Икономист: Бюджетът е базиран на щастливи случайности
Бюджетът беше изцяло предстоящ, защото не могат да се чакат структурни промени за оставащите 5 месеца до края на годината. Надявам се идващият да е по-амбициозен в това отношение.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria основният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.
Бюджетът беше пленник на държавното управление, което към момента демонстрира, че липсва устойчиво парламентарно болшинство, което да предлага градивни решения и политики. Притеснен съм за бюджета за идната година, тъй като мисля, че ще забележим нещо сходно.
Пред бюджета има доста провокации, видяхме по какъв начин се раздуват разноски. При събираемостта на Данък добавена стойност също има съществени провокации. Ако се извърши прогнозата на Българска народна банка за закъснение на икономическата интензивност през втората половина на годината ще има по-малко доходи.
Голяма въпросителна остават средствата по Плана за възобновяване и резистентност, които обаче не би трябвало в никакъв случай да забравяме, че са финансови разноски. Тоест те не могат да се харчат за заплати, за помощи за отопление, повдигане на пенсии и така нататък
Увеличаването на заплати и пенсии би трябвало да върви с някакви структурни промени, които не виждаме. Виждаме административно увеличение на разноските, които следващата година при по-слаба икономическа интензивност би основало сериозен проблем.
Може да се надяваме да се случи стопански растеж, само че когато бюджетът е основан на такива щастливи случайности, това сигурно не е добра политика.
Изплащането на заплатите по банков път по никакъв метод няма да реши някакъв сериозен проблем, тъй като може да получите минималната по банка, а всичко останало в плик. Разграничението, което се направи сред 50 и 100 заети е лишено от всякаква логичност.
Имаше по-смислени ограничения. Например Национална агенция за приходите да спре да се занимава с всички компании и да концентрира вниманието си върху рискови, които заявяват големи наличия на кеш в касите си. Да се направи някаква мека мярка, която да концентрира работата на Национална агенция за приходите в тази посока. Обхващането на всички компании разпилява лимитираните му запаси.
В момента не е рецесия – нито ресторантьорският бизнес изпитва някакви усложнения, нито продажбите на книги са намалели, т.е. ограниченията за подкрепяне трябваше да отпаднат. Видяхме, че макар пониженото Данък добавена стойност цените не понижиха, в противен случай започнаха да порастват.
Мярката за облагане на свръхпечалбите на енергийните сдружения също към този момент няма смисъл.
Вижте цялото изявление във видеото.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria основният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.
Бюджетът беше пленник на държавното управление, което към момента демонстрира, че липсва устойчиво парламентарно болшинство, което да предлага градивни решения и политики. Притеснен съм за бюджета за идната година, тъй като мисля, че ще забележим нещо сходно.
Пред бюджета има доста провокации, видяхме по какъв начин се раздуват разноски. При събираемостта на Данък добавена стойност също има съществени провокации. Ако се извърши прогнозата на Българска народна банка за закъснение на икономическата интензивност през втората половина на годината ще има по-малко доходи.
Голяма въпросителна остават средствата по Плана за възобновяване и резистентност, които обаче не би трябвало в никакъв случай да забравяме, че са финансови разноски. Тоест те не могат да се харчат за заплати, за помощи за отопление, повдигане на пенсии и така нататък
Увеличаването на заплати и пенсии би трябвало да върви с някакви структурни промени, които не виждаме. Виждаме административно увеличение на разноските, които следващата година при по-слаба икономическа интензивност би основало сериозен проблем.
Може да се надяваме да се случи стопански растеж, само че когато бюджетът е основан на такива щастливи случайности, това сигурно не е добра политика.
Изплащането на заплатите по банков път по никакъв метод няма да реши някакъв сериозен проблем, тъй като може да получите минималната по банка, а всичко останало в плик. Разграничението, което се направи сред 50 и 100 заети е лишено от всякаква логичност.
Имаше по-смислени ограничения. Например Национална агенция за приходите да спре да се занимава с всички компании и да концентрира вниманието си върху рискови, които заявяват големи наличия на кеш в касите си. Да се направи някаква мека мярка, която да концентрира работата на Национална агенция за приходите в тази посока. Обхващането на всички компании разпилява лимитираните му запаси.
В момента не е рецесия – нито ресторантьорският бизнес изпитва някакви усложнения, нито продажбите на книги са намалели, т.е. ограниченията за подкрепяне трябваше да отпаднат. Видяхме, че макар пониженото Данък добавена стойност цените не понижиха, в противен случай започнаха да порастват.
Мярката за облагане на свръхпечалбите на енергийните сдружения също към този момент няма смисъл.
Вижте цялото изявление във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ