БТАВ Служебния бюлетин на БТА от 29 август 1963 г.

Българска телеграфна агенция

В Служебния бюлетин на Българска телеграфна агенция от 29 август 1963 година може да прочетем мненията в американския щемпел за Похода за независимост и работа във Вашингтон на 28 август 1963 година, когато пред Мемориала на Ейбрахам Линкълн се събират близо 250 000 американци, участници в похода за цивилен права, пред които баптиският свещеник Мартин Лутър Кинг произнася фамозната си тирада „ Имам една фантазия “ (I have a dream), считана за повратна точка в битката против расизма и дискриминирането в Съединени американски щати.

В нея той прокламира равни права на всички американци и за приемането на национално законодателство за гражданските права. През 1964 година той става най-младият лауреат на Нобелова премия за мир, присъдена му за неговите старания да приключи расовите предубеждения благодарение на мирни средства. Той е погубен в Мемфис, щата Тенеси, на 4 април 1968 година, до момента в който стоял на балкона в мотел в града, където дошъл, с цел да води митинги от името на 1300 стачкуващи служащи от сметопочистването.

Американски вестници за Похода за свободата

Ню Йорк, 29 август 1963 година /АП/ Във връзка с Похода до Вашингтон вестник „ Ню Йорк таймс “ написа: „ Големият брой негри и бели жители, пристигнали във Вашингтон през вчерашния ден, с цел да желаят тъждество във всички области на американския живот, въплъщава по план и по осъществяване най-благородните обичаи на нашата народна власт. Той отрази тяхното разбиране, че в случай че задоволително огромна част от народа показва своите претенции, в Съединените щати няма нищо по-могъщо от притегателната мощ на главните морални полезности.

Дисциплината, която съблюдават последователите на цивилен свободи, беше не по-малко внушителна от тяхната решителност. Прави чест на възприятието за отговорност както на ръководители, по този начин и на почитатели, че толкоз огромно оживление може да бъде осъществено с подобен нюх за мярка - възприятие, което не всеки път се вижда при други демонстрации “.

Вестник „ Ню Йорк хералд трибюн “ написа: „ Духът на демонстрацията беше сладкодумен позив за самостоятелни права, а нейният ред отрази благородството на задачата ѝ и решимостта на участниците в нея. Ние фактически бяхме очевидци на исторически ден в битката за демократически идеали “.

Вестник „ Вашингтон пост “ написа: „ Ако думите, произнесени през вчерашния ден, бяха чути от Ейбрахам Линкълн в единия завършек на площада, дано да се надяваме, че те ще бъдат чути и от Конгреса на Съединените щати на другия край. Защото демонстрацията не беше просто отдушник на усеща. Налице е великолепен случай да се отреже един път вечно един израстък в Америка, който унизява и принизява всички американци. Не единствено негрите, освен белите последователи на независимост на волята, само че американците като цяло демонстрираха през вчерашния ден и би трябвало да показват единни и в бъдеще ".

***

След похода на расово пълноправие в Съединени американски щати

Ню Йорк, 29 август 1963 година /Кор. на БТА/ Днешните вашингтонски вестници освен признават големия триумф на похода към Вашингтон, само че и сериозните по-нататъшни отблясъци, които той ще има върху вътрешната и индиректно върху външната политика на Съединени американски щати. Макар водачите на придвижването за цивилен права категорично да акцентират, че то няма политически темперамент, всяка огромна победа на това придвижване е удар по крайната десница, както в Южните щати, по този начин и в средите, близки до държавното управление. Най-голямо усещане е направила изключителната повсеместност на придвижването и огромната организираност и дисциплинираност, при която протече походът. Вместо „ навалица “, както предсказаха враговете на похода, пристигнаха може би най-съзнателните представители на американския народ. Полицията съвсем нямаше какво да прави в този ден.

В съпоставяне с вашингтонското всекидневие на този ден бяха направени минимум арести, написа нюйоркският „ Уолстрийт джърнъл “. Главната последица от похода, написа " Таймс ", по мнението на множеството от наблюдаващите, ще бъде, че той ще въодушеви негрите още повече да работят за реализиране на международно тъждество. Заедно с това се оповестява, че конгресмените най-малко към този момент не имат намерение нито да ускорят гласуването на законопроекта за цивилен права, нито пък те или президентът Кенеди дават обещание да добавят този законопроект, както настояха водачите на нови битки, още повече, че икономическата основа на придвижването – всеобщата безработица в страната, която най-болезнено удря по негрите, само че освен по тях – си остава.

***

В Съединени американски щати продължава битката за работа и независимост

Вашингтон, 30 август 1963 година /Кор. на БТА/ Днес основният учредителен организатор на историческия поход към Вашингтон Б. Ръстин прикани във Вашингтон всички американски безработни – негри и бели. Той им предложи да възприемат тактиката на придвижването на цивилен права: посредством пикетиране на публични места и улични митинги да наложат на държавното управление да вземе ефикасни ограничения за очистване на безработицата. Смята се, че големият триумф на Похода за независимост, който направи надълбоко усещане на целия народ и втори ден е тематика на съвсем всички вестникарски публикации по вътрешната политика, в действителност ще докара до дейна социална активност на все по-широк декор.

Под натиска на обществеността късно нощес е бил освободен от пандиза националният шеф на Конгреса за расовото тъждество Джеймс Фармър, който насочи писмо до участниците в митинга пред паметника на Линкълн от затворническата килия в Южна Луизиана.

Съдът от по-горна инстанция анулира правосъдната възбрана на манифестацията в същия щат и за през днешния ден е планувана нова манифестация, на която евентуално ще приказва Фармър.
В същото време обаче от редица места и през днешния ден се получават известия за правосъден гнет и даже за нови расистки осъществявания. 25 души, участващи в мирна манифестация за негърски права, са задържани в Денвил. Стреляно е по чернокож юноша от една кола във Фолкрот, щата Пенсилвания. Вчера в самия Ню Йорк са наказани на едномесечен затвор две двойки и петима младежи, които повече от месец пикетират канцеларията на Нелсън Рокфелер, губернатор на щата.

Ден по-рано в бюлетина „ Международна информация “ на Българска телеграфна агенция четем обява на кореспондента на Българска телеграфна агенция Георги Найденов за Похода за работа и независимост във Вашингтон на 28 август 1963 година:

Походът за работа и независимост във Вашингтон

Вашингтон, 28 август 1963 година /Кор. на Българска телеграфна агенция Г. Найденов/ Повече от половината от популацията на американската столица са негри, които извършват тук ролята на дребни чиновници, служащи и прислужници. Днес те, дружно с други над 110 хиляди стачкуващи – черни и бели – пристигнали от цялата страна, се явиха във Вашингтон в напълно противоположна роля. Те пристигнаха да търсят сметка и да наложат волята си на Сената, Конгреса и президента на Съединени американски щати.

Това беше вълнуваща панорама - хиляди автобуси в непрекъснат поток пристигаха още в нощните часове и започнаха да стоварват пред паметника на първия президента на Щатите Вашингтон участниците в историческия поход, към една трета от които бяха бели жители. Рано тази заран преди да стартира манифестацията делегация от най-авторитетни ръководители на придвижването се насочи към постройката на Капитолия, с цел да беседва с ръководителите на Конгреса и Сената. По обед, разграничени на две обособени колони, участниците се насочиха по успоредните улици на независимостта и на Конституцията към паметника на Линкълн. Чрез тази манифестация, която продължи към един час, бе почетена паметта на починалите борци против сегрегацията - Уилям Мур, Едгар Евърс, Хърбърт Ки и доста други, паднали жертва на расистите.

След това стартира митинга, пред който произнесоха речи, както всепризнатите водачи и уредници на придвижването за цивилен права, по този начин и известни общественици, които са се включили към похода през последните седмици.

" Из цялата наша страна, изключително в Дълбокия Юг, сподели изпълнителният секретар на Асоциацията за напредъка на цветното население Рой Уилкинс, ние сме бити, ритани, измъчвани, по нас се стреля, нас ни убиват, не други, а локалните и щатски длъжностни лица, които би трябвало да пазят законността. Непонятно е за нас, събралите се тук, и за милиони хора по други места, по какъв начин по този начин държавното управление на Съединените щати е безсилно да предотврати физически оскърбления на жителите си в своите лични граници “.

Голямо усещане направи писмото, отправено до митинга, от Джеймс Формър, народен шеф на Конгреса за расово тъждество - бойката организация, която организира огромна част от седящите стачки и пикетирането в предприятия и публични служби, практикуващи дискриминация. Той трябваше да бъде един от главните оратори на митинга, само че се оказа затворен дружно с други стачкуващи в един затвор в щата Южна Луизиана. Аз искам с цялото си сърце да бъда с вас във Вашингтон в този огромен ден, както и моите затворени братя и сестри. Ние сме затворени за едно само закононарушение - за нашето искане „ независимост в този момент “. Срещу мирните митинги в този щат бяха употребявани насълзен газ, жици с течащ по тях ток, а по-рано и кучета, пожарникарски помпи, само че ние не ще спрем нашите героичен мирни митинги. Ние не ще се махнем от улиците до момента в който кучетата не спрат да ни хапят на юг, а плъховете на север “, т.е. до момента в който не бъдат спрени полицейските репресии в южните щати и не бъде обезпечено настаняването на негрите в северните щати на квалифицирана работа, без дискриминация.

Джон Луис от името на Студентския координационен комитет за ненасилствени акции упрекна политиците от двете американски партии, че те не се грижат за ползите на народа, не организират кардинална политика. „ В някои региони на юг, продължи той, ние работим на полето от изгрев до залез слънце за 12 $ седмично. “ След като приведе образци на още по-ниско възнаграждение на труда - по 5 $ седмично на домашните прислужници в някои заможни фамилии, той посочи, че освен щатските управляващи, само че и централното държавно управление е отговорно за репресиите, на които биват подлагани постоянно по най-безчовечен метод участниците в мирни протестни акции против това състояние.

" В Олбани, сподели той, 9 наши водачи бяха дадени под съд не от диксикратите /противници на равноправието на негрите/, а от федералното държавно управление за мирна протестна проява. А какво направи федералното държавно управление, когато заместник-шерифът в същия щат наби Аторни Кинг и го изостави на улицата в полумъртво положение? Какво направи федералното държавно управление, когато чиновник в локалната полиция ритна бременната жена на Слатер Кинг и тя пометна. Аз желая да знам на чия страна е федералното държавно управление. “

Основният въпрос, към който взеха отношение всички оратори на митинга, беше дали препоръчаният от президента Кенеди законопроект за гражданските права, който следва да се гласоподава в Конгреса, е задоволителен. В една или друга форма водачите на придвижването желаеха допълнения към него, които в действителност да подсигуряват премахването на сегрегацията. Но профсъюзният водач Рутър, подпредседател на АФТ-КПП, и някои от изказалите се представители на църковни кръгове, без да вземат несъмнено отношение, с някои общи изречения дадоха да се разбере, че предлагат да не се издигат претенции, отиващи по-далече от проектозакона.

Множеството препълнило голямото поле към паметника слушаше осъществяване на обичаните си национални песни, хуморески и рецитации. То възторжено поздравяваше особено пристигналите на похода най-известни актьори от източното и тихоокеанското крайбрежие на Съединени американски щати. Още в този момент, преди присъединението на локалното вашингтонско население, след края на работния ден тук са се събрали по някои пресмятания повече от 200 хиляди души. Вашият сътрудник заприказва висок, бял юноша застанал пред една група негри с афиш в ръка, на която написа: „ Ние сме независимост. Искаме правдивост. “ Оказа се, че той е Слайтър Кинг. Жена му тежко е потърпевша от служител на реда. Кинг помоли да изнеса в печата, че безчинствата на полицията над негрите не престават.

Изключително топло бе посрещнат на трибуната Мартин Лутър Кинг, който съобщи, че държавното управление е дебитор на негрите и че те са пристигнали в този момент, с цел да инкасират чека, който то не желае непринудено да им осребри. " Ние не желаеме да повярваме, че банката на свободата в нашата страна е банкрутирала ", сподели Кинг. " Вие ни питате по кое време най-сетне ще мирясате, по кое време ще свърши това бурно лято в Америка. То ще свърши и спокойната есен ще настъпи, когато ние забележим узрели плодовете на справедливостта. " Кинг прикани да се построи политическа войска на бели и черни, която да може още по-енергично да поведе настъплението. Накрая председателстващият Рандолф прочете текст на тържествена клетва, който повториха след него всички присъстващи. Потвърждавам персоналната си ангажираност в битката за работа и независимост, се споделя в клетвата, от която няма да се откажа до последна победа.

След 75-минутна среща на 28 август 1963 година с ръководителите на организациите, които са основатели на похода, президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди декларира в декларация, съдържаща 400 думи, че „ походът във Вашингтон в поддръжка на законопроекта за гражданските права е принос за идеята на 20 милиона американски негри. “

В Служебния бюлетин на Българска телеграфна агенция четем за декларацията на президента Джон Кенеди, дадена за щемпел директно след 75-минутната му среща с ръководителите на организациите, които са основатели на похода:

Кенеди приветства похода за расово пълноправие

Вашингтон, 28 август 1963 година /АП/ Днес президентът Кенеди съобщи в декларация, че „ походът във Вашингтон в поддръжка на законопроекта за гражданските права е принос за идеята на 20 милиона американски негри “.
„ Спомняйки си за други демонстрации, станали в разнообразни краища на света, ние не можем да не бъдем горди от демонстрацията, на която сме очевидци през днешния ден тук “ - акцентира президентът.

В декларацията се споделя, че още от самото основаване на американската нация постоянно са се полагали старания да се подсигурява пълноправие „ пред опциите, които предлага животът “, за всички жители. Сега обаче „ преобладаващото болшинство от нашата общност към този момент схваща, че е належащо да се направи решителна крачка напред, с цел да се реализира тази цел “.

Изпълнителната власт ще продължава да се бори „ за цялостна претовареност на работната ръка и за очистване на дискриминирането при наемането на работа - каквито са и двете основни цели на този поход “.
От друга страна - акцентира президентът, - държавното управление ще продължава да натъртва за пробутване на закона за гражданските права. Едновременно с това държавното управление ще направи всичко по силите си, с цел да прокара през Конгреса закон за подсилване на просветителната система и за обезпечаване на по-широки благоприятни условия пред младежта.
Декларацията на президента Кенеди съдържа 400 думи и бе дадена за щемпел директно след 75-минутната среща на президента с ръководителите на организациите, които са основатели на похода.

" Днес във Вашингтон ние виждаме по какъв начин десетки хиляди души - както негри, по този начин и бели - упражняват своето право да се събират спокойно и да насочат публичното внимание към един въпрос от общонационално значение “ - се споделя в декларацията.
" Човек не може да не остане с надълбоко усещане от цялостния с достолепие метод, по който стачкуващите показват своята религия в нашата народна власт “ - завършва декларацията.

Още на 23 август 1963 година в бюлетина " Международна информация " на Българска телеграфна агенция кореспондентът на Българска телеграфна агенция Георги Найденов написа за настояванията на участниците в похода, оповестени в особено послание на уредниците на проявата, а на 25 август 1963 година Българска телеграфна агенция оповестява за участниците и ограниченията, които управляващите ще подхващат по отношение на похода, определян като връхна точка на битката против расовата дискриминация в Съединени американски щати:

Участниците в похода към Вашингтон желаят независимост още през 1963 година

Ню Йорк, 23 август 1963 година /Кор. на Българска телеграфна агенция Г. Найденов/. Участниците в похода към Вашингтон насочиха нови претенции към държавното управление. " Нашата битка се води на два фронта - за цивилен права и за повече работа " - обявиха в оповестеното през вчерашния ден особено послание членовете на комитета по организирането на похода към Вашингтон. Те желаят от държавното управление на Съединени американски щати да вземе ограничения " в мащаба на цялата страна за бърза и цялостна интеграция /премахване дискриминирането на националните малцинства, на първо място на негрите/, преустановяване на политическите репресии и определяне цялостно тъждество на всички жители пред закона ". Наред с това се издигат съответни стопански претенции - увеличение на минималната отплата на нископлатените служащи, които в болшинството от случаите са негри - до два $ на чac, защото в този момент минималната отплата е $ и 25 цента; всеобщо индустриално образование на всички неквалифицирани служащи и настаняване на безработните на работа посредством разрастване необятна стратегия за публични градежи.

Наблюдателите тук правят оценка тази стратегия като съответен и добре премислен отговор на завчерашните изказвания на президента, че негрите не могат да бъдат настанявани на добре платена работа въз основа на квоти /предпочитания/, а би трябвало да се образоват и квалифицират, с цел да могат да получават приходи наедно с белите служащи. Кенеди ще одобри водачите на похода в деня на идването на неговите участници във Вашингтон. На всеобщия протест, който ще се състои по-късно, ораторите ще оповестят какво дава обещание да предприеме президентът. Този протест на четвърт милион черни и бели служащи пред Паметника на Линкълн в центъра на американската столица се чака да се трансформира в най-важното американско вътрешно политическо събитие на последното столетие. Има признаци, че битката против сегрегацията ще прераства от ден на ден в битка против останалите несгоди на капиталистическия обществен и политически строй.

Участниците в похода демонстрират огромна разсъдливост и организираност. В цялата страна са планувани манифестации по случай похода, на които ще приказват видни негьрски водачи, профсъюзни и политически водачи, свещеници. Предвид огромната повсеместност на придвижването доста политически водачи в последния миг се причислиха към него. Вчера кметът на Ню Йорк Вагнер съобщи, че приема поканата на ръководителите на похода да вземат участие в него. Днес най-голямата профсъюзна централа ще се обърне с възвание към нацията, отдадено на това събитие, макар че до през вчерашния ден ръководителят на профсъюзното обединяване Американска федерация на труда - конгрес на промишлените профсъюзи (МИНИ) и множеството членове на управителния комитет демонстративно се държаха настрани от придвижването.

Дори в католическите църкви в неделя ще се чете писмо, отдадено на похода за независимост. Някои от новоприсъединилите явно се стремят да деформират борческата стратегия на придвижването и да внушат на участниците, че те не могат да желаят от държавното управление да вземе ограничения за осъществяване на техните претенции. Веднага, както оповестява през днешния ден в. " Амстердам нюз ", " водачите на похода ще призоват всички участници да продължат протестните митинги по места, като издигат претенции за независимост и работа " Свобода още през 1963 година! “ е нашият логунг. “

Четвърт милион участници в похода

Ню Йорк, 25 август 1963 година /БТА/ 4000 бойци и 5000 служители на реда и пожарникари ще осъмнат по улиците на Вашингтон в сряда. Така американската столица ще посрещне пратениците на " похода за независимост и работа на негрите ". Това е връхната точка на битката против расовата дискриминация в Съединени американски щати.

В. " Ню Йорк таймс " намира тези предохранителни ограничения на държавното управление за целесъобразни. Масовият поход " крие рискови опасности ", отбелязва вестникът. В загрижеността на " Ню Йорк таймс " проличава уплахата на американското държавно управление от мащабите на битката за цивилен права. Гневът на американските негри непрестанно пораства и увлече след себе си всички жители на Съединените щати. Всеки изминат ден попълня редовете на участниците в похода с нови последователи от всички пластове на американското общество. На 28 този месец Вашингтон чака колоните на черни и бели " в поход за поправянето на старите несправедливости ", както се споделя в инструкцията на Организационния комитет.

Правителствените лица във Вашингтон считат, че броят на участниците в похода ще стигне 150 000. Но пазителите на реда в столицата може би ще би трябвало да се оправят с още по-трудна задача, защото съгласно предвижданията на уредниците на похода тази цифра може да стигне до 250 000.

Когато четвърт милион хора повдигнат своя ядосан глас на митинг " е нужна единствено една искра, с цел да пламне огън “, написа през днешния ден кореспондентът на организация " Ройтер “ във Вашингтон Джон Хефернан.

" Походът за независимост и работа на негрите " одобри бързо всеобщ темперамент. Броят на участниците в него би могъл да бъде и по-голям, в случай че доста от последователите на това придвижване не са възпрепятствани да дойдат във Вашингтон заради липса на превози сборното място за идващите със аероплан, трен и рейсове е паметникът на първия американски президент Джордж Вашингтон. Оттам участниците в похода ще се насочат в две колони към Паметника на Ейбрахам Линкълн, където ще се състои всеобщ протест. Водачите на похода ще бъдат признати от президента Кенеди в Белия дом. Очаква се също да бъде изпратена делегация, която ще се срещне с видни дейци на Конгреса.

Пред представителите на американското държавно управление участниците в похода ще настоят за неотложно предоставяне на работа и независимост на негрите и приемане на законопроекта за цивилен права, препоръчан от президента Кенеди. " Походът има за цел да отбрани главните права на всички нас - освен на негрите, а и на всички американски жители " - това са думи на видния представител на католическите среди в Съединени американски щати Лафарж, представени от в. " Ню Йорк таймс “.

Съобщава се, че по време на марша ще бъде провъзгласена публично всеобща политическа партия на негрите, която ще вземе присъединяване в президентските избори идущата година. Председателят на Инициативния комитет на тази партия Конрад Линч е декларирал тук, че главната цел на тази организация е проникването на негри в Конгреса и държавните институти. " Негрите, които сега са изключени от политическия живот на страната, ще получат по този метод опция да изразят своя деятелен митинг по време на изборите ", е декларирал Линч.