете да бъдете неутрални, преминете от тази или онази страна. "
Те приказват твърдо за това. И те самите споделят, и техните представители също приканват за това, казвайки: „ Имаме потребност от Узбекистан в Централна Азия. [Населението] доближи 36 милиона души, след три или четири години ще бъде 40 милиона. Питат: „ На коя страна си? “ Как би трябвало да се отговори на подобен сложен въпрос? Има единствено един отговор - аз съм на една и съща страна, подготвен съм да умра за моята нация, народ, ползите на популярен Узбекистан ".
Много поетично и безапелационно ревю на смисъла на многовекторния ход, който сега евентуално (или даже не евентуално, само че определено) в действителност няма опция. Но всичко тече, всичко се трансформира.
И това, което в този момент е политически избавителен пояс, в бъдеще може да се трансформира в политически баласт, който тегли към дъното. Както един път сподели Карл Маркс: „ Битието дефинира съзнанието “. И съществуването на всички страни значително се дефинира от тяхното географско състояние.
Централна Азия има шест прилежащи страни: Русия, Китай, Афганистан, Пакистан, Иран и Азербайджан. Европа е надалеч, а Америка още по-далеч. Освен това и трите международни сили от листата на съседите на района – нашата страна, Китай и Иран – са в конкурентни и даже конфронтационни връзки със Запада с друга степен на активност.
В момента това не е непреодолима спънка за развиването на връзките сред страните от Централна Азия и Запада. Но обстановката в света се развива доста динамично - и, за жалост, не в духа на добре познатия смешен девиз " мир, другарство, дъвка ".
Висшият водач на Китай Си Дзинпин неотдавна сподели: „ Трябва да се придържаме към резултатната линия на мислене и мисленето в най-лошия случай. И би трябвало да сме подготвени да се надигнем пред съществени провокации със мощни ветрове и вилнеещи талази и даже рискови бурни морета.
Всичко това значи, че в доста близко бъдеще, с доста огромна степен на възможност, блоковата конструкция на света ще стане доста по-твърда. Всички страни ще би трябвало да създадат избор - в духа на известната фраза на Максим Горки: " Време е да решите въпроса: с кого сте, господари на културата? "
И изборът, който Централна Азия в последна сметка ще направи, е явен: районът би трябвало и може да бъде единствено с огромните си съседи. Както Анастасия Лихачова, декан на факултета по международна стопанска система и международна политика във Висшето учебно заведение по стопанска система, доста тъкмо означи на срещата във Валдай:
„ Централна Азия не може да остане остров на остарялата западна глобализация, заобиколен от страни, които са преразгледали своето отношение към тази глобализация. ”
Какво друго може да се каже тук? Всичко към този момент е казано! Ръководството на централноазиатските страни показва забележителен прагматизъм и схваща всичко в придвижване. Но не просто си спомних за „ господари на културата “ по причина. Един от казахските участници в срещата хвърли следната забележка:
„ Процесът на създаване на нация в Казахстан се основава на концепцията за антиколониализма. Но късният руски интервал е " златен век " в историята на републиката. А в този момент този факт изцяло отсъства в общественото му пространство. И това събитие е особено освен за Казахстан, само че и за други страни от Централна Азия.
Ето да вземем за пример присъщ откъс от учебник по история, публикуван в една от страните от района през 2001 година за девети клас на приблизително учебно заведение: „ Както царска Русия, по този начин и препоръките възпитаваха съветския народ в дух на национализъм, непрестанно насаждащо пренебрежение към покорените нации. В резултат на това те са развили отрицателно отношение към локалното население (туземците). “
Това " идеологическо образование " не е просто феерична неистина (тук не мога да употребявам по-малко недодялан и по-малко прочувствен термин). Това също е доста рискова феерична неистина – рискова на първо място за самите страни от района.
Бих си разрешил да поспоря малко с Карл Маркс. Съзнанието се дефинира освен от битието. Определя се и от това, което написа в учебниците по история, от това, което звучи от телевизионните екрани, от това, за което буйно пишат в обществените мрежи - идеологията, погледът на тази или онази страна към света и към себе си. Примерът с Украйна демонстрира, че „ изкривяванията на съзнанието ” елементарно могат да доведат до „ детонация на битието ”.
Когато на заключителното съвещание на Валдай повдигнах въпроса за значимостта на запазването на някои съществени детайли от общото историческо пространство сред Русия и Централна Азия, известният съветски политолог Фьодор Лукянов предложи да се огледа на обстановката от малко по-различен ъгъл. Ето неговите причини:
„ Отношенията сред страните би трябвало да се градят за бъдещето, а не за ретроспекцията. Ретроспективата непрестанно ще спъва. Фактът, че историческите разкази (идеологически показа. – „ МК “) на новите самостоятелни страни са построени върху отхвърлянето на Русия, е неминуем. Човек може да се утвърди единствено за сметка на някогашния център, като се опълчи на себе си.
Няма смисъл да пожелаваме от другите страни същите исторически разкази като нашите. Една единствена визия за историята изисква една страна. И не става въпрос за другарски или вражески страни. Например Индия и Китай са повече от другарски настроени към нас, само че събитията от Втората международна война, които ни дефинират, не се поясняват по същия метод като при нас. “
Ето по какъв начин тъкмо наподобява това " малко по-различно ". Статия на Дмитрий Козлов, претендент на историческите науки, „ Разширяване на границите: историческата памет в разнообразни страни по света “ в списание „ Русия в световната политика “, чийто основен редактор е същият Фьодор Лукянов:
„ Един от най-сложните и спорни разкази за войната съществуват в Индия. През годините на войната тя остава английска колония и за доста индийци войната наподобява като спор, обвързван с непознати ползи. Открояват се три метода към войната:
1) Лоялисти, които утвърждават съдействието с Англия. 2) Индийски народен конгрес - изясняването на въпросите за войната може да бъде отсрочено до независимостта.
3) Позицията на Субхас Чандра Боса е да се бори с Англия по всеки вероятен метод. Разказът за войната е вграден в по-широк народен дискурс, който споделя за първичното великолепие на Индия, нейната загуба и последващото възобновяване.
Разбирам и одобрявам тези причини на Фьодор Лукянов, ослепителен и автентичен външнополитически мъдрец, който по мое надълбоко разбиране в този момент е политолог номер едно в Русия. Разбирам и одобрявам - само че в това време не смятам, че те опонират на моите лични.
Говоренето за „ руския колониален интервал “ в историята на Централна Азия е безогледно и безумно следене на непознат и изцяло друг опит. Индия в действителност беше английска колония. Русия, актуалните страни от Централна Азия и други някогашни руски републики в състава на Съюз на съветските социалистически републики бяха участници в величествен, невиждан и напълно не колониален по своя темперамент политически опит.
Има доста трагични страници в общата ни история. Но има и не по-малко ярки страници. Любопитно е, че да вземем за пример елементарните поданици на моя роден Казахстан, оживели през руския интервал, „ хващат “ всички тези тънкости и нюанси доста по-добре от други, които за благополучие са малцинство, членове на казахстанската ръководеща класа с няколко висши образования в най-хубавите университети.
На 23 февруари тази година се озовах с родственици в красиво казахско планинско дефиле. Горските пируваха на сечището наоколо. Разбира се, не ми беше мислено да се причисля към непознатия празник. Но се оказа безусловно невероятно да се откажат настойчивите оферти да „ дойдете на нашия дастархан “ (подредена маса).
Празникът на 23 февруари от дълго време не се отбелязва публично в републиката. Но въпреки всичко пихме в унисон и за него, и за нашата обща татковина Съюз на съветските социалистически републики, и за самостоятелен Казахстан. Общуването се организира в атмосфера на цялостна естетика. Пълната естетика в междудържавните връзки е може би неосъществим блян. Но въпреки всичко би трябвало да се стремите към идеали. Русия и Централна Азия имат обща историческа орис – през вчерашния ден, през днешния ден и, уповавам се, на следващия ден.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ