"Гардиън": Борис Джонсън е некомпетентен лъжец, но тайното му оръжие е чарът
Борис Джонсън е незапознат измамник, само че тайното му оръжие е чарът – това написа колумнистът на в. " Гардиън " Саймън Дженкинс. Джонсън наподобява ще стане новият министър председател на Англия, откакто още на първия тур от дългото гласоподаване поведе с огромна преднина.
Джонсън е любимецът в социологическите изследвания. Той очарова еднообразно и треснатите по главата тори, и разочарованите лейбъристи. Биографията му демонстрира, че е незапознат, ленив, безчинен и измамник, само че публиката го приема за " нашия си измамник ". В. " Таймс " го уволни за неистини в текстовете му, а като кореспондент в Брюксел той имаше съществени пристрастия. Обичайното му положение е това на стендъп комедиант – занимателен, непредсказуем, леко рисков.
Личността на Джонсън не трябва да се подценява. Демокрацията все по-малко е въпрос на ползи и запаси, тя стартира да разчита на вторичните реакции, на това хората да се усещат спокойни и комфортно в околния свят. Избирателите биват привличани от хора, които не взимат живота прекомерно насериозно, не са строго одициални и разчитат на ексцентрична непредсказуемост. На хората им харесва политиката да е смешна и Джонсън наподобява като естествен човек. Предпочитан е пред хората, които плюят роботски клишета – като Тереза Мей.
Но той ще би трябвало да обезпечи един проведен Брекзит – т.е., да се придържа към някаква версия на договорката на Мей и да подсигурява спокоен митнически съюз за Англия и Северна Ирландия. Реалността ще му крещи в лицето, а опция няма. Той е прекомерно образован, с цел да не го знае.
Най-отдадените поддръжници на Джонсън тихичко популяризират теорията, че " гъвкавостта " на героя им го прави съвършен за тази задача. Страната се нуждае от цинизъм и двуличие. Джонсън ще дрънка нелепости и ще се преструва, ще преиначава и ще се анулация от обещания, до момента в който страната чудодейно не се озове от другата страна на брекзитската пропаст.
Дойде ли октомври, Великобрания обезверено ще се нуждае не от пози, стопански мачизъм и мечти за нови търговски покупко-продажби. Ще се нуждае от мощно утвърждение на някаква версия на договорката на Мей. Ако Джонсън употребява чара си, с цел да убеди нацията и Народното събрание да тръгнат по пътя, към който ги тласкат здравия разсъдък и събитията, аз пръв ще го поздравя. Оптимизмът ми стига дотук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: След Брекзит (412)
Джонсън е любимецът в социологическите изследвания. Той очарова еднообразно и треснатите по главата тори, и разочарованите лейбъристи. Биографията му демонстрира, че е незапознат, ленив, безчинен и измамник, само че публиката го приема за " нашия си измамник ". В. " Таймс " го уволни за неистини в текстовете му, а като кореспондент в Брюксел той имаше съществени пристрастия. Обичайното му положение е това на стендъп комедиант – занимателен, непредсказуем, леко рисков.
Личността на Джонсън не трябва да се подценява. Демокрацията все по-малко е въпрос на ползи и запаси, тя стартира да разчита на вторичните реакции, на това хората да се усещат спокойни и комфортно в околния свят. Избирателите биват привличани от хора, които не взимат живота прекомерно насериозно, не са строго одициални и разчитат на ексцентрична непредсказуемост. На хората им харесва политиката да е смешна и Джонсън наподобява като естествен човек. Предпочитан е пред хората, които плюят роботски клишета – като Тереза Мей.
Но той ще би трябвало да обезпечи един проведен Брекзит – т.е., да се придържа към някаква версия на договорката на Мей и да подсигурява спокоен митнически съюз за Англия и Северна Ирландия. Реалността ще му крещи в лицето, а опция няма. Той е прекомерно образован, с цел да не го знае.
Най-отдадените поддръжници на Джонсън тихичко популяризират теорията, че " гъвкавостта " на героя им го прави съвършен за тази задача. Страната се нуждае от цинизъм и двуличие. Джонсън ще дрънка нелепости и ще се преструва, ще преиначава и ще се анулация от обещания, до момента в който страната чудодейно не се озове от другата страна на брекзитската пропаст.
Дойде ли октомври, Великобрания обезверено ще се нуждае не от пози, стопански мачизъм и мечти за нови търговски покупко-продажби. Ще се нуждае от мощно утвърждение на някаква версия на договорката на Мей. Ако Джонсън употребява чара си, с цел да убеди нацията и Народното събрание да тръгнат по пътя, към който ги тласкат здравия разсъдък и събитията, аз пръв ще го поздравя. Оптимизмът ми стига дотук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: След Брекзит (412)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ