Любомир Стефанов: Балонът Има такъв народ се спука зрелищно и за съжаление не беше пълен с райски газ
Балонът " ИТН " се спука зрелищно и за жалост не беше цялостен с божествен газ, а с нещо не изключително хигиенично, тъй като виждате и последните развития, тези хора не могат да се държат като политици просто тъй като не са се научили. Това сподели в, политолог, европеист и учител в Нов български университет.
Можеше за пет минути в Народното събрание да се завърши и да се премине към връчването на втория и вероятно третия. Но не желая да звучи като обвиняване това, че не са станали политици. Те не желаят да са политици, защото тяхната поръчка беше, от референдума насам, когато станаха ясни политическите упоритости на плана, че желаят да подменят статуквото, т.е. с антисистемна устременост. Обаче след това схванаха, както ръководителят на парламентарната група господин Йорданов сподели, че зорлем би трябвало да създадат партия, че да трансформират системата от вътрешната страна, тъй като извън не става гражданска война. И в България като демократична страна не се получават нещата както те си ги показват – хъшовски.
И по тази причина, влизайки в Народното събрание, те смятаха, че са изпълнили задачата. Но си нямаха никаква концепция за разпоредбите на играта. Добра, неприятна, демократичната политическа система има такива правила. Спазваш ги, до момента в който не стигнеш етапа, в която можеш да ги промениш. Ултимативното другарство беше нарушаване на разпоредбите. Това обаче е колкото присъщо на политическата просвета в парламентарната народна власт, толкоз и на базовата гражданска. От самото си шоу, където вършат нещата по един метод, централизирано към личността на, сякаш тези хора са останали с усещане, че по този начин би трябвало да се прави политика – императивно, в първо лице само число. А много постоянно видяхме, че господин Йорданов не знае какво мисли Слави Трифонов, който сутринта споделяше по една телевизия „ но ние няма да поддържаме никой за президент, рано е, не сме го мислили “, а по обяд излиза и споделя „ ей го, бе, Радев е нашият човек “. Не балонче, ами розово зайче, както се споделя.
Оттам нататък притеснителното е, че този метод на правене на политика на коляно, на писане на смехории, те по един или различен метод се пробваха да го показват като медийна тактика, да тестват настройки, да видят кое върви и кое не върви, го придвижиха и в Народното събрание. И се сърдят обаче на всички, само че не и на себе си. Не търсят виновността в себе си, което за мен е доста обезпокоително. Защото рационалните, зрелите хора първо поглеждат себе си и като видят къде са им ръбовете и какви са, тогава почват да търсят виновността в другите. Тука всички са им отговорни. Колкото и да е необичайно, тези всички прословути, статукво и митинг, споделят: „ Ама никакви договаряния не е имало. Тези хора пристигнаха, ултимативно ни демонстрираха някакви слайдове, един лист с имена и край “. Оставам с усещане, че схващат императивно мандата, който им е даден от жителите с 670 хиляди гласа, че нещата би трябвало да се трансформират. Т.е. тази система би трябвало да бъде разтурена. Цитирам по памет един от техните претенденти за правосъден министър: „ Трябва кочината крепко да бъде разтресена “, каквото и да значи това. Мен персонално същински ме тормози, когато някой претендент за обществен пост в страната ми приказва по този метод. Т.е. демократичната страна е направена на кочина и кочината би трябвало да я разпаднем. Иначе казано, от зловонната купчина би трябвало да изплува някакъв нов феникс, обаче може да бъде и политическо страшилище. Не съм податлив да имам вяра на човек, който приказва по този начин. Да поема риска да му дам мандат и да видя какво ще създаде това негово действие.
Демокрацията е консенсусно упражнение за всички, в това число и за твоите съперници. Базовата гражданска просвета в българското общество, за която приказваме пожелателно за гражданско общество и гражданска просвета, единствено че къде тъкмо се учим на това, кой ни учи на това?
Има Такъв Народ си повярваха прекомерно доста и придвижиха значително модела на правене на шоу, цинизма, говоренето от последна инстанция в метода, по който, то не е другарство, влязоха в контакт с останалите политически сътрудници. В нито един миг не останах с усещане, че те желаят да поддържат връзка, да разменят хрумвания, да сравнят стратегии.
Самата поръчка да направиш държавно управление с 65 депутати е арогантна. Повярвал си си, че представляваш българския народ. Не, не го представляваш. Представляваш една четвърт от гласувалите на последните избори, които са рекордно ниски за трийсетгодишната история на демократичната ни страна – 42%. Смешно е. Г-н Трифонов и хората към него живеят с чувството за резултата като да е след референдума. Те тогава съгласно мен се объркаха, тъй като взеха решение, че два милиона и седемстотин хиляди души, които поддържаха техните неща и не мина за 45 хиляди гласа тяхното предложение, са в действителност хората, които ще ги поддържат. Иначе казано, надали не една трета от българския народ, или половината, е с тях. Те разчетоха неверно посланието. То не беше за тяхната самодейност и за Слави Трифонов и неговото шоу. То беше размахване на жълт картон на политическата система и на партиите. Това са тотални диаметрално противоположни послания. Ако по този начин не престават да я карат, да, имам вяра, че на идващите избори Има Такъв Народ ще бъде изметена.
Още – във видеоматериала
Още от ИНТЕРВЮ:
Можеше за пет минути в Народното събрание да се завърши и да се премине към връчването на втория и вероятно третия. Но не желая да звучи като обвиняване това, че не са станали политици. Те не желаят да са политици, защото тяхната поръчка беше, от референдума насам, когато станаха ясни политическите упоритости на плана, че желаят да подменят статуквото, т.е. с антисистемна устременост. Обаче след това схванаха, както ръководителят на парламентарната група господин Йорданов сподели, че зорлем би трябвало да създадат партия, че да трансформират системата от вътрешната страна, тъй като извън не става гражданска война. И в България като демократична страна не се получават нещата както те си ги показват – хъшовски.
И по тази причина, влизайки в Народното събрание, те смятаха, че са изпълнили задачата. Но си нямаха никаква концепция за разпоредбите на играта. Добра, неприятна, демократичната политическа система има такива правила. Спазваш ги, до момента в който не стигнеш етапа, в която можеш да ги промениш. Ултимативното другарство беше нарушаване на разпоредбите. Това обаче е колкото присъщо на политическата просвета в парламентарната народна власт, толкоз и на базовата гражданска. От самото си шоу, където вършат нещата по един метод, централизирано към личността на, сякаш тези хора са останали с усещане, че по този начин би трябвало да се прави политика – императивно, в първо лице само число. А много постоянно видяхме, че господин Йорданов не знае какво мисли Слави Трифонов, който сутринта споделяше по една телевизия „ но ние няма да поддържаме никой за президент, рано е, не сме го мислили “, а по обяд излиза и споделя „ ей го, бе, Радев е нашият човек “. Не балонче, ами розово зайче, както се споделя.
Оттам нататък притеснителното е, че този метод на правене на политика на коляно, на писане на смехории, те по един или различен метод се пробваха да го показват като медийна тактика, да тестват настройки, да видят кое върви и кое не върви, го придвижиха и в Народното събрание. И се сърдят обаче на всички, само че не и на себе си. Не търсят виновността в себе си, което за мен е доста обезпокоително. Защото рационалните, зрелите хора първо поглеждат себе си и като видят къде са им ръбовете и какви са, тогава почват да търсят виновността в другите. Тука всички са им отговорни. Колкото и да е необичайно, тези всички прословути, статукво и митинг, споделят: „ Ама никакви договаряния не е имало. Тези хора пристигнаха, ултимативно ни демонстрираха някакви слайдове, един лист с имена и край “. Оставам с усещане, че схващат императивно мандата, който им е даден от жителите с 670 хиляди гласа, че нещата би трябвало да се трансформират. Т.е. тази система би трябвало да бъде разтурена. Цитирам по памет един от техните претенденти за правосъден министър: „ Трябва кочината крепко да бъде разтресена “, каквото и да значи това. Мен персонално същински ме тормози, когато някой претендент за обществен пост в страната ми приказва по този метод. Т.е. демократичната страна е направена на кочина и кочината би трябвало да я разпаднем. Иначе казано, от зловонната купчина би трябвало да изплува някакъв нов феникс, обаче може да бъде и политическо страшилище. Не съм податлив да имам вяра на човек, който приказва по този начин. Да поема риска да му дам мандат и да видя какво ще създаде това негово действие.
Демокрацията е консенсусно упражнение за всички, в това число и за твоите съперници. Базовата гражданска просвета в българското общество, за която приказваме пожелателно за гражданско общество и гражданска просвета, единствено че къде тъкмо се учим на това, кой ни учи на това?
Има Такъв Народ си повярваха прекомерно доста и придвижиха значително модела на правене на шоу, цинизма, говоренето от последна инстанция в метода, по който, то не е другарство, влязоха в контакт с останалите политически сътрудници. В нито един миг не останах с усещане, че те желаят да поддържат връзка, да разменят хрумвания, да сравнят стратегии.
Самата поръчка да направиш държавно управление с 65 депутати е арогантна. Повярвал си си, че представляваш българския народ. Не, не го представляваш. Представляваш една четвърт от гласувалите на последните избори, които са рекордно ниски за трийсетгодишната история на демократичната ни страна – 42%. Смешно е. Г-н Трифонов и хората към него живеят с чувството за резултата като да е след референдума. Те тогава съгласно мен се объркаха, тъй като взеха решение, че два милиона и седемстотин хиляди души, които поддържаха техните неща и не мина за 45 хиляди гласа тяхното предложение, са в действителност хората, които ще ги поддържат. Иначе казано, надали не една трета от българския народ, или половината, е с тях. Те разчетоха неверно посланието. То не беше за тяхната самодейност и за Слави Трифонов и неговото шоу. То беше размахване на жълт картон на политическата система и на партиите. Това са тотални диаметрално противоположни послания. Ако по този начин не престават да я карат, да, имам вяра, че на идващите избори Има Такъв Народ ще бъде изметена.
Още – във видеоматериала
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ