26% от жените в Добрич са с по едно дете, а всяка пета е бездетна
Броят на дамите във фертилна възраст в област Добрич е 26 657 дами на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година, оповестяват от локалното бюро на Национален статистически институт. През последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - дамите понижават с 15 134, или с 36.2%. като за страната понижението е с 22.5%.
Коефициентът на плодовитост[1] в област Добрич е 1.37 при 1.58 за страната през 2021 година.
Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, разрешава да се направи оценка на зависимостта сред раждаемостта и главните демографски, етнокултурни и социално-икономически характерности на дамите. За задачите на проучването на раждаемостта в този материал е употребен индикаторът междинен брой живородени деца[2].
Към 7 септември 2021 година в област Добрич - 15 993, или 22.6% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (25.2%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 15.9%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца – 33 993 (48.0%).
По три деца имат 5 419, или 7.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 12.4 и 5.8%. Четири и повече деца имат 2 253, или 3.2% от дамите.
Почти една пета от дамите – 13 141 (18.6%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Към 7 септември 2021 година в област Добрич междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.57. Този индикатор е по-висок в селата (1.80), в сравнение с в градовете (1.48).
Връзката сред възрастта на дамите и междинния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С повишаване на възрастта нараства и междинният брой деца, или дамите в повисоките възрастови групи към този момент са достигнали стремежи брой деца, до момента в който тези в по-ниските възрастови групи към момента биха могли да усилят броя на децата си.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Найвисок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.46 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено начално и главно обучение - надлежно 1.84 и 1.76 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.34, при 1.47 деца приблизително за всички дами
Безработните и без обучение дами на възраст 15 - 64 навършени години имат найвисок междинен брой деца – 2.59. На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение със междинен брой деца 0.94. Като цяло по-висок е междинният брой деца при безработните дами с главно, начално и без обучение, до момента в който при дамите с висше и приблизително обучение е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.19 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от междинното за региона е този индикатор при турската етническа група - 1.78. Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.49.
Средният брой живородени деца при дамите от ромската етническа група на възраст 25 - 49 години е 2.42, а този измежду дамите над 50 години е 3.07, като във възрастовата група 80 - 89 доближава 3.84. При дамите от турската етническа група междинният брой деца е 2.30 във възрастите от 50 години и повече, като измежду найвъзрастните дами (70+) той е 2.57. При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-голям (1.89) измежду тези, които са във възрастовата група 70 - 79 навършени години. Сравнението с данните от преброяването през 2011 година демонстрира понижение на междинния брой деца във високите възрастови групи при дамите, самоопределели се към ромската и турската етническа група. Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта понижава и при тези етнически групи.
Разпределението по изповедание демонстрира, че междинният брой живородени деца е найвисок при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание - 1.91 деца.
Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при тези с арменско апостолическо изповедание – 1.55, следват източноправославно (1.50), друго християнско (1.31), протестантско (1.30) и католическо (0.65).
При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1.53.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените общини. Във всички общини доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.7% за община Шабла до 41.9% за община Крушари.
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в община Добрич (26.4%), а най-нисък - в община Крушари (12.9%).
При дамите с три деца най-голям е относителният дял в общините Крушари (15.1%), Тервел (13.6%), и Добрич-селска (12.7%), а най-нисък - в общините Добрич (5.2%) и Шабла - 5.8% от всички дами на 12 и повече навършени години в общината.
При дамите с четири и повече деца най-голям е относителният дял в община Крушари (11.9%), Добрич-селска (6.9%), Тервел (6.2%), а най-нисък - в общините Добрич (1.5%) и по 2.7% в Шабла и Каварна.
Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Налице са разлики и в междинния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1.47). Област Добрич заема четиринадесета позиция с 1.57. Под междинния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.
В област Добрич с максимален е междинния брой на децата в общините Крушари (2.00) и Добрич-селска (1.84), а минимум Добрич (1.45).
Раждаемостта е един от главните фактори, оказващи въздействие върху броя и структурите на популацията. От началото на 50-те години на предишния век се следи трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната. Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от демографското развиване на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст.
Основни фактори, които дефинират нивото на раждаемостта и възпроизводството на популацията, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И до момента в който при започване на предишния век нивото на раждаемостта се е влияело главно от размера на фертилните контингенти, защото плодовитостта е била висока, то с настъпилите промени в фамилния модел и ролята на дамата в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.
***
[1] Среден брой деца, които би родила една жена през целия си интервал на плодовитост. Източник: Текуща демографска статистика.
[2] Отношение на броя на живородените/осиновените деца към общия брой на дамите на 12 и повече навършени години.
Коефициентът на плодовитост[1] в област Добрич е 1.37 при 1.58 за страната през 2021 година.
Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, разрешава да се направи оценка на зависимостта сред раждаемостта и главните демографски, етнокултурни и социално-икономически характерности на дамите. За задачите на проучването на раждаемостта в този материал е употребен индикаторът междинен брой живородени деца[2].
Към 7 септември 2021 година в област Добрич - 15 993, или 22.6% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (25.2%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 15.9%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца – 33 993 (48.0%).
По три деца имат 5 419, или 7.7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 12.4 и 5.8%. Четири и повече деца имат 2 253, или 3.2% от дамите.
Почти една пета от дамите – 13 141 (18.6%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
Към 7 септември 2021 година в област Добрич междинният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.57. Този индикатор е по-висок в селата (1.80), в сравнение с в градовете (1.48).
Връзката сред възрастта на дамите и междинния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С повишаване на възрастта нараства и междинният брой деца, или дамите в повисоките възрастови групи към този момент са достигнали стремежи брой деца, до момента в който тези в по-ниските възрастови групи към момента биха могли да усилят броя на децата си.
Тенденцията на повишение на просветителното равнище на популацията оказва въздействие върху нивото на раждаемостта. С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Данните от последното броене удостоверяват тази наклонност. Найвисок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.46 деца. Близък по стойност е този индикатор за дамите със приключено начално и главно обучение - надлежно 1.84 и 1.76 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.34, при 1.47 деца приблизително за всички дами
Безработните и без обучение дами на възраст 15 - 64 навършени години имат найвисок междинен брой деца – 2.59. На срещуположния полюс са безработните дами с висше обучение със междинен брой деца 0.94. Като цяло по-висок е междинният брой деца при безработните дами с главно, начално и без обучение, до момента в който при дамите с висше и приблизително обучение е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години.
Разпределението по етническа принадлежност демонстрира, че само при дамите, самоопределили се към ромската етническа група, междинният брой деца е задоволителен за просто възпроизводство - 2.19 деца. Значително по-младата възрастова конструкция и ниското просветително ниво са фактори, които дефинират по-високата раждаемост измежду тази група. По-висок от междинното за региона е този индикатор при турската етническа група - 1.78. Средният брой живородени деца при дамите, самоопределили се към българската етническа група, е 1.49.
Средният брой живородени деца при дамите от ромската етническа група на възраст 25 - 49 години е 2.42, а този измежду дамите над 50 години е 3.07, като във възрастовата група 80 - 89 доближава 3.84. При дамите от турската етническа група междинният брой деца е 2.30 във възрастите от 50 години и повече, като измежду найвъзрастните дами (70+) той е 2.57. При самоопределилите се към българската етническа група междинният брой живородени деца е най-голям (1.89) измежду тези, които са във възрастовата група 70 - 79 навършени години. Сравнението с данните от преброяването през 2011 година демонстрира понижение на междинния брой деца във високите възрастови групи при дамите, самоопределели се към ромската и турската етническа група. Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта понижава и при тези етнически групи.
Разпределението по изповедание демонстрира, че междинният брой живородени деца е найвисок при дамите, изповядващи мюсюлманско изповедание - 1.91 деца.
Сред изповядващите християнски вероизповедания най-голям е междинният брой на децата при тези с арменско апостолическо изповедание – 1.55, следват източноправославно (1.50), друго християнско (1.31), протестантско (1.30) и католическо (0.65).
При дамите, които са показали, че нямат изповедание, междинният брой деца е 1.53.
В териториален аспект се следят основни разлики в броя на децата сред обособените общини. Във всички общини доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.7% за община Шабла до 41.9% за община Крушари.
Най-висок е относителният дял на дамите с едно дете в община Добрич (26.4%), а най-нисък - в община Крушари (12.9%).
При дамите с три деца най-голям е относителният дял в общините Крушари (15.1%), Тервел (13.6%), и Добрич-селска (12.7%), а най-нисък - в общините Добрич (5.2%) и Шабла - 5.8% от всички дами на 12 и повече навършени години в общината.
При дамите с четири и повече деца най-голям е относителният дял в община Крушари (11.9%), Добрич-селска (6.9%), Тервел (6.2%), а най-нисък - в общините Добрич (1.5%) и по 2.7% в Шабла и Каварна.
Във всички области доминират дамите с две деца, като относителният дял на дамите с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица).
Налице са разлики и в междинния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този индикатор е над междинния за страната (1.47). Област Добрич заема четиринадесета позиция с 1.57. Под междинния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.
В област Добрич с максимален е междинния брой на децата в общините Крушари (2.00) и Добрич-селска (1.84), а минимум Добрич (1.45).
Раждаемостта е един от главните фактори, оказващи въздействие върху броя и структурите на популацията. От началото на 50-те години на предишния век се следи трайна наклонност на понижаване на раждаемостта в страната. Причините за това са доста и разнообразни през другите интервали от демографското развиване на България. Промяната в фамилния модел, изменящата се социално-икономическа среда, общото понижение на популацията, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната най-вече на население в дейна възраст.
Основни фактори, които дефинират нивото на раждаемостта и възпроизводството на популацията, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И до момента в който при започване на предишния век нивото на раждаемостта се е влияело главно от размера на фертилните контингенти, защото плодовитостта е била висока, то с настъпилите промени в фамилния модел и ролята на дамата в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта.
***
[1] Среден брой деца, които би родила една жена през целия си интервал на плодовитост. Източник: Текуща демографска статистика.
[2] Отношение на броя на живородените/осиновените деца към общия брой на дамите на 12 и повече навършени години.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ