Немислимата операция: как Западът планира да разгроми СССР веднага след Хитлер
Британия не желае да се помири с възходящото въздействие на руснаците и е подготвена да стартира трета международна война още през 1945 година.
Спира я само трезвата оценка за числеността и мощта на Червената войска.
В началото на май 1945 година Съюз на съветските социалистически републики, дружно със западните си съдружници, дефинитивно побеждава нацистка Германия с мощни удари от изток и запад. Дългоочакваният мир в разрушената и изтерзана дългогодишна война в Европа най-сетне настава. Самата мисъл, че тук може да стартира нов въоръжен спор, в оня миг наподобява неуместна и кощунствена. Но не напълно.
Още преди да са свършили празниците в чест на успеха над немския нацизъм, английският министър председател Уинстън Чърчил поръчва на военните си да разработят проект за нахлуване на руската армия, който да бъде сбъднат през лятото на същата година.
Непримирим зложелател
Уинстън Чърчил и Йосиф СталинCorbis/Getty Images
Последователният съперник на болшевизма Чърчил става правилен съдружник на Сталин по време на общата им битка срещу Германия. Но с напредването на Червената войска все по-дълбоко в Европа и установяването на руска власт на освободените територии, настроението му стартира да се трансформира.
„Случиха се ужасни неща. Вълната на съветското владичество се носи напред… След нейния край териториите под контрола на Русия ще включват балтийските провинции, цялата източна Германия, цялата Чехословакия, огромна част от Австрия, цялата Югославия, Унгария, Румъния и България“, Чърчил на министъра на външните работи Антъни Идън на 4 май.
Премиерът не може да мисли за друго, с изключение на каква страшна опасност носи Съветският съюз за „свободния свят“. Десет години по-късно, през 1955 година, той в записките си какви мисли го вълнуват в тези дни: „Япония още не беше победена. Атомната бомба още не се беше родила. Светът беше в ужас. Основната връзка – общата заплаха, сплотяваща великите съдружници – изчезна незабавно. В моите очи руската опасност към този момент беше заменила нацисткия враг“.
На 22 май 1945 година английският водач най-сетне получава от Щаба за обединено обмисляне на Военния кабинет дълго чакания проект за интервенцията „Немислимото“. Само че вероятността, която военните виждат при една възможна бъдеща война, въобще не го радва.
„Барбароса“ по английски
Британската войска във Англия, 1939-1945Свободни източници
Целта на военната акция против Съюз на съветските социалистически републики е „да наложи на руснаците волята на Съединените щати и Британската империя“. Зад тази размита дефиниция се крие желанието Червената войска и руската администрация да бъдат изтласкани от териториите на Германия и Полша.
В случай че военната акция стартира на 1 юли 1945 година, 47 на брой англо-американски дивизии (включително 14 бронетанкови) би трябвало да нанесат два мощни удара по руските войски в Северна и Южна Германия. След постигането на действен триумф, те би трябвало да обхванат в Полша.
Освен главните сили, се планува да се преформироват и да се превъоръжат 10 дивизии от някогашни военни на Вермахта, както и в бойните дейности да бъдат привлечени настроените срещу Съюз на съветските социалистически републики полски въоръжени формирования в тила на Червената войска. Подчертава се, че западните съдружници имат преимущество в стратегическата авиация и във военноморските сили.
Британските военачалници залагат най-вече на бързия погром на руските войски, който би трябвало да принуди руснаците (макар и временно) да се подчинят на волята на западните съдружници и да седнат на масата за договаряния. Ако това не се случи, се позволява прекосяването на въоръжения спор в тотална война.
Неосъщественото „Немислимо“
Бомбардировачи на 14-а въздушна войска над Волховския фронта край обсадения ЛенинградГригорий Чертов/Sputnik
Предлагайки на Чърчил проекта за военна акция против Съюз на съветските социалистически републики, английските генерали не пропущат да посочат какъв брой комплициран за реализиране е той. Тоталната война би била дълга и скъпоструваща. Предполага се, че окупирането на обширни руски територии няма да докара (съдейки по немския опит) нито до провал на съществуващия политически режим, нито до преустановяване на съпротивата от страна на съперника, който има „колосални човешки ресурси“.
Независимо от господството на съюзните флотове в морето, при сходна война то не би имало съвсем никаква забележителна роля. Вторият коз – тоталното предимство в стратегическата авиация (1750 бомбардировача по отношение на 960 във Военновъздушни сили на Червената армия) също не може да бъде разигран удачно: огромните дистанции до руските промишлени уреди и фактът, че те са разпръснати върху голяма територия, не разрешават самолетите да се употребяват по този начин дейно, както против Германия.
Основният фактор, който прави интервенцията „Немислимо“ в неосъществима, е грамадната бройка на Червената войска. Според сметките на британците, 47-те дивизии на Съюз на съветските социалистически републики, против които биха се изправили, биха били еквивалентни на 170 дивизии на западните съдружници, в това число 30 бронетанкови.
„Съществуващият сега баланс на силите в Централна Европа, където руснаците имат предимство почти три към едно, прави цялостната и решаваща победа на съдружниците на тази територия сега малко вероятна“, се показва в. „Макар че съдружниците се оправят по-добре с организацията и малко по-добре с въоръжаването на войските, руснаците демонстрираха във войната с немците, че са страшни съперници. Те имат умело командване, съответстващо въоръжение и организация на войските, които, въпреки и може би да не дава отговор на нашите стандарти, устоя тестването на войната.
Военните специалисти позволяват, че, ако стартира спор, Съветският съюз може да окупира Норвегия, Гърция и Турция, като ги затвори достъпа до Черно море на английския и американския флот. Освен това, изцяло евентуална им се вижда вероятността руснаците да влязат в алианс с японците.
От нахлуване към защита
Алън БрукЮсиф Карш/Dutch National Archives
Началникът на императорския Генерален щаб фелдмаршал Алън Брук, който е подписал документа, комплициран на бюрото на премиер-министъра, намерено декларира, че възможностите за триумф на сходна интервенция са много призрачни, а Русия през днешния ден е в действителност всемогъща в Европа.
В последна сметка, Уинстън Чърчил с принуда се отхвърля от концепцията да удари Червената войска и не стартира никакви договаряния по този въпрос с американците. Вместо това, той подрежда да се създаде проект за защита на Британските острови, който е наименуван по същия метод – „Немислимо“. Политикът се притеснява, че в случай че Съединени американски щати изтеглят огромна част от войските си от Европа, Сталин абсолютно няма да пропусне опцията да подчини целия континент.
На процедура, обаче, обезкървеният и изстрадал от жестоката война Съветския съюз по този начин въобще не възнамерява да разпростира никаква пълномащабна война на европейския континент. Още на 23 юни 1945 година е публикуван закон за демобилизация на армията и флота и за няколко години руските Въоръжени сили са съкратени от 11 до 3 милиона души.
Освен това, в страните от Източна и Южна Европа съществено се редуцира количеството руска техника и въоръжение. Те ще се върнат тук по-късно, когато стане ясно дефинитивно, че светът е навлязъл в епохата на Студената война.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Спира я само трезвата оценка за числеността и мощта на Червената войска.
В началото на май 1945 година Съюз на съветските социалистически републики, дружно със западните си съдружници, дефинитивно побеждава нацистка Германия с мощни удари от изток и запад. Дългоочакваният мир в разрушената и изтерзана дългогодишна война в Европа най-сетне настава. Самата мисъл, че тук може да стартира нов въоръжен спор, в оня миг наподобява неуместна и кощунствена. Но не напълно.
Още преди да са свършили празниците в чест на успеха над немския нацизъм, английският министър председател Уинстън Чърчил поръчва на военните си да разработят проект за нахлуване на руската армия, който да бъде сбъднат през лятото на същата година.
Непримирим зложелател
Уинстън Чърчил и Йосиф СталинCorbis/Getty Images
Последователният съперник на болшевизма Чърчил става правилен съдружник на Сталин по време на общата им битка срещу Германия. Но с напредването на Червената войска все по-дълбоко в Европа и установяването на руска власт на освободените територии, настроението му стартира да се трансформира.
„Случиха се ужасни неща. Вълната на съветското владичество се носи напред… След нейния край териториите под контрола на Русия ще включват балтийските провинции, цялата източна Германия, цялата Чехословакия, огромна част от Австрия, цялата Югославия, Унгария, Румъния и България“, Чърчил на министъра на външните работи Антъни Идън на 4 май.
Премиерът не може да мисли за друго, с изключение на каква страшна опасност носи Съветският съюз за „свободния свят“. Десет години по-късно, през 1955 година, той в записките си какви мисли го вълнуват в тези дни: „Япония още не беше победена. Атомната бомба още не се беше родила. Светът беше в ужас. Основната връзка – общата заплаха, сплотяваща великите съдружници – изчезна незабавно. В моите очи руската опасност към този момент беше заменила нацисткия враг“.
На 22 май 1945 година английският водач най-сетне получава от Щаба за обединено обмисляне на Военния кабинет дълго чакания проект за интервенцията „Немислимото“. Само че вероятността, която военните виждат при една възможна бъдеща война, въобще не го радва.
„Барбароса“ по английски
Британската войска във Англия, 1939-1945Свободни източници
Целта на военната акция против Съюз на съветските социалистически републики е „да наложи на руснаците волята на Съединените щати и Британската империя“. Зад тази размита дефиниция се крие желанието Червената войска и руската администрация да бъдат изтласкани от териториите на Германия и Полша.
В случай че военната акция стартира на 1 юли 1945 година, 47 на брой англо-американски дивизии (включително 14 бронетанкови) би трябвало да нанесат два мощни удара по руските войски в Северна и Южна Германия. След постигането на действен триумф, те би трябвало да обхванат в Полша.
Освен главните сили, се планува да се преформироват и да се превъоръжат 10 дивизии от някогашни военни на Вермахта, както и в бойните дейности да бъдат привлечени настроените срещу Съюз на съветските социалистически републики полски въоръжени формирования в тила на Червената войска. Подчертава се, че западните съдружници имат преимущество в стратегическата авиация и във военноморските сили.
Британските военачалници залагат най-вече на бързия погром на руските войски, който би трябвало да принуди руснаците (макар и временно) да се подчинят на волята на западните съдружници и да седнат на масата за договаряния. Ако това не се случи, се позволява прекосяването на въоръжения спор в тотална война.
Неосъщественото „Немислимо“
Бомбардировачи на 14-а въздушна войска над Волховския фронта край обсадения ЛенинградГригорий Чертов/Sputnik
Предлагайки на Чърчил проекта за военна акция против Съюз на съветските социалистически републики, английските генерали не пропущат да посочат какъв брой комплициран за реализиране е той. Тоталната война би била дълга и скъпоструваща. Предполага се, че окупирането на обширни руски територии няма да докара (съдейки по немския опит) нито до провал на съществуващия политически режим, нито до преустановяване на съпротивата от страна на съперника, който има „колосални човешки ресурси“.
Независимо от господството на съюзните флотове в морето, при сходна война то не би имало съвсем никаква забележителна роля. Вторият коз – тоталното предимство в стратегическата авиация (1750 бомбардировача по отношение на 960 във Военновъздушни сили на Червената армия) също не може да бъде разигран удачно: огромните дистанции до руските промишлени уреди и фактът, че те са разпръснати върху голяма територия, не разрешават самолетите да се употребяват по този начин дейно, както против Германия.
Основният фактор, който прави интервенцията „Немислимо“ в неосъществима, е грамадната бройка на Червената войска. Според сметките на британците, 47-те дивизии на Съюз на съветските социалистически републики, против които биха се изправили, биха били еквивалентни на 170 дивизии на западните съдружници, в това число 30 бронетанкови.
„Съществуващият сега баланс на силите в Централна Европа, където руснаците имат предимство почти три към едно, прави цялостната и решаваща победа на съдружниците на тази територия сега малко вероятна“, се показва в. „Макар че съдружниците се оправят по-добре с организацията и малко по-добре с въоръжаването на войските, руснаците демонстрираха във войната с немците, че са страшни съперници. Те имат умело командване, съответстващо въоръжение и организация на войските, които, въпреки и може би да не дава отговор на нашите стандарти, устоя тестването на войната.
Военните специалисти позволяват, че, ако стартира спор, Съветският съюз може да окупира Норвегия, Гърция и Турция, като ги затвори достъпа до Черно море на английския и американския флот. Освен това, изцяло евентуална им се вижда вероятността руснаците да влязат в алианс с японците.
От нахлуване към защита
Алън БрукЮсиф Карш/Dutch National Archives
Началникът на императорския Генерален щаб фелдмаршал Алън Брук, който е подписал документа, комплициран на бюрото на премиер-министъра, намерено декларира, че възможностите за триумф на сходна интервенция са много призрачни, а Русия през днешния ден е в действителност всемогъща в Европа.
В последна сметка, Уинстън Чърчил с принуда се отхвърля от концепцията да удари Червената войска и не стартира никакви договаряния по този въпрос с американците. Вместо това, той подрежда да се създаде проект за защита на Британските острови, който е наименуван по същия метод – „Немислимо“. Политикът се притеснява, че в случай че Съединени американски щати изтеглят огромна част от войските си от Европа, Сталин абсолютно няма да пропусне опцията да подчини целия континент.
На процедура, обаче, обезкървеният и изстрадал от жестоката война Съветския съюз по този начин въобще не възнамерява да разпростира никаква пълномащабна война на европейския континент. Още на 23 юни 1945 година е публикуван закон за демобилизация на армията и флота и за няколко години руските Въоръжени сили са съкратени от 11 до 3 милиона души.
Освен това, в страните от Източна и Южна Европа съществено се редуцира количеството руска техника и въоръжение. Те ще се върнат тук по-късно, когато стане ясно дефинитивно, че светът е навлязъл в епохата на Студената война.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ