Бившият футболист на Левски и на националния отбор Пламен Николов

Бившият футболист на Левски и на националния тим Пламен Николов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Легендарният вратар разяснява всички най-актуални тематики в най-популярния спорт у нас.

- Пламене, благодаря ти, че одобри поканата и гостуваш в „ Код Спорт “! Ще приказваме по доста тематики, само че започваме със обстановката в твоя обичан клуб Левски. Вчера „ сините “ приключиха наедно 2:2 като посетители на Царско село – какво видя в играта на тима на Левски?

- Много сложен въпрос още изначало. Аз персонално не видях доста неща, които би трябвало да бъдат коментирани, като изключим алените картони, много наивните неточности в отбрана, които не престават от много време, допускането на лесни голове, допускането на такива от статични положения. Това не е единствено в Левски, а и в националния тим, както и при участниците ни в европейските шампионати. Като че ли това е едно заболяване в българския футбол. Единственото хубаво беше, че съумяха да задържат резултата и да завоюват една точка с двама души по-малко на терена.

- Не е ли изненада за теб, че липсваше Николай Михайлов, капитанът на Левски?

- Не, за мен не е изненада. От много време, може би от началото на календарната година Ники имаше проблеми с килограмите, съгласно мен има още такива, които му пречат да бъде в топ форма. Не е задоволително преносим на вратата, не е задоволително бърз в някои от обстановките, може би това се насъбра в него. Нормално е управлението, старши треньорът и треньорът на вратарите да търсят някаква смяна на вратарския пост. От една страна, да спадне напрежението в Николай, от друга, да се поддържа формата и на Ники Кръстев.

- Според теб има ли някаква смяна, откакто отпред на състава застана Славиша Стоянович?

- Ако би трябвало да бъда прям, от Нова година насам няма никаква смяна по отношение на играта. Продължава си в едно безгрижно движение, в едно русло, което на в никакъв случай не харесва от последователите на Левски. Надявам се, че и на управлението не му харесва, само че пък обстановката в тима е такава, че другата рецесия, не игровата, а финансовата, дава отражение върху душeвността и на футболистите, и на управлението. Не е това лицето на Левски, което желаеме да виждаме. Много проблеми има в тима, доста футболисти не са и за този тим. Тя нямат манталитета да играят в този тим, нямат манталитета на спечелили.

- Ще успее ли Наско Сираков да овладее обстановката? Финансовата рецесия, настрана и съставът не играе добре, както и ти загатна.

- Аз персонално се надявам, че ще има триумф, само че времето тече непреклонно бързо. Минаха седем-осем месеца откогато Наско стана притежател на акциите на Левски и обстановката не бих споделил, че се е трансформирала откъм положително. Продължават тъгите по отношение на финансирането на тима, а не може да се разчита единствено на виртуалните билети, на почитател магазина и на помощта на последователите на тима. Това може да стане на друго място. Засега в България този модел още не е сработил, нека в миналото, дай боже, да сработи. С членски карти, с билети и с продукти. На този стадий трябват свежи пари, с които тимът на Левски да може да се съвземе от тази будна кома, в която е изпаднал.

- Виждаш ли потребен ход за Сираков, тъй като почитателите желаят един напълно друг Левски?

- Убеден съм, че и той го желае! Това, което сега предлага тимът на Левски, не бих споделил, че Наско може да го утвърди и да го приветства. Всички са обезпокоени от това нещо, най-вече може би той. Искрено му поисквам да откри потребния ход, тъй като той е човек, който не се предава. Но най-вероятно ще му бъде доста мъчно. Дай боже, да го откри!

- Не е ли малко необичайно, че юношите на „ сините “ търсят развиване в други тимове?

- Не малко, много необичайно е това нещо, само че това е насъбрано с години, тъй като много знайни и незнайни чужденци бяха привличани в тима на Левски. Хайде да не връщам доста обратно лентата, само че в последните 6-7 години на пръсти се броят тези, които можеш да си спомниш и ти, и аз. Които са играли в Левски и са оставили някаква диря. Идват, контузват се, възвръщат се, пазарят по моловете в София, съдят тима, печелят някакви пари и всичко това е за сметка на тези деца, които от най-малки до юноши старша възраст са в тима и знаят какво значи синята фланелка.

- Правилно ли бе Левски да продаде един от гениите си Станислав Иванов в Чикаго Файър?

- Не, за мен не, тъй като Чикаго не е тимът, който ще му даде развиване като футболист и като кариера. Колкото и Мейджър лигата да е на равнище, въпреки всичко модата във футбола се диктува от Европа, тъй че в Европа е мястото, където може да се осъществя един футболист и да покаже спортно-техническите си качества. Друг е въпросът, че договорът му изтича другото лято и това също е един ход – цунгцванг, както споделят шахматистите, нямаш верен ход. Трябва да направиш нещо в този случай и Левски предприе хода да продаде Стаси, па въпреки и за някакви си 200 хиляди $. Доста ниска цена, само че въпреки всичко по-добре врабче в ръката, в сравнение с орел в небето. Но може би това е пропуск на остарялото управление. Винаги се споделя, че всички негативи ги обира остарялото управление. Никога не може да допуснеш контракта на един играч да изтича след шест месеца. В огромните тимове не се прави по този начин. Когато 1,5 години му остане до края на контракта, сядат и договарят за нов. Не може да се случи това нещо – в последните два месеца – ноември и декември, ти да преговаряш с един футболист, на който договорът му изтича на 30 юни. Няма по какъв начин да стане. Там също има и някакви проблеми с неговия управител – някогашният футболист на Левски Джон Ингълс, който по една или друга причина има някакви други визии.

- Защо се стигна до злополуката на Лудогорец в Лига Европа? Шест мача и шест загуби…

- Този въпрос най-много би трябвало да бъде насочен към управлението и към треньорския щаб на Разград. Бяха привлечени много футболисти, само че очевидно класата на тези играчи е някъде сред присъединяване им в Първа професионална лига и в европейските шампионати. Тези футболисти не са като тези футболисти на Лудогорец, които играеха с лекост в европейските шампионати и с Лудогорец се съобразяваха много тимове. Преди години мисля, че Лудогорец направи пет победи в групите, а в този момент не съумяха да завоюват и точка. Един от трите тима без точки в Лига Европа. Имат футболисти, само че очевидно сработването към момента им куца и по тази причина се провалиха в европейските шампионати. За мен това е неуспех, а най-вероятно и за хората в Разград.

- Не е ли малко необичайно по какъв начин по този начин съставът от Разград печели дуелите си в Първа лига, а в Европа се получи това?

- Не, не е необичайно. Качеството на футбола и самата игра са едни в Европа, а и тимовете са по-силни и по-грамотни. Това приказва за по-ниско равнище в нашия футбол. Изобщо като метод на игра още при започване на диалога споделих, че се позволяват обикновени голове освен от Левски. Лудогорец какъв брой гола позволиха от статични положения? Повеждат в резултата и губят – два мача стана по този начин. Нямат душeвността, тактическата дисциплинираност да съблюдават това, което им се споделя.

- Защо чужденците треньори в Лудогорец не съумяват? Последният образец е Павел Върба.

- Това е доста забавен въпрос в действителност. Като се стартира с Бруно Рибейро, който стъпи изкривено с Милсами, Аутори и в този момент Павел Върба. Въпреки че първите двама, които загатнах, имаха в редиците си подготвен изработен тим и футболисти, които фактически в Европа посочваха зъби. Сега и Върба не съумя. Явно не им понася въздухът в Разград или в страната.

- Съдийството – до каква степен мъжете в черно се явяват проблем за футбола у нас? Питам те, тъй като си измежду хората, които сте дежурни делегати на шампионатите в Първа и Втора лига.

- Да, тук вършим разграничаване – делегатът има едни задания по време на срещата, а съдийският наблюдаващ – други. Ще кажа това, което виждам -действително в нашето състезание се позволяват доста неточности. Дори и през вчерашния ден имаше такива на дуела в София, преди този момент в дуела сред Левски и Арда, в Разград имаше грешки…

- Там се даде една засада, при която футболистът на Левски не беше минал центъра.

- Недей по този начин да приказваш, тъй като един твой сътрудник по този начин сподели, че има дузпа и стана беля… Действително се позволяват неточности, само че съм надалеч от мисълта, че са умишлени. Напротив – неумишлени неточности, само че те въздействат по някакъв метод първо на резултата на някои от срещите, второ – въздействат и на самите съдии, въздействат отрицателно и върху Съдийската комисия, както и върху целия Футболен съюз.

- В медиите се приказва за рестарт на българския футбол – мислил ли си какво би трябвало да се промени?

- То е измислено, аз няма какво да мисля. Една къща се строи от основите. Първо и най-важно, повтаряме го всеки един, когато излезе на някакво събитие, е детско-юношеският футбол. Да, до болежка е прочут, само че не се прави нищо. Има много школи, много детски тимове, само че множеството от тях не изкарват футболисти, а са матрица за пари, там се дават такси. Дори и парадоксът, който аз виждам – в някои от тимовете детско-юношеските школи устоят първия тим с всичките тези такси и се получава спор на ползи. Там би трябвало да има треньори, помощник-треньори, кондиционни експерти, треньори за вратарите, както е в огромните школи. Не всяко дете в школата ще стане огромен футболист. Двама-трима да излязат от един набор и нещата ще се оправят.

- Нормално ли е да нямаме треньори на мъжкия и на младежкия народен тим?

- Не, не е обикновено. Дори и да са изтекли договорите, по най-бързия метод би трябвало да се събере управителният орган – Изпълкома, да одобри докладите на тези треньори, да се дадат оферти и да се мисли кой ще бъде треньор на мъжкия и на младежкия народен тим. Квалификациите чукат на вратата, март месец има мачове. Значи още занапред би трябвало да има човек, който да мисли за този тим, кои футболисти ще бъдат в разширения състав, да бъдат следени, да се види методът, по който играят, да се следи тяхната спортна форма, здравословното им положение, много неща са. Така че закъсняваме.

- Защо всеки, който се допре до представителния ни отбор изгаря като факла?

- Връщаме лентата отново обратно – задавам въпроса къде играят футболистите, които са викани в мъжкия народен тим? Ние нямаме футболисти в огромните шампионати. Едно време имахме и в Англия, и в Германия, и в Испания. Дори след 2000 година до последното ни класиране на европейското в Португалия имахме футболисти, които играеха фактически в Западна Европа. А не в Източна и в Югоизточна Европа. Всичко идва от това изпод да идват футболисти, които да бъдат трансферирани в огромните тимове, да се допрян до огромните шампионати, където фактически футболът е футбол и се печелят и доста пари, тъй като той е комерсиален. За да могат да пренесат този опит като дойдат тук и играят за достойнството на българската фланелка и за герба. Да създадат по този начин, че българският тим да се възроди, който да може да побеждава, а не да се чудим по какъв начин да създадем една контрола с Гибралтар, с цел да можем да спечелим една победа и да приключим годината с триумф.

- Какъв човек би трябвало да е отпред на БФС?

- Човек, на който са му ясни нещата доколко българският футбол е стигнал дъното. Човек – началник, който може да работи с хора. Когато би трябвало да се скараш, да се скараш, когато би трябвало да си непоколебим, да го направиш. И там се спрягат много имена. Конгресът беше отсрочен, трябваше да бъде декември, само че поради създалата се обстановка към вируса, най-вероятно ще се организира края на февруари-март, може би април, нямам никаква визия. Това може да го каже комисията, която се е заела с организирането и провеждането на Конгреса.

- По-добре ли се чувстваш в този момент, когато си надалеч от футбола? Не ти ли липсва тръпката?

- Е, аз не съм чак толкоз надалеч. Не съм треньор, не съм началник, само че съм бил и треньор, и помощник-треньор на младежите и в първия тим, даже бях 2004 година на европейското състезание като треньор на вратарите. После бях и старши треньор за малко, шеф на школа, началник на Ботев (Враца). Сега единствено вървя дежурен пратеник на срещите от Първа професионална лига, проследявам множеството дуели, разясня някои от тях при твои сътрудници. Не съм се отдалечил доста от футбола, проследявам всеки един дуел, доколкото имам опция.

- Как ти въздейства пандемията?

- Никак да ти кажа почтено. Имам лично мнение за това нещо, че има вирус, има такова знамение, както споделят, само че че е преекспонирано, надуто. Това нещо се употребява за манипулиране на публичното мнение и на хората. Лично аз се пробвам да съблюдавам това, което е казано като ограничения, макар че някои от тях са безумни.

- Например?

- Например този зелен кулоар, който е от 8:30 до 10:30 часа в магазините. Забраняват на всички хора да вървят, пенсионерите над 65 години са там. Ела в 11:30 часа, влез в магазин да видиш – отново няма младежи. Всички над 65 години са по през целия ден там. Носенето на маски в парка, на „ Витоша “, бяха затворени парковете и планината. Забранено е да се спортува, а споделяме, че спортът е здраве. На мачовете няма аудитория. Хубаво, не разрешиха се дуелите с аудитория, само че позволиха тенис шампионатът „ София Оупън “ да бъде с аудитория! Е, не е ли абсурд това нещо? На Царско село – Левски какъв брой индивида ще отидат? 500 през седалка. А на тенис шампионата има много аудитория на затворено пространство. Тези неща малко ме нервират. А другояче като се каже мярка, която би трябвало да бъде и е естествена, която предотвратява разпространяването на вируса, да, склонен съм, гласоподавам с две ръце и я съблюдавам.