Голмайстор на А група с Ботев прекрати кариерата си
Бившият нападател на Левски, Ботев (Пловдив) и Славия Георги Христов разгласи края на кариера си. 34-годишният футболист през последните пет години беше част от американския Тампа Бей Роудис, където беше съотборник с някогашния британски национал Джо Коул.
Христов, който през 2009 година печели шампионската купа и Суперкупата на страната с Левски, а през сезон 2007/08 като състезател на Ботев става голмайстор на „ А “ група, разгласи решението си на своя профил в „ Инстаграм “.
ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГЕОРГИ ХРИСТОВ В СОЦИАЛНАТА МРЕЖА
„ След 14 години в професионалния футбол, взех решение да се откажа. 366 професионални мача и 127 гола. Решението ми може би е изненада за мнозина, само че за мен е възприятие, което чувствам повече със сърцето, в сравнение с с мозъка си. ”
„ Има няколко мига, които са основни за мен, както е при всеки футболист. Първият е, когато станах голмайстор на втората дивизия в България с тима, който ми даде първите стъпки и ми разреши да стана същински експерт. После идват миговете като голмайстор на елитното състезание в България с един специфичен клуб, който има специфични почитатели. Спечелих и купата с клуба, който обичах, до момента в който растях, и за който си мечтаех да играя. Наскоро станах голмайстор за всички времена на най-стария действителен футболен клуб в Съединени американски щати. Всичко това е необикновено, само че не беше елементарно. О, не, ни минимум. ”
„ И, да, падал съм, само че всякога съм се изправял. Както при множеството играчи, и на мен ще ми липсват най-вече миговете в съблекалнята. Това е най-хубавият офис в света и там сътворих другарства за цялостен живот. ”
„ Сега чакам с неспокойствие да пускам своята академия (ще бъде доста скоро) тук в Тампа Бей, където желая и ще направя най-хубавото, с цел да оказа помощ на децата да реализират своите футболни фантазии и да им дава шанса да отидат и опитат шанса си оттатък океана. Освен това ще дам началото на своята фантазия да върша и продуцирам музика – нещо, което оставих настрани от дните ми на младеж. Плюс още един куп неща, за които по този начин и не оставаше време. ”
„ Има толкоз доста хора – от първия до последния ми ден в играта – на които желая да благодаря. Треньори, играчи, чиновници, почитатели – на всички вас благодаря. Специално за моя първи треньор Огнян Атанасов, който работи с мен като дете преди 20 години: ти ме направи това, което съм като футболист. ”
„ Ако има някакъв съвет, който да дам на младите играчи, то е да слушат треньорите си и по-опитните съотборници. Това, което ми оказа помощ най-вече, бе, че бях добър слушател и моето его не беше проблем, когато трябваше да извърша заръките. Израснах паралелно до доста по-добри и по-талантливи играчи, които по този начин и не стигнаха до професионалното равнище, тъй като просто желаеха да вършат своите неща.
На моята най-голяма горделивост – жена ми Теодора, децата ми Божидара и Кристиан, баща ми Георги, брат ми Христо и майка ми Иванка, които страдаха дружно с мен във всяка една минута: обичам ви всички! Благодаря на всички, които ми помогнаха в хода на това пътешестване. “
Христов, който през 2009 година печели шампионската купа и Суперкупата на страната с Левски, а през сезон 2007/08 като състезател на Ботев става голмайстор на „ А “ група, разгласи решението си на своя профил в „ Инстаграм “.
ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГЕОРГИ ХРИСТОВ В СОЦИАЛНАТА МРЕЖА
„ След 14 години в професионалния футбол, взех решение да се откажа. 366 професионални мача и 127 гола. Решението ми може би е изненада за мнозина, само че за мен е възприятие, което чувствам повече със сърцето, в сравнение с с мозъка си. ”
„ Има няколко мига, които са основни за мен, както е при всеки футболист. Първият е, когато станах голмайстор на втората дивизия в България с тима, който ми даде първите стъпки и ми разреши да стана същински експерт. После идват миговете като голмайстор на елитното състезание в България с един специфичен клуб, който има специфични почитатели. Спечелих и купата с клуба, който обичах, до момента в който растях, и за който си мечтаех да играя. Наскоро станах голмайстор за всички времена на най-стария действителен футболен клуб в Съединени американски щати. Всичко това е необикновено, само че не беше елементарно. О, не, ни минимум. ”
„ И, да, падал съм, само че всякога съм се изправял. Както при множеството играчи, и на мен ще ми липсват най-вече миговете в съблекалнята. Това е най-хубавият офис в света и там сътворих другарства за цялостен живот. ”
„ Сега чакам с неспокойствие да пускам своята академия (ще бъде доста скоро) тук в Тампа Бей, където желая и ще направя най-хубавото, с цел да оказа помощ на децата да реализират своите футболни фантазии и да им дава шанса да отидат и опитат шанса си оттатък океана. Освен това ще дам началото на своята фантазия да върша и продуцирам музика – нещо, което оставих настрани от дните ми на младеж. Плюс още един куп неща, за които по този начин и не оставаше време. ”
„ Има толкоз доста хора – от първия до последния ми ден в играта – на които желая да благодаря. Треньори, играчи, чиновници, почитатели – на всички вас благодаря. Специално за моя първи треньор Огнян Атанасов, който работи с мен като дете преди 20 години: ти ме направи това, което съм като футболист. ”
„ Ако има някакъв съвет, който да дам на младите играчи, то е да слушат треньорите си и по-опитните съотборници. Това, което ми оказа помощ най-вече, бе, че бях добър слушател и моето его не беше проблем, когато трябваше да извърша заръките. Израснах паралелно до доста по-добри и по-талантливи играчи, които по този начин и не стигнаха до професионалното равнище, тъй като просто желаеха да вършат своите неща.
На моята най-голяма горделивост – жена ми Теодора, децата ми Божидара и Кристиан, баща ми Георги, брат ми Христо и майка ми Иванка, които страдаха дружно с мен във всяка една минута: обичам ви всички! Благодаря на всички, които ми помогнаха в хода на това пътешестване. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ