Ген. Мутафчийски 2 пъти бил на косъм от смъртта
Битката с ковид напълно не е първата за генерал-майор проф. доктор Венцислав Мутафчийски. Той е хирург с опит в три военни задачи - в Македония, Ирак и Афганистан.
За първи път отива на задача през 2000 година, в бежанския лагер в Радуша, Македония, по време на така наречен косовска рецесия. Там няма военни дейности, лекува най-вече дами, деца и старци.
Изпратен е в Кербала след атентата на 27 декември 2003 година, при който камион-цистерна се вряза в българската база „ Индия “ и починаха петима български военнослужещи, а над 60 бяха ранени.
„ Моята функционалност беше да отида с екип в Кербала, да издирим всички заболели, които са настанени в разнообразни лечебни заведения, да оценим кои могат да понесат превоз и кои не могат и да ги евакуираме в България. Това прекатурна живота ми и кариерата ми на 180 градуса. Тогава в действителност разбрах, че макар че се повеждам боен, аз нищо не запознат съм взривна контузия. Взривната контузия не се разглеждаше друго от огнестрелните пострадвания. И по този начин излезе и първата ми дисертация, която е на тематика " взривни контузии " “, споделя генералът пред Българска национална телевизия през 2018 година, доста преди времето, когато всички българи заран се будят с него. От тази задача и до ден сегашен пази парче от взривената цистерна.
„ Няма да не помни първата ми интервенция над испански боец в Афганистан. Аз и още един мой сътрудник бяхме единствените хирурзи на повърхност колкото е Югозападна България. И трябваше да оперираме потърпевш испански боец, ние сме в испанска база, в испанска болница. Всичко мина наред. Излизайки от операционната видях цялата база чака пред болничното заведение, с цел да схванат какъв е резултатът. Просто настръхнах, адреналинът нахлу в тялото ми. Представяте ли си две хиляди чифта очи, вперени с вяра. Това е техният другар, плюс това той беше любим въз основата “, споделя още генералът. Друг спомен е интервенцията на афганско дете, простреляно по простъпка с картечница. „ Беше доста тежка, само че, Слава Богу, сполучлива “, споделя по-късно генералът.
Той е спасявал десетки животи, само че и е прекосявал и през доста сериозни моменти.
Докато е изпълнявал дълга си, той два пъти се разминал на косъм от гибелта. Преживял е и един атентат, написа „ Ретро “.
През 2006 година генералът е на задача в Афганистан. В нощта против 1 януари дружно с групата честват Нова година в палатков лагер. Тогава към тях е изпратена рекета, която за благополучие не ги уцелва, а се взривява на 100 м от тях. „ Ако беше малко по-точен изстрелът, 500 души щяха да намерят гибелта си. Включително и аз “, спомня си Мутафчийски.
През 2003-а на задача в Ирак евакуирали потърпевши. Когато се прибират от летището, водачът карал с над 100 км в час по извънредно неприятен път. А повода – имало по-малка възможност патроните да ги улучат.
Друг любопитен факт за него е, че с изключение на следването си за хирург, е изкарал и курсове по логика на психиката. „ Човек не е консервна кутия да го отвориш и затгвориш, човек има и душа “, споделя проф. Мутафчийски.
За първи път отива на задача през 2000 година, в бежанския лагер в Радуша, Македония, по време на така наречен косовска рецесия. Там няма военни дейности, лекува най-вече дами, деца и старци.
Изпратен е в Кербала след атентата на 27 декември 2003 година, при който камион-цистерна се вряза в българската база „ Индия “ и починаха петима български военнослужещи, а над 60 бяха ранени.
„ Моята функционалност беше да отида с екип в Кербала, да издирим всички заболели, които са настанени в разнообразни лечебни заведения, да оценим кои могат да понесат превоз и кои не могат и да ги евакуираме в България. Това прекатурна живота ми и кариерата ми на 180 градуса. Тогава в действителност разбрах, че макар че се повеждам боен, аз нищо не запознат съм взривна контузия. Взривната контузия не се разглеждаше друго от огнестрелните пострадвания. И по този начин излезе и първата ми дисертация, която е на тематика " взривни контузии " “, споделя генералът пред Българска национална телевизия през 2018 година, доста преди времето, когато всички българи заран се будят с него. От тази задача и до ден сегашен пази парче от взривената цистерна.
„ Няма да не помни първата ми интервенция над испански боец в Афганистан. Аз и още един мой сътрудник бяхме единствените хирурзи на повърхност колкото е Югозападна България. И трябваше да оперираме потърпевш испански боец, ние сме в испанска база, в испанска болница. Всичко мина наред. Излизайки от операционната видях цялата база чака пред болничното заведение, с цел да схванат какъв е резултатът. Просто настръхнах, адреналинът нахлу в тялото ми. Представяте ли си две хиляди чифта очи, вперени с вяра. Това е техният другар, плюс това той беше любим въз основата “, споделя още генералът. Друг спомен е интервенцията на афганско дете, простреляно по простъпка с картечница. „ Беше доста тежка, само че, Слава Богу, сполучлива “, споделя по-късно генералът.
Той е спасявал десетки животи, само че и е прекосявал и през доста сериозни моменти.
Докато е изпълнявал дълга си, той два пъти се разминал на косъм от гибелта. Преживял е и един атентат, написа „ Ретро “.
През 2006 година генералът е на задача в Афганистан. В нощта против 1 януари дружно с групата честват Нова година в палатков лагер. Тогава към тях е изпратена рекета, която за благополучие не ги уцелва, а се взривява на 100 м от тях. „ Ако беше малко по-точен изстрелът, 500 души щяха да намерят гибелта си. Включително и аз “, спомня си Мутафчийски.
През 2003-а на задача в Ирак евакуирали потърпевши. Когато се прибират от летището, водачът карал с над 100 км в час по извънредно неприятен път. А повода – имало по-малка възможност патроните да ги улучат.
Друг любопитен факт за него е, че с изключение на следването си за хирург, е изкарал и курсове по логика на психиката. „ Човек не е консервна кутия да го отвориш и затгвориш, човек има и душа “, споделя проф. Мутафчийски.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ