Безплатен обяд не съществува — още по-малко безплатен фонд за

Безплатен обяд не съществува — още по-малко безвъзмезден фонд за възобновяване на стойност €750 милиарда, написа Politico. Миналия юли европейските водачи реализираха единодушие за издаване на общ дълг за стотици милиарди и комфортно заобиколиха диалога по какъв начин тези пари ще бъдат върнати. Докато обособените страни предават проектите си за разноски в Брюксел преди крайния период в петък — и упорстват за бързо утвърждение — връщането им не е обект на диалози в столиците. Но медения месец скоро ще свърши. Европейската комисия приготвя проект за нови налози на европейско равнище, с които да върне стотиците милиарди дълг през идващите три десетилетия. Размерът на фонда за възобновяване бе контрактуван на €750 милиарда по цените от 2018 година, или €800 милиарда по днешни цени. Постигането на единодушие по отношение на новите налози ще бъде всичко друго, само че не и елементарно, и ще включва дългогодишни договаряния на европейско и национално равнище. " Всички страни имат разнообразни гледни точки и друг метод ", призна бюджетният еврокомисар Йоханес Хан. Ако концепцията за нови налози се провали, останалите разновидности — връщането на грантовете посредством години на увеличена вноска към бюджета на Европейски Съюз или посредством намаляването на разноските от него — също ще провокират разногласия и неодобрение измежду доста страни. Миналото лято националните водачи приканиха Комисията да предложи нов източник на доходи като способ за погашение на дълга, само че към момента не са подготвени да дадат повече власт в ръцете на Брюксел. Комисията към този момент съобщи, че избира да върне грантовете за над €400 милиарда плюс разноските за лихви като събира нови налози. Останалата част от фонда, до €386 милиарда заеми, ще бъдат върнати от страните. Целта е да се събират по €15 милиарда годишно, съобщи Хан предходната седмица, като по този начин целият дълг бъде затрупан до 2058 г.Комисията работи по предложение за три налога, които ще показа в края на юни. То ще включва най-вероятно уголемение на схемата за търговия с квоти за излъчвания на парникови разове, механизъм за въглероден граничен налог и цифров налог. Но всеки един от тях идва със своите си проблеми.Предложеното уголемение на схемата за търговия с квоти, която към този момент би трябвало да обгръща постройките и транспортния бранш, ще носи по €10 милиарда годишно, съгласно Комисията. Но към този момент е изправено пред неодобрение от редица страни, от Полша до Португалия, които се тормозят, че това ще усили разноските на семействата и промишлеността. Това предложение обаче има максимален късмет да бъде утвърдено под някаква форма. Плановете за цифров налог, който би трябвало да генерира €1,5 милиарда годишно, бяха сложени под подозрение, откакто по-рано този месец Съединени американски щати направи контрапредожение за международен налог върху най-големите компании. Брюксел не желае да се откаже, само че проектът може да не се одобри добре във Вашингтон, а столиците на страните, които изнасят за страната, се притесняват от ответна скица. На трето място е концепцията за облагане на избран импорт, който способства за замърсяването на околната среда, позната като механизъм за въглероден граничен налог. Очаква се той да носи сред €5 милиарда и €14 милиарда годишно. Но към този момент предлагането няма особена поддръжка вътре в Европейски Съюз, а чужбина бе посрещнато негативно. И наподобява, че Комисията няма действително желание да го употребява. Ако не бъде реализирано единодушие по тези три благоприятни условия, Комисията ще показа предложение за други нови налози през 2024 година, споделя Хан. Проблем на масата за договаряния ще се окаже и желанието на Брюксел приходите от новите данъци да влизат директно в хазната на Европейския съюз, даже и след цялостното погашение на дълга. Някои столици обаче са срещу концепцията Комисия да събира лични налози, тъй като това значи, че тя ще получи още един признак на действително държавно управление: хазна. И ще е последваща стъпка към фискална интеграция, която страните не одобряват. Ако не бъде реализирано съглашение за нови източници на доходи, алтернативата за погашение на дълга ще бъде или нарастване на вноските (което чистите вносители като Германия и Нидерландия няма да харесат), или понижение на разходната част, което няма да бъде посрещнато добре от чистите бенефициенти.