Обществените медии са все по-безпомощни в интернет
Българските телевизия и радио на прехрана на данъкоплатците – Българска национална телевизия и БНР, имат потребност от опитни и умни мениджъри, които да ги преведат сполучливо през свръхдинамичната ера на промяна на модела, по който аудиторията се осведоми – от ефир към интернет. Това е неприятна вест и за двете медии, така като управляващите у нас търсят на първо място други качества в шефовете им: да бъдат послушни и да извършват непознати заповеди. В дните, в които шефът на медийната комисия в Народно събрание Вежди Рашидов се провикна: „ Айде стига с тази независимост на словото “, интернационалният институт за проучване на публицистиката „ Ройтерс “ към Оксфордския университет разгласява обезпокоително проучване за развиването на публичните медии. То демонстрира, че е обща наклонността Българска национална телевизия и БНР и побратимите им в Европейски Съюз да губят публика, като това изключително се отнася за младежката.
В множеството европейски страни се задълбочава наклонността хората на възраст сред 18 и 25 година да избират обществените мрежи като Facebook и Ютюб като източник за четене на вести спрямо платформите на публичните медии, проличава от данните. Те са събрани с фокусирано наблюдаване на осем страни – Англия, Германия, Франция, Испания, Италия, Финландия, Чехия и Гърция. В тях Facebook не е желаната среда само във Англия. Там Би Би Си сполучливо се опълчва на все по-масовия модел за търсене на информация, успявайки в забележителна степен да откъсне младежите от постоянно непроверените и от време на време манипулирани изявления в новите платформи. Би Би Си е и единственият публичен оператор, който доближава онлайн до повече хора до 25 година спрямо частните си съперници. Всички останали медии, които получават под някаква форма дотация от данъкоплатците, изостават спрямо интернет изданията на вестници, таблоиди, списания, организации или, както е в Италия, спрямо цифровите платформи на частните малките екрани и радиа.
Би Би Си обаче също е въвлечена в общата наклонност публичните медии да губят онлайн връзка и въздействие върху младежите, демонстрират данните. Тя се следи във всички изследвани страни като се изключи една. Между 2016 и 2019 година Би Би Си е изгубила 3% от покритието си на аудиторията до 25 година – от 59 на 56 на 100. Германските публични малките екрани ARD и ZDF са изгубили 2%, а максимален е спадът при чешките и испанските медии. Единствената страна с противоположен тренд е Гърция, където медийният холдинг ERT усилва онлайн наличието си измежду младите с 1 на 100. Възможно пояснение е, че по време на рецесията в Гърция публичните радио и телевизия бяха закрити за известно време, което провокира всеобщи митинги. След възобновяване на излъчването ползата към ERT се увеличи.
Сравнението демонстрира, че Българска национална телевизия е една от най-зле представящите се публични малките екрани в Европейски Съюз във връзка с гледаемостта на обичайните вести. Както е известно, от много време „ По света и у нас “ изостава по публика от излъчванията на Би Ти Ви и на Нова телевизия. Докато в огромна част от останалите страни ситуацията е противоположното и обществените оператори са №1 по рейтинг на новините. Освен във Англия, в Германия новините на ARD и ZDF също са водачи, и то с сензитивна преднина. Същото е ситуацията във Финландия, в Чехия и в Италия. Във Франция осведомителните блокове на TF и RF се конкурират сполучливо с тези на частните TF1 и BFM1 и единствено в Испания и Гърция новините на RTVE и на ERT отстъпват на комерсиалните оператори.
Обществените медии в Европа имат още един сериозен и дълготраен проблем. Техните обичайни ефирни излъчвания неведнъж доближават до същата публика, която ги чете и онлайн. „ Ако, да речем, две трети от популацията гледа новините на публичната медия, а една трета ги чете онлайн, то тези вести ще доближават до съвсем всички поданици на страната. Както демонстрира статистиката обаче, на процедура се получава припокриване на една и съща публика. От осемте страни само комбинираният обсег на новините на Би Би Си прибавя 10 на 100 нови и разнообразни консуматори. Във всички останали случаи приносът е сред 2 и 5 на 100 “, написа в проучването.
Според „ Ройтерс “ в бъдеще предизвикването да се доближава до публиката непрестанно ще пораства поради все по-разнообразните осведомителни средства и канали. Институтът регистрира, че сега настройката за разбиране на вести посредством телевизия още господства, изключително измежду по-възрастните хора, които са склонни да прекарват много време пред екрана. Като цяло обаче потреблението на вести офлайн е в непрестанен спад поради изменящите се желания на младежите. „ Изводът е, че аудиторията на публичните медии сега е стара, образована, с разнородни политически пристрастия. В доста страни на публичните медии им липсва упоритост да доставят на всички места новинарска услуга, изключително онлайн. Въпреки че публичните оператори са измежду най-надеждните източници, постоянно на тях по-малко се доверяват хора с десни възгледи и с популистки настройки. Стигаме до извода и че след две десетилетия на преход към по-дигитална, мобилна и доминирана от обществените платформи медийна среда публичните радиа и малките екрани остават мощно подвластни от своите офлайн канали. При неумолимия залез на обичайното ефирно лъчение те ще би трябвало да се трансформират и от ден на ден да доближават онлайн до хората. Това ще се случва в среда, която се характеризира, първо, с надалеч по-интензивна борба за вниманието на аудиторията поради големия избор на източници. И второ, с от ден на ден и разнородни механически средства “, се споделя в умозаключение.
В множеството европейски страни се задълбочава наклонността хората на възраст сред 18 и 25 година да избират обществените мрежи като Facebook и Ютюб като източник за четене на вести спрямо платформите на публичните медии, проличава от данните. Те са събрани с фокусирано наблюдаване на осем страни – Англия, Германия, Франция, Испания, Италия, Финландия, Чехия и Гърция. В тях Facebook не е желаната среда само във Англия. Там Би Би Си сполучливо се опълчва на все по-масовия модел за търсене на информация, успявайки в забележителна степен да откъсне младежите от постоянно непроверените и от време на време манипулирани изявления в новите платформи. Би Би Си е и единственият публичен оператор, който доближава онлайн до повече хора до 25 година спрямо частните си съперници. Всички останали медии, които получават под някаква форма дотация от данъкоплатците, изостават спрямо интернет изданията на вестници, таблоиди, списания, организации или, както е в Италия, спрямо цифровите платформи на частните малките екрани и радиа.
Би Би Си обаче също е въвлечена в общата наклонност публичните медии да губят онлайн връзка и въздействие върху младежите, демонстрират данните. Тя се следи във всички изследвани страни като се изключи една. Между 2016 и 2019 година Би Би Си е изгубила 3% от покритието си на аудиторията до 25 година – от 59 на 56 на 100. Германските публични малките екрани ARD и ZDF са изгубили 2%, а максимален е спадът при чешките и испанските медии. Единствената страна с противоположен тренд е Гърция, където медийният холдинг ERT усилва онлайн наличието си измежду младите с 1 на 100. Възможно пояснение е, че по време на рецесията в Гърция публичните радио и телевизия бяха закрити за известно време, което провокира всеобщи митинги. След възобновяване на излъчването ползата към ERT се увеличи.
Сравнението демонстрира, че Българска национална телевизия е една от най-зле представящите се публични малките екрани в Европейски Съюз във връзка с гледаемостта на обичайните вести. Както е известно, от много време „ По света и у нас “ изостава по публика от излъчванията на Би Ти Ви и на Нова телевизия. Докато в огромна част от останалите страни ситуацията е противоположното и обществените оператори са №1 по рейтинг на новините. Освен във Англия, в Германия новините на ARD и ZDF също са водачи, и то с сензитивна преднина. Същото е ситуацията във Финландия, в Чехия и в Италия. Във Франция осведомителните блокове на TF и RF се конкурират сполучливо с тези на частните TF1 и BFM1 и единствено в Испания и Гърция новините на RTVE и на ERT отстъпват на комерсиалните оператори.
Обществените медии в Европа имат още един сериозен и дълготраен проблем. Техните обичайни ефирни излъчвания неведнъж доближават до същата публика, която ги чете и онлайн. „ Ако, да речем, две трети от популацията гледа новините на публичната медия, а една трета ги чете онлайн, то тези вести ще доближават до съвсем всички поданици на страната. Както демонстрира статистиката обаче, на процедура се получава припокриване на една и съща публика. От осемте страни само комбинираният обсег на новините на Би Би Си прибавя 10 на 100 нови и разнообразни консуматори. Във всички останали случаи приносът е сред 2 и 5 на 100 “, написа в проучването.
Според „ Ройтерс “ в бъдеще предизвикването да се доближава до публиката непрестанно ще пораства поради все по-разнообразните осведомителни средства и канали. Институтът регистрира, че сега настройката за разбиране на вести посредством телевизия още господства, изключително измежду по-възрастните хора, които са склонни да прекарват много време пред екрана. Като цяло обаче потреблението на вести офлайн е в непрестанен спад поради изменящите се желания на младежите. „ Изводът е, че аудиторията на публичните медии сега е стара, образована, с разнородни политически пристрастия. В доста страни на публичните медии им липсва упоритост да доставят на всички места новинарска услуга, изключително онлайн. Въпреки че публичните оператори са измежду най-надеждните източници, постоянно на тях по-малко се доверяват хора с десни възгледи и с популистки настройки. Стигаме до извода и че след две десетилетия на преход към по-дигитална, мобилна и доминирана от обществените платформи медийна среда публичните радиа и малките екрани остават мощно подвластни от своите офлайн канали. При неумолимия залез на обичайното ефирно лъчение те ще би трябвало да се трансформират и от ден на ден да доближават онлайн до хората. Това ще се случва в среда, която се характеризира, първо, с надалеч по-интензивна борба за вниманието на аудиторията поради големия избор на източници. И второ, с от ден на ден и разнородни механически средства “, се споделя в умозаключение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ