Вальо Топлото окончатлено оправдан за присвояване на 4,5 млн. лв.
Бившият началник на столичната „ Топлофикация “ Валентин Димитров, прочут като Вальо Топлото е дефинитивно оневинен по делото за заграбване на 4,5 млн. лв. от сдружението. Това оповестява уеб сайтът
Това реши Върховният касационен съд (ВКС), откакто остави в действие решението на апелативния съд, съгласно което няма никакви доказателства за обвиняването на прокуратурата. Съставът на Върховен касационен съд с ръководител и докладчик Мина Топузова беше оповестил делото против Димитров за решение преди съвсем две години, само че едвам през днешния ден постанови окончателното решение за оправдаването на ексшефа на „ Топлофикация “.
Това е и най-дълго траялото дело против Димитров, импортирано за пръв път в съда преди 14 години, по което той беше и осъждан, и оправдаван, до момента в който през 2012 година Върховният касационен съд (ВКС) не го върна за ново разглеждане, а най-после процесът стартира изначало.
Така през 2019 година градският съд оправда Димитров и подсъдимата с него шефка на компания „ Шибър “ Мая Стоилова. През всичките 14 години прокуратурата твърдеше, че присвояването е ставало през контракти на „ Топлофикация “ с „ Шибър “. Според обвиняването парите са били превеждани на компанията в нарушаване на Закона за публичните поръчки (ЗОП), сумите били повишени, доставките били ненужни, а също така цената на обособените произведения била фактурирана на части.
За да обоснове повишените цени, на които са плащани изделията, прокуратурата се позоваваше на сложна счетоводна, финансова и техническа експертиза за междинните цени на тези артикули. Общо платените пари на „ Шибър “ за продукцията били 11,774 млн. лв., до момента в който съгласно заключението на специалистите междинната им цена е била 7,349 млн. лв..
И трите инстанции обаче одобриха, че освен не може да се направи сходно умозаключение, а в противен случай – изводът е, че процедурата е била изцяло законна и транспарантна. Според експертно умозаключение въпросните доставки са част от план за рехабилитация на „ Топлофикация “, съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възобновяване и развиване и Европейски Съюз посредством стратегия ФАР. Търгът е бил извършен по разпоредбите на интернационалните банки, като точно те са одобрили за снабдител немската компания „ Адамс Арматурен ”, а тя пък е имала единствено един представител в България и това е била „ Шибър “. Така съдът стига до извод, че въобще не може да се приказва за случаен избор на доставчика и за връзки и зависимости сред Димитров и Стоилова, с изключение на естественото им другарство около общата работа.
В решението на Върховен касационен съд е обърнато особено внимание на частта от обвиняването, в която са инкриминирани проформа фактури, с които се твърди, че са осъществени доставките.
" Проформа фактурата не е данъчен документ и главното ѝ предопределение е да провокира предплатено заплащане. Тя няма счетоводно изражение, защото на осчетоводяване предстои самото заплащане. С оглед изложеното се постанова извода, че по всички пунктове на обвиняването са инкриминирани проформа фактури за предплатени заплащания, което не съставлява доказателство в поддръжка на тезата за фрагментиране на кардинално неделими произведения ", изясняват висшите съдии.
Те показват, че даже и да имаше нарушавания на Закона за публичните поръчки при избора на компании за доставки, това е неотносимо към обвиняването за длъжностно заграбване.
" Това е по този начин, защото нарушаването на служебни отговорности, произлизащи от закон, подзаконов нормативен акт или длъжностна характерност не е детайл от обективната страна на това закононарушение. При съществуването и на други изисквани от закона предпоставки, то би могло да съставлява закононарушение, улесняващо присвояването, каквато догадка в тази ситуация не е налице ", написа Върховен касационен съд.
Върховните съдии напомнят в решението си, че присвояването се показва в предписание от страна на длъжностното лице с поверени му движимости, пари или други полезности, които е трябвало да пази и ръководи, като това незаконно предписание с непознатото имущество може да бъде осъществено с в действителност или правни дейности. След това съдът изяснява, че юридическото предписание с предмета на закононарушение е постоянно в интерес на трето физическо или юридическо лице. Тогава собствеността върху имуществото минава в интерес на третото лице дефинитивно и безплатно.
" Ако договорката, с която се реализира акт на предписание, е възмездна, не се реализира заграбване ", акцентира Върховен касационен съд и напомня, че в тази ситуация против платените от „ Топлофикация “ пари са доставени артикули в складовете на топлофикационните региони, като са издадени и данъчни фактури.
Всички съдилища отхвърлиха и тезата на прокуратурата за плащани по-високи от пазарните цени за доставките, защото изначално не е било изяснено каква е била междинната пазарна цена за всяко произведение.
" Неустановеният по безспорен метод размер на предмета на закононарушение не разрешава да бъде изработен извод, че е осъществено и изпълнителното действие на закононарушението по чл.203 във вр. с чл.201 от Наказателен кодекс, доколкото се твърди, че е присвоена точно сума, с която е надвишена междинната пазарна стойност на доставените артикули. Липсата на детайл от обективната страна на закононарушението по чл.203 във вр. с чл.201 от Наказателен кодекс сочи на несъставомерност ", написа в умозаключение Върховен касационен съд.
Съдебната сага към „ Топлофикация “ стартира преди 16 години с ареста на Валентин Димитров. След това обаче той беше наказан на три инстанции само по делото за занемареност, по което към този момент изтърпя наказването си от три години затвор. Преди 4 години пък беше дефинитивно оневинен за валутни закононарушения. Единственото останало дело против него е за пране на пари. То продължи рекордните 12 години единствено на първа инстанция и завърши едвам предходната година, когато градският съд осъди Димитров на 7 години затвор.
Още по темата
Това реши Върховният касационен съд (ВКС), откакто остави в действие решението на апелативния съд, съгласно което няма никакви доказателства за обвиняването на прокуратурата. Съставът на Върховен касационен съд с ръководител и докладчик Мина Топузова беше оповестил делото против Димитров за решение преди съвсем две години, само че едвам през днешния ден постанови окончателното решение за оправдаването на ексшефа на „ Топлофикация “.
Това е и най-дълго траялото дело против Димитров, импортирано за пръв път в съда преди 14 години, по което той беше и осъждан, и оправдаван, до момента в който през 2012 година Върховният касационен съд (ВКС) не го върна за ново разглеждане, а най-после процесът стартира изначало.
Така през 2019 година градският съд оправда Димитров и подсъдимата с него шефка на компания „ Шибър “ Мая Стоилова. През всичките 14 години прокуратурата твърдеше, че присвояването е ставало през контракти на „ Топлофикация “ с „ Шибър “. Според обвиняването парите са били превеждани на компанията в нарушаване на Закона за публичните поръчки (ЗОП), сумите били повишени, доставките били ненужни, а също така цената на обособените произведения била фактурирана на части.
За да обоснове повишените цени, на които са плащани изделията, прокуратурата се позоваваше на сложна счетоводна, финансова и техническа експертиза за междинните цени на тези артикули. Общо платените пари на „ Шибър “ за продукцията били 11,774 млн. лв., до момента в който съгласно заключението на специалистите междинната им цена е била 7,349 млн. лв..
И трите инстанции обаче одобриха, че освен не може да се направи сходно умозаключение, а в противен случай – изводът е, че процедурата е била изцяло законна и транспарантна. Според експертно умозаключение въпросните доставки са част от план за рехабилитация на „ Топлофикация “, съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възобновяване и развиване и Европейски Съюз посредством стратегия ФАР. Търгът е бил извършен по разпоредбите на интернационалните банки, като точно те са одобрили за снабдител немската компания „ Адамс Арматурен ”, а тя пък е имала единствено един представител в България и това е била „ Шибър “. Така съдът стига до извод, че въобще не може да се приказва за случаен избор на доставчика и за връзки и зависимости сред Димитров и Стоилова, с изключение на естественото им другарство около общата работа.
В решението на Върховен касационен съд е обърнато особено внимание на частта от обвиняването, в която са инкриминирани проформа фактури, с които се твърди, че са осъществени доставките.
" Проформа фактурата не е данъчен документ и главното ѝ предопределение е да провокира предплатено заплащане. Тя няма счетоводно изражение, защото на осчетоводяване предстои самото заплащане. С оглед изложеното се постанова извода, че по всички пунктове на обвиняването са инкриминирани проформа фактури за предплатени заплащания, което не съставлява доказателство в поддръжка на тезата за фрагментиране на кардинално неделими произведения ", изясняват висшите съдии.
Те показват, че даже и да имаше нарушавания на Закона за публичните поръчки при избора на компании за доставки, това е неотносимо към обвиняването за длъжностно заграбване.
" Това е по този начин, защото нарушаването на служебни отговорности, произлизащи от закон, подзаконов нормативен акт или длъжностна характерност не е детайл от обективната страна на това закононарушение. При съществуването и на други изисквани от закона предпоставки, то би могло да съставлява закононарушение, улесняващо присвояването, каквато догадка в тази ситуация не е налице ", написа Върховен касационен съд.
Върховните съдии напомнят в решението си, че присвояването се показва в предписание от страна на длъжностното лице с поверени му движимости, пари или други полезности, които е трябвало да пази и ръководи, като това незаконно предписание с непознатото имущество може да бъде осъществено с в действителност или правни дейности. След това съдът изяснява, че юридическото предписание с предмета на закононарушение е постоянно в интерес на трето физическо или юридическо лице. Тогава собствеността върху имуществото минава в интерес на третото лице дефинитивно и безплатно.
" Ако договорката, с която се реализира акт на предписание, е възмездна, не се реализира заграбване ", акцентира Върховен касационен съд и напомня, че в тази ситуация против платените от „ Топлофикация “ пари са доставени артикули в складовете на топлофикационните региони, като са издадени и данъчни фактури.
Всички съдилища отхвърлиха и тезата на прокуратурата за плащани по-високи от пазарните цени за доставките, защото изначално не е било изяснено каква е била междинната пазарна цена за всяко произведение.
" Неустановеният по безспорен метод размер на предмета на закононарушение не разрешава да бъде изработен извод, че е осъществено и изпълнителното действие на закононарушението по чл.203 във вр. с чл.201 от Наказателен кодекс, доколкото се твърди, че е присвоена точно сума, с която е надвишена междинната пазарна стойност на доставените артикули. Липсата на детайл от обективната страна на закононарушението по чл.203 във вр. с чл.201 от Наказателен кодекс сочи на несъставомерност ", написа в умозаключение Върховен касационен съд.
Съдебната сага към „ Топлофикация “ стартира преди 16 години с ареста на Валентин Димитров. След това обаче той беше наказан на три инстанции само по делото за занемареност, по което към този момент изтърпя наказването си от три години затвор. Преди 4 години пък беше дефинитивно оневинен за валутни закононарушения. Единственото останало дело против него е за пране на пари. То продължи рекордните 12 години единствено на първа инстанция и завърши едвам предходната година, когато градският съд осъди Димитров на 7 години затвор.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ