Болните от диабет в България са 442 хиляди души
Болните от диабет в България са 442 хиляди души, или 8.3 на 100 от популацията на възраст сред 20 и 79 години. Тези данни са оповестени на кръгла маса в Народното събрание "Заедно можем да победим диабета ", оповестяват от пресцентъра на Народното събрание.
Форумът е под патронажа на Комисията по опазването на здравето към 44-ото Народно заседание и по самодейност на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Кръглата маса е отдадена на 14 ноември - Световен ден на битката с диабета.
Проф. Цветалина Танкова, шеф на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ "Академик Иван Пенчев ", е декларирала, че диабетът е световен проблем, пред който са изправени всички страни в света. Близо 463 млн. са хората с това заболяване сега, или 9.3 на 100 от популацията, като се чака броят им да се удвои през идващите 20 години. В България болните с тази диагноза през тази година са 442 хиляди души, или 8.3 на 100 от популацията на възраст 20-79 години. Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това постанова възстановяване на скрининга за предиабет, стратегии за предварителна защита на заболяването, тъй като половината от случаите на захарен диабет, вид 2, могат да бъдат предотвратени, счита тя.
Доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и стопанска система на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ - София, е обяснила, че обстановката в България не се разграничава от международните трендове. Обществените средства на година за лекуване на диабета в страната ни са към 550 млн. лева по данни на Международната диабетна федерация.
Близо 20 на 100 са за извънболнично следене, 20 % са и разноските за лекарства, като се възстановяват всички модерни лечения. Останалите 60 на 100, което се явява главната част от средствата, дадени за лекуване на диабет, отиват за хоспитализации и лекуване на затрудненията. В същото време навлизането на актуалните здравни технологии способства за усъвършенстване на контрола на болестта и намаляването на средствата за лекуване на обвързваните с него затруднения.
Според анализите в България делът на пациентите с добър надзор на заболяването нараства и доближава 40 % от засегнатото население. Това води до понижаване на риска и броя на затрудненията, което икономисва разноски за тяхното лекуване в размер на 20 млн. лева за интервала 2012-2016 година, е прецизирала доцент Миткова.
Според проф. Сабина Захариева, основен координатор на Експертния съвет по ендокринология към Министерство на здравеопазването и изпълнителен шеф УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев ", на дневен ред стои въпросът за Национална диабетна стратегия, която да увеличи информираността на популацията за рисковите фактори и методите за повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите и тяхното образование могат да подобрят контрола над болестта, продължителността и качеството на живот, както и да понижат разноските на здравната система.
Според проф. Сена Карадениз, ръководител на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 година заболеваемостта ще се усили с 45 на 100 в международен мащаб. В същото време затруднения като сърдечно-съдовите и бъбречните болести, които са главната причина за гибел при тези заболели, могат бъдат избегнати посредством уместно лекуване.
Проф. Джон Нолан, шеф на Европейския диабетен конгрес, е показал, че е належащо да се направи общоевропейска система с данни за болестта, която да дава действителни отчети за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Според него би трябвало да се сътвори "клиника на бъдещето ", където може да се получи изцяло обслужване на едно гише - от скрининг до лекуване на затруднения. Според него решението на тези проблеми е в обединяването на напъните на всички - пациенти, лекари, бизнес, институции, и приемане на народен проект за деяние. Той е дал образец със основаването на Европейския диабетен конгрес в края на предходната година в Европейски Съюз - https://www.eudf.org/.
Председателят на здравната комисия доктор Даниела Дариткова е изразила вяра, че обединените старания ще доведат до триумф в борбата с това обществено значимо заболяване.
Участниците във форума са се обединили към заключението, че в последните години България е постигнала положителни резултати в тази област и са подчертали нуждата от целенасочена национална политика за предварителна защита, ранна диагностика и надзор на болестта.
Форумът е под патронажа на Комисията по опазването на здравето към 44-ото Народно заседание и по самодейност на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Кръглата маса е отдадена на 14 ноември - Световен ден на битката с диабета.
Проф. Цветалина Танкова, шеф на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ "Академик Иван Пенчев ", е декларирала, че диабетът е световен проблем, пред който са изправени всички страни в света. Близо 463 млн. са хората с това заболяване сега, или 9.3 на 100 от популацията, като се чака броят им да се удвои през идващите 20 години. В България болните с тази диагноза през тази година са 442 хиляди души, или 8.3 на 100 от популацията на възраст 20-79 години. Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това постанова възстановяване на скрининга за предиабет, стратегии за предварителна защита на заболяването, тъй като половината от случаите на захарен диабет, вид 2, могат да бъдат предотвратени, счита тя.
Доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и стопанска система на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ - София, е обяснила, че обстановката в България не се разграничава от международните трендове. Обществените средства на година за лекуване на диабета в страната ни са към 550 млн. лева по данни на Международната диабетна федерация.
Близо 20 на 100 са за извънболнично следене, 20 % са и разноските за лекарства, като се възстановяват всички модерни лечения. Останалите 60 на 100, което се явява главната част от средствата, дадени за лекуване на диабет, отиват за хоспитализации и лекуване на затрудненията. В същото време навлизането на актуалните здравни технологии способства за усъвършенстване на контрола на болестта и намаляването на средствата за лекуване на обвързваните с него затруднения.
Според анализите в България делът на пациентите с добър надзор на заболяването нараства и доближава 40 % от засегнатото население. Това води до понижаване на риска и броя на затрудненията, което икономисва разноски за тяхното лекуване в размер на 20 млн. лева за интервала 2012-2016 година, е прецизирала доцент Миткова.
Според проф. Сабина Захариева, основен координатор на Експертния съвет по ендокринология към Министерство на здравеопазването и изпълнителен шеф УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев ", на дневен ред стои въпросът за Национална диабетна стратегия, която да увеличи информираността на популацията за рисковите фактори и методите за повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите и тяхното образование могат да подобрят контрола над болестта, продължителността и качеството на живот, както и да понижат разноските на здравната система.
Според проф. Сена Карадениз, ръководител на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 година заболеваемостта ще се усили с 45 на 100 в международен мащаб. В същото време затруднения като сърдечно-съдовите и бъбречните болести, които са главната причина за гибел при тези заболели, могат бъдат избегнати посредством уместно лекуване.
Проф. Джон Нолан, шеф на Европейския диабетен конгрес, е показал, че е належащо да се направи общоевропейска система с данни за болестта, която да дава действителни отчети за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Според него би трябвало да се сътвори "клиника на бъдещето ", където може да се получи изцяло обслужване на едно гише - от скрининг до лекуване на затруднения. Според него решението на тези проблеми е в обединяването на напъните на всички - пациенти, лекари, бизнес, институции, и приемане на народен проект за деяние. Той е дал образец със основаването на Европейския диабетен конгрес в края на предходната година в Европейски Съюз - https://www.eudf.org/.
Председателят на здравната комисия доктор Даниела Дариткова е изразила вяра, че обединените старания ще доведат до триумф в борбата с това обществено значимо заболяване.
Участниците във форума са се обединили към заключението, че в последните години България е постигнала положителни резултати в тази област и са подчертали нуждата от целенасочена национална политика за предварителна защита, ранна диагностика и надзор на болестта.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ