Денят, който обърна историята на България
Борбата на огромните Монархически династии за международно въздействие и основаването и увеличението на териториите на техни страни, водят до успеха на дребна България, на фона на лични български преврати и контрапреврати, на непознато ръководство и въздействие
Успешен Овчар + Княз Несретник = Нова страна
“Тоя народ е направил героизъм, какъвто в историята на народите не познавам различен народ да е направил. От една турска провинция, напълно изоставена от хората и от Бога и на първо място изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и така нататък са били нещо нормално, в 50 години да се сътвори модерна българска страна при едно население 95% необразовано, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно учебно заведение, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш независима страна! ”
На 6 септември България чества Съединението на Княжество България с Източна Румелия, състояло се през есента на 1885 година и е едно от най-големите умни и печеливши моменти в историята на страната.
“Съединението прави силата ”, известният надпис на днешния “съединен ” Парламент и на националния герб, е въведен, като народен лозунг на България през 1887г., точно след триумфа на Съединението на Княжество България с Източна Руменлия, с което Българската страна се уголемява двойно и усилва своята мощ и въздействие на Балканите.
Съединението е оповестено за формален празник на страната с решение на Народното събрание едвам 110 години по-късно на 18 февруари 1998 година Тази рядка демонстрация на единогласие в българщината способства освен за триумфа на Съединението, само че и за неговата отбрана. Както е известно, след Берлинския конгрес от 1878 година, страната ни е разграничена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под османска власт. Именно популацията там стартира придвижване за обединяване – през 1880 година е основан Български скришен централен революционен комитет (БТРЦК), който се бори да реализира обединяването.
В началото на 1885 година отпред застава Захари Стоянов, който взема решение съединението да стане под скиптъра на роденият на 5 април 1857 година в Италия княз Александър I Батенберг.
Александър Батенберг е немски благородник, чието семейство има роднински връзки с британското кралско семейство и с съветския императорски двор. Пълното му име е принц Александър Йозеф декор Батенберг (Prinz Alexander Joseph von Battenberg), втори наследник на немския принц Александър декор Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия декор Хауке, съветска придворна дама.
На 20 годишна възраст, младият принц Александър декор Батенберг получава позволение от император Александър II, погубен през 1881 от революционни терористи, да постъпи в Руската войска. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в Южна България. Награден с „ Георгиевски кръст “ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След малко завръщане в Санкт Петербург (познат и като Ленинград), още веднъж е в България. Участва във военните действият през заключителния стадий на войната. Александър Батенберг става Първият Български Княз след Освобождението на България от Турско иго, откакто е определен от българското I-во Велико национално заседание на 17 април 1879 година всред трима претенденти. В изборната декларация народните представители акцентират присъединяване му в Освободителната война.
От пролетта на 1885 година образуваният в Пловдив под управлението Захари Стоянов – БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата (в-к “Борба ”) и обществени демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
През август Княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на Шумен дава уверения за поддръжката си, само че не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Петко Стойчев Каравелов (1843-1903) е брат на писателя Любен Каравелов и татко на Лора Каравелова – брачна половинка на поета Пейо Яворов. Като млад Петко Каравелов отпътува при брат си в Русия, където приключва Право в Москва (1869).
На 2 септември 1885г. когато цялата област е украсена във връзка рождения ден на султана, възпитаници от Панагюрската гимназия демонстративно смъкват украсата и я изгарят. По образеца на Априлското въстание младежите 
развяват българско знаме, ушито от учителката Недялка Шилева и издигат лозунга: “Долу Румелия! Да живее Съединението! ” Последвалият арест е мотив за митинги от страна на Панагюрското население. Около 2 хиляди души обсаждат Околийското ръководство и принуждават управляващите да освободят задържаните. С това на процедура е сложено началото на съединистката акция.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля. Според огромният български финансист Атанас Буров “България е имала единствено трима политици, които са разбирали от политическа спестовност – Рачо Петров, Иван Е. Гешов и Атанас Буров ”.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от село Голямо Конаре се придвижват към град Пловдив. Пак на тази дата в Пазарджик се събират към 3 хиляди души въстаници, преодоляват съпротивата на управляващите и афишират Съединението.
На 6 септември 1885 година, след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, регионалният шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е задържан и е основано краткотрайно държавно управление, отпред на което е Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България и обща готовност.
Два дни по-късно, с манифест, княз Александър Първи Батенберг утвърждава публично съединението на региона и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България. След броени дни обаче Русия афишира своето неодобрение, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 година атакува България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки контракт от 19 февруари 1886 година възвръща довоенната граница със Сърбия.
Руската империя е наследствена монархия отпред със Самодържец Император от династия Романови. Произходът на династията и семейството има две водещи версии, или от Тевтонския медал в Прусия при започване на 14 век или от Новгородските жители Романовци. В края на 19 век Руската Империя, като идеология се популяризира народничеството. Оформят се 4 съществени фракции – консервативна, либерално-революционна, социално-революционна и анархическа. Една от известните организации, почитатели на народничеството, е Народна воля. Те правят терористични актове, в това число и атентати против императора.
На 5 февруари 1880 година те съумяват да взривят трапезарията на Зимния замък в навечерието на тържествена вечеря в чест на Българския Княз Александър Батенберг. Двамата не са засегнати, защото закъсняли за вечерята, само че 67 души са убити или ранени. Александър II е погубен на 13 март 1881 година при атентат, сбъднат от първомартовци.
След убийството на Александър II на трона се възкачва синът му Александър III. Императорът назначава за регент Владимир Александрович. Политиката на Александър е по-консервативна. Отменя някои остарели промени и е срещу конституционно ръководство. Премахва автономията на университетите и слага образованието под контрола на държавното управление и църквата. Той отстранява и локалното самоуправление на областите и губерниите. През 1882 са признати Майски закони, ограничаващи правата на евреите. След приемането им доста съветски евреи емигрират в Съединени американски щати.
На 5 април 1886 година Съединението е прието от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Англия, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската конвенция, Източна Румелия публично е приета за присъединена към Княжество България. В подмяна на Османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз Батенберг България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година
Успешното Съединение на България е против съветските ползи на Балканите и то води до разтягане на българо-руските връзки и организирането от съветска страна на заприказва и преврати в България. (Деветоавгустовски преврат). Превратът в България на 9 август 1886 година е несполучлив опит за детрониране на българския княз Батенберг, довел в последна сметка до неговата абдикация и до тежка политическа рецесия в страната, траяла повече от година.
В нощта на 8 против 9 август 1886 година елементи на Струмския полк и юнкери от Военното учебно заведение влизат в София, обезвреждат останалите в града елементи и обкръжават княжеския замък. Александър I е задържан и заставен да подпише декрет, с който се отхвърля от трона. Още същата заран той е отведен от българските военни към Оряхово и оттова с транспортен съд по река Дунав до пристанището Рени в Русия, с цел да бъде предаден на съветските управляващи. През същата година – 1886 година Александър се пробва да резервира монархическото си въздействие в Европа, като моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, само че Бисмарк се афишира срещу.
Ото Едуард Леополд декор Бисмарк-Шьонхаузен (Otto Eduard Leopold von Bismarck-Schönhausen) (1 април 1815-30 юли 1898), прочут с прозвището „ Железният канцлер “, по-рано е основен подстрекател и покровител за Освобождението на България, хазаин на Берлинския конгрес и избавител на мира в Европа чрез подписания през 1878 година Берлински контракт.Известен е с това, че цени високо духа и непоколебимата воля на българите и ги назовава “прусаците на Балканите ”. През същата 1866 година Бисмарк от името на Прусия води война с Австрия в стеснен съюз с Италия и се стреми да завладее Венеция. Австрийците търпят проваляне след проваляне и са принудени да одобряват мирния контракт, натрапен от Прусия на Бисмарк. Подобно увеличаване на Прусия мощно обезпокоява държавните управления на Франция и Русия. През 1877 година избухва Френско-пруската война, която е погром за французите, а в Париж избухва следващата гражданска война. На 18 януари 1871 година
Бисмарк прогласява основаването на Втория райх. Вилхелм I приема купата император (кайзер) на Германия. Самият Бисмарк, на вълната на всеобщата известност, получава купата княз. След обединяването на Германия той е райхсканцлер от 1871 до 1890 година По време на Руско-турската война (1877-1878) застава еднопосочно на страната на съветската империя и поддържа интензивно поробеното християнско население на Балканите, само че се оказва единствено в случай че е ПОРОБЕНО. Въпреки,че поддържа Русия, отношението му към балканските нации е отрицателно. В един диалог той споделя: „ Нека тези крадци на овце схванат, че европейските държавни управления не се интересуват от битките им. “През 1879 година подписва скришен боен контракт с Австро-Унгария срещу Русия. Бисмарк се счита за един от основателите на актуалната немска страна.
След като Александър Батенберг получава финален отвод от Берлин, единствено пет години преди гибелта си влиза в морганатичен брак с актриса от Дармщадския спектакъл Йохана Лойзингер, с която имат наследник и щерка. След немският отвод той е заставен да одобри по-ниска купа граф Хартенау. След българският прелом следва контрапреврат от други елементи на българската войска. На 12 август 1886 година с посредничеството на ръководещия съветското генерално консулство в София е формирано ново държавно управление отпред с Любен Каравелов.
Каравеловото държавно управление получава самопризнание и заричане за съдействие от Русия, само че не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив. Страхувайки се от революция и непозната окупация (като опасност се преглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и сътрудниците му желаят отсрочване на решението за възобновяване на Батенберг на престола до привикване на Велико национално заседание, а в това време страната да се ръководи от регентство.
Стамболов, който се притеснява от тирания на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княз Батенберг да се завърне в най-кратки периоди в страната. На 16 август 1886 година ръководителят на Народното събрание издава нова разгласа, в която се афишира за наместник дружно с Петко Славейков и Георги Странски, и подрежда на пловдивските войски да завземат София. Последното става на 17 август, след безкръвното отдръпване на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов. Седмица по-късно Струмският и 1-ви артилерийски полк са разоръжени и разформировани в Кюстендил.
Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август 1886 година, само че ръководството му трае още единствено 9 дни. След финален, безрезултатен опит за помиряване с съветския император, на 26 август 1886 година князът абдикира и напуща дефинитивно България.
Княз Александър умира в Австрия на 17 ноември 1893 година Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са заровени с респект на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-вече ордени на княз Александър, дарени през 1937 година от брачната половинка му графиня Йохана Хартенау, с която имат морганатичен брак. През 1886 година Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, само че Бисмарк се афишира срещу.
През 1886 година властта в България е поета от регентство, отпред със Стефан Стамболов. Въпреки отдръпването на Батенберг, през ноември 1886 в връзките с Русия настава финален раздор. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, провеждат с съветска помощ несполучливо въстание през февруари 1887.
Вътрешнополитическата рецесия е овладяна след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през юни същата година.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha) на 26 февруари 1861 г.в двореца Кобург във Виена. Фердинанд е княз на България от 7 юли 1887 година до 22 септември 1908 година, когато е оповестена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 година до абдикирането му на 3 октомври 1918 година
През 1892 година Петко Каравелов е наказан на 5 години затвор за съучастничество в опита за ликвидиране на Стефан Стамболов, при който умира финансовият министър Христо Белчев, само че през 1894 година е амнистиран. Според българският именит финансист Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал даже и стотинка. Атанас Буров умира като член на Народната партия на 15 май 1954 година в пандиза в Пазарджик, след няколко присъди на Нардония съд. Една от известните мисли на П. Каравелов за политиката е „ Най-добрият лек за множеството, в случай че не за всички несгоди, е свободата “.
Атанас Димитров Буров е български и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, индустрията и труда (1913, 1919-1920) и на външните работи и изповеданията (1926-1931).
Буров за българина:
Българинът ще стане популярен жител на света в деня, когато зареже най-долното си качество – постоянно да гледа да мине фино и да не си заплати заслужено за това, което получава. На българина всичко би трябвало да му се дава равномерно и в никакъв случай да не му се заплаща доста високо. Защото, като забогатее, той се не помни. Удря го на обир, разгул, разврат, покер. Става озлобен и злорад. Губи човешки облик. Българинът прости за всичко, само че не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се счита за доста по-умен от този, който ги няма.
Буров за България:
България стоеше преди всичко във връзка с своята стопанска самостоятелност. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български служащи ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната просвета на България. Построихме заводи и тръгнахме към едно интензивно стопанско развиване.
Ние би трябвало да бъдем европейци, в случай че чувствуваме, че имаме потребност от Европа…
Тоя народ е направил героизъм, какъвто в историята на народите не познавам различен народ да е направил. От една турска провинция, напълно изоставена от хората и от Бога и на първо място изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и така нататък са били нещо нормално, в 50 години да се сътвори модерна българска страна при едно население 95% необразовано, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно учебно заведение, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш независима страна с 3 държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10–12, държавно обществено законодателство за контролиране връзките сред труда и капитала, образователно дело, за което ни завиждат — е, добре, г-да, аз ви убеждавам, че в историята на народите сходен скок, сходен героизъм няма.
Инфо: www.bulgarica.com
