Децата, които вечерят без бащите си, израстват по-невъзпитани
Бащите, които не се прибират вкъщи за вечеря със фамилията си, може да се окажат след време с по-зле възпитани деца, сочи изследване на университет в Съединени американски щати, представено от " Дейли мейл ", заяви Българска телеграфна агенция.
Американски откриватели са разгледали повече от 1400 фамилни двойки с 2-годишни деца, като са пресметнали какъв брой вечери седмично детето се е хранило с майка си, а също и с татко си. След това, когато детето било на четири или пет години, те задали на родителите въпроси за държанието му, като да вземем за пример дали има прояви на яд и дали споделя с тях проблемите си. Малчуганите, които са вечеряли по-рядко с татко си, са имали по-лошо държание в по-напреднала възраст, открили учените. Това е било по този начин, даже в случай че те са вечеряли с майка си всеки ден - което допуска, че е най-добре на трапезата да участват и двамата родители.
Сехуай Цзю, началник на изследването от Университета на Илинойс, сподели: „ По време на фамилното хранене децата се учат, като следят по какъв начин възрастните споделят храната, взаимодействат между тях, водят диалози и реализират контакт с очите. Това е неповторим всекидневен опит, който може да им помогне да се научат по какъв начин да поддържат връзка и да се държат в обществото “.
„ Тези резултати демонстрират, че е значимо цялото семейство да се събере към масата, защото бащите, както и майките, носят значими и неповторими качества “, добавя тя.
Проучването, оповестено в „ Джърнъл ъв фемили сайколъджи “, открива, че децата, които на 2-годишна възраст са вечеряли по-рядко с майка си - може би вместо това са се хранили с различен член на фамилията или с детегледачка - са се държали по-зле и в по-напреднала възраст. Дори единствено един ден в седмицата, в който бащата или майката са липсвали на масата за вечеря, се оказал изрично обвързван с по-лошо държание в детството.
Установено е, че бащите, които са недоволни от работата и финансовото си състояние, по-рядко вечерят със фамилията си. Това се дължи на обстоятелството, че мъжете, които не са удовлетворени от работата си, може да нямат задоволително сила или мотивация да се приберат у дома за вечеря с детето си. Когато бащите са били по-неудовлетворени от работата, майките по-често са вечеряли сами с детето си. Това демонстрира, че дамите се пробват да компенсират уплашените татковци, като заемат тяхното място на масата за вечеря.
Резултатите обаче сочат, че даже когато майките са на масата за вечеря, децата могат да страдат заради отсъствието на бащата. Независимо от това какъв брой постоянно дамите са се хранили вечер с малчугана си, държанието на детето е било по-лошо, в случай че татко му е вечерял с него рядко.
Проучването открива също, че дамите, които са недоволни от работата и финансовото си състояние, имат повече деца с неприятно държание - може би тъй като са по-уморени и по-малко прочувствено ангажирани с потомството си. За разлика обаче от бащите, при майките не е имало по-малка възможност да вечерят с детето си, в случай че са били недоволни от работата си.
Очевидното значение на наличието на родителите по време на хранене се следи даже откакто откривателите вземат поради присъединяване на майките и бащите в живота на децата си като цяло, да вземем за пример по време на лягане и къпане.
Авторите на проучването стигат до следния извод: „ Възможно е родителите, които са в положение да поддържат фамилните порядки по време на хранене макар напрежението, обвързван с работата, да имат по-добри граници сред работата и фамилията и по-голям потенциал за контролиране на напрежението “.
Д-р Карен Крамер, старши създател на проучването от Университета на Илинойс, прибавя нов щрих: „ Времето за вечеря за дребните деца нормално е към пет или шест часа следобяд, само че упованието родителите да се прибират рано денем не подхожда на това да бъдат идеални в специалността си “.
Политически начинания, които да оказват помощ за обезпечаване на работна среда и социална поддръжка, улесняващи времето за хранене на фамилията, биха били значими и потребни, считат учените.
Американски откриватели са разгледали повече от 1400 фамилни двойки с 2-годишни деца, като са пресметнали какъв брой вечери седмично детето се е хранило с майка си, а също и с татко си. След това, когато детето било на четири или пет години, те задали на родителите въпроси за държанието му, като да вземем за пример дали има прояви на яд и дали споделя с тях проблемите си. Малчуганите, които са вечеряли по-рядко с татко си, са имали по-лошо държание в по-напреднала възраст, открили учените. Това е било по този начин, даже в случай че те са вечеряли с майка си всеки ден - което допуска, че е най-добре на трапезата да участват и двамата родители.
Сехуай Цзю, началник на изследването от Университета на Илинойс, сподели: „ По време на фамилното хранене децата се учат, като следят по какъв начин възрастните споделят храната, взаимодействат между тях, водят диалози и реализират контакт с очите. Това е неповторим всекидневен опит, който може да им помогне да се научат по какъв начин да поддържат връзка и да се държат в обществото “.
„ Тези резултати демонстрират, че е значимо цялото семейство да се събере към масата, защото бащите, както и майките, носят значими и неповторими качества “, добавя тя.
Проучването, оповестено в „ Джърнъл ъв фемили сайколъджи “, открива, че децата, които на 2-годишна възраст са вечеряли по-рядко с майка си - може би вместо това са се хранили с различен член на фамилията или с детегледачка - са се държали по-зле и в по-напреднала възраст. Дори единствено един ден в седмицата, в който бащата или майката са липсвали на масата за вечеря, се оказал изрично обвързван с по-лошо държание в детството.
Установено е, че бащите, които са недоволни от работата и финансовото си състояние, по-рядко вечерят със фамилията си. Това се дължи на обстоятелството, че мъжете, които не са удовлетворени от работата си, може да нямат задоволително сила или мотивация да се приберат у дома за вечеря с детето си. Когато бащите са били по-неудовлетворени от работата, майките по-често са вечеряли сами с детето си. Това демонстрира, че дамите се пробват да компенсират уплашените татковци, като заемат тяхното място на масата за вечеря.
Резултатите обаче сочат, че даже когато майките са на масата за вечеря, децата могат да страдат заради отсъствието на бащата. Независимо от това какъв брой постоянно дамите са се хранили вечер с малчугана си, държанието на детето е било по-лошо, в случай че татко му е вечерял с него рядко.
Проучването открива също, че дамите, които са недоволни от работата и финансовото си състояние, имат повече деца с неприятно държание - може би тъй като са по-уморени и по-малко прочувствено ангажирани с потомството си. За разлика обаче от бащите, при майките не е имало по-малка възможност да вечерят с детето си, в случай че са били недоволни от работата си.
Очевидното значение на наличието на родителите по време на хранене се следи даже откакто откривателите вземат поради присъединяване на майките и бащите в живота на децата си като цяло, да вземем за пример по време на лягане и къпане.
Авторите на проучването стигат до следния извод: „ Възможно е родителите, които са в положение да поддържат фамилните порядки по време на хранене макар напрежението, обвързван с работата, да имат по-добри граници сред работата и фамилията и по-голям потенциал за контролиране на напрежението “.
Д-р Карен Крамер, старши създател на проучването от Университета на Илинойс, прибавя нов щрих: „ Времето за вечеря за дребните деца нормално е към пет или шест часа следобяд, само че упованието родителите да се прибират рано денем не подхожда на това да бъдат идеални в специалността си “.
Политически начинания, които да оказват помощ за обезпечаване на работна среда и социална поддръжка, улесняващи времето за хранене на фамилията, биха били значими и потребни, считат учените.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ