Хипократ считал салвията за свещена билка
Често сме чували да назовават салвията билка за столетници. Това чутовно растение може да излекува всяка болест. Освен това, отглеждайки салвия вие се сдобивате с красива градинска украса.
Легендите, описващи безграничните позитиви на салвията, датират още от времето преди Христа. Името ѝ идва от латински – salveo (в превод здраве, лековит).
Градинският чай или салвия, теменче, рожково биле или божигробски босилек съставлява невисок шубрак, отглеждан като градинско цвете и фалшификация. Цъфти в блестящо лилави дребни цветчета през лятото. Лечебните свойства се крият в листата на растението. Интересното е, че ароматът на билката идва тъкмо от тях, а не от цветовете.
Един от най-известните създатели от древността Хипократ благоговее пред салвията и приказва с респект за нея. Той я считал за свещена билка и я препоръчвал при неплодородие. Установено е, че с това си свойство е употребена и след всеобщата гибел в Древен Египет, разследване на епидемиите. Тогава всяка жена е била задължавана да приема салвия, с цел да усъвършенства своите репродуктивни качества и да помогне за избавяне на рода.
Една от най-популярни митове за салвията се свързва с първите мигове от живота на Христос. Когато войската на цар Ирод подгонила Йосиф и Мария, тя скриват младенеца измежду избуялата салвия край пътя. Така рожбата им била избавена, а салвията придобила чудотворните си лековити качества. В по-късни години, през Средновековието, с растението се е лекувала чума.
Днес е открито, че постоянният банкет на чай от салвия има редица позитивни резултати. Така се укрепва цялото тяло, предотвратяват се апоплектични удари и се лекуват парализи. Освен лавандулата, растението е единственото, което оказва помощ при нощно изпотяване.
Чаят въздейства удобно при болен черен дроб и газове. Той пречиства кръвта, подтиква апетита, бори всяко чревно разстройване и способства отделянето на храчки от дихателните пътища и стомаха.
Съвременната медицина прави оценка изгодите от салвията и я ползва сполучливо в лекуването на конвулсии, болести на гръбначния мозък, жлезите и трептене на крайниците. Освен вътрешно, салвията се ползва и външно, основно при възпаления на джука празнина, зъби и сливици.