Бременността след рак на гърдата е възможна и безопасна -
Бременността след претърпян рак на гърдата е освен допустима, само че и безвредна. Около това мнение ще сплотиха експерти по време на Деветата научна конференция на Българската асоциация по здравна онкология (БАМО).
Форумът бе открит от проф. Маттео Ламбертини, помощник и съветник по здравна онкология в Университетската болница Сан Мартино в Генуа, Италия, който показа статистика, съгласно която около 50% от новодиагностицираните с рак дами под 40 година имат терзания за опцията да забременеят и съвместимостта на лечението им с възможна бременност. Малко над 50% от тях биха желали да имат дете и възнамеряват да основат семейство.
Специалистът акцентира, че е изключително значимо лекарите да обсъдят с пациентите си в репродуктивна възраст тактиките за опазване на фертилитета и функционалността на яйчниците допустимо най-рано след слагането на диагнозата, без значение от вида и стадия на онкологичното заболяване.
Какви са опциите: заледяване на яйцеклетки/ембриони, криоконсервация на яйчникова тъкан и краткотрайно угнетяване на функционалността на яйчниците по време на химиотерапия, като последното не е алтернатива за опазване на фертилитета, само че спомага за понижаване на риска от ранна менопауза.
Проф. Ламбертини уточни, че бременността при пациентки с рак на гърдата след главно и адювантно лекуване (лечение, което следва главното за възстановяване на преживяемостта) е безвредна за майката. Все отново тези дами би трябвало да се следят по-внимателно като високорискови, с цел да бъде избегнат даже и минималния риск от вероятни затруднения.
Кога е допустимо зачеване след привършване на лекуването зависи от съответния случай, годините на пациентката, типа лекуване и други фактори. За страдание, обаче би трябвало да се има поради, че шансът за зачеване при дамите с рак на гърдата след болестта е с 60% по-нисък от този на дамите на същата възраст от общата популация. Преживелите рак на гърдата са на второ място във връзка с ниска възможност за следваща бременност след пациентите с рак на маточната шийка.
Проф. Ламбертини акцентира, че с цел да има действителна грижа за опазване на фертилитета при пациентите с рак, най-важното е медицински онколози да работят взаимно с репродуктивните експерти и гинеколози . Според него построяването на такава мрежа доста би подобрила грижата за младите дами с рак във връзка с опазване на репродуктивните им качества и гинекологичното здраве като цяло.
Д-р Георги Стаменов и доктор Мила Кайрякова от МБАЛ „ Надежда “ презентираха пресечните точки сред репродуктивната медицина и здравната онкология. Според тях съхраняването на репродуктивните качества е в интерес освен на пациента, само че и на онколога, защото терзанията за фертилитета са втората най-честа причина за отвод, отсрочен старт или ранно спиране на лечението.
Според двамата медицински експерти, постоянно пациентите са комплицирани и имат потребност от повече пояснения. За да имат елементарен достъп до надеждна информация, основана на научни доказателства и интернационалните експертни рекомендации, е основан порталът www.zapazi.me. В него неотдавна диагностицираните пациенти с онкологично заболяване и идно лекуване могат да научат за какво са нужни дейни дейности по опазване на репродуктивните благоприятни условия, по кое време следва да се подхващат те и по какъв начин да го създадат. Лекарите припомнят, че съхраняването на фертилитета е потвърдено безвредна процедура, която по никакъв метод няма да забави противотуморната терапия, нито пък ще утежни прогнозата на онкологичното заболяване.
Д-р Маргарита Таушанова и доктор Мохамед Алхалаби от МБАЛ „ Надежда “ показаха лечебни подходи при дами с рак по време на бременност. Карциномът по време на бременност е с периодичност 1 на 1000 бременни, като най-често се срещат ракът на гърдата (16,2%), ракът на маточната шийка (13,5%) и лимфомът (12,1%).
Причините за развиването на онкологични болести по време на бременност са неразбираеми, хипотетични такива са хормоналните промени, потиснатия имунитет, нарасналата съдова пропускливост и нарушената васкуларизация (образуване на кръвоносни съдове). Меланомът, ракът на белите дробове и хематологичните болести са единствени, за които се оповестява, че метастазират в плацентата.
Медицинските експерти прибавиха, че според от типа и стадия на болестта и гестационната седмица на бременността се комбинират разнообразни тактики за лекуване (хирургично, лекарствено и радиотерапия), като се минимизират евентуалните нежелани събития за бебето. Като най-важни за положителния краен резултат двамата лекари дефинираха ранната диагностика, вярното стадиране и мултидисциплинарния метод на държание. От значително значение са и следенето на майката и плода в профилирани звена и прецизното съблюдаване на условията за допустима терапия съгласно гестационната седмица.
Д-р Ива Гаврилова от Клиника по онкодерматология към УСБАЛ по онкология показа тематиката за онкофертилитета при пациенти с малигнен меланом (вид рак на кожата). Според Globоcan заболяемостта от малигнен меланом (ММ) е с непрекъснат годишен ритъм на покачване с 3% - 5%. В България се записват по 500 нови случая годишно . Малигненият меланом е най-често диагностицираният рак при бременност - 31% от всички показали се по време на бременност новообразувания. Свързва се с физиологичната имуносупресия по време на бременност и високата настъпателност на тумора.
Д-р Гаврилова добави, че репродуктивните проекти при пациентите с малигнен меланом зависят от стадия на болестта. Важно е да се знае, че репродуктивното предпазване у нас за пациентки с онкологични болести се поема от НЗОК, добави още тя.
Според доктор Гаврилова няма научни доказателства, че има по-голям риск за рецидив на болестта по време на бременност. Данни от изследвания демонстрират обаче, че в случай че малигненият меланом се прояви за първи път по време на бременност, е с по-лоша прогноза. Затова при бременните пациентки с меланом оперативното лекуване на първичния израстък не трябва да се отсрочва, като мултидисциплинарен екип възнамерява цялостния лечебен метод според от съответния случай.
Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по здравна онкология събра на едно място над 170 представители на здравната общественост от цялата страна - онколози, хирурзи, експерти по репродуктивна медицина, акушер-гинеколози, невролози, фармацевти, патолози, физиотерапевти и клинични психолози. Други тематики на форума бяха качеството на живот измежду пациентите, преборили рака и българските научни достижения в областта на онкологията.
Форумът бе открит от проф. Маттео Ламбертини, помощник и съветник по здравна онкология в Университетската болница Сан Мартино в Генуа, Италия, който показа статистика, съгласно която около 50% от новодиагностицираните с рак дами под 40 година имат терзания за опцията да забременеят и съвместимостта на лечението им с възможна бременност. Малко над 50% от тях биха желали да имат дете и възнамеряват да основат семейство.
Специалистът акцентира, че е изключително значимо лекарите да обсъдят с пациентите си в репродуктивна възраст тактиките за опазване на фертилитета и функционалността на яйчниците допустимо най-рано след слагането на диагнозата, без значение от вида и стадия на онкологичното заболяване.
Какви са опциите: заледяване на яйцеклетки/ембриони, криоконсервация на яйчникова тъкан и краткотрайно угнетяване на функционалността на яйчниците по време на химиотерапия, като последното не е алтернатива за опазване на фертилитета, само че спомага за понижаване на риска от ранна менопауза.
Проф. Ламбертини уточни, че бременността при пациентки с рак на гърдата след главно и адювантно лекуване (лечение, което следва главното за възстановяване на преживяемостта) е безвредна за майката. Все отново тези дами би трябвало да се следят по-внимателно като високорискови, с цел да бъде избегнат даже и минималния риск от вероятни затруднения.
Кога е допустимо зачеване след привършване на лекуването зависи от съответния случай, годините на пациентката, типа лекуване и други фактори. За страдание, обаче би трябвало да се има поради, че шансът за зачеване при дамите с рак на гърдата след болестта е с 60% по-нисък от този на дамите на същата възраст от общата популация. Преживелите рак на гърдата са на второ място във връзка с ниска възможност за следваща бременност след пациентите с рак на маточната шийка.
Проф. Ламбертини акцентира, че с цел да има действителна грижа за опазване на фертилитета при пациентите с рак, най-важното е медицински онколози да работят взаимно с репродуктивните експерти и гинеколози . Според него построяването на такава мрежа доста би подобрила грижата за младите дами с рак във връзка с опазване на репродуктивните им качества и гинекологичното здраве като цяло.
Д-р Георги Стаменов и доктор Мила Кайрякова от МБАЛ „ Надежда “ презентираха пресечните точки сред репродуктивната медицина и здравната онкология. Според тях съхраняването на репродуктивните качества е в интерес освен на пациента, само че и на онколога, защото терзанията за фертилитета са втората най-честа причина за отвод, отсрочен старт или ранно спиране на лечението.
Според двамата медицински експерти, постоянно пациентите са комплицирани и имат потребност от повече пояснения. За да имат елементарен достъп до надеждна информация, основана на научни доказателства и интернационалните експертни рекомендации, е основан порталът www.zapazi.me. В него неотдавна диагностицираните пациенти с онкологично заболяване и идно лекуване могат да научат за какво са нужни дейни дейности по опазване на репродуктивните благоприятни условия, по кое време следва да се подхващат те и по какъв начин да го създадат. Лекарите припомнят, че съхраняването на фертилитета е потвърдено безвредна процедура, която по никакъв метод няма да забави противотуморната терапия, нито пък ще утежни прогнозата на онкологичното заболяване.
Д-р Маргарита Таушанова и доктор Мохамед Алхалаби от МБАЛ „ Надежда “ показаха лечебни подходи при дами с рак по време на бременност. Карциномът по време на бременност е с периодичност 1 на 1000 бременни, като най-често се срещат ракът на гърдата (16,2%), ракът на маточната шийка (13,5%) и лимфомът (12,1%).
Причините за развиването на онкологични болести по време на бременност са неразбираеми, хипотетични такива са хормоналните промени, потиснатия имунитет, нарасналата съдова пропускливост и нарушената васкуларизация (образуване на кръвоносни съдове). Меланомът, ракът на белите дробове и хематологичните болести са единствени, за които се оповестява, че метастазират в плацентата.
Медицинските експерти прибавиха, че според от типа и стадия на болестта и гестационната седмица на бременността се комбинират разнообразни тактики за лекуване (хирургично, лекарствено и радиотерапия), като се минимизират евентуалните нежелани събития за бебето. Като най-важни за положителния краен резултат двамата лекари дефинираха ранната диагностика, вярното стадиране и мултидисциплинарния метод на държание. От значително значение са и следенето на майката и плода в профилирани звена и прецизното съблюдаване на условията за допустима терапия съгласно гестационната седмица.
Д-р Ива Гаврилова от Клиника по онкодерматология към УСБАЛ по онкология показа тематиката за онкофертилитета при пациенти с малигнен меланом (вид рак на кожата). Според Globоcan заболяемостта от малигнен меланом (ММ) е с непрекъснат годишен ритъм на покачване с 3% - 5%. В България се записват по 500 нови случая годишно . Малигненият меланом е най-често диагностицираният рак при бременност - 31% от всички показали се по време на бременност новообразувания. Свързва се с физиологичната имуносупресия по време на бременност и високата настъпателност на тумора.
Д-р Гаврилова добави, че репродуктивните проекти при пациентите с малигнен меланом зависят от стадия на болестта. Важно е да се знае, че репродуктивното предпазване у нас за пациентки с онкологични болести се поема от НЗОК, добави още тя.
Според доктор Гаврилова няма научни доказателства, че има по-голям риск за рецидив на болестта по време на бременност. Данни от изследвания демонстрират обаче, че в случай че малигненият меланом се прояви за първи път по време на бременност, е с по-лоша прогноза. Затова при бременните пациентки с меланом оперативното лекуване на първичния израстък не трябва да се отсрочва, като мултидисциплинарен екип възнамерява цялостния лечебен метод според от съответния случай.
Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по здравна онкология събра на едно място над 170 представители на здравната общественост от цялата страна - онколози, хирурзи, експерти по репродуктивна медицина, акушер-гинеколози, невролози, фармацевти, патолози, физиотерапевти и клинични психолози. Други тематики на форума бяха качеството на живот измежду пациентите, преборили рака и българските научни достижения в областта на онкологията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ