Бивш министър осъди прокуратурата за 100 бона
Бившият министър на опазването на здравето в кабинета „ Борисов 1 “ Божидар Нанев е осъдил прокуратурата да му заплати обезщетение от 100 000 лв. за неимуществените вреди, които му е нанесло делото за покупко-продажбите за антивирусния препарат „ Тамифлу “, по което беше изцяло оневинен преди 5 години.
Съдия Райна Мартинова от Софийския градски съд (СГС) е почела желае на Нанев в цялостния му размер, като също така прокуратурата е наказана да му заплати и 6646 лв. за разходи и за адвокатски възнаграждения, заяви „ Лекс “.
От решението на съда излиза наяве, че делото против Нанев е унищожило освен политическата, само че и професионалната му кариера в България и той е решил да емигрира във Франция, с цел да не бъде свързвано името с делото против него. Това е и една от аргументите съдът да оцени неимуществените вреди на 100 000 лв..
Показания по делото са дали съученичка на някогашния министър и негова колежка. Пред съда те са разказали, че преди да бъде упрекнат за неизгодни покупко-продажби, Нанев е бил доста почитан доктор, ръководител на Лекарския съюз в София и по-късно министър на опазването на здравето. От показанията им излиза наяве, че по време на делото против Нанев, положението на болната му майка се влошило и тя умряла, а той се чувствал отговорен.
Подсъдима с Нанев беше и някогашната шефка на Дирекция „ Бюджет и финанси “ в Министерство на здравеопазването Димитринка Николова, която обаче умря още в хода на делото от скоропостижен рак. Нанев понесъл доста тежко и тази загуба, а откакто бил освободен от поста, се прибрал във Варна и се изолирал изцяло. След това опитвал да продължи да работи като детски хирург, само че се страхувал да не допусне неточност и по този начин останал без работа.
След това почнал да работи във Франция, тъй като не можел да стои на място, където непрекъснато да изяснява, че не е нарушител, а в България обвиняването против него било необятно медийно отразено. Това обаче не се случило с последвалата оправдателна присъда, свидетелстват неговите близки.
В решението си съдът отбелязва, че от значително значение за установяване на съответния размер на компенсацията е, че противозаконното обвиняване против Нанев е повдигнато за негови дейности като министър и то в обстановка на рецесия.
Обвиненията против Нанев бяха, че в края на 2009 година е сключил контракт за доставка на лекарството против свински грип „ Тамифлу “ с компания „ Рош България “, вместо да се възползва от офертата на Здравната работа на Англия и от това са настъпили вреди за към 2,4 млн. лв. от разликата сред двете офертни цени. Тогава Нанев изясни, че при оповестена международна пандемия България е трябвало да обезпечи препарати за най-малко 1 млн. души от популацията, а в страната имало към 100 000 опаковки, без да са планувани пари за повече за настоящата година.
Договорът с „ Рош “ бил за доставка на 200 000 дози и за отсрочено заплащане през 2010 година, когато към този момент ще са планувани и пари в бюджета. В същото време, офертата от Англия включвала неотложно заплащане, плюс транспортни разноски, а също така имало заплаха медикаментите да са с изминал период на валидност на идната година и по-късно да се заплаща за унищожаването им. Затова и в министерството били на мнение, че офертата е неизгодна. Освен това, към края на 2009 година към този момент нямало растеж на заболяваемостта. Страната обаче е трябвало да бъде готова и за втора вълна, каквото имаше и закупените медикаменти тогава влязоха в приложимост.
Съдът стимулира оправдателната присъда за Нанев, като одобри, че безспорно отсроченото заплащане е по-изгодно от предварителното и е от изключително значение при незабавна потребност от закупуваната стока, като даже и приемането на по-висока цена би било целесъобразно. На две инстанции съдилищата одобриха, че договорката освен не е била неизгодна, а е била стопански оправдана и нужна.
Това отбелязва и арбитър Мартинова, когато преценя какво да е компенсацията за Нанев.
„ Нещо повече, обвиняването е обвързвано с дейности, които министърът е подхванал в обстановка на рецесия за попречване на последствията на зараза на територията на Република България, които видно от претекстовете на оправдателната присъда са били съобразени с изключителна обстановка за попречване на тежки последствия за популацията. Тези дейности вместо да бъдат оценени като позитивни за жителите на Република България са станали мотив за покачване на нелегално обвиняване “, написа съдът и добавя, че противозаконното обвиняване е станало мотив по-късно Нанев да приключи професионалната си активност като детски хирург и го е принудило да напусне България.
Решението не е дефинитивно и към този момент е обжалвано от прокуратурата пред Софийския апелативен съд.
Съдия Райна Мартинова от Софийския градски съд (СГС) е почела желае на Нанев в цялостния му размер, като също така прокуратурата е наказана да му заплати и 6646 лв. за разходи и за адвокатски възнаграждения, заяви „ Лекс “.
От решението на съда излиза наяве, че делото против Нанев е унищожило освен политическата, само че и професионалната му кариера в България и той е решил да емигрира във Франция, с цел да не бъде свързвано името с делото против него. Това е и една от аргументите съдът да оцени неимуществените вреди на 100 000 лв..
Показания по делото са дали съученичка на някогашния министър и негова колежка. Пред съда те са разказали, че преди да бъде упрекнат за неизгодни покупко-продажби, Нанев е бил доста почитан доктор, ръководител на Лекарския съюз в София и по-късно министър на опазването на здравето. От показанията им излиза наяве, че по време на делото против Нанев, положението на болната му майка се влошило и тя умряла, а той се чувствал отговорен.
Подсъдима с Нанев беше и някогашната шефка на Дирекция „ Бюджет и финанси “ в Министерство на здравеопазването Димитринка Николова, която обаче умря още в хода на делото от скоропостижен рак. Нанев понесъл доста тежко и тази загуба, а откакто бил освободен от поста, се прибрал във Варна и се изолирал изцяло. След това опитвал да продължи да работи като детски хирург, само че се страхувал да не допусне неточност и по този начин останал без работа.
След това почнал да работи във Франция, тъй като не можел да стои на място, където непрекъснато да изяснява, че не е нарушител, а в България обвиняването против него било необятно медийно отразено. Това обаче не се случило с последвалата оправдателна присъда, свидетелстват неговите близки.
В решението си съдът отбелязва, че от значително значение за установяване на съответния размер на компенсацията е, че противозаконното обвиняване против Нанев е повдигнато за негови дейности като министър и то в обстановка на рецесия.
Обвиненията против Нанев бяха, че в края на 2009 година е сключил контракт за доставка на лекарството против свински грип „ Тамифлу “ с компания „ Рош България “, вместо да се възползва от офертата на Здравната работа на Англия и от това са настъпили вреди за към 2,4 млн. лв. от разликата сред двете офертни цени. Тогава Нанев изясни, че при оповестена международна пандемия България е трябвало да обезпечи препарати за най-малко 1 млн. души от популацията, а в страната имало към 100 000 опаковки, без да са планувани пари за повече за настоящата година.
Договорът с „ Рош “ бил за доставка на 200 000 дози и за отсрочено заплащане през 2010 година, когато към този момент ще са планувани и пари в бюджета. В същото време, офертата от Англия включвала неотложно заплащане, плюс транспортни разноски, а също така имало заплаха медикаментите да са с изминал период на валидност на идната година и по-късно да се заплаща за унищожаването им. Затова и в министерството били на мнение, че офертата е неизгодна. Освен това, към края на 2009 година към този момент нямало растеж на заболяваемостта. Страната обаче е трябвало да бъде готова и за втора вълна, каквото имаше и закупените медикаменти тогава влязоха в приложимост.
Съдът стимулира оправдателната присъда за Нанев, като одобри, че безспорно отсроченото заплащане е по-изгодно от предварителното и е от изключително значение при незабавна потребност от закупуваната стока, като даже и приемането на по-висока цена би било целесъобразно. На две инстанции съдилищата одобриха, че договорката освен не е била неизгодна, а е била стопански оправдана и нужна.
Това отбелязва и арбитър Мартинова, когато преценя какво да е компенсацията за Нанев.
„ Нещо повече, обвиняването е обвързвано с дейности, които министърът е подхванал в обстановка на рецесия за попречване на последствията на зараза на територията на Република България, които видно от претекстовете на оправдателната присъда са били съобразени с изключителна обстановка за попречване на тежки последствия за популацията. Тези дейности вместо да бъдат оценени като позитивни за жителите на Република България са станали мотив за покачване на нелегално обвиняване “, написа съдът и добавя, че противозаконното обвиняване е станало мотив по-късно Нанев да приключи професионалната си активност като детски хирург и го е принудило да напусне България.
Решението не е дефинитивно и към този момент е обжалвано от прокуратурата пред Софийския апелативен съд.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ