Патриарх Неофит с поздрав за Въведение Богородично
Българският патриарх Неофит поздрави миряните по случай празника Въведение Богородично и Деня на християнското семейство. Ето цялото му послание:
Обичани в Господа братя и сестри,
Празникът на въвеждането на Пресвета Богородица в Храма е празненство на най-чиста и съкровена наслада. Пред нас е обликът на невръстната тригодишна Мариам, готова от своите родители за посвещаването си на Бога, изкачваща без непозната помощ стъпалата на Йерусалимския храм, с цел да остане там според обета, даден от праведните Йоаким и Анна. Пред нас е и обликът на първосвещеника Захария – очакващ и приемащ с отеческа обич Божията отроковица, с цел да я вкара не просто в Храма, а в негова вътрешност: Светая Светих, при Ковчега на Завета, където до тогава право да влиза е имал само Йерусалимският първосвещеник, и то един път годишно, след особено авансово ликвидиране. И не щеш ли там – в това най-свето място, където е участвал и което е обитавал Сам Бог, влиза тази, която е определена да стане също Негово свето обиталище, принасяйки човешкия дял в откриването на тайната на Богочовечеството.
Този трогателен миг от живота на Божията майка е бил дотолкоз показателен и надълбоко алегоричен, че е останал вечно в паметта и Преданието на светата Църква заради това, което ни е намерено в него.
На първо място, ясно свидетелства за Божията грижа за човешкия жанр, за това, че без значение от грехопадението индивидът не е бил зарязан от Бога, само че в противен случай – в личността на Пресветата Дева Бог е видял онази, която е била почтена да спомага в делото на Боговъплъщението, в обещаното от Него още на прародителите избавление от оковите на прегрешението и безнадеждността на гибелта.
На второ място, посвещаването на Бога и въвеждането на Пречистата Дева в Храма е припомняне за централното място на Бога и Неговия дом в живота на индивида – за това, че каквото и положително да пожелае да направи, индивидът има потребност от подготовка, при което най-естественото място за това е Храмът – където е особеното Божие наличие, предразполагащо по най-хубавия метод мозъка и сърцето към богообщение, към вярна оценка за нашите полезности и за съкровищата, които събираме (срв. Мат. 6:21), и чиито двери са постоянно необятно отворени за всекиго от нас.
На трето място, това събитие от живота на Пресвета Богородица идва с цел да ни каже, че тази подготовка за съработничеството ни с Бога стартира още от годините на детството. Избраната да стане Божия майка и да бъде небесна застъпница за човешкия жанр стартира да се приготвя за тази своя задача и служение не в зрелост, не когато беше достигнала пълнолетието си, а едвам тригодишна – във възрастта на най-голямата непорочност и непорочност, когато мозъкът, сърцето и душата човешки към момента не са покварени от никакви съблазни, грехове или пороци. Та нали и Сам Господ, в дните на Своето земно служение, изпитваше толкоз огромна угриженост таман към децата, към „ тия дребните " (Мат. 18:6, 10, 14), предупреждавайки, че всяко нападение срещу тяхната непорочност и непоквареност ще бъдат най-строго наказвани от нашия Небесен Отец.
Всичко това, всички тези съображения са дали нужните учредения на Светия Синод на Православната ни черква да прогласи празника Въведение Богородично за всеобщ Ден на православната християнска юноша и семейство. В този ден мислите и молитвите ни са с децата на православна България и с всяка дребна домашна черква, в която любящи родители възпитават своите обични рожби в обич към Бога и близък, в непорочност и благочестие и във всички християнски полезности и добродетели, завещани ни от Христа Спасителя в светото Евангелие. Чистотата на детското сърце е оня неизменим блян, към който би трябвало да се стремим и ние – възрастните, тъй като, както споделя Господ, „... в случай че се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно " (Мат. 18:3).
Нека се стремим към тази съвършена непорочност и непоквареност, да се учим от детската непорочност и да предпазваме освен нашите деца, само че и самите себе си от всяка сексапил и грешен умисъл, с които врагът на човешкото избавление ни оплита в своите мрежи. С ясно схващане за високата отговорност, която носим, да възпитаваме в себе си и в децата си положителни християни, почтени рожби на родилите ни за вярата, почтени предшественици и наставници (срв. Евр. 13:7), тъй като децата са бъдещето ни и в техните ръце лежи ключът към пребъдването в избавителната православна религия.
Молитвите и майчинското небесно покровителство на Пресветата наша Владичица и всеки път Дева Богородица да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Обичани в Господа братя и сестри,
Празникът на въвеждането на Пресвета Богородица в Храма е празненство на най-чиста и съкровена наслада. Пред нас е обликът на невръстната тригодишна Мариам, готова от своите родители за посвещаването си на Бога, изкачваща без непозната помощ стъпалата на Йерусалимския храм, с цел да остане там според обета, даден от праведните Йоаким и Анна. Пред нас е и обликът на първосвещеника Захария – очакващ и приемащ с отеческа обич Божията отроковица, с цел да я вкара не просто в Храма, а в негова вътрешност: Светая Светих, при Ковчега на Завета, където до тогава право да влиза е имал само Йерусалимският първосвещеник, и то един път годишно, след особено авансово ликвидиране. И не щеш ли там – в това най-свето място, където е участвал и което е обитавал Сам Бог, влиза тази, която е определена да стане също Негово свето обиталище, принасяйки човешкия дял в откриването на тайната на Богочовечеството.
Този трогателен миг от живота на Божията майка е бил дотолкоз показателен и надълбоко алегоричен, че е останал вечно в паметта и Преданието на светата Църква заради това, което ни е намерено в него.
На първо място, ясно свидетелства за Божията грижа за човешкия жанр, за това, че без значение от грехопадението индивидът не е бил зарязан от Бога, само че в противен случай – в личността на Пресветата Дева Бог е видял онази, която е била почтена да спомага в делото на Боговъплъщението, в обещаното от Него още на прародителите избавление от оковите на прегрешението и безнадеждността на гибелта.
На второ място, посвещаването на Бога и въвеждането на Пречистата Дева в Храма е припомняне за централното място на Бога и Неговия дом в живота на индивида – за това, че каквото и положително да пожелае да направи, индивидът има потребност от подготовка, при което най-естественото място за това е Храмът – където е особеното Божие наличие, предразполагащо по най-хубавия метод мозъка и сърцето към богообщение, към вярна оценка за нашите полезности и за съкровищата, които събираме (срв. Мат. 6:21), и чиито двери са постоянно необятно отворени за всекиго от нас.
На трето място, това събитие от живота на Пресвета Богородица идва с цел да ни каже, че тази подготовка за съработничеството ни с Бога стартира още от годините на детството. Избраната да стане Божия майка и да бъде небесна застъпница за човешкия жанр стартира да се приготвя за тази своя задача и служение не в зрелост, не когато беше достигнала пълнолетието си, а едвам тригодишна – във възрастта на най-голямата непорочност и непорочност, когато мозъкът, сърцето и душата човешки към момента не са покварени от никакви съблазни, грехове или пороци. Та нали и Сам Господ, в дните на Своето земно служение, изпитваше толкоз огромна угриженост таман към децата, към „ тия дребните " (Мат. 18:6, 10, 14), предупреждавайки, че всяко нападение срещу тяхната непорочност и непоквареност ще бъдат най-строго наказвани от нашия Небесен Отец.
Всичко това, всички тези съображения са дали нужните учредения на Светия Синод на Православната ни черква да прогласи празника Въведение Богородично за всеобщ Ден на православната християнска юноша и семейство. В този ден мислите и молитвите ни са с децата на православна България и с всяка дребна домашна черква, в която любящи родители възпитават своите обични рожби в обич към Бога и близък, в непорочност и благочестие и във всички християнски полезности и добродетели, завещани ни от Христа Спасителя в светото Евангелие. Чистотата на детското сърце е оня неизменим блян, към който би трябвало да се стремим и ние – възрастните, тъй като, както споделя Господ, „... в случай че се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно " (Мат. 18:3).
Нека се стремим към тази съвършена непорочност и непоквареност, да се учим от детската непорочност и да предпазваме освен нашите деца, само че и самите себе си от всяка сексапил и грешен умисъл, с които врагът на човешкото избавление ни оплита в своите мрежи. С ясно схващане за високата отговорност, която носим, да възпитаваме в себе си и в децата си положителни християни, почтени рожби на родилите ни за вярата, почтени предшественици и наставници (срв. Евр. 13:7), тъй като децата са бъдещето ни и в техните ръце лежи ключът към пребъдването в избавителната православна религия.
Молитвите и майчинското небесно покровителство на Пресветата наша Владичица и всеки път Дева Богородица да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ