Надя Клисурска: Над 2 млн. души в България живеят в риск от бедност и социално изключване
“Борбата с бедността е тематика, обвързвана тясно с развиването на нашето общество. Бедността е бездънен проблем на всяка една нация и по тази причина ние всички би трябвало да признаем правата на хората, които живеят в беднотия. В осъществяване на европейските ограничения до 2030 година би трябвало да понижим бедността в България с над 700 000 души. Планът по Европейска детска гаранция е подготвен, чака се да бъде гласуван в Народно събрание. “ Това съобщи служебният заместник-министър на труда и обществената политика Надя Клисурска, съобщи БГНЕС.
Клисурска посочи, че тази година обстановката е сериозна, подбудена е от множеството рецесии. Необходимо е гласът на хората да бъде чут по тематиките, които ги засягат, по тази причина трябват ограничения в образованието, приходите, опазването на здравето.
Над 2 млн. души в България живеят в риск от беднотия и обществено изключване, ние сме на второ място в Европейски Съюз. Всяко трето дете е наранено, по тази причина имам вяра, че с общи ограничения ще решим казуса с бедността ”, добави още тя.
“Основаната цел на мрежата е да се обърне внимание както на националните по този начин и на европейските институции да одобряват насериозно проблемите с бедността. В моменти на крах е още по-важно да имаме отношение в това по какъв начин обитава обществото. Много е значимо, отбелязвайки този ден, да търсим ясни пътища за превъзмогване на неблагополучията и да слагаме жителите в центъра на обществените политики, акцентира доцент доктор Мария Желязкова от Изпълнителния комитет на Европейската анти-бедност мрежа.
Тя означи и че данни от Евростат демонстрират, че в България 31,7% от популацията живеят в риск от беднотия и обществено изключване, което ни слага на второ място в Европейски Съюз, след Румъния. “Страната ни е единствено с 1,9 пункта по-ниско спрямо 2020 година ”, разяснява още доцент Желязкова.
Доц. Желязкова уточни, че откогато България е член на Европейски Съюз, мястото й в класацията по беднотия не се трансформирало доста. " България не съумя да употребява годините на европейска интеграция, с цел да понижи равнищата на беднотия и от 2007 година индикаторите й са в сериозни стойности. По втория индикатор тежки материални и обществени ограничения България още веднъж е втора след Румъния, има дълготраен спад от 2015 година, само че и двете страни са на доста огромно разстояние от междинното за Европейски Съюз, което е 6,3.
Ако разясняваме обаче острата материална депривация един знак дълго време употребен от Европейски Съюз, България даже задминава Румъния с 11,4% за 2020 година, в който междинният за Европейски Съюз е 5,9%. ", съобщи още доцент Желязкова и добави, че и страната ни за 2021 година, преди да стартират рецесиите и повишението на цените на енергоизточниците, е с висок индикатор по дял хора, които не могат да отопляват домовете си.
" Важно е да се обърне внимание и че по този индикатор измежду страните с високи стойности са Кипър, Гърция и Португалия, които са с много положителни климатични условия. От другата страна, страни с ниски индикатори са Швеция, Финландия, където климатичните условия са доста тежки. Следователно въпрос на държавна политика е дали в дадена страна хората ще стоят на студено през зимата или пък в противен случай ще посрещнат студа в удобни условия . "
Желязкова засегна и коефициента на Джини, който демонстрира разликата сред 20% най-богати и същият % най-бедни жители в една страна. " От 2017 година България има най-големият индикатор на Джини, към 40% и се намира на голямо разстояние от междинното за Европа, което е към 10% " , съобщи още тя и добави, че първичното и вторичното преразпределение при нивата на заплащането имат малко общо със актуалните европейски правила за преразпределение.
Пиер Колио, шефът на Френския институт и Ливия Отал, основният координатор на съдружие “Лекари на света ” също регистрираха нуждата от полемиката за заслужен живот и обективни приходи. “Бедните би трябвало да знаят, че не са забравени и изоставени от обществото и те би трябвало да бъдат ангажирани ”, означи шефът на Френския институт. Ливия Отал посочи, че без да бъдат подкрепени дейностите ни от страната, те няма по какъв начин да бъдат ефикасни. “Ние сме уверени, че когато се обединим ще намерим стабилно решение на проблемите ”, означи още тя.
Клисурска посочи, че тази година обстановката е сериозна, подбудена е от множеството рецесии. Необходимо е гласът на хората да бъде чут по тематиките, които ги засягат, по тази причина трябват ограничения в образованието, приходите, опазването на здравето.
Над 2 млн. души в България живеят в риск от беднотия и обществено изключване, ние сме на второ място в Европейски Съюз. Всяко трето дете е наранено, по тази причина имам вяра, че с общи ограничения ще решим казуса с бедността ”, добави още тя.
“Основаната цел на мрежата е да се обърне внимание както на националните по този начин и на европейските институции да одобряват насериозно проблемите с бедността. В моменти на крах е още по-важно да имаме отношение в това по какъв начин обитава обществото. Много е значимо, отбелязвайки този ден, да търсим ясни пътища за превъзмогване на неблагополучията и да слагаме жителите в центъра на обществените политики, акцентира доцент доктор Мария Желязкова от Изпълнителния комитет на Европейската анти-бедност мрежа.
Тя означи и че данни от Евростат демонстрират, че в България 31,7% от популацията живеят в риск от беднотия и обществено изключване, което ни слага на второ място в Европейски Съюз, след Румъния. “Страната ни е единствено с 1,9 пункта по-ниско спрямо 2020 година ”, разяснява още доцент Желязкова.
Доц. Желязкова уточни, че откогато България е член на Европейски Съюз, мястото й в класацията по беднотия не се трансформирало доста. " България не съумя да употребява годините на европейска интеграция, с цел да понижи равнищата на беднотия и от 2007 година индикаторите й са в сериозни стойности. По втория индикатор тежки материални и обществени ограничения България още веднъж е втора след Румъния, има дълготраен спад от 2015 година, само че и двете страни са на доста огромно разстояние от междинното за Европейски Съюз, което е 6,3.
Ако разясняваме обаче острата материална депривация един знак дълго време употребен от Европейски Съюз, България даже задминава Румъния с 11,4% за 2020 година, в който междинният за Европейски Съюз е 5,9%. ", съобщи още доцент Желязкова и добави, че и страната ни за 2021 година, преди да стартират рецесиите и повишението на цените на енергоизточниците, е с висок индикатор по дял хора, които не могат да отопляват домовете си.
" Важно е да се обърне внимание и че по този индикатор измежду страните с високи стойности са Кипър, Гърция и Португалия, които са с много положителни климатични условия. От другата страна, страни с ниски индикатори са Швеция, Финландия, където климатичните условия са доста тежки. Следователно въпрос на държавна политика е дали в дадена страна хората ще стоят на студено през зимата или пък в противен случай ще посрещнат студа в удобни условия . "
Желязкова засегна и коефициента на Джини, който демонстрира разликата сред 20% най-богати и същият % най-бедни жители в една страна. " От 2017 година България има най-големият индикатор на Джини, към 40% и се намира на голямо разстояние от междинното за Европа, което е към 10% " , съобщи още тя и добави, че първичното и вторичното преразпределение при нивата на заплащането имат малко общо със актуалните европейски правила за преразпределение.
Пиер Колио, шефът на Френския институт и Ливия Отал, основният координатор на съдружие “Лекари на света ” също регистрираха нуждата от полемиката за заслужен живот и обективни приходи. “Бедните би трябвало да знаят, че не са забравени и изоставени от обществото и те би трябвало да бъдат ангажирани ”, означи шефът на Френския институт. Ливия Отал посочи, че без да бъдат подкрепени дейностите ни от страната, те няма по какъв начин да бъдат ефикасни. “Ние сме уверени, че когато се обединим ще намерим стабилно решение на проблемите ”, означи още тя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ