Майка ми казваше, че нищо не е видяла и аз си измислям
Бях на пет години, когато майка ми се омъжи наново и по-късно стартира персоналният ми пъкъл.
Вторият ми татко ме тормозеше от самото начало. Разбира се, той се опита да го прави по подобен метод, че да не се вижда или да прикрие садизма си, като се грижи за мен. Въпреки че в този момент даже не знам по какъв начин е допустимо да не се виждат непрекъснати синините по цялото ми тяло.
Можеше даже да ме души, в случай че не правех нещо както би трябвало. И постоянно е имало аргументи. Веднъж да вземем за пример му занесох за вечеря черен самун вместо бял, та той изсипа върху главата ми купа топла чорба. Гледаше ме по какъв начин викам от болежка и хленчех. Хареса му.
Мама се престори, че не се случва нищо изключително. Дори след този случай тя увери всички, изключително лекарите, че аз самата съм се блъснала във врящата тенджера.
Сега мисля, че се опасяваше, че в случай че той спре да се вкопчва в мен, тогава целият му яд ще се трансферира върху нея. Въпреки че самата тя също го си го получаваше.
Още по-лошото е, само че въобще не желая да мисля за това – че на нея самата й доставяше наслаждение да ме тормози.
Оплаках се на баба и дядо, когато живеех при тях през лятото, помолих ги да ме вземат при тях, само че те се ядосаха, че злословя втория си татко.
Твърдяха, че той е добър човек, не се страхувал да вземе майка ми „ с ремарке “ и също по този начин им оказва помощ на всички. И би трябвало да се веселя и да съм признателна.
Казах на майка ми, а по-късно тя също ме би и не ми проговори цялостен месец.
Не мисля, че им пукаше по какъв начин се усещам. Баба обаче един път ми се извини, сподели, че се тормози, че вторият й татко ще ни остави без прехранване.
Но майка ми към момента се съпротивлява, упреква ме в непризнателност и ми е ядосана, макар че вторият ми татко от дълго време умря.
