The Сonversation: Делян Пеевски прокарва проруски интереси в България
Българският народен представител и медиен магнат Делян Пеевски откри своето място като характерен образец за манипулиране посредством финансираните от него медии в разбор на английски професор за автокрациите в света.
Лондонска медия „ The conversation” разгласява разбор озаглавен: „ Автокрациите, които имитират народна власт, са опасност в целия свят “. Автор на разбора е професор Ричард Карни*, който е учител в Международно бизнес учебно заведение в Китай. В него е отделено особено внимание, наред с редица образци в целия свят, на Делян Пеевски - българският народен представител от Движение за права и свободи и огромен притежател на медии и разпространителски компании, които преобладават медийната среда в България. Финансирането на медийната му империя от източници, в които има съветско присъединяване, е повода страната ни да е категоризирана като автокрация.
Ето целия материал на професор Карни. Преводът и заглавието са на Фрогнюз.
„ Автокрациите, които имитират народна власт, са опасност в целия свят “
Източник: „ The conversation”
Успешната интервенция на Русия в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година може да въодушеви други страни да създадат същото. Тези други страни не наподобяват заплашително. Те наподобяват на демокрации, само че не са такива.
Те са специфичен тип автократичен режим, който е маскиран като народна власт. И това, което наподобява като благожелателно държание от тези страни, може бързо да се трансформира в нападателно, политически натоварено държание.
Автокрациите, постоянно известни като „ властнически режими “, поддържат властта посредством централизиран надзор върху информацията и ресурсите. Политическата съпротива е неразрешена или мощно лимитирана, а персоналната независимост е лимитирана от страната. Автокрациите, които наподобяват на демокрации, са разнообразни, тъй като техните водачи разрешават на политическите съперници да се кандидатират за избори - макар че те рядко печелят.
Капиталистическите системи на тези страни имат някои от атрибутите на демократичните демокрации на Запада. Но тези режими употребяват капитализма за подсилване на властническото си ръководство. Тези по този начин наречени " властнически режими с преобладаваща партия ", са се нараснали от към 13% от всички страни преди края на Студената война до към 33% днес*. Повечето са ситуирани в Африка, Близкия изток и Азия. Присъстват и в Източна Европа, в Северна и Южна Америка. Русия е една от тях. Такива са също Турция, Малайзия, Сингапур и Венецуела. В тези режими постоянно има същите типове неприятно отношение както в другите автокрации. Но държанието им е радикално друго както в мотивациите, по този начин и в методите, употребявани за по-нататъшни властнически цели, както е разказано в новата ми книга " Авторитарният капитализъм ".
Политически надзор
Част от заплахата от властническите режими с преобладаваща партия е, че фасадата им им наподобяваща народна власт разрешава на политическите съперници да се кандидатират за избор. Но когато управниците са изправени пред опасност за своята власт, автократите постоянно реагират като насочват политически дисиденти и подхващат нападателни дейности към задгранични врагове, с цел да подсилят поддръжката към тях.
Например съветският водач Владимир Путин се изправи пред невиждано предизвикателство от митинги на жители по време на президентските избори през 2012 година Протестите продължиха и през 2013 година Путин наказваше протестиращите. Кореспондентът на Ню Йорк Таймс Елън Бари заяви през 2013 година, че „ новите закони предписват драконови санкции за актове на противоречие.... Г-н Путин… одобри нова, остро консервативна реторика, като жигосах градските протестиращи като предатели и богохулници, като врагове на Русия.” Скоро по-късно съветската външна политика стана още по-войнстваща, в сравнение с по време на руския интервал. Така се реализира тъкмо това, което Путин искаше: След анексирането на Крим през 2014 година, рейтингите на утвърждението му се повишиха.
Друг неотдавнашен образец е репресията на турския водач Реджеп Тайип Ердоган против вътрешните политически дисиденти след несполучливия прелом против него от юли 2016 година Според " Гардиън " режимът на Ердоган е арестувал или уволнил " повече от 110 000 чиновници, в това число съдии, учители, служители на реда и държавни чиновници ". Ердоган подгони и задгранични дисиденти, за които се твърди, че са организирали скрит план за похищение на водача на опозицията Фетулах Гюлен от Пенсилвания.
И до момента в който Ердоган завоюва президентските избори през юни 2018 година, външните му критици остават загрижени за заканите идващи от него. Енес Кантер, турска звезда от НБА, отхвърли да пътува до Лондон през януари 2019 година заради боязън, че турски шпиони могат да го убият.
Контрол на информацията
Друга разлика, която характеризира доминираните от една партия режими, е когато те употребяват западните правни и финансови системи против западните медии, сериозни към режима. Обикновено автократите управляват информацията и ресурсите, с цел да запазят властта си. Но вместо да разчитат на типичните враждебни офанзиви на автократа или на твърда цензура, режими на преобладаващата автокрациите партия употребяват правни или финансови способи, считани за законни от запада.
С други думи, те съдят медиите или ги купуват.
Множество задгранични осведомителни организации – в това число Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Блумбърг и Економист - бяха съдени от семейство Лий, властническите управници на Сингапур, поради политическа и финансова отчетност след международната финансова рецесия от 2008 година
Семейството твърдяло, че техните репортажи са ги оскърбили. Редакторите на Уол Стрийт Джърнъл написаха през 2008 година, „ Ние знаем, че няма нито една непозната медия, която в миналото е печелила в сингапурския съд. На процедура всяка западна обява, която циркулира в града-държава, се сблъсква със правосъден развой или опасност от подобен ”.
Политическите управляващи на Малайзия разпростират сходна тактичност, когато техните владетели се усещат застрашени. След азиатската финансова рецесия от 1997 година и в месеците, предшестващи изборите през ноември 1999 година, богатите последователи на ръководещите в Малайзия завеждат шумни правосъдни каузи за клюка против задгранични публицисти и медийни организации, като азиатския клон на Уол Стрийт Джърнъл и Даун Джонс.
Способите на Русия за оказване на напън върху задграничните медии са малко по-различни, само че те включват и потреблението на западните правно-финансови системи. Русия взе участие в акции за дезинформация, които употребяват слабостите в свободата на словото на Запада, както е документирано от специалисти в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания и в Центъра за проучване на демокрацията.
Също по този начин съветски компании са придобили задоволително огромни дялове на благосъстоятелност в задгранични медийни компании, с цел да повлияят на активността им. Това включва както манипулирането на материалите им, по този начин и намаляването на свободата на медиите в страната, в която се намират.
Например Делян Пеевски е необятно обсъждан член на българския парламент, който пропагандира проруска политика. Пеевски построява и поддържа медийна империя, която управлява към 40% от българския печатен бранш и 80% от разпространяването на вестници със заеми от отчасти притежавана от Русия банка**.
Контрол на ресурсите
За разлика от компании, които се намират в други типове автокрации, следените от страната предприятия в властнически режими с господстващо състояние постоянно съблюдават интернационалните финансови правила. Това им оказва помощ да получат достъп до корпоративните и финансови системи на западните страни. Под прикритието на законните бизнес интервенции техните властнически водачи могат да преследват политически цели с по-малко внимание.
Държавният капиталов фонд на Малайзия - 1MDB, се ангажира с нападателни капиталови тактики с корупционни практики - в това число „ извънредно висока възвращаемост “ за капиталовите банкери - които се разгръщат по целия свят. Съединени американски щати упрекват другар на фамилията на някогашния министър председател Наджиб Разак, че е управлявал кражбата на 2 милиарда $ от фонда. Капиталът й бе ориентиран и към политици и планове, които да оказват помощ на ръководещата партия да завоюва изборите през 2013 година
Русия също употребява компании, свързани с страната, с цел да получи въздействие върху Унгария, Сърбия и основните енергийни браншове в България посредством покупки на дялове в акции на котирани сдружения. Това дава на съветската страна достъп до други основни браншове на тези стопански системи, като финансите и телекомуникациите***. В такива случаи Русия съумява да повлияе на държавната политика.
В един подобен случай сръбското държавно управление реши да не ползва глобите на Европейския съюз против Русия. Това беше риск за Сърбия, тъй като искаше да се класира за участие в Европейския съюз до 2025 година.
Дори и по-смели дейности са настъпили с намесата на Русия в президентските избори в Съединени американски щати. Майкъл Макуъл, някогашният дипломат на Съединени американски щати в Русия, съобщи пред Сената през септември 2018 година, че в никакъв случай преди Кремъл не е нарушавал американския суверенитет по този начин " нелегално, нападателно и самоуверено " - даже по време на съперничеството с високи залози по времето на Студената война. Сега е общоизвестно, че следените от Русия организации и бизнеси играят стратегическа жизненоважна роля в изборната интервенция.
Устояване на въздействието
Могат ли демокрациите да се пазят против такива нападателни режими?
„ Наръчникът на Кремъл. Разбиране на въздействието на Русия в Централна и Източна Европа “ написана от Хедър А. Конли, Джеймс Мина, Руслан Стефанов и Мартин Владимиров, е обстойно изследване на съветското въздействие в Унгария, Словакия, България, Латвия и Сърбия. Тя съдържа обстоен лист на политическите рекомендации за противопоставяне на съветското въздействие, които могат да бъдат приложени към други властнически режими с преобладаваща партия.
Те включват подсилване на събирането на разследващи данни и съдействие сред Съединени американски щати и техните съюзници; увеличение на помощта на държавното управление на Съединени американски щати и на съюзническите държавни управления за уязвимите страни; и по-строга отбрана и използване на ограничения за бистрота.
Считам, че значимо допълнение към този лист е нуждата да се следи силата на властта на ръководещата партия. Това е по този начин, тъй като нападателните, политически натоварени действия най-вероятно ще се случат, когато сегашните управници са изправени пред нараснала опасност.
С офанзивата си против изборите в Съединени американски щати 2016 година Русия сподели, че е допустимо да се намесва разрушително в най-мощната западна народна власт. Очаквам, че други автокрации, които наподобяват като демокрации, ще последват образеца й - по целия свят.
===================================
*В обявата професор Карни цитира данни от проучването си озаглавено „ Авторитарният капитализъм. Суверенни фондове и държавни предприятия в Източна Азия и оттатък тях “.
** Руската банка „ ВТБ “ притежаваше към 10 % от акциите на Корпоративна комерсиална банка, която е отпуснала заеми на Делян Пеевски. Руските акционери бяха единствените, които (привидно) не реагираха при банкрута на КТБ. В следствие се оказа, че са имали съществени ползи към активите на банката, един от които беше БТК и Виваком. Интерес от банкрута се оказва, че са имали и медиите на Делян Пеевски, тъй като заемите, които са получили остават невърнати и до през днешния ден.
*** Както стана дума в горната записка, Българската телекомуникационна компания – БТК, както и НУРТС бяха добити от „ ВТБ “, посредством техните представители в България братя Велчеви.
Лондонска медия „ The conversation” разгласява разбор озаглавен: „ Автокрациите, които имитират народна власт, са опасност в целия свят “. Автор на разбора е професор Ричард Карни*, който е учител в Международно бизнес учебно заведение в Китай. В него е отделено особено внимание, наред с редица образци в целия свят, на Делян Пеевски - българският народен представител от Движение за права и свободи и огромен притежател на медии и разпространителски компании, които преобладават медийната среда в България. Финансирането на медийната му империя от източници, в които има съветско присъединяване, е повода страната ни да е категоризирана като автокрация.
Ето целия материал на професор Карни. Преводът и заглавието са на Фрогнюз.
„ Автокрациите, които имитират народна власт, са опасност в целия свят “
Източник: „ The conversation”
Успешната интервенция на Русия в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година може да въодушеви други страни да създадат същото. Тези други страни не наподобяват заплашително. Те наподобяват на демокрации, само че не са такива.
Те са специфичен тип автократичен режим, който е маскиран като народна власт. И това, което наподобява като благожелателно държание от тези страни, може бързо да се трансформира в нападателно, политически натоварено държание.
Автокрациите, постоянно известни като „ властнически режими “, поддържат властта посредством централизиран надзор върху информацията и ресурсите. Политическата съпротива е неразрешена или мощно лимитирана, а персоналната независимост е лимитирана от страната. Автокрациите, които наподобяват на демокрации, са разнообразни, тъй като техните водачи разрешават на политическите съперници да се кандидатират за избори - макар че те рядко печелят.
Капиталистическите системи на тези страни имат някои от атрибутите на демократичните демокрации на Запада. Но тези режими употребяват капитализма за подсилване на властническото си ръководство. Тези по този начин наречени " властнически режими с преобладаваща партия ", са се нараснали от към 13% от всички страни преди края на Студената война до към 33% днес*. Повечето са ситуирани в Африка, Близкия изток и Азия. Присъстват и в Източна Европа, в Северна и Южна Америка. Русия е една от тях. Такива са също Турция, Малайзия, Сингапур и Венецуела. В тези режими постоянно има същите типове неприятно отношение както в другите автокрации. Но държанието им е радикално друго както в мотивациите, по този начин и в методите, употребявани за по-нататъшни властнически цели, както е разказано в новата ми книга " Авторитарният капитализъм ".
Политически надзор
Част от заплахата от властническите режими с преобладаваща партия е, че фасадата им им наподобяваща народна власт разрешава на политическите съперници да се кандидатират за избор. Но когато управниците са изправени пред опасност за своята власт, автократите постоянно реагират като насочват политически дисиденти и подхващат нападателни дейности към задгранични врагове, с цел да подсилят поддръжката към тях.
Например съветският водач Владимир Путин се изправи пред невиждано предизвикателство от митинги на жители по време на президентските избори през 2012 година Протестите продължиха и през 2013 година Путин наказваше протестиращите. Кореспондентът на Ню Йорк Таймс Елън Бари заяви през 2013 година, че „ новите закони предписват драконови санкции за актове на противоречие.... Г-н Путин… одобри нова, остро консервативна реторика, като жигосах градските протестиращи като предатели и богохулници, като врагове на Русия.” Скоро по-късно съветската външна политика стана още по-войнстваща, в сравнение с по време на руския интервал. Така се реализира тъкмо това, което Путин искаше: След анексирането на Крим през 2014 година, рейтингите на утвърждението му се повишиха.
Друг неотдавнашен образец е репресията на турския водач Реджеп Тайип Ердоган против вътрешните политически дисиденти след несполучливия прелом против него от юли 2016 година Според " Гардиън " режимът на Ердоган е арестувал или уволнил " повече от 110 000 чиновници, в това число съдии, учители, служители на реда и държавни чиновници ". Ердоган подгони и задгранични дисиденти, за които се твърди, че са организирали скрит план за похищение на водача на опозицията Фетулах Гюлен от Пенсилвания.
И до момента в който Ердоган завоюва президентските избори през юни 2018 година, външните му критици остават загрижени за заканите идващи от него. Енес Кантер, турска звезда от НБА, отхвърли да пътува до Лондон през януари 2019 година заради боязън, че турски шпиони могат да го убият.
Контрол на информацията
Друга разлика, която характеризира доминираните от една партия режими, е когато те употребяват западните правни и финансови системи против западните медии, сериозни към режима. Обикновено автократите управляват информацията и ресурсите, с цел да запазят властта си. Но вместо да разчитат на типичните враждебни офанзиви на автократа или на твърда цензура, режими на преобладаващата автокрациите партия употребяват правни или финансови способи, считани за законни от запада.
С други думи, те съдят медиите или ги купуват.
Множество задгранични осведомителни организации – в това число Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Блумбърг и Економист - бяха съдени от семейство Лий, властническите управници на Сингапур, поради политическа и финансова отчетност след международната финансова рецесия от 2008 година
Семейството твърдяло, че техните репортажи са ги оскърбили. Редакторите на Уол Стрийт Джърнъл написаха през 2008 година, „ Ние знаем, че няма нито една непозната медия, която в миналото е печелила в сингапурския съд. На процедура всяка западна обява, която циркулира в града-държава, се сблъсква със правосъден развой или опасност от подобен ”.
Политическите управляващи на Малайзия разпростират сходна тактичност, когато техните владетели се усещат застрашени. След азиатската финансова рецесия от 1997 година и в месеците, предшестващи изборите през ноември 1999 година, богатите последователи на ръководещите в Малайзия завеждат шумни правосъдни каузи за клюка против задгранични публицисти и медийни организации, като азиатския клон на Уол Стрийт Джърнъл и Даун Джонс.
Способите на Русия за оказване на напън върху задграничните медии са малко по-различни, само че те включват и потреблението на западните правно-финансови системи. Русия взе участие в акции за дезинформация, които употребяват слабостите в свободата на словото на Запада, както е документирано от специалисти в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания и в Центъра за проучване на демокрацията.
Също по този начин съветски компании са придобили задоволително огромни дялове на благосъстоятелност в задгранични медийни компании, с цел да повлияят на активността им. Това включва както манипулирането на материалите им, по този начин и намаляването на свободата на медиите в страната, в която се намират.
Например Делян Пеевски е необятно обсъждан член на българския парламент, който пропагандира проруска политика. Пеевски построява и поддържа медийна империя, която управлява към 40% от българския печатен бранш и 80% от разпространяването на вестници със заеми от отчасти притежавана от Русия банка**.
Контрол на ресурсите
За разлика от компании, които се намират в други типове автокрации, следените от страната предприятия в властнически режими с господстващо състояние постоянно съблюдават интернационалните финансови правила. Това им оказва помощ да получат достъп до корпоративните и финансови системи на западните страни. Под прикритието на законните бизнес интервенции техните властнически водачи могат да преследват политически цели с по-малко внимание.
Държавният капиталов фонд на Малайзия - 1MDB, се ангажира с нападателни капиталови тактики с корупционни практики - в това число „ извънредно висока възвращаемост “ за капиталовите банкери - които се разгръщат по целия свят. Съединени американски щати упрекват другар на фамилията на някогашния министър председател Наджиб Разак, че е управлявал кражбата на 2 милиарда $ от фонда. Капиталът й бе ориентиран и към политици и планове, които да оказват помощ на ръководещата партия да завоюва изборите през 2013 година
Русия също употребява компании, свързани с страната, с цел да получи въздействие върху Унгария, Сърбия и основните енергийни браншове в България посредством покупки на дялове в акции на котирани сдружения. Това дава на съветската страна достъп до други основни браншове на тези стопански системи, като финансите и телекомуникациите***. В такива случаи Русия съумява да повлияе на държавната политика.
В един подобен случай сръбското държавно управление реши да не ползва глобите на Европейския съюз против Русия. Това беше риск за Сърбия, тъй като искаше да се класира за участие в Европейския съюз до 2025 година.
Дори и по-смели дейности са настъпили с намесата на Русия в президентските избори в Съединени американски щати. Майкъл Макуъл, някогашният дипломат на Съединени американски щати в Русия, съобщи пред Сената през септември 2018 година, че в никакъв случай преди Кремъл не е нарушавал американския суверенитет по този начин " нелегално, нападателно и самоуверено " - даже по време на съперничеството с високи залози по времето на Студената война. Сега е общоизвестно, че следените от Русия организации и бизнеси играят стратегическа жизненоважна роля в изборната интервенция.
Устояване на въздействието
Могат ли демокрациите да се пазят против такива нападателни режими?
„ Наръчникът на Кремъл. Разбиране на въздействието на Русия в Централна и Източна Европа “ написана от Хедър А. Конли, Джеймс Мина, Руслан Стефанов и Мартин Владимиров, е обстойно изследване на съветското въздействие в Унгария, Словакия, България, Латвия и Сърбия. Тя съдържа обстоен лист на политическите рекомендации за противопоставяне на съветското въздействие, които могат да бъдат приложени към други властнически режими с преобладаваща партия.
Те включват подсилване на събирането на разследващи данни и съдействие сред Съединени американски щати и техните съюзници; увеличение на помощта на държавното управление на Съединени американски щати и на съюзническите държавни управления за уязвимите страни; и по-строга отбрана и използване на ограничения за бистрота.
Считам, че значимо допълнение към този лист е нуждата да се следи силата на властта на ръководещата партия. Това е по този начин, тъй като нападателните, политически натоварени действия най-вероятно ще се случат, когато сегашните управници са изправени пред нараснала опасност.
С офанзивата си против изборите в Съединени американски щати 2016 година Русия сподели, че е допустимо да се намесва разрушително в най-мощната западна народна власт. Очаквам, че други автокрации, които наподобяват като демокрации, ще последват образеца й - по целия свят.
===================================
*В обявата професор Карни цитира данни от проучването си озаглавено „ Авторитарният капитализъм. Суверенни фондове и държавни предприятия в Източна Азия и оттатък тях “.
** Руската банка „ ВТБ “ притежаваше към 10 % от акциите на Корпоративна комерсиална банка, която е отпуснала заеми на Делян Пеевски. Руските акционери бяха единствените, които (привидно) не реагираха при банкрута на КТБ. В следствие се оказа, че са имали съществени ползи към активите на банката, един от които беше БТК и Виваком. Интерес от банкрута се оказва, че са имали и медиите на Делян Пеевски, тъй като заемите, които са получили остават невърнати и до през днешния ден.
*** Както стана дума в горната записка, Българската телекомуникационна компания – БТК, както и НУРТС бяха добити от „ ВТБ “, посредством техните представители в България братя Велчеви.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ