Руски журналист: Сериалът за Чернобил не е пропаганда, а цели нещо по-важно
„ Чернобил “ – минисериалът на HBO, чийто финален пети епизод ще бъде излъчен на 4 юни (у нас) – не е елементарен за гледане за тези, които са живели в Съюз на съветските социалистически републики през 1986 година, изключително в случай че са били в зоната на повредата, написа в американското издание „ Блумбърг ” съветският публицист Леонид Бершидски.
Но за разлика от доста свои сънародници, той го гледа – и счита, че сериалът е трябвало да бъде сниман от Русия, Украйна или Беларус, а не от американски развлекателен канал*.
Бершидски показва две аргументи. Първата е достоверността – без значение от обезверените опити да бъде реализирана, в сериала тя не доближава. Втората, надалеч по-важна причина, се заключава в това, че сходна сурова проповед — за нуждата да се вслушваме в мненията на специалистите, за задължението на държавните управления да се грижат за потребностите на своите нации, а не за личното си благоденствие — би трябвало да идва от една от потърпевшите страни. Но явно тези потърпевши страни не са усвоили урока си задоволително добре, с цел да снимат сходен филм.
Бершидски намира за забележителни някои съветски реакции към сериала. Той дава за образец текст в прокремълския вестник „ Комсомолская истина ”, съгласно който филмът е опит да се подкопае позицията на Русия в износа на нуклеарни реактори, т.е. в региона, в която Русия е решително пред Съединени американски щати и се бори интензивно на европейските и азиатски пазари. Според Дмитрий Стешин, създател на текста в „ Комсомолская истина ”, задачата на сериала е да настрои европейската общност против съветските нуклеарни планове. Много сходни мнения има и в съветските обществени мрежи: там сериалът е упрекнат в най-големия грях: русофобия.
Само че на множеството съветски фенове им стана ясно, че този сериал на HBO не е част от американската агитация. Идеите, отразени във кино лентата, са универсални: става дума за рамките на опциите – на държавното управление и човешката душeвност – сега на конфликт с непредвидените резултати на технологиите. Създателите на „ Чернобил ” не се пробват да показват съветски злодеи. Дори партийният апаратчик Шчербина – който макар многочислените възражения, подрежда евакуацията на жителите на град Припят – в осъществяване на Стелан Скарсгард, печели благосклонностите на феновете.
Въпросът, който тормози Леонид Бершидски, е, че нито една от трите страни, потърпевши най-вече от злополуката в Чернобил, не е желала да пресъздаде детайлно събитията от 1986 година за наставление на целия свят.
Русия, която през днешния ден има доста преимущество в региона на нуклеарните технологии, би могла да направи подобен, с цел да покаже, че си е научила урока – званието „ Герой на Русия “, с което някогашният президент на Русия Борис Елцин посмъртно награди Легасов, не е задоволително.
Украйна също би могла да снима филм за тази покруса. Но в този момент в неразрешената зона към Чернобил, в руините и изоставените села, процъфтява противозаконната търговия с евентуално нечист скрап.
И Беларус, мощно потърпевша вследствие на чернобилската повреда, би могла да опише доста.
Обаче единствено телевизионната мрежа, която даде на света „ Игра на тронове ”, откри смелостта и средствата да направи сериала „ Чернобил ”. Сега целият свят ще научи тази история точно в този ѝ вид.
Фактът, че постсъветските страни оставиха тази работа на HBO, несъмнено, не може да бъде съпоставен с това по какъв начин руските управляващи не можеха намерено да оповестят в точния момент за злополуката.
Това обаче е доста скръбен пропуск: в 33-те години, минали след гърмежа в четвъртия реактор на атомната електроцентрала в Чернобил, постсъветският свят не можа да сътвори нищо толкоз безапелационно като този трогателен сериал на HBO.
Но за разлика от доста свои сънародници, той го гледа – и счита, че сериалът е трябвало да бъде сниман от Русия, Украйна или Беларус, а не от американски развлекателен канал*.
Бершидски показва две аргументи. Първата е достоверността – без значение от обезверените опити да бъде реализирана, в сериала тя не доближава. Втората, надалеч по-важна причина, се заключава в това, че сходна сурова проповед — за нуждата да се вслушваме в мненията на специалистите, за задължението на държавните управления да се грижат за потребностите на своите нации, а не за личното си благоденствие — би трябвало да идва от една от потърпевшите страни. Но явно тези потърпевши страни не са усвоили урока си задоволително добре, с цел да снимат сходен филм.
Бершидски намира за забележителни някои съветски реакции към сериала. Той дава за образец текст в прокремълския вестник „ Комсомолская истина ”, съгласно който филмът е опит да се подкопае позицията на Русия в износа на нуклеарни реактори, т.е. в региона, в която Русия е решително пред Съединени американски щати и се бори интензивно на европейските и азиатски пазари. Според Дмитрий Стешин, създател на текста в „ Комсомолская истина ”, задачата на сериала е да настрои европейската общност против съветските нуклеарни планове. Много сходни мнения има и в съветските обществени мрежи: там сериалът е упрекнат в най-големия грях: русофобия.
Само че на множеството съветски фенове им стана ясно, че този сериал на HBO не е част от американската агитация. Идеите, отразени във кино лентата, са универсални: става дума за рамките на опциите – на държавното управление и човешката душeвност – сега на конфликт с непредвидените резултати на технологиите. Създателите на „ Чернобил ” не се пробват да показват съветски злодеи. Дори партийният апаратчик Шчербина – който макар многочислените възражения, подрежда евакуацията на жителите на град Припят – в осъществяване на Стелан Скарсгард, печели благосклонностите на феновете.
Въпросът, който тормози Леонид Бершидски, е, че нито една от трите страни, потърпевши най-вече от злополуката в Чернобил, не е желала да пресъздаде детайлно събитията от 1986 година за наставление на целия свят.
Русия, която през днешния ден има доста преимущество в региона на нуклеарните технологии, би могла да направи подобен, с цел да покаже, че си е научила урока – званието „ Герой на Русия “, с което някогашният президент на Русия Борис Елцин посмъртно награди Легасов, не е задоволително.
Украйна също би могла да снима филм за тази покруса. Но в този момент в неразрешената зона към Чернобил, в руините и изоставените села, процъфтява противозаконната търговия с евентуално нечист скрап.
И Беларус, мощно потърпевша вследствие на чернобилската повреда, би могла да опише доста.
Обаче единствено телевизионната мрежа, която даде на света „ Игра на тронове ”, откри смелостта и средствата да направи сериала „ Чернобил ”. Сега целият свят ще научи тази история точно в този ѝ вид.
Фактът, че постсъветските страни оставиха тази работа на HBO, несъмнено, не може да бъде съпоставен с това по какъв начин руските управляващи не можеха намерено да оповестят в точния момент за злополуката.
Това обаче е доста скръбен пропуск: в 33-те години, минали след гърмежа в четвъртия реактор на атомната електроцентрала в Чернобил, постсъветският свят не можа да сътвори нищо толкоз безапелационно като този трогателен сериал на HBO.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ