Кармичната връзка: Сложна плетеница от съдбата на душата
Бракът с кармична съдба неизбежно съществува, тъй като освен той, а всяко наше даже мимолетно запознанство, е неслучайно и изначално обвързвано в комплицираните преплитания на ориста на душата.
Съществуват разнородни тълкувания за това по какъв начин карма та на брачния сътрудник се интегрира в нашия живот, какви предначертания имаме с него или нея.
Интересно е дали познаваме духа му от поредност прераждания, в които взаимно играем ролята на учители един за различен, като се превъплъщаваме в дадени фамилни типажи, като от време на време сме или негов родител или даже дете, или той е нашата душа-пламък, с която в действителност не сме обособени самоличности, а съставляваме една неразривна целокупност, през която минава по едно и също време опитността, трупана от разграничените й половинки. Може той или тя да са наши сродни души- другари, които постоянно ни оказват помощ и с които се усещаме разбрани и щастливи.
Според източното схващане на прераждането при започване на сътворението цялостната душа е изглеждала като пламъкът, когато гори. Той е повсеместен, само че по време на разпламването му от въздуха може да се види по какъв начин едно езиче-пламък се откъсва за миг от общия поток на огъня и задържа лично очертание за малко.
С течение на развиването на съзнание и поради потребността от трупане на повече опит и знание, душата се разделила на две обособени елементи, на две същества, които слизат в човешки образ настрана и рядко се засичат едновременно в един и същи живот. Техният аз обаче постоянно може да се интегрира като едно цяло назад, когато уроците бъдат усвоени и цикълът на преражданията се затвори.
Обикновено когато едната разграничена пламък-душа е в игровата роля да натрупа знание като женска идентичност, другата претърпява уроците да бъде мъж. Накрая те се сливат и тяхната обединени душа усеща, че се демонстрира хармонията и завършеността на съществуването и житейските им тествания стават една обща споделена памет и интегриран опит.
Сродните души са малко по-различни кармични сътрудници и спрямо душата-пламък, те могат да бъдат повече от една или две.
Срещаме се с тях относително постоянно през другите превъплъщения, с цел да се окуражим и да сравним равнището си на прогрес. Преживяванията ни дружно са мощни, всепоглъщащи, наситени. Чувствата и мислите ни се споделят, като че ли намираме човек, който схваща нещата по- доста подобен с нас метод. Може да бъдем сюрпризирани от това, че усеща интуитивно нашите молби, стремежи, неизречени терзания. Това е тъй като той или тя освен има развита духовна сензитивност, а също по този начин като сродна душа е интегрирал/а сходна на нашата скица за знание и учи същите уроци, по тази причина може и бързо да отреагира на нашите трептения, които също го/я вълнуват на този стадий.
Сродната душа се откроява мощно измежду другите и основава илюзията на възвърнато единство, каквото една душа изпитва, свързвайки се с душата си пламък. Но това не е тя. Душата-пламък, душата-разделена същина, е единствено една.
Със сродните души може да имаме мощни любовни усеща и да изкристализира в нас чувството, че те са идеалните ни сътрудници и че най-сетне сме намерили щастието си, което умерено да споделяме и поверим на него или нея. Има образци на безумно влюбени, които обаче след известно време се разделят или развеждат. Това са сродни души, които откакто са почерпили от насладата, че са намерили някой, който доста наподобява на тяхната характерност, просто стопират, оглеждат се и стартират да търсят друга посока на развиване за научаване на нови уроци.
В такава разлъка няма нищо обезпокоително, съдбовно и недопустимо. Обикновено в случай че тя не е минала напълно внимателно и някой от сътрудниците се усеща към момента обиден, то сигурно бързо връзките отново могат да преживеят излекуване или възобновление, защото сродната душа е душа, която познаваме отдавна и през доста прераждания и има позитивна, поощряваща роля в нашия живот. Ние се нуждаем от контакт с нея и сме склонни да се опитваме да я задържим в живота си по някакъв метод.
Има и трета група души, с които слизаме на земята и с които сме предопределени да станем близки, да съградим дружно семейство и дом. Това са кармичните партьори.
Те не са постоянно одобрявани като проявяване в живота ни еднопосочно и позитивно. В множеството случаи тези души са наши учители по самообладание, устойчивост, воля, примирение, смирение и мъжество. С тях се живее мъчно и постоянно споровете не се поправят в един живот, а не престават като кармична окова да прозвънтяват през повече превъплъщения. Тези хора са наши противоположности. Не се държат съгласно упованията, тайните ни очаквания и молби.
Душите-партньори развиват качества, които са разнообразни от нашите, а уроците им са от напълно друго естество. Пример за това какъв брой двама души могат да са разнообразни в един брак , са тези построени съюзи - напрегнати и нехармонични, в които единият сътрудник е прекомерно тираничен, нахален, ограничителен свободата на другия, да вземем за пример. Това е по този начин, тъй като развива с отклоняване поставената му кармична задача да бъде водач, да прояви темперамент и да накара другите да се преценяват с него. Той би трябвало да бъде вероятно и най-вече виновен за издръжката на фамилията си и да поема тежки отговорности при сериозни обстановки. Другият сътрудник пък би трябвало да развива качествата на живот, който да протече в сянка, неподвижен и в който да интегрира урока за грижата за другите - да се смирява и подчинява.
Когато и двамата не схващат своите лични уроци вярно, постоянно се упрекват взаимно и сочат с пръст грешките на другия. Това е по този начин, тъй като са в спор първо с ролята, която им е поверена да извършват, и не могат да научат своя нравствен урок.
Брачният съюз на такива души е неустойчив, а съгласно техни другари те са изглеждали като идеална двойка при започване на връзката си. Това може да се изясни с потребността от конфликт с противоположността в нашата самостоятелна орис. Инстинктивно и интуитивно търсим някой, който се разграничава доста от нас, с цел да научим по-бързо още нещо от неизчерпаемия свят на разнообразни душевни състояния-уроци.
По принцип души, които харесват другите от тях сътрудници, са по-смели, ученолюбиви и търсещи съзнания. Стремят, се даже леко преждевременно и рисковано, към новото и непознатото. Характерно за тях е, че по този начин се забъркват не с по-лоши хора, а с такива, които имат друга програмна скица за уроци, а житейското им прикосновение с тях ражда карма , която отеква през разнообразни превъплъщения и която ги среща още веднъж и още веднъж със същите партньори-души.
Появата на дете в едно семейство е сигурен знак, че душите на двамата родители се познават от редица прераждания и имат да изкупуват своя нелека карма.
Каквито и хора да срещаме в живота си, връзките ни с тях би трябвало да ни създадат по-събудени и изпълнени с възприятие на просветление. Никога не би трябвало да забравяме да бъдем доброжелателни и да устоим на желанието за възмездие, в случай че брак ът ни се разпадне по виновност на колегата.
Източник:
Съществуват разнородни тълкувания за това по какъв начин карма та на брачния сътрудник се интегрира в нашия живот, какви предначертания имаме с него или нея.
Интересно е дали познаваме духа му от поредност прераждания, в които взаимно играем ролята на учители един за различен, като се превъплъщаваме в дадени фамилни типажи, като от време на време сме или негов родител или даже дете, или той е нашата душа-пламък, с която в действителност не сме обособени самоличности, а съставляваме една неразривна целокупност, през която минава по едно и също време опитността, трупана от разграничените й половинки. Може той или тя да са наши сродни души- другари, които постоянно ни оказват помощ и с които се усещаме разбрани и щастливи.
Според източното схващане на прераждането при започване на сътворението цялостната душа е изглеждала като пламъкът, когато гори. Той е повсеместен, само че по време на разпламването му от въздуха може да се види по какъв начин едно езиче-пламък се откъсва за миг от общия поток на огъня и задържа лично очертание за малко.
С течение на развиването на съзнание и поради потребността от трупане на повече опит и знание, душата се разделила на две обособени елементи, на две същества, които слизат в човешки образ настрана и рядко се засичат едновременно в един и същи живот. Техният аз обаче постоянно може да се интегрира като едно цяло назад, когато уроците бъдат усвоени и цикълът на преражданията се затвори.
Обикновено когато едната разграничена пламък-душа е в игровата роля да натрупа знание като женска идентичност, другата претърпява уроците да бъде мъж. Накрая те се сливат и тяхната обединени душа усеща, че се демонстрира хармонията и завършеността на съществуването и житейските им тествания стават една обща споделена памет и интегриран опит.
Сродните души са малко по-различни кармични сътрудници и спрямо душата-пламък, те могат да бъдат повече от една или две.
Срещаме се с тях относително постоянно през другите превъплъщения, с цел да се окуражим и да сравним равнището си на прогрес. Преживяванията ни дружно са мощни, всепоглъщащи, наситени. Чувствата и мислите ни се споделят, като че ли намираме човек, който схваща нещата по- доста подобен с нас метод. Може да бъдем сюрпризирани от това, че усеща интуитивно нашите молби, стремежи, неизречени терзания. Това е тъй като той или тя освен има развита духовна сензитивност, а също по този начин като сродна душа е интегрирал/а сходна на нашата скица за знание и учи същите уроци, по тази причина може и бързо да отреагира на нашите трептения, които също го/я вълнуват на този стадий.
Сродната душа се откроява мощно измежду другите и основава илюзията на възвърнато единство, каквото една душа изпитва, свързвайки се с душата си пламък. Но това не е тя. Душата-пламък, душата-разделена същина, е единствено една.
Със сродните души може да имаме мощни любовни усеща и да изкристализира в нас чувството, че те са идеалните ни сътрудници и че най-сетне сме намерили щастието си, което умерено да споделяме и поверим на него или нея. Има образци на безумно влюбени, които обаче след известно време се разделят или развеждат. Това са сродни души, които откакто са почерпили от насладата, че са намерили някой, който доста наподобява на тяхната характерност, просто стопират, оглеждат се и стартират да търсят друга посока на развиване за научаване на нови уроци.
В такава разлъка няма нищо обезпокоително, съдбовно и недопустимо. Обикновено в случай че тя не е минала напълно внимателно и някой от сътрудниците се усеща към момента обиден, то сигурно бързо връзките отново могат да преживеят излекуване или възобновление, защото сродната душа е душа, която познаваме отдавна и през доста прераждания и има позитивна, поощряваща роля в нашия живот. Ние се нуждаем от контакт с нея и сме склонни да се опитваме да я задържим в живота си по някакъв метод.
Има и трета група души, с които слизаме на земята и с които сме предопределени да станем близки, да съградим дружно семейство и дом. Това са кармичните партьори.
Те не са постоянно одобрявани като проявяване в живота ни еднопосочно и позитивно. В множеството случаи тези души са наши учители по самообладание, устойчивост, воля, примирение, смирение и мъжество. С тях се живее мъчно и постоянно споровете не се поправят в един живот, а не престават като кармична окова да прозвънтяват през повече превъплъщения. Тези хора са наши противоположности. Не се държат съгласно упованията, тайните ни очаквания и молби.
Душите-партньори развиват качества, които са разнообразни от нашите, а уроците им са от напълно друго естество. Пример за това какъв брой двама души могат да са разнообразни в един брак , са тези построени съюзи - напрегнати и нехармонични, в които единият сътрудник е прекомерно тираничен, нахален, ограничителен свободата на другия, да вземем за пример. Това е по този начин, тъй като развива с отклоняване поставената му кармична задача да бъде водач, да прояви темперамент и да накара другите да се преценяват с него. Той би трябвало да бъде вероятно и най-вече виновен за издръжката на фамилията си и да поема тежки отговорности при сериозни обстановки. Другият сътрудник пък би трябвало да развива качествата на живот, който да протече в сянка, неподвижен и в който да интегрира урока за грижата за другите - да се смирява и подчинява.
Когато и двамата не схващат своите лични уроци вярно, постоянно се упрекват взаимно и сочат с пръст грешките на другия. Това е по този начин, тъй като са в спор първо с ролята, която им е поверена да извършват, и не могат да научат своя нравствен урок.
Брачният съюз на такива души е неустойчив, а съгласно техни другари те са изглеждали като идеална двойка при започване на връзката си. Това може да се изясни с потребността от конфликт с противоположността в нашата самостоятелна орис. Инстинктивно и интуитивно търсим някой, който се разграничава доста от нас, с цел да научим по-бързо още нещо от неизчерпаемия свят на разнообразни душевни състояния-уроци.
По принцип души, които харесват другите от тях сътрудници, са по-смели, ученолюбиви и търсещи съзнания. Стремят, се даже леко преждевременно и рисковано, към новото и непознатото. Характерно за тях е, че по този начин се забъркват не с по-лоши хора, а с такива, които имат друга програмна скица за уроци, а житейското им прикосновение с тях ражда карма , която отеква през разнообразни превъплъщения и която ги среща още веднъж и още веднъж със същите партньори-души.
Появата на дете в едно семейство е сигурен знак, че душите на двамата родители се познават от редица прераждания и имат да изкупуват своя нелека карма.
Каквито и хора да срещаме в живота си, връзките ни с тях би трябвало да ни създадат по-събудени и изпълнени с възприятие на просветление. Никога не би трябвало да забравяме да бъдем доброжелателни и да устоим на желанието за възмездие, в случай че брак ът ни се разпадне по виновност на колегата.
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ