Ипотечните кредити с 14-годишен рекорд - помпа се инфлация
БНБ разгласява данните за кредитирането през октомври, които регистрират ново ускоряване на кредитирането от банковата система.
Банковото кредитиране пораства с 11,5% на годишна основа през октомври по отношение на 11,3% през септември и 10,8% през август. Лекото утешение на банковия заем през лятото се оказа кратковременно.
Отделно данните на Българска народна банка демонстрират още по-сериозен напредък на лизинга (над 15%) и небанковите заеми (22,4%).
Този интензивен напредък на кредитирането в България контрастира със обстановката в еврозоната, където растежът на заема е невисок - едвам към половин %. Монетарното стягане в еврозоната подкрепя спадането на инфлацията, която през ноември доближи най-ниското равнище от 28 месеца насам. Очевидно ограничението на растежа на заема води до по-бързо намаляване на инфлацията.
Разбира се, би трябвало да отчетем, че инфлацията през последните две години беше провокирана от енергийната рецесия – това е еднократен потрес в предлагането, който към този момент завърши и надлежно инфлацията понижава на всички места.
Но би трябвало да се внимава, тъй като прекомерно висок напредък на кредитирането може да сътвори нов източник на инфлация. Имаме подобен образец през 2007-2008 година, когато инфлацията в България беше извънредно висока, до момента в който в еврозоната беше ниска. По това време тъкмо бързият напредък на кредитирането в България помпаше инфлацията.
Българска народна банка към този момент вкара някои ограничения, с които се пробва да ограничи темпа на кредитиране – няколко пъти беше повишен антицикличният финансов буфер, а в средата на тази година доста бяха вдигнати и минималните наложителни запаси на банките. Но макар всички тези ограничения кредитирането продължава да пораства с ускорени темпове. Време е и за други ограничения, само че какви?
Прави усещане, че кредитирането не е отмерено. Кредитите за бизнеса порастват едвам с към 7%, до момента в който потребителските заеми се усилват с близо 11%, а ипотечните заеми порастват с 19,2%. Банките дават приоритет на заемите за семействата и отпускат по-малко заеми за действителната стопанска система.
Обаче по този метод се помпа еднократно потреблението, а вложенията остават на назад във времето.
Без вложения е мъчно да се реализира висок и резистентен стопански напредък. В този смисъл растежът на кредитирането е небалансиран.
Този дисбаланс се илюстрира най-ясно от жилищните заеми. Ипотечните заеми порастват с 19,2%, което е най-високият ритъм на напредък от над 14 година насам. Това би трябвало да е алена лампа за регулатора. Още повече че високият напредък на ипотеките преди десетилетие и половина не приключи добре – след взрива на ипотеките последва взрив на неприятните заеми. В един миг имаше към 2 милиарда лв. неприятни и преструктурирани ипотечни заеми.
Друг проблем с ипотечния заем са изкуствено ниските лихви – новите ипотечни заеми през последните месеци се отпускат с рента от към 2,6%.
Какъв е казусът? Проблемът е, че лихвите по ипотеките са плаващи и неизбежно ще се вдигнат. Човек взема решение за заем при сегашните изкуствено ниски лихви, само че действително ще му се наложи да заплаща доста по-високи лихви в идващите години. Изкуствено ниските първични лихви по ипотеките подтикват търсенето на заем и раздуват цените на жилищата, само че основават и опасности за изплащането на тези заеми.
Спомняме си преди ипотечната рецесия в Съединени американски щати имаше такива “промоционални ” лихви по ипотеките и когато промоцията изтече, внезапно се оказа, че длъжниците не могат да заплащат нарасналите лихви, което срина и пазара на жилища.
Българска народна банка също предизвестява, че наклонността на повдигане на лихвите ще утежни финансовото положение на кредитополучателите и поучава банките “да се придържат към консервативна политика при реализиране на кредитната си активност ”. Явно обаче банките не се преценяват с тези препоръки. Което е разумно – не е работа на банките да ръководят макроикономически и систематични опасности и не можем да чакаме да го вършат. Това е работа на Българска народна банка.
Какви принадлежности има Българска народна банка? Вече споменахме антицикличния буфер и минималните запаси – те могат в допълнение да се покачат. От началото на 2024 година ще влязат в действие нови спомагателни финансови условия (MREL), които ще бъдат разнообразни за другите банки.
Предвид високия напредък на заема Българска народна банка би трябвало да е по-смела и да изиска повече капитал от банките, който да покрие растящите опасности. Сега е удобен миг за нараснали финансови условия поради огромните свръхпечалби на банките. Също по този начин е удобен миг да се усилят вноските на банките във фонда за гарантиране на влоговете, с цел да може фондът да се капитализира и да изплати задълженията, насъбрани от рецесията с КТБ.
Ако въпреки всичко всички тези общоприети принадлежности не проработят за изстудяване на ипотечния заем, Българска народна банка има и други пълномощия, които до момента не е употребила – така наречен макропруденциални ограничения на равнище дебитор. Те дават право на Българска народна банка да вкарва голям брой ограничавания, да вземем за пример за съотношението сред заем и поръчителство или таван на задлъжняването (т.е. таван на съответствие сред заем и приход за всеки длъжник). Добре е Българска народна банка да даде явен знак на банките, че е подготвена да вкара сходни ограничения, в случай че не престават да раздуват балона на ипотечния заем. Дори самото споменаване на тази опция ще подейства отрезвително.[**sorce_name**]
Банковото кредитиране пораства с 11,5% на годишна основа през октомври по отношение на 11,3% през септември и 10,8% през август. Лекото утешение на банковия заем през лятото се оказа кратковременно.
Отделно данните на Българска народна банка демонстрират още по-сериозен напредък на лизинга (над 15%) и небанковите заеми (22,4%).
Този интензивен напредък на кредитирането в България контрастира със обстановката в еврозоната, където растежът на заема е невисок - едвам към половин %. Монетарното стягане в еврозоната подкрепя спадането на инфлацията, която през ноември доближи най-ниското равнище от 28 месеца насам. Очевидно ограничението на растежа на заема води до по-бързо намаляване на инфлацията.
Разбира се, би трябвало да отчетем, че инфлацията през последните две години беше провокирана от енергийната рецесия – това е еднократен потрес в предлагането, който към този момент завърши и надлежно инфлацията понижава на всички места.
Но би трябвало да се внимава, тъй като прекомерно висок напредък на кредитирането може да сътвори нов източник на инфлация. Имаме подобен образец през 2007-2008 година, когато инфлацията в България беше извънредно висока, до момента в който в еврозоната беше ниска. По това време тъкмо бързият напредък на кредитирането в България помпаше инфлацията.
Българска народна банка към този момент вкара някои ограничения, с които се пробва да ограничи темпа на кредитиране – няколко пъти беше повишен антицикличният финансов буфер, а в средата на тази година доста бяха вдигнати и минималните наложителни запаси на банките. Но макар всички тези ограничения кредитирането продължава да пораства с ускорени темпове. Време е и за други ограничения, само че какви?
Прави усещане, че кредитирането не е отмерено. Кредитите за бизнеса порастват едвам с към 7%, до момента в който потребителските заеми се усилват с близо 11%, а ипотечните заеми порастват с 19,2%. Банките дават приоритет на заемите за семействата и отпускат по-малко заеми за действителната стопанска система.
Обаче по този метод се помпа еднократно потреблението, а вложенията остават на назад във времето.
Без вложения е мъчно да се реализира висок и резистентен стопански напредък. В този смисъл растежът на кредитирането е небалансиран.
Този дисбаланс се илюстрира най-ясно от жилищните заеми. Ипотечните заеми порастват с 19,2%, което е най-високият ритъм на напредък от над 14 година насам. Това би трябвало да е алена лампа за регулатора. Още повече че високият напредък на ипотеките преди десетилетие и половина не приключи добре – след взрива на ипотеките последва взрив на неприятните заеми. В един миг имаше към 2 милиарда лв. неприятни и преструктурирани ипотечни заеми.
Друг проблем с ипотечния заем са изкуствено ниските лихви – новите ипотечни заеми през последните месеци се отпускат с рента от към 2,6%.
Какъв е казусът? Проблемът е, че лихвите по ипотеките са плаващи и неизбежно ще се вдигнат. Човек взема решение за заем при сегашните изкуствено ниски лихви, само че действително ще му се наложи да заплаща доста по-високи лихви в идващите години. Изкуствено ниските първични лихви по ипотеките подтикват търсенето на заем и раздуват цените на жилищата, само че основават и опасности за изплащането на тези заеми.
Спомняме си преди ипотечната рецесия в Съединени американски щати имаше такива “промоционални ” лихви по ипотеките и когато промоцията изтече, внезапно се оказа, че длъжниците не могат да заплащат нарасналите лихви, което срина и пазара на жилища.
Българска народна банка също предизвестява, че наклонността на повдигане на лихвите ще утежни финансовото положение на кредитополучателите и поучава банките “да се придържат към консервативна политика при реализиране на кредитната си активност ”. Явно обаче банките не се преценяват с тези препоръки. Което е разумно – не е работа на банките да ръководят макроикономически и систематични опасности и не можем да чакаме да го вършат. Това е работа на Българска народна банка.
Какви принадлежности има Българска народна банка? Вече споменахме антицикличния буфер и минималните запаси – те могат в допълнение да се покачат. От началото на 2024 година ще влязат в действие нови спомагателни финансови условия (MREL), които ще бъдат разнообразни за другите банки.
Предвид високия напредък на заема Българска народна банка би трябвало да е по-смела и да изиска повече капитал от банките, който да покрие растящите опасности. Сега е удобен миг за нараснали финансови условия поради огромните свръхпечалби на банките. Също по този начин е удобен миг да се усилят вноските на банките във фонда за гарантиране на влоговете, с цел да може фондът да се капитализира и да изплати задълженията, насъбрани от рецесията с КТБ.
Ако въпреки всичко всички тези общоприети принадлежности не проработят за изстудяване на ипотечния заем, Българска народна банка има и други пълномощия, които до момента не е употребила – така наречен макропруденциални ограничения на равнище дебитор. Те дават право на Българска народна банка да вкарва голям брой ограничавания, да вземем за пример за съотношението сред заем и поръчителство или таван на задлъжняването (т.е. таван на съответствие сред заем и приход за всеки длъжник). Добре е Българска народна банка да даде явен знак на банките, че е подготвена да вкара сходни ограничения, в случай че не престават да раздуват балона на ипотечния заем. Дори самото споменаване на тази опция ще подейства отрезвително.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ